РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 299 / 10.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Х състав
в открито заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 300 по описа на съда за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбите и
становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно
процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Подадена е касационна
жалба от Комисия за енергийно и водно регулиране, представлявана от
Председателя д-р И.И., гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, срещу
Решение № 54 от 28.01.2019г., постановено по а.н.дело №1924 по описа на Районен
съд Пазарджик за 2018 г., с което е изменено
Наказателно постановление №1 от 18.10.2018г. издадено от д-р И.Н.И., на
длъжност Председател Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“, № 37, за нарушение на чл. 32 от Общите условия, които са неразделна
част от издадената му Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, на основание чл. 206, ал. 1 във връзка
с чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 60 000,00лв., в частта с която наложената санкция е намалена до размер на
20000,00лв.
Поддържа се, че становището на районния съд за
това, че в случая следва да се приложи административно наказателната норма на
чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, а не тази на чл. 206, ал. 3 от ЗЕ е
неправилно.
В този смисъл се сочи, че на „Електроразпределение
юг“ ЕАД са издадени предходни Наказателни постановления № 18 от 16.01.2015г. и
№19 от 16.01.2015г., които са влезли в законна сила.
Иска се първоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната част, а наказателното постановление да бъде потвърдено
изяло.
3. Подадена е касационна
жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“, № 37, срещу Решение № 54 от
28.01.2019г., постановено по а.н.дело №1924 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2018 г., с което е изменено
Наказателно постановление № 1 от 18.10.2018г. издадено от д-р И.Н.И., на
длъжност Председател Комисия за енергийно и водно регулиране, с което на „Електроразпределение юг“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“, № 37, за нарушение на чл. 32 от Общите условия, които са неразделна
част от издадената му Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността
„разпределение на електрическа енергия“, на основание чл. 206, ал. 1 във връзка
с чл. 206, ал. 3 от Закона за енергетиката е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 60 000,00лв., в частта с която наложената санкция е потвърдена до размер на
20000,00лв.
Поддържаните касационни основания се субсумират
в извода, че атакуваният съдебен акт е неправилен, постановен в нарушение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, т.е. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
За неправилен се счита извода на районния съд,
че нарушението на Общите условия на договорите за пренос на електрическа
енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД, представлява нарушение по чл. 206 от ЗЕ.
Възразява се, че в случая липсва всякаква
конкретика в мотивите на процесното наказателно постановление, както и че не е
посочена датата и мястото на извършване на нарушението.
Според жалбоподателя, липсата на твърдение за
повторност на нарушението, обосновава пълната отмяна на наказателното
постановление, а не само намаляване на наложената санкция.
Възразява се, че в обжалваното решение не са
изложени подробни и последователни мотиви относно квалифицирането на деянието
като „маловажен случай“.
4. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че обжалваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно, включително в частта по изменение
на имуществената санкция.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационните жалби са
подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на
правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.
ІІІ. За
фактите :
6. В Комисия за енергийно
и водно регулиране е постъпила жалба от 03.05.2018г., заявена от Илиян Вулянов,
клиент на търговското дружество за обект в с. Церово, обл. Пазарджик, с
измервателна точка номер 4316258 за това, че след 15.09.2017г. от страна на
дружеството не е било извършено отчитане на електрическа енергия на обекта през
месеците октомври, ноември и декември 2017г. и месец януари 2018г.
Предприета е проверка от служители на комисията,
резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № Е-8 от
16.07.2018г. Според въпросния удостоверителен документ, въз основа на анализ на
събраните писмени документи е установено, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД, не
е извършило отчитане на средство за търговско измерване с фабричен № *********,
монтирано на 21.09.2017г., през месеците октомври, ноември и декември 2017г. и
месец януари 2018г.
7. Въз основа на данните от
проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение №
Е-КРС-1 от 31.07.2018г. от Красимир Валентинов Николов, на длъжност старши
експерт в Дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ на Комисията.
Според
фактите описани в АУАН, през месец октомври 2017г., „Електроразпределение Юг“
ЕАД, не е
извършило отчитане на средство за търговско измерване с фабричен № *********,
монтирано на 21.09.2017г. в електромерно табло, намиращо се на уличен стълб,
като достъпът до него не е затруднен, отчитащо електрическа енергия на обект с
адрес с. Церово, обл. Пазарджик с измервателна точка № 4316258, с регистриран
клиент за обекта Николай Илиев Вулянов, клиентски № *********.
Прието е, че като не е извършено отчитане на
потребената електрическа енергия през м. октомври 2017г., дружеството е
нарушило чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като по този
начин е осъществило състава на нарушението възведено в чл. 206, ал. 1 от Закона
за енергетиката.
Тези факти и обстоятелства, както и правната им
квалификация са възприети изцяло от административно наказващия орган, който
обаче е счел, че в случая е осъществен състава на административно нарушение
предвиден в чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 206, ал.
3 от ЗЕ. В тази насока е посочено, че относно
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, за нарушения на чл. 32 от Общите условия
на дружеството са издадени Наказателни постановления № 18 от 16.01.2015г. и №
19 от 16.01.2015г., които са влезли в законна сила.
При това положение е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 60000,00лв.
8. В хода на
първоинстанционното производство е била приета административната преписка по
издаване на наказателното постановление и в качеството на свидетел е бил
разпитан съставителя на акта за установяване на административно нарушение.
9. За да постанови
обжалвания резултат, решаващия съд е приел, че процесното деяние е фактически
извършено при осъществяване на търговската дейност на дружеството, като същото
съставлява административно нарушение. Счетено е че при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила. Констатирано е, че конкретно са посочени периодът и
мястото на извършване на нарушението.
Прието е обаче, че „……Не е спорно, че в АУАН не са описани всички съставомерни
обстоятелства на нарушението, а именно че същото е извършено при условията на
повторност……Непълнотата на Закона за енергетиката досежно понятието „повторно
нарушение“, с оглед нормите, гарантиращи правото на защита на привлечения към
отговорност субект, е недопустимо да бъде преодолявана както по аналогия на
закона, така и по аналогия на правото……До колкото в ЗЕ липсва легално
определение на понятието „повторност“ не може да бъде направена преценка дали цитираните
влезли в сила Наказателни постановления изпълват това понятие. Друг е въпроса,
че това не може да бъде извършено и поради факта, че не става ясно както кога
тези НП са влезли в сила, така и дали санкциите са налагани за същото по вид
нарушение. Но съдът намира, че неправилното основание за налагане на
административната санкция не е нарушение от категорията на съществените, тъй
като санкционната норма не е задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57 от ЗАНН. Съдът осъществявайки контрол за законосъобразността на НП по отношение
приложимостта на санкционната разпоредба се води от съдържащите се в него ясни
и точни констатации описващи състава на нарушението, което в конкретния случай
е по чл.206, ал.1 от ЗЕ и изисква налагане на санкцията, именно отговаряща на
установените фактически обстоятелства. Затова съдът намира, че следва да се
приеме, че както нарушението е извършено за първи път и санкцията следва да се
определи съобразно чл.206, ал.1 от ЗЕ, като действията на нарушителя за
отстраняване на нарушението. В този ред на мисли следва да се вземат предвид,
че след направена проверка от дружеството е изпратено писмо до клиента с
предложение за спогодба за разсрочено плащане на натрупалите се суми в
следствие на неотчитане на електроенергията за период от четири месеца. При
тези данни съдът счита, че размерът на санкцията следва да бъде намален до
минимума установен в чл.206, ал.1 от ЗЕ, а именно 20 000 лева….“
V. За
правото
:
10. Според чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, Административни наказания могат да налагат:
а) ръководителите на ведомствата и
организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е
възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното
изпълнение;
б) длъжностните лица и органите, овластени от
съответния закон или указ;
в) съдебните и прокурорските органи в
предвидените от закон или указ случаи.
В Глава Четиринадесета от Закона за
енергетиката, няма предвидени случаи в които на съдебен орган да са
предоставени правомощия да налага административни наказания.
В случая обаче, районния съд е счел, че спрямо
търговското дружество следва да бъде наложено административното наказание
предвидено не в чл. 206, ал. 3 от ЗЕ, както е счел административно наказващия
орган, а административното наказание предвидено в чл. 206, ал. 1 от ЗЕ. По този начин съдът е иззел и сам
осъществил функциите на административно наказващ орган с каквато компетентност
каза се, той не разполага.
Основание да бъде сторено това, не може да се
черпи от факта, че според първоинстанционния съд, в ЗАНН няма изискване да бъде
посочена съответната административно наказателна разпоредба. Това разбиране е
несъстоятелно. Според чл. 57, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗАНН, в наказателното
постановление трябва да се посочат законните разпоредби, които са били нарушени
виновно, както и вида и размера на наказанието. Вида и размера на наказанието
се съдържат единствено в административно наказателната разпоредба, която
обявява съответното деяние за наказуемо с административно наказание, налагано
по административен ред (по смисъла на чл. 6 от ЗАНН). Ето защо, изискването на
закона за посочване в наказателното постановление на законовите разпоредби
които са нарушени, обема както материалното правило за поведение което е
нарушено, така и административно наказателната разпоредба, която възвежда това
деяние в състав на административно нарушение.
11. В този смисъл, в
настоящият случай, компетентен да квалифицира деянието като нарушение на
конкретна материално правна норма и да определи вида и размера на наказанието
като посочи съответната административно наказателна разпоредба е само и
единствено Председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране съобразно,
нарочно предоставените му за това правомощия, но не и Съда.
Според чл. 63, ал. 1, изр. първо от ЗАНН, районният
съд в състав само от съдия разглежда делото по същество и се произнася с
решение, с което може да потвърди, да измени или отмени наказателното
постановление или електронния фиш.
С оглед конкретиката на текущия казус, следва да
се констатира, че районния съд фактически е приел, че деянието съставлява
административно нарушение, на основание правна норма, различна от тази възприета
от административно наказващия орган и реално е определил административното
наказание по вид и размер съобразно приетата от него правна квалификация, но на
практика външно е обективирал тази си воля под формата на изменение на
обжалваното пред него наказателно постановление.
12. Това е особено
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага решението да
бъде отменено изцяло, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
При новото разглеждане на делото, решаващия съд
следва да обсъди всички релевантни по делото факти и обстоятелства, като
съотнесе същите спрямо приетата от административно наказващия орган правна
квалификация относно материалното правило за поведение което е нарушено и
административно наказателната разпоредба, която възвежда конкретното деяние в
състав на административно нарушение. Съобразно този анализ, следва да се
констатира дали наказателното постановление е валидно, допустимо и
законосъобразно.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 54 от
28.01.2019г., постановено по а.н.дело №1924 по описа на Районен съд Пазарджик
за 2018 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/