№ 195
гр. Благоевград, 14.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна А.а
Членове:Петър Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Анастасия Фотева
и прокурора А. Кр. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Татяна А.а Въззивно частно
наказателно дело № 20251200600186 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 15:05 часа се явиха:
Обвиняемият А. С. С., не се явява, поради влошено здравословно състояние.
За него - адв. А., с пълномощно по делото.
За Окръжна прокуратура – Благоевград, редовно призована, явява се прокурор
А..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че по повод депозирана частна жалба от адв. А. -
защитник на обвиняемия А. С. С. по ДП № 339 ЗМ-176/2023 г. по описа на РУ
1
– С. за 2023 г. срещу Определение № 38/07.02.2025 г. постановено по ЧНД №
68/2025 г. по описа на РС – С..
В частната жалба се навеждат подробни съображения, че определението
е неправилно, незаконно и необосновано. Настоява се, че не са налице
основания за задържането под стража, тъй като не са налице предпоставките
на чл. 63, ал. 1 от НПК, както обоснованото предположение, така и
опасностите. Иска се изменение на мярката в по-лека.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам депозираната жалба като неоснователна.
Нямам доказателствени искани.
АДВ. А.: Поддържам жалбата, като считам същата за основателна и
моля в днешното с.з. да бъде прието като доказателство протокол за
възстановяване на неимуществени вреди, от който е видно аз в качеството му
на защитник съм предал имуществените вреди, причинени от задържаното
лице. Направил съм аз протокола, защото разследващият полицай заяви, че
след като досъдебното производство не е при нея и тя не може да извърши
протокол, а и пострадалото лице каза, че има проблем с Изипей и не може да
получава пари и лично в кантората ми се яви и с другото пострадало лице.
Имам копие и за прокуратурата.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме като доказателство приложения протокол.
Нямам други доказателствени искания.
АДВ. А.: Поддържам само искане си за свидетелство за съдимост,
защото неправилно съдът твърди, че е осъждан, а със сигурност е
реабилитиран повече от година и няколко месеца.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
2
ПРИЕМА като доказателство по делото приложения протокол за
възстановяване на имуществени вреди.
Като взе предвид, че делото е изяснено от фактическата страна, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Аз ще Ви моля да потвърдите определението на РС – С.,
с което по отношение на обвиняемия е взета най-тежка мярка за неотклонение.
Трябва да се отбележи, че на същият е повдигнато обвинение за три тежки по
смисъла на закона престъпления и трите наказуеми с „Лишаване от свобода“.
Категорично е налице обоснованото предположение, че същият е
извършил вменените му деяния, като този извод се прави при съвкупен анализ
на всички събрани по делото доказателства.
Намирам, че категорично е налице опасност от укриване, още повече, че
той всъщност дори се е укрил след извършване на деянията като по този начин
е направил опит да осуети наказателното разследване срещу себе си.
Намирам, че е налице и опасност от извършване на престъпление, като
извеждам този извод от това, че намирам дееца за личност с повишена степен
на обществена опасност, както и деянията, които са осъществени са с
повишена степен на такава и моля да отчетете, че част от тях са извършени със
средство, а именно брадва, с което е могло да бъде причинено много по-тежък
резултат от реално причинения такъв.
Заради това намирам, че както деянията му, така и деецът се
характеризират с една повишена степен на обществена опасност, която може
да обоснове и изводът, че е налице реална опасност от извършване на друго
престъпление.
Намирам, че най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ е най-адекватна в случая. Обстоятелството, че същият се е укрил
може да доведе до извод, че във всеки един момент може да се случи същото
и обвиняемият, както да осуети наказателното преследване срещу себе си,
3
така и да избегне наказанието, което по закон следва за извършените от него
деяния.
Считам определението на РС – С. е изцяло правилно и законосъобразно
и моля да го потвърдите.
АДВ. А.: Моля да отмените постановеното определение като правилно
и законосъобразно. Накратко ще кажа, че престъпленията, за които е
привлечен обвиняем не са тежки – като за заканата по чл. 144 от НПК, което е
с най-тежко наказание се придвижва до 3 години и няма и минимум. Така че
това е твърдение на прокуратурата, че престъпленията са тежки според не е
правилно.
Няма опасност да се укрие обвиняемия – първо, защото сам в мое
присъствие реши да продължи досъдебното производство. Пак казвам не е
задържан от полицейски служители, не е задържан от издирвачи, за да
продължат действията, а сам съзнавайки, че ще понесе наказателна
отговорност се яви в полицейското управление. Така че да се твърди, както се
твърди в определението видите ли той щял да осуети наказателната
отговорност не са състоятелни, защото сам се е явил, за да продължи същото.
Без да споря дали се е укрил или не има данни в досъдебното
производство и в самите негови обяснения защо е напуснал пределите на
страната от възникналия инцидент се е изплашил, защото и към него, това са
негови твърдения и твърдения на жената, с която той живее са отправени
закани и заплахи и изплашени от това нещо той е предприел да напусне
пределите на страната, но държа да отбележа, че към този момент не е имал
никакво качество в наказателния процес, нито е бил привлечен, нито е бил
разпитван като свидетел, за да твърдим, че той е съзнавал, че ще понесе
наказателна отговорност и да твърдим, че е напуснал пределите на страната
единствено, защото го е било страх за живота. Както каза и съпругата му пред
първоинстанционния съд едно от момчетата е казало: „Ще останеш сама“.
На следващо място има достатъчно доказателства за трудовата му
ангажираност, която датира с история повече от 10 години назад. Същият е с
постоянни доходи, като в периода, в който е напуснал пределите на България е
бил в Англия и там е работил, като при него са отишли и жена му с едното му
дете. Така че има привързващи фактори, които да го накарат да не напуска и
4
да не извършва ново престъпление.
Считам, че същият е неосъждан и неправилно съдът е постановил в
своето определение, че е осъждан, като така съдът твърди, че това лице е с
една по-висока обществена опасност и с оглед на деянията, които е извършил
трябва да му се наложи най-тежката мярка.
Възстановил е щетите доброволно по досъдебното производство, така че
е изпълнена и още една от целите на наказателното производство. Освен да се
поправи подсъдимият, да възстанови щетите и да разбере наистина какво е
извършил. Мисля, че с възстановяването на щетите, така както казахме и пред
първоинстанционния съд той се признава за виновен и нито има желание да се
укрие, нито има данни, че ще извърши ново престъпление, нито че по някакъв
начин ще повлияе на разследването, а и самият представител на държавното
обвинение в първоинстанционния съд каза, че по това досъдебно
производство няма какво повече да се извърши, така че каквато и да е била
мярка би била адекватна, защото наложената такава се явява неразмерно
тежка, тъй като според мен и без адвокат да се яви, и без да сключи
споразумение няма как да му се наложи ефективно наказание на обвиняемия
за обвиненията, за които е привлечен.
Ето защо считам, че каквато и да е друга мярка ще бъде адекватна, за да
се постигнат целите на наказателното производство.
Съдът се оттегля на съвещание.
След съвещание като взе предвид становището на страните и доказателствата
по делото, съдът намира следното:
Производството по делото е инициирано с частна жалба от защитника на
обвиняемия А. С. по ДП № 339 ЗМ-176/2023 г. по описа на РУ – С. за 2023 г.
срещу Определение № 38/07.02.2025 г. постановено по ЧНД № 68/2025 г. по
описа на РС – С..
В жалбата и в прениите защитникът излага подробни съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на определението, като твърди на
първо място, че по делото не били налице достатъчно доказателства, за
неговата съпричастност. Не била налице опасност от извършване на ново
престъпление, поради обстоятелството, че е бил реабилитиран по предходното
5
си осъждане, а факторите свързани с постоянните му трудови ангажименти, с
работата му в К.А., семейната му обвързаност по издръжка на двете му деца,
постоянен адрес се изтъкват като аргументи за липсата на опасност от
укриване.
Представител на Окръжна прокуратура оспорва жалбата. Настоява, че
определението на РС – С., с което обвиняемият е бил задържан е правилно,
законосъобразно и сочи съображения. Пред настоящия съд е представен
протокол за възстановените имуществени вреди на пострадалия П., като
въззивният съд предвид доказателствата по делото и становището на страните
приема следното:
Жалбата е допустима, подадена от легитимна страна и в законния срок,
разгледана по същество обаче приема за неоснователна. В тази връзка изтъква,
че на обвиняемия са повдигнати обвинения за извършени множества
престъпления, а именно престъпления против обществения ред с
инкорпорирано в него повреждане на чужди движими вещи, престъпление
насочено към телесната неприкосновеност на две лица, както и престъпление
срещу личността на едно лице, което е квалифицирано от прокурора като
престъпление по чл. 325, чл. 131 от НК - хулиганство и телесна повреда по
хулигански подбуди, както и закана с убийство по чл. 144, ал. 3 от НК.
Съдът приема обстоятелството, че се касае за многофрагментна престъпна
дейност, множество престъпления за съпричастността на всяко, от които по
делото са събрани достатъчно доказателства, а именно информацията,
съдържащата се в протоколите за разпитаните по делото на свидетели за
извършените процесуално-следствени действия, огледи, изземвания,
доброволно предаване, претърсвания, изземвания, освидетелстване,
доброволно предаване на вещи /показанията на свидетелите * П./,
медицинските свидетелства на свидетелят *, експертните становища по
назначените технически и медицински експертизи, преписките, свързани с
ПТП в достатъчна степен обосновават предположението за авторството на
дееца.
Съдът на този първоначален етап от развитие на наказателното производство
взискателността към прецизното повдигане на обвинение, съобразно
текстовете от наказателния кодекс не предполага и не търпи изменения и в
този аспект разглежда престъпленията само като конкретна деятелност, а
6
именно, че е налице достатъчно основания да се приеме, че несъмнено са
извършени няколко престъпни посегателства.
Характерът и начина на осъществяването им, данните за предумисъл
обосновават и опасността от извършване на друго престъпление предвид
предходното му осъждане, за което обвиняемият не е бил реабилитиран.
Наказанието „Пробация“ наложена му с предходна присъда е изтърпяно през
месец Февруари, 2023 г., а настоящото деяние е извършено в 3-годишния срок
за реабилитирането, следователно не е настъпила реабилитация по право.
Деянието, за което е осъждан с предходна присъда по НОХ № 528/2021 г. на
РС – Петрич също е за престъпление срещу телесната неприкосновеност на
лица, което е допълнителен аргумент за реалност от извършване на друго
престъпление.
Съдът приема, че е налице и опасност от укриване извън обстоятелството, че
обвиняемият не е намерен за повдигане на обвинения до 12.06.2023 г. като
реалността за тази опасност от неговата мобилност, данните за многократните
напускания на територията на страната и че не пребивава на постоянния си
адрес, т.е. че няма териториална уседналост на територията на страната.
Предвид изложеното съдът приема, че единствената адекватна спрямо
обвиняемия мярка за неотклонение е „Задържането под стража“, която в
достатъчна степен би гарантирала добросъвестното му процесуално
поведение.
Водим от горното и на основание чл. 64, ал. 4 до ал. 7 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение рег. № 38/07.02.2025 г. постановено по ЧНД №
68/2025 г. по описа на РС – С. по отношение на А. С. С. с ЕГН: **********,
обвиняем по ДП № 339 ЗМ176/2023 г. по описа на РУ – С. – за престъпление
по чл. 325, ал. 3 вр. с ал. 2 вр. ал. 1 НК, чл. 131, ал.1, т. 4, пр. 3 и т. 12 вр.
чл.130, ал. 2 НК и чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на въззивната инстанция е окончателно.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 15:25 часа.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8