Определение по дело №140/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

                     О П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                 гр. Кюстендил, 06.04.2020 г.

 

                              В    И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

Кюстендилският окръжен съд,      наказателно отделение,

в закритото заседание

на шести април

през две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                             Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА                                                                                

                                                     Членове:МИРОСЛАВ НАЧЕВ                                                                                

                                                                     ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА 

при секретаря

като разгледа докладваното от съдия Братанова      ВНЧД № 140

по описа за 2020 г. на КНОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.345, ал.1-3 НПК вр. чл.341, ал.2 НПК вр.чл. 306, ал.1 т.4 пр.2 НПК.

              Делото е образувано по жалба от 24.01.2020 г. на Н.С.   Н. чрез повереника си адв. Д. срещу определение от 27.12.2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд по НОХД № 1667/17 г. на същия съд, с което ДнРС е постановил връщане на И. Л. И. на газов пистолет кал. 9 мм „ЕколР29“ с № ЕЗ1640081, 1 бр. пълнител, картонена кутия с 35 бр. газови боеприпаси и документите за това оръжие.

               КнОС с определение №91/19.02.2020 г. по ВЧНД № 55/20 г. е

прекратил производството и е върнал делото на ДнРС за проверка на допустимостта на жалбата.

              С разпореждане от 24.02.2020 г. съдия от ДнРС е разпоредил връщане на жалбата, като е приел, че е просрочена. Предоставил е срок за обжалване на разпореждането за връщане- 7 дневен от получаване на съобщението.

             Съобщението е получено на 27.02.2020 г.

             На 02.03.2020г. е постъпила  молба от адв. Делчева, в която същата излага доводи, че жалбата срещу определението на ДнРС по  чл.306, ал.1, т.4 НПк не е просрочена, тъй като съобщението за същото  е връчено на малолетно лице. Представени са доказателства- копие от акт за раждане, от което се установява, че лицето, получило съобщението за определението от 27.12.2019 г.- С. Н., е син на жалбоподателя Н. С.Н.. Същият е на 13 години, респ. към датата на получаването му, е малолетен. Посочената молба се разглежда от настоящия състав като жалба срещу разпореждането на ДнРС от 24.02.2020г. за връщане на жалбата на Н.С.Н..

               Предвид гореизложеното, съдът с настоящето определение следва да се произнесе на първо място по тази молба, доколкото същата предпоставя  изхода на жалбата срещу определението на ДнРС от 27.12.2019г.

              Настоящият съдебен състав я намира за основателна, респ. разпореждането на ДнРС за връщане на жалбата срещу определението от 27.12.2019 г. по НОХД № 1667/17 г. е незаконосъобразно. Това е така, тъй като  съобщението за посоченото определение неправилно е връчено на малолетно лице. Това е сторено  в противоречие  с разп. на  чл.180, ал.2 НПК, задължаваща длъжностното лице по призоваването да връчва съдебните книжа на пълнолетни лица на семейството, ако адресата на същите не бъде открит на адреса. Това обуславя и неправилността на преценката на ДнРС, че жалбата е просрочена. След като съобщението за възможността за обжалване на определението е неправилно оформено, следва да се приеме, че срокът за обжалване на същото е спазен, респ. че жалбата е допустима.

              По жалбата на частния обвинител Н.С.Н. срещу определението на ДнРС по  чл. 306, ал.1, т.4, пр.2 НПК от 27.12.2020 г.

              Наказателното производство пред Дупнишкия районен съд по НОХД № 1667/2017 г.  е било образувано по внесен обвинителен акт срещу И.Л. И. с повдигнато обвинение по чл.144, ал.3 НК.

               На 02.12.2019 г.  е произнесена присъда, с която И. е признат за виновен в извършване на посоченото престъпление- затова, че на 12.07.2017 г. в гр.Дупница се е заканил с убийство на Н.С.Н., като произвел изстрел с газов пистолет и тази закана е могла да възбуди основателен страх за осъществяването й. С присъдата си ДнРС е наложил наказание ЛС в размер на 7 месеца, приложил е разпоредбата на  чл.66 от НК и е осъдил Л. да заплати разноските на частния обвинител по делото Н.С.Н.. Липсва произнасяне по въпроса за веществените доказателства, посочени по- горе.

              С атакуваното определение, постановено на 27.12.2019 г. по реда на  чл.306, ал.1, т.4 НПК, съдът е постановил връщане на пистолета с аргумент, че същият не представлява предмет или средство за извършване на престъплението и че при закупуването му са спазени изискванията на ЗОБВВПИ.

              Преценката на ДнРС за необходимостта от връщане на иззетото по делото веществено доказателства на подсъдимия И. е неправилна. Това е така, тъй като посоченият газов пистолет е послужил за извършване на престъплението по  чл.144, ал.3 НК. Видно от мотивите и диспозитивната част на присъдата е, че подс. Илиев е признат за виновен в това, че на 12.07.2017 г. се е заканил на частния обвинител Н., като му е казал, че ще го гръмне и застреля. ДнРС е приел за установено, че именно процесния пистолет е оръжието, което е било употребено от подс. И. по отношение  на пострадалия Н. по време на извършване на деянието, както и че именно това е вещественото доказателство, предадено на органите на властта, след отправения от Н. сигнал. Действително, притежаването на този пистолет не е  забранено от закона , респ. хипотезата на чл.53, ал.2, б. „А“ от НК не е  налице, в  какъвто смисъл е и правилната преценка на ДнРС. Но както бе посочено, пистолетът е послужил за извършване на престъпление, следователно е налице хипотезата на чл.53, ал.1, б.“А“ НК и именно на това основание  посочената вещ следва да бъде отнета.

           Като не е съобразил това обстоятелство, ДнРС е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него се постанови нов, с който на основание на  чл.53, ал.1, б.“А“ НК вещественото доказателства- газов пистолет бъде отнет в полза на държавата.

                  По тези съображения  с настоящия си съдебен акт КОС отменя разпореждането  на ДнРС от 24.02.2020 г. за връщане на жалбата срещу определението на  съда от 27.12.2019 г. и отменя и посоченото определение, като постановява отнемане в полза на държавата на посочения по- горе газов пистолет.       

                  Водим от гореизложеното, окръжният съд

 

                                          О  П   Р   Е   Д   Е  Л   И :

 

                  ОТМЕНЯВА разпореждането на ДнРС от 24.02.2020 г. по НОХД № 1667/2017 г. по описа на същия  съд, с което е върната жалбата на частния обвинител Н.С.Н..

                  ОТМЕНЯВА    определение, постановено на 27.12.2019 г. по реда на  чл.306, ал.1, т.4 НПК по същото дело, с което ДнРС е постановил връщане на  връщане на И.Л.И. на газов пистолет кал. 9 мм „ЕколР29“ с № ЕЗ1640081, 1 бр. пълнител, картонена кутия с 35 бр. газови боеприпаси и документите за това оръжие и вместо него постановява:

                 ОТНЕМА на осн. чл.53, ал.1, б. „А“ НК в полза на държавата газов пистолет кал. 9 мм „ЕколР29“ с № ЕЗ1640081, 1 бр. пълнител, картонена кутия с 35 бр. газови боеприпаси и документите за това оръжие, собственост на И. Л. И..

 

                 Определението не подлежи на обжалване.

 

                      

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                       

                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                          2.