Решение по дело №7882/2018 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана Гълъбова

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов

Боряна Воденичарова

 

при секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7882 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №313197 от 15.01.2018год., постановено по гр.дело №22365/2017г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в, допълнено с решение №391034 от 20.04.2018г. жалбоподателят- ответник „Д.2.“ЕООД е осъдено да заплати на ищеца Н.И.Л. на основание чл.232, ал.2 ЗЗД сумите 361,52 лева- неиздължен остатък от наемна цена за м.06.2016г., 409,50 лева- неплатена наемна цена за м.07.2016г., на основание чл.92 ЗЗД сумите 94,50 лева- мораторна неустойка за забавено плащане на наемни вноски за периода м.01-04.2016г. и 380,25 лева- мораторна неустойка за забавено плащане на наемни вноски за периода м.05-07.2016г., на основание чл.79 вр.чл.86 ЗДД- сумата 110 лева представляваща вреди за ключарска услуга, ведно със законната лихва върху всички суми за периода от датата на подаване на исковата молба 07.04.2017г. до окончателното изплащане, като са отхвърлени исковете по чл.92 от ЗЗД в частта за разликата над 94,50 лева до пълния предявен размер 96,75 лева и в частта за разликата над 380,25 до пълния предявен размер 643,50 лева. Отхвърлен е изцяло искът с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата 450 лева- неустойка по чл.11 от договора за наем. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.86 от ЗЗД сумата 47,36 лева- мораторна лихва за периода от 22.09.2016г. до 06.04.2017г., като този иск е отхвърлен за разликата над увагения размер до пълния предявен размер 108,90 лева. Отхвърлен е и искът за сумата от 250 лева за вреди от заплатен адвокатски хонорар за изготвяне на нотариални покани и консултиране. Отхвърлени са изцяло предявените от ответника насрещни искове с правно основание чл.79 вр.чл.82 ЗЗД за сумите 359,40 лева- за закупуване и поддържане на акумулаторна батерия и 470,54 лева- за бракувани хранителни стоки. Отдветникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500,68 лева съразмерно на уважената част от исковете, а ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на 239,23 лева- съразмерно на отхвърлената част от исковете.  

Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, както и в частта с която са отхвърлени предявените насрещни искове, е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника по първоначалните искове и ищец по насрещните искове „Д.2.“ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че договорът за наем е прекратен не на 01.08.2016г. както е приел първоинстанционният съд, а на 13.06.2016г. с едностранното прекратяване на електрозахранването от страна на ищеца- наемодател. Неправилно бил изчислен размерът на неустойката. Не следвало да се присъжда обезщетение за вреди от заплащане на ключарска услуга, тъй като представители на ответника многократно и безуспешно опитвали да се свържат с ищеца и да му предадат ключа от помещението. Твърди също така, че е провел пълно и главно доказване относно релевантните за насрещните искове факти и обстоятелства. Претендира отмяна на решението на СРС в обжалваната част, отхвърляне на първоначалните исковете, уважаване на насрещните искове и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец по първоначалните искове и ответник по насрещните искове, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата и моли решението на СРС да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Между страните не се спори относно факта и момента на сключването на процесния договор за наем, както и относно предаването на имота за ползване от ответника по пъвоначалните искове, следователно за последния е възникнало задължението да заплаща договорената наемна цена. Ответникът, в чиято тежест е да стори това, не е установил заплащане в пълен размер на наемната цена за месеците юни и юли 2016г., поради което първостепенният съд правилно и законосъобразно е уважил предявения иск с правно основание чл.232 ЗЗД. Недоказани са твърденията на ответника за прекратяване на наемното правоотношение преди 01.08.2016г., следователно същото следва да се счита прекратено от последната дата съгласно изричното волеизявление на наемодателя, отправено с представената по делото нотариална покана и достигнало до наемателя- ответник на 06.06.2016г. С клаузата на чл.4, ал.3 от процесния договор за наем страните са договорили мораторна неустойка при забава на плащането на наемната цена. Размерът на неустойката и времето на забава относно всяко едно плащане на наемната цена за посочените в исковата молба периоди са правилно изчислени от първоинстанционния съд. Предвид установеното неизпълнение от страна на наемателя на задължението му след прекратяване на наемното правоотношение да предаде фактическата власт върху наетия имот на наемодателя, направените разходи за ключарска услуга представляват възникнала в пряка причинно- следствена връзка с това неизпълнение имуществена вреда за наемодателя- ищец, която следва да бъде обезщетена от наемателя- ответник. В тази връзка доказателства за твърдяната от ответника по първоначалните искове забава на кредитора не са представени, поради което и не може да се изключи отговорността на ответника. Както е посочил и първоинстанционният съд, ответникът и ищец по насрещните искове не е установил безспорно с представените по делото доказателства преустановяването на електрозахранването в наетия имот по искане на наемодателя, поради което и не е изпълнен фактическият състав по предявените насрещни искове.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата има право на разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото същото е към нормативно поределения минимум.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №313197 от 15.01.2018год., постановено по гр.дело №22365/2017г. по описа на СРС, ГО, 42 с-в.

ОЪЖДА „Д.2.“ЕООД с ЕИК******* да заплати на Н.И.Л. с ЕГН********** сумата от 400 (четиристотин) лева- разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/