Решение по дело №3407/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 1728                            09.12.2019 г.         гр. Стара Загора

                                       

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД           ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 20 ноември                                             2019 г.

В публично заседание в следния състав:        

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

            

Секретар: Диана Стоянова

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Гр. дело № 3407 по описа за 2019 г.

        

         Предявени са искове  с правно основание  344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и иск по чл. 215, ал.1 КТ, във вр. чл. 239 ГПК.

Ищецът С.К.С. твърди в исковата си молба, че на 12.07.2018 година започнал работа в „Розова долина екс" ООД, ЕИК *********, гр. Раковски, ул. „М. Добромиров" № 117, представлявано от управителите Румен Иванов Рончев и Миглена Иванова Каканашева, на длъжността „ Шофьор товарен автомобил /международни превози/", с място на работа гр. Раковски, ул. "М. Добромиров" 117, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510  лева и пълен осемчасов работен ден. След изтичане на шестте месеца изпитателен срок, договорът му се превърнал в такъв за неопределено време. Договорът бил прекратен едностранно /въпреки посоченото основание/ и със задна дата от работодателя, считано от 03.05.2019 година, въпреки, че заповедта му била връчена чак на 13.05.2019 година.

Сочи, че по време на трудовото му правоотношение, на 18.01.2019 година бил натоварен от работодателя си да извърша курс с доставки на стоки в Германия, Белгия, Холандия и обратно в България. Тръгнал същия ден, след като получил от счетоводството пътен лист. Първоначално разтоварил стоката от България в Белгия - Брюксел, като пристигнал на 24.01.2019 година. После извършил и други курсове, вътре в Европейския съюз, а именно в Германия, Белгия, Холандия и обратно в България, като се прибрал на 23.03.2019 година. Съставил отчет, въз основа на пътния лист и съгласно практиката в дружеството ги предал в счетоводството на дружеството, заедно с разходооправдателните си документи. Съгласно чл. 215 от КТ и във връзка с Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, работодателят следвало да му изплати полагащите му се командировъчни за посочения период от време, възлизащи на 3240 лева, като тази била и сумата посочена от счетоводството на дружеството. Средствата за командировки и специализации в чужбина на предприятията се определяли от техния ръководител или от колективния им орган на управление при спазване на действащото законодателство. Последвали многократни покани за изплащане на сумите от страна на ищеца, както устни така и писмени разговори, а така също и многократни обещания от управителите на дружеството да изплатят посочената сума за командировъчни извън страната. Последно такава била отправена от ищеца на 29.05.2019 година, когато заедно с жена му отишли до гр. Пловдив, където също имало офис на дружеството. Командировъчни така и не му били изплатени, поради което за ищеца възникнал интерес от завеждането на настоящото дело.

Счита, че прекратеното му трудово правоотношение е незаконно, тъй като не подавал молба за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в заповедта основание, както и на каквото и да е друго основание, а и работодателят също така не бил отправял до ищеца предложение за прекратяване на трудовото му правоотношение, което другата страна по ТПО да приеме. В заповедта за прекратяване на ТПО било посочено като основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ - по взаимно съгласие, каквото ищецът твърди, че никъде не е изразявал, за да бъде прекратено по този ред. На следващо място незаконосъобразно било и прекратяване на ТПО със задна дата. Същото действало за напред. Заявява, че ТПО обаче било прекратено, считано от 03.05.2019 година, а му била връчена заповедта на 13.05.2019 година.

Моли съда да признае уволнението му на горепосоченото основание, а именно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ като незаконно и отмени заповедта, с която трудовото правоотношение се прекратява - Заповед № 590/03.05.2019 година, издадена от „Розова долина екс" ООД, ЕИК: *********, гр. Раковски, ул. „М. Добромиров" № 117, представлявано от управителите Румен Иванов Рончев и Миглена Иванова Каканашева.

Моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно от 03.05.2019 година до 12.06.2019 година в размер на 510 лева, ведно със законната лихва до изплащане на сумата, считано от завеждане на исковата молба – 28.06.2019 г.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3240 лева, представляваща сума за неизплатени командировъчни - полагащи му се дневни, извън страната, за периода от 18.01.2019 година до 23.03.2019 година, ведно със законната лихва до изплащане на сумата, считано от подаване на исковата молба – 28.06.2019 г.

Претендира направените по делото разноски, съгласно списък на разноските.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника „Розова долина  екс” ООД.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно  със становищата и доводите на страните и на основание чл.235 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка:

В съдебното заседание от 20.11.2019 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

         Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не изпраща упълномощен представител в първото по делото заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Съгласно чл. 239 ал.1 т.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

От приложените към делото съобщение и призовка е видно, че на ответното дружество са  указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Освен това, исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Не се спори по делото,  че страните са били в трудово- правни отношения, което се установява от представения трудов договор № 566 от 12.07.2018 г. Със заповед № 590 от 03.05.2019 г. трудовият договор с ищеца С.К.С. е прекратен, считано от 03.05.2019 г. на основание чл. 325, ал.1 от КТ, като заповедта е връчена на ищеца на 13.05.2019 г.

По делото са представени част от кореспонденцията на ищеца с управителката на дружеството, както и копие от уговореното му заплащане на командировъчните с управителя Румен Рончев /документ без наименование, изписан на ръка/.

По делото са допуснати гласни доказателства.

Свидетелката Б.Т.С.  сочи, че съпругът й /ищеца по делото/ работел в „Розова долина екс”, която била Пловдивска фирма. Офисът им бил в гр. Пловдив. Работел като шофьор на камион. Превозвал различни товари. Това била транспортна фирма и обслужвала транспортни линии в Западна Европа. Започнал работа някъде преди година и половина. Всичко било наред до последния курс, който направил. Този курс бил на 18.01 до края на март 2019 г. Като се прибрал трябвало да му заплатят, понеже имали такава уговорка. След прибиране ищеца си правил отчет и му превеждали сумата, но в случая не му я превели. Дължали му около 3500-4000 лева. От фирмата му казали, че имат запор на сметката, след това вдигнали запора, но продължили да не му плащат. Заявява, че и тя е ходила в Пловдив, като последния път се срещнала с Румен Рончев – съдружник и Миглена Каканашева – тя се водила управител. Казали, че ще платят след един-два дни. Принципно, за да тръгнел да пътува на нов курс, трябвало да му платят предишния курс. Заявява, че управителите на фирмата не вдигали телефона. Общували чрез смс-и, ако решат да им отговорят на смс-а. Заявява, че на последния курс, ищецът карал сам. Повечето случаи карал сам. Не работил с друг човек. Тръгнал от България – Белгия – Холандия – Германия, като имали товарителници във всяка държава. Всички неща били записани на дигиталната му карта, с която работи. Заявява, че нямало как да работи без нея. Сумата от 3500 лева били командировъчните му за два месеца работа. Не знае дали има заповед за командировка. Заявява, че нещата във фирмата били само на хартия относно заплатата. Плащало се само за командировка, когато не карал не у заплащали нищо. По договор го осигурявали на минимална работна заплата 510 лева, но не му ги плащали ако няма курс. Казали му, че дължат сумата, но веднага щом имали възможност щели да я платят. Сочи,че съпругът й въобще не е знаел, че му е прекратено трудовото правоотношение. И като отишъл да си търси парите му връчили тази заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото е допусната и изслушана съдебно – икономична експертиза, в която вещото лице, сочи че брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, изчислен по правилата на чл. 228, ал.1 от КТ за периода от 03.05.2019 год. до 12.06.2019 год. /включително/ бил в размер на 688.50 лв. Обезщетението било облагаемо с данък и след приспадане на дължимия данък /10% - 68.85 лв./ се получавала сумата в размер на 619.65 лв., чист размер на дължимото се обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. До 31.10.2019 г. /датата на предаване на СИЕ в деловодството на Районен съд Ст. Загора/ не били представени изисканите документи и справки на съдебно - икономическата експертиза от ответника.

         Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че тежестта на доказване и по - конкретно задължението за установяване законността на уволнението носи работодателят. Съдът намира, че трудовият договор между страните е бил прекратен едностранно от работодателя, тъй като въпреки указанията на съда, същият не е представил ЛТД на ищеца, от което да е видно, че ищецът е подал молба за прекратяване на трудовия си договор. Предявинят иск а с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от Кт се явява основателен и следва да бъде уважен.

       Поради основателността на предявеният иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ , основателен е и предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ в предявения размер от 510 лв. , въпреки че е установен от вещото лице в размер на 619.65 лв., но ищецът не е поискал увеличение на този иск. От представената декларация с вписана наказателна отговорност по чл. 313 от НК се установява, че ищецът не е работил по трудов договор и не е получавал трудови възнаграждения за периода 3.05.2019 г. – 12 юни 2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 215 от КТ, при командироване, работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение, още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Въз основа на тази законова делегация, с ПМС № 40/1987г. е приета Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина.

Вещото лице сочи, че по делото от страна на ищеца нямало представени заповеди за командировка и пътни листове от където да е било видно през кои дни и колко време лицето С.К.С.,  извършвало курсове с доставки на стоки в Германия, Белгия, Холандия и обратно в България. В условията на вероятност експертизата прави следните изчисления съгласно „Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина" - чл. 32, ал. 1 и Приложение № 3 към чл. 31, ал. 1 от същата:

1.      При единична езда за периода от 18.01.2019 год. до 23.03.2019 год. са общо 65 календарни дни. Командировъчни пари на ден съгласно Наредбата са в размер до 27 евро или общо дължима сума в размер на 1 755.00 евро/ при централен курс 1.95583 лв. за едно евро/ = 3 432.45 лв.

2.      При двойна езда за периода от 18.01.2019 год. до 23.03.2019 год. са общо 65 календарни дни. Командировъчни пари на ден съгласно Наредбата са в размер до 21 евро или общо дължима сума в размер на 1 365.00 евро/ при централен курс 1.95583 лв. за едно евро/ = 2 669.71 лв.

Видно от заключението на вещото лице  общата сума за командировъчни дневни пари на ищеца С.К.С. за периода от 18.01.2019 г. до 23.03.2019 г. /вкл./ са в размер на 3432.45 лв., съгласно Наредбата за служебните командировки и специализация в чужбина, в който размер  иска се явява основателен и доказан, но  следва да бъде уважен до предявения размер от 3240 лв.

             На основание чл. 78, ал.3 от КТ в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 450 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат. В  тежест на ответника следва да се присъдят и ДТ в размер на 150лв. в полза на Държавата по  Бюджета на съдебната власт и възнаграждение за вещо лице в размер на  240 лв., което да се заплати по  сметка на Старозагорския районен съд, заплатено от бюджета на съда.

           Водим от горните мотиви и на осн. Чл. 239 ГПК, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

          

ОТМЕНЯВА  като незаконосъобразна заповед № 590/03.05.2019 година, издадена от „Розова долина екс" ООД, ЕИК: *********, гр. Раковски, ул. „М. Добромиров" № 117, представлявано от управителите Румен Иванов Рончев и Миглена Иванова Каканашева за  прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ на С.К.С., ЕГН ********** *** / чрез пълномощника си адв. Р.С. ***/.

 

ОСЪЖДА „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС“, ЕИК: *********, гр. Раковски, ул. „М. Добромиров“ № 117, представлявано от управителите Румен Иванов Рончев и Миглена Иванова Каканашева, да заплати на  С.К.С., ЕГН ********** *** / чрез пълномощника си адв. Р.С. ***/ сумата  от 510  лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ във вр. чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, както  и сумата от 3240 лв., представляваща  сума за неизплатени командировъчни  за периода 18.01.2019 г.- 23.03.2019 г., както и направените по делото съдебни и деловодни разноски в размер на 450 лева.

ОСЪЖДА „РОЗОВА ДОЛИНА ЕКС“, ЕИК: *********, гр. Раковски, ул. „М. Добромиров“ № 117, представлявано от управителите Румен Иванов Рончев и Миглена Иванова Каканашева, да заплати по сметка на РС-Стара ДТ в размер на 150 лв. в полза на Държавата по  Бюджета на съдебната власт и възнаграждение за вещо лице в размер на  240 лв., което да се заплати по  сметка на Старозагорския районен съд, заплатено от бюджета на съда.

Решението не  подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: