№ 3717
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20231100505208 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“ срещу решение №
20085774/30.03.2023 г. по гр.д. № 2519/2020 г. по описа на СРС, 62 състав, с което е
уважен иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.), като жалбоподателят е осъден да
заплати в полза на ЗК „Л.И.“ АД сумата в размер на 307 лв., представляваща регресно
вземане по щета № 2231-1261-16-401849 във връзка с ПТП, настъпило на 10.02.2016 г.
с участието на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* на републикански път II-
62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, в района на км. 74, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020 г., до погасяването.
Жалбоподателят - Агенция „П.И.“, твърди, че решението е недопустимо,
евентуално - неправилно. Твърди, че по делото не е доказан механизмът на ПТП,
настъпването на застрахователно събитие и основание за заплащане на
застрахователно обезщетение. Счита, че водачът на увреденото МПС е допринесъл за
настъпване на ПТП, което обстоятелството не е съобразено от първоинстанционният
съд. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноските.
1
Ответникът по жалбата – ЗК „Л.И.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „Л.И.“ АД с иск с правно
основание чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, предявен срещу Агенция „П.И.“, за
осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 307 лв.,
представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за
застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2016 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020 г., до погасяването.
Ищецът – ЗК „Л.И.“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена
дупка на републикански път II-62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, в района на км.
74, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил
„Мерцедес“ с рег. № *******, на стойност 297 лв. Счита, че отговорност за вредите
носи ответникът - Агенция „П.И.“, като собственик на пътя, задължен да поддържа
състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза
е възникнало регресно вземане в размер на платената сума – 297 лв., както и за сумата
в размер 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното
обезщетение, т.е сумата в общ размер на 307 лв., поради което претендира същата,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
С обжалваното решение № 20085774/30.03.2023 г. по гр.д. № 2519/2020 г. по
описа на СРС, 62 състав, искът е уважен изцяло.
Възражението на въззивника за недопустимост на решението, предвид
неспазване на правилата за местна подсъдност, е неоснователно, доколкото въпросът за
местната подсъдност е решен с влязло в сила определение № 261644/05.10.2020 г. по
ч.гр.д. № 6209/2020 г. по описа на СГС, II-А състав, съгласно което Софийски районен
съд следва да разгледа делото по правилата за местната подсъдност.
Предвид посоченото, настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което
отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
2
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът,
да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение.
Не се спори между страните относно наличието на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил,
застраховател по която е ищецът, че на 11.03.2016 г. застрахователят е изплатил на
застрахованото лице сумата в размер на 297 лв., че отговорни за поддръжката на
процесния пътен участък са служители при ответника.
Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо
процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетеля К. Д. С.. Свидетелят С. сочи, че е претърпял ПТП с
управлявания от него лек автомобил. Същото е реализирано на пътя Дупница -
Самоков, като свидетелят С. е преминал с управлявания от него автомобил през
необозначана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което се е
спукала гума на автомобила.
Видно от протокол за ПТП № 1574358/10.02.2016 г., на 10.02.2016 г., около 11:30
часа, лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, се е движил по републикански път
II-62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, и в района на км. 74 превозното средство е
попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на
което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по предна дясна
гума.
Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на
произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а
именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и
видимите щети по автомобила, документът има характер на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило
факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в
свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена
сила.
Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е
била налице неравност на пътя, необозначена по начин, позволяващ избягването й.
Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите,
удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на
ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на
причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в
размер на 368,99 лв.
3
Ответникът (въззивник в настоящото производство) не е ангажирал никакви
доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден с
показанията на свидетеля К. Д. С., който е управлявал автомобила при настъпван на
ПТП, поради което и във връзка показанията на свидетеля С., заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за доказан по делото
следния механизъм на ПТП, а именно – на 10.02.2016 г., около 11:30 часа, лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, се е движил по републикански път II-62, с
посока гр. Дупница – гр. Самоков, и в района на км. 74 превозното средство е
попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на
което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по предна дясна
гума.
С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП,
реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в
размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на
застрахованото МПС.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото
лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и
вредата не следва от обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява
дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенция „П.И. като юридическо лице осъществява дейностите
по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело до неизпълнение
на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е
основание за суброгация срещу въззивника.
Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от
размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно
4
основание чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а
решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски,
като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085774/30.03.2023 г. по гр.д. № 2519/2020 г. по
описа на СРС, 62 състав.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, бул.
„******* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. *******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5