П Р И С Ъ Д А
№ 366
гр. Бургас, 26.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА
КОЛЕГИЯ, ХІІІ състав в публично заседание на двадесет и шести февруари през
две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1. Ц.Г.
2. С.Д.
при участието на
секретаря Теменуга Тишева, в присъствието на прокурора Г.П. като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев н.о.х.д
№ 3421 по описа на БРС за 2009 г., въз основа на закона и събраните по
делото доказателства :
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия К.Г.Н., роден на *** ***, живущ ***, П. П.,
заведение „Н.”, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, ЕГН – **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 07.10.2006 г. в гр. Б., ж.к.”З.”, при условията на опасен
рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел – мобилен
телефонен апарат марка „Самсунг”, модел „SGH-X450” с ИМЕИ № ****************, на стойност 140 лева, ведно със сим-карта
на мобилен оператор „М-Тел” на стойност 6 лева – всичко вещи на обща стойност
146 лева, собственост на Р.И.Ц. ***, поради което и на основание чл.206, ал.3,
предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „А”, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
го ОСЪЖДА на наказание „лишаване от
свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА,
което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим на основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип, като на
основание чл.304 от НПК го признава за НЕВИНОВЕН
и ГО ОПРАВДАВА да е извършил
деянието при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”Б” от НК.
НАЛАГА на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия К.Г.Н.,
със снета по-горе самоличност, едно ОБЩО
НАКАЗАНИЕ в размер на най-тежкото измежду наказанията, наложени му по НОХД
№ 3238/2006 г., НОХД № 199/2007 г., НОХД № 532/2007 г., и трите по описа на
БРС, НОХД № 35/2008 г. по описа на Районен съд – Несебър и по настоящото дело,
а именно – „лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ДЕВЕТ
МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание
чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от закрит тип на
основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
УВЕЛИЧАВА на основание чл. 24 НК така определеното общо наказание
„лишаване от свобода за срок” от ЕДНА
ГОДИНА и ДЕВЕТ МЕСЕЦА със СЕДЕМ
МЕСЕЦА.
ПОСТАНОВЯВА увеличеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” да бъде изтърпяно
при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното и
увеличено общо най-тежко наказание от ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода” наказанието „глоба” в размер
на 2000 лева, наложено на К.Г.Н., със снета по-горе самоличност, по НОХД №
199/2007 г. по описа на БРС.
ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на
определеното и увеличено общо най-тежко наказание времето, през което
подсъдимият е търпял наказание по НОХД № 3238/2006 г., НОХД № 199/2007 г., НОХД
№ 532/2007 г., и трите по описа на БРС, и НОХД № 35/2008 г. по описа на Районен
съд – Несебър от 16.03.2007 г. до 13.05.2009 г.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК при изпълнение на
определеното и увеличено общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият К.Г.Н., със снета по-горе
самоличност, ефективно е изтърпявал мярка за неотклонение „задържане под
стража” по настоящото дело от 19.02.2010 г. до влизане в сила на присъдата.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия К.Г.Н., със
снета по-горе самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС
сумата от 40 лева, разноски по делото.
Присъдата подлежи
на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от обявяването й пред Бургаски
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОЯН МУТАФЧИЕВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
1. Ц.Г.
2. С.Д.
МОТИВИ към присъда от 26.02.2010 г. по Н.О.Х.Д. № 3421/ 2009 г. по описа на БРС, НК, ХІІІ
състав
Бургаска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт по обвинението на К.Г.Н., ЕГН – **********, за това, че на 07.10.2006 г. в
гр. Б.с, ж.к.”З.”, при условията на опасен рецидив, противозаконно присвоил
чужда движима вещ, която владеел – мобилен телефонен апарат марка „Самсунг”,
модел „SGH-X450” с ИМЕИ № ************, на
стойност 140 лева, ведно със сим-карта на мобилен оператор „М-Тел” на стойност
6 лева – всичко вещи на обща стойност 146 лева, собственост на Р.И.Ц. ***,
ал.3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.
„А” и б.”Б” от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че подсъдимият е извършил инкриминираното
престъпление. Относно индивидуализацията на наказателната отговорност предлага
на съда да постанови присъда, с която признае подсъдимия за виновен, като му бъде
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок до една година, което да бъде
изтърпяно ефективно при първоначален „строг” режим в затвор и затворническо
общежитие от „закрит” тип.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимия пледира при индивидуализацията на наказателната
отговорност на Н. съдът да отчете ниската стойност на отнетата вещ и
съдействието на подсъдимия за разкриване на обективната истина и да му определи
наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца.
Подсъдимият
признава посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти. В
последната си дума моли съда да му определи справедливо наказание.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 НПК, намира за
установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На основание чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът
прие за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия самопризнание, а именно :
Подсъдимият К.Г.Н.
е роден на *** ***, живущ ***, П. П., заведение „Н.”, българин, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН – **********.
На 07.10.2006 г.
св. Р.Ц., продавач-консултант в магазин за хранителни стоки, находящ се в
подлеза на бул. „Н.П.” в ж.к. „З.” в гр. Бургас, е на работа дневна смяна.
Около 14.00 часа в магазина влиза подсъдимият Н., за когото знае, че е бивш
служител на фирмата. Той я помолва да му даде мобилния си телефон, за да
разговаря със собственика на обекта. Първоначално свидетелката отказва, но
впоследствие се съгласява и му дава мобилния си телефон марка „Самсунг”, модел
„SGH-X450” с ИМЕИ № *********** Подсъдимият
го взема и тръгва към един от изходите на подлеза. Св. Ц. предполага, че излиза да разговаря извън подлеза, тъй като в него се
губи обхвата. В действителност подсъдимият не провежда разговор, а след като
взема телефона, избягва, придвижва се до района на „Новата поща”, където
продава телефона на непознато за него лице. Междувременно, след като
подсъдимият не се връща в продължение на десет минути св. Ц. излиза от магазина
да го търси, но не го намира. Малко след това работник от съседен търговски
обект, св. Ж.А., й споделя, че по-рано вижда подсъдимият в района на
автобусната спирка на Новата поща да предлага на различни лица за продажба
мобилен телефон.
След деянието
процесният телефон се ползва от св. Е. Ж., работеща към посочения период като
таксиметров шофьор, като го получава в залог от непознати клиенти, които нямат
пари да си платят за таксиметровата услуга. По-късно Жекова дава телефона на
сина си да го ползва, но около 20.11.2006 г. същият му е откраднат и повече не
е издирен.
Общата стойност на
присвоеното имущество - мобилен телефон на стойност 140 лева, ведно с
намиращата се в него СИМ-карта на стойност 6 лева, възлиза на 146 лева.
Към деня на
извършване на деянието подсъдимият е осъждан както следва :
С присъда по НОХД №
240/1988 г. по описа на БРС, влязла в сила на 19.05.1988 г., е признат за
виновен за извършени в съвкупност три престъпления и след като му е определено
наказание за всяко едно от тях, му е наложено най-тежкото, а именно – „лишаване
от свобода” за срок от единадесет месеца, като на основание чл.64, ал.1 от НК е
настанен в ТВУ.
С присъда по НОХД №
12/1992 г. по описа на БРС, влязла в сила на 13.03.1992 г., е признат за
виновен за извършени в съвкупност три престъпления и след като му е определено
наказание за всяко едно от тях, му е наложено най-тежкото, а именно – „лишаване
от свобода” за срок от три години. За изтърпяване на това наказание подсъдимият
постъпва в затвора гр. Бургас на 29.07.1991 г. и е освободен на 09.02.1994 г.
С присъда по НОХД №
322/1995 г. по описа на Военен съд – Сливен, влязла в сила на 23.01.1996 г., е
признат за виновен за извършени в съвкупност четири престъпления и след като му
е определено наказание за всяко едно от тях, му е наложено най-тежкото, а
именно – „лишаване от свобода” за срок шест години и е присъединено наказанието
„задължително заселване” в гр. Бургас за срок от три години. За изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода” подсъдимият постъпва в затвора гр. Бургас на
08.12.1995 г. и е освободен на 12.04.2000 г.
С присъда по НОХД №
900/2003 г. по описа на БРС, влязла в сила на 02.12.2003 г. е признат за
виновен за извършено престъпление кражба при условията на опасен рецидив и му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години. Подсъдимият
постъпва в затвора гр. Бургас за изтърпяване на това наказание на 01.12.2003 г.
и е освободен на 05.05.2006 г.
С протоколно
определение от 28.01.2010 г. съдът измени мярката за неотклонение на подсъдимия
от „подписка” в „задържане под стража”. Видно от писмо на началник на V РУ на
МВР – Бургас до съда подсъдимият е задържан и преведен в затвора гр. Бургас на
19.02.2010 г.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Р.И.Ц.,
Ж. Г. А., Е. Ж. Ж., гаранционна карта ведно с касова бележка за закупуване на
мобилен апарат „Самсунг”, модел „SGH-X450” с ИМЕИ № ***********,
заключението на назначената съдебно-оценъчна експертиза, справка за съдимост на
подсъдимия, писмо от началник на V РУ на МВР – Бургас до Бургаски районен съд
за установяване на подсъдимия, както и справка от Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” към Министерство на правосъдието за изтърпените от подсъдимия
наказания „лишаване от свобода”.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият К.Г.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.206, ал.3,
предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК.
От обективна страна
той противозаконно е присвоил мобилен телефон, който владеел на правно
основание – договор за заем за послужване, сключен със св. Ц.. След изпълнение
на уговореното ползване подсъдимият не е върнал вещта на свидетелката, а е
започнал да я третира като своя, израз на което е предлагането й на различни
лица за закупуване и впоследствие отчуждена.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че действията, които извършва, не са му разрешени от предалото му
фактическата власт върху вещта лице, но въпреки това ги е предприел, като е
третирал вещта като своя.
Деянието е
извършено от Н. при условията на опасен рецидив, но само по буква „А”, но не и
по буква „Б” на чл.29, ал.1 от НК. Този извод е верен поради следното :
Съгласно
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК правилата за опасен рецидив не се прилагат, ако са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието по предишните присъди, а според чл.29, ал.2 от НК при прилагане разпоредбите на алинея 1 не се вземат предвид престъпленията, извършени от
дееца като непълнолетен. Следователно осъждането по НОХД № 240/1988 г. по описа на БРС не може да
се вземе предвид, тъй като Н. е извършил престъпленията, за които е признат за
виновен по това дело, като непълнолетен.
Осъжданията по НОХД
№ 12/1992 г. по описа на БРС и по НОХД № 322/1995 г. по описа на Военен съд –
Сливен също не следва да се вземат предвид при преценката дали деянието по
настоящото дело е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като от
изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода” по тях са изминали повече от пет
години – наказанието по НОХД № 322/1995 г. по описа на Военен съд – Сливен е
изтърпяно на 12.04.2000 г., а по НОХД № 12/1992 г. по описа на БРС още по-рано –
на 09.02.1994 г.
Релевантно за
преценката за наличие на предпоставките на чл.29 от НК е само осъждането по
НОХД № 900/2003 г. по описа на БРС, т.е. налице е само едно осъждане, като
наложеното наказание е „лишаване от свобода” за срок от три години и е за
извършено тежко умишлено престъпление, а именно такова с квалификация по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1,т.3, т.4 и т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК. Наказанието е изтърпяно на
05.05.2006 г.
Ето защо
подсъдимият следва да бъде признат за виновен да е извършил деянието при
условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.”А” от НК и да бъде признат за
невиновен и оправдан да е извършил деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.”Б” от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението
чл.206, ал.3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” от НК законът предвижда
наказание “лишаване от свобода” от
три до десет години, като съдът лишава виновния от права по чл. 37, ал. 1,
точки 6 и 7 и може да постанови конфискация на част или на цялото му имущество.
Нормата на чл.373,
ал.2 от НПК обаче задължава съда да определи на подсъдимия наказание при
условията на чл.58а от НК в случаите, когато е направил самопризнание на
обстоятелствата по обвинението по реда на чл.371, т.2 от НПК, които съдът е
одобрил с определение. Настоящият случай е именно такъв, поради което при
определяне на вида и размера на наказанието съдът съобрази, че за
престъплението, по което е повдигнато обвинението, не са предвидени
алтернативни наказания, поради което наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55 от НК. Тъй като е установен специален минимум на наказанието
„лишаване от свобода”, то приложима се явява разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 НК, т.е. надлежното наказание е „лишаване от свобода”. От друга страна,
съгласно чл. 39, ал.1 от НК, минималната продължителност на наказанието
“лишаване от свобода” е 3 месеца, т.е. на подсъдимия Н. следва да се определи и
наложи наказание “лишаване от свобода” в границите от 3 месеца до 3 години. При
определяне размера на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е личност, склонна
да засяга обществените отношения, свързани със собствеността, но и
обстоятелството, че от 2006 г. до настоящия момент той не е извършвал
престъпления, стойността на отнетите вещи не е висока и намери, че следва да
бъде наложено наказание “лишаване от свобода” при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Наказание “лишаване от свобода” за срок от една година е от
естество да осъществи в пълнота генералната и специалната превенция – да отдели
за срока на присъдата подсъдимия от средата му, играеща негативна роля спрямо
него, и същевременно за същия срок да го лиши от възможността да върши други
престъпления, като му даде възможност да преосмисли и коригира поведението си.
Срокът на принудителното му изолиране в местата за лишени от свобода според настоящия
съдебен състав е справедлив, съответства на обществената опасност на дееца и
няма да създаде убеждение у него, че му е занижена наказателната отговорност.
Наказанието следва
да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим на основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип на основание чл.60,
ал.1 от същия закон, тъй като подсъдимият вече е бил осъждан на наказание
„лишаване от свобода”, изтърпявал е такова и е рецидивист по смисъла на пар.3, ал.1,
т.2 от ДР на ЗИНЗС.
Съдът намери, че на
подсъдимия не следва да се налагат предвидените кумулативни наказания лишаване
от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК и приложение следва да намери
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК, която дава тази възможност, а така също не следва
да се налага и наказание „конфискация” на част или на цялото имуществото на
виновния, предвидено в чл.206, ал.3 от НК. Това решение на съда е свързано с
разбирането, че по този начин ще се облекчи ресоциализацията на подсъдимия в
обществото след изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода” и в крайна
сметка ще обезпечи неговото поправяне и превъзпитание като му даде по-голяма
възможност да си намери средства за препитание по правомерен начин.
ПО ГРУПИРАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
Извън
осъжданията, цитирани по-горе при преценката за наличие на предпостваките на
чл.29 от НК, подсъдимият Н. е осъждан както следва :
1.
Със споразумение от 30.03.2007 г. по НОХД № 3238/2006 г.
по описа на БРС, в сила от същата дата, е признат за виновен за извършено на
08.10.2006 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б.»Б» от НК, за което му е наложено наказание «лишаване от свобода» за
срок от една година.
2.
Със споразумение от 24.04.2007 г. по НОХД № 199/2007 г.
по описа на БРС, в сила от същата дата, е признат за виновен за извършено на 19.09.2006
г. престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, за което му е наложена наказание
«лишаване от свобода» за срок от 1 година и 9 месеца и наказание «глоба» в
размер на 2000 лева.
3.
С присъда № 594/20.04.2007 г. по НОХД № 532/2007 г. по
описа на БРС, влязла в сила на 06.05.2007 г., е признат за виновен за извършено
на 28.09.2006 г. престъпление по чл.131а, предл.2, вр. чл.129, ал.2,вр. ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.»Б» от НК, за което му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
4.
Със спорарузение № 266/27.05.2008 г. по НОХД № 35/2008 г.
по описа на Районен съд – Несебър, в сила от същата дата, е признат за виновен
за извършено на 09.06.2006 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.»Б» от НК, за което му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от една година.
От справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към
Министерството на правосъдието се установява, че подсъдимият Н. *** на
16.03.2007 г. за изтърпяване на общо наказание в размер на две години и три
месеца „лишаване от свобода” по НОХД № 3238/2006 г., НОХД № 199/2007 г., НОХД
№ 532/2007 г., и трите по описа на Районен съд – Бургас, и НОХД № 35/2008 г. по
описа на Районен съд – Несебър и е освободен на 13.05.2009 г. поради
изтърпяването му.
По отношение деянията на подсъдимия, предмет
на НОХД № 3238/2006 г., НОХД № 199/2007 г., НОХД № 532/2007 г., и трите по описа
на Районен съд – Бургас, НОХД № 35/2008 г. по описа на Районен съд – Несебър и
настоящото дело, са налице материалноправните предпоставки за
определяне на общо най-тежко наказание, съгласно
правилата на чл. 25 , ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК, предвид
обстоятелството, че тези деяния са били осъществени преди да е имало влязла в
сила присъда за кое да е от тях, в размер на най -
тежкото измежду тях, а именно „лишаване
от свобода” за срок от една година и девет месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг” режим на
основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит”
тип на основание чл.60, ал.1 от същия закон, тъй като подсъдимият вече е бил
осъждан на наказание „лишаване от свобода”, изтърпявал е такова и е рецидивист
по смисъла на пар.3, ал.1, т.2 от ДР на ЗИНЗС.
Деянията по
цитираните дела са извършени в период от четири месеца през 2006 г., като
първото от тях е осъществено по-малко от месец след изтърпяването на наказание
от две години и три месеца „лишаване от свобода”. С тях се засягат различни по
вид защитени от НК обществени отношения, което прави личността на подсъдимия с
висока обществена опасност, което даде основание на съда да увеличи на
основание чл.24 от НК определеното общо най-тежко наказание със седем месеца,
като определеното и увеличено общо най-тежко наказание в размер на две години и
четири месеца да се изтърпи при първоначален „строг” режим на основание чл.61,
т.2 от ЗИНЗС в затвор и затворническо общежитие от „закрит” тип на основание
чл.60, ал.1 от същия закон. На основание
чл.23, ал.3 от НК към така определеното и увеличено общо най-тежко наказание
следва да се присъедини наказанието „глоба” в размер на 2000 лева, наложено по НОХД
№ 199/2007 г. по описа на БРС.
На основание чл.25,
ал.2 от НК при изпълнение на определеното и увеличено общо най-тежко наказание
следва да се приспадне времето от 16.03.2007 г. до 13.05.2009 г., през което
подсъдимият Н. е търпял наказание от две години и три месеца „лишаване от
свобода” по НОХД № 3238/2006 г., НОХД № 199/2007 г., НОХД
№ 532/2007 г., и трите по описа на Районен съд – Бургас, и НОХД № 35/2008 г. по
описа на Районен съд – Несебър, а на основание чл.59, ал.1 от НК – времето от
19.02.2010 г. до влизане в сила на присъдата, през което е изтърпявал ефективно
мярка за неотклонение «задържане под стража» по настоящото дело.
По
отношение на осъжданията по НОХД № 240/1988 г. по описа на БРС, НОХД № 12/1992 г. по описа на БРС, НОХД
№ 322/1995 г. по описа на Военен съд – Сливен и НОХД № 900/2003 г. по описа на
БРС не са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, тъй като
деянието или деянията по всяко едно от тях са в условия на рецидив помежду си.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимият Н. следва да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаски
районен съд направените разноски по делото в размер на 40 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
( съдия
Стоян Мутафчиев )