№ 2002
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110119641 по описа за 2022 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на П. В. А. срещу В. П. А.. Твърди се, че ответникът е син
на молителя. П. А. живее във фактическо съжителство заедно с лицето Д.Д. Ответникът
редовно идвал в дома им без разрешение. На 27.03.2022г. около 09:00 часа В. А. отишъл в
дома на баща си и нападнал съжителката му Д.И.Д.. Започнал да я удря и
заплашва.Агресията се прехвърлила върху молителя, като В. започнал да го бута и
заплашва. Твърди се, че след като Д.Д.подала сигнал с полицията, ответникът се обадил на
молителя по телефона и го заплашвал. Поради изложеното иска от съда да издаде заповед за
защита срещу ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва молбата. Твърди, че между него баща му и Д.Д.е налице конфликт по
повод имуществени отношения. На процесната дата е отишъл в дома, където живее баща му
и лицето Д.Д.го е нападнала словесно с обиди и заплаха. Имало е конфликт между В. А. и
Д.Д. но посочва, че с баща му не е имало спречкване. Лицето Д.Д.е молител по друго дело
по Закона за защита от домашното насилие за същото събитие. Иска от съда да отхвърли
молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
1
Разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН определя кръга на лицата, срещу които имат право на защита
пострадалите от домашно насилие. В настоящото производство не се спори, че молителят и
ответникът са в родство, т.е. че ответникът попада в кръга на лицата по чл. 3, т.5 ЗЗДН.
Описаният в молбата акт на 27.03.2022г. представлява домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо насилие спрямо
молителя.
От протокол по №16080/2022г. по описа на СРС, 37 състав се установява, че в проведеното
на 21.07.2022г. открито съдебно заседание, молителят П. А. е свидетелствал за деянието на
27.03.2022г. Не посочва да е бил блъскан и удрян.
Съдът не кредитира показанията на св. Д.Д. тъй като свидетелят е молител по друго дело по
Закона за защита от домашното насилие за същото деяние и съдът намира, че същата е
заинтересована от изхода на спора. В производството по дело гр.д. №16080/2022г. по описа
на СРС, 37 състав, свидетел е бил молителят П. А.. Д.Д.и П. В. са молители и свидетели по
различни дела за едно и също деяние. Ето защо съдът изобщо не обсъжда показанията на
този свидетел.
От показанията на св. М.Д. които съдът кредитира, се установява, че
В. е звънял на своя баща от телефона на свидетеля. Установява се, че баща му му е казал, че
повече не е негов син.
Съдът е указал доказателствената тежест на молителя, както и за кои факти не сочи
доказателства.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, разглежда декларацията като част от доказателствената
съвкупност, при това съпоставена с други доказателства, губи своята предопределена
стойност. Ето защо не може да се издаде заповед за защита единствено въз основа на
представената декларация. Производството по защита от домашно насилие предполага
доказване на изложените твърдения. В настоящото производство, въпреки дадените
указания, молителите не проведоха доказването на твърденията си в степен, която да убеди
съда в основателността на молбата.
Не се установява ответникът да е нападал физически и вербално молителя. Деянието,
извършено срещу Д.Д.няма отношение към молителя и ответникът не може да бъде
санкциониран за едно също нещо два пъти.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява, че страните са във влошени
отношения и се намират в спор относно имуществени отношения, който спор не следва да
бъде решен в производство по закона за защита от домашното насилие. Противното
означава, че е налице злоупотреба с право. Законът има за цел защита на жертви от домашно
насилие, като налага рестрикции и санкции на извършителя.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение, като
2
неоснователна и да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на
молителя против ответника.
Относно разноските за делото.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. В. А., ЕГН:********** за издаване на заповед за
съдебна защита срещу В. П. А., ЕГН:**********.
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, П. В. А., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в седемдневен срок, считано
от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3