№ 10459
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110166831 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на Е. Д. М. с ЕГН **********, адрес . (ищец)
срещу НСРБ. Ищецът твърди, че НС му е нанесло неимуществени вреди, като не го
допуснало да гласува на изборите за народни представители (04. 04. 2021 г.) по силата
на чл. 42, ал. 1 от Конституцията на Република България. Твърди, че изтърпява
наказание лишаване от свобода от 16. 04. 2020 г. по к. н. о. х. дело № 1018 на ВКС за
2019 г. По този начин НС нарушила редица права на ищеца. По-точно той се позовава
на чл. 4, пар. трети ДЕС, чл. 1, 4 и чл. 47 ХОПЕС, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 2 и чл. 7 МПГПП
на ООН, чл. 3 от Протокол 1 към КЗПЧОС и чл. 14 КЗПЧОС, чл. 2 – 6 ДЕС, чл. 18, чл.
20 и чл. 67 ДФЕС, принципа на правовата държава и зачитане на правата на човека и
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, чл. 25, ал. 5 и 6 ЗПРП, оправдани
правни очаквания, подлагане на дискриминация, както и практиката на ЕСПЧ
(позовава се на решенията по делата „Кулински и Събев срещу България“, „Hirst vs. the
United Kingdom“ и „Greens and M. T. vs. the United Kingdom“). Твърди, че в причинна
връзка с така извършеното деяние претърпял неимуществени вреди в периода 04. 04.
2021 г. – 22. 11. 2021 г., а именно тежък психически тормоз, унижение, болки и
страдания, разруха на вярата му в държавата. Иска от съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение в размер на 23 000 лева.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от НСРБ,
адрес ., служебен адрес ., бул. „. I“ № 1 (ответник), действуващо чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Александра Стойкова. Излага доводи за
недопустимост на предявения иск, твърдейки липса на пасивна процесуална
легитимация. Заявява, че единственият орган, имащ правомощия да се произнася по
актове на НС, е Конституционният съд. Макар и с чл. 6, пар. 3 ДЕС да е декларирано,
че основните права, както са гарантирани от КЗПЧОС, са част от правото на ЕС като
1
общи принципи, ЕС не се е присъединил към КЗПЧОС и тя не представлява
юридически акт, който да е формално интегриран в правото на ЕС. Изборите за
народни представители се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно
право с тайно гласуване съгласно чл. 10 от Конституцията на Република България, но
едно от условията за придобиване на избирателно право е гражданинът да не изтърпява
наказание лишаване от свобода. Прави извод, че липсва първият елемент от
пораждащия фактически състав за ангажиране на отговорността му, а именно, че
липсва нарушаване на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти.
Изтъква, че правилата на ХОПЕС са приложими единствено в случаите, когато
държавите-членки действат в приложното поле на правото на ЕС, като се позовава на
практика на СЕС. Твърди, че правата, гарантирани с чл. 3 от Протокол № 1 към
КЗПЧОС не са абсолютни, че те търпят косвени ограничения и че на договарящите
държави се предоставя значителна преценка, във връзка с което се позовава на
практика на СЕС и на ЕСПЧ, както и на Кодекса за добрите практики по изборните
въпроси, приет от Европейската комисия за демокрация чрез право. Намира, че
въведеното ограничение в избирателните права на ищеца преследва легитимна цел и е
пропорционално на нея, изтъквайки че ищецът изтърпява наказание лишаване от
свобода с влязло в сила решение на ВКС. Излага твърдения за деянията, за които
ищецът е осъден. Твърди, че ищецът не е посочил в какво точно се изразява
извършеното от НС нарушение спрямо него на принципите на забран на изтезанията и
на нечовешкото или унизително отношение или наказание, право на ефективни правни
средства за защита и на справедлив съдебен процес, забрана за подлагане на мъчение
или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание. Отрича да е
налице и твърдяното от ищеца нарушение на нормите на ДЕС и ДФЕС, като заявява, че
тези, на които се позовава ищецът, са неотносими. Отрича да е налице дискриминация
спрямо ищеца, в частност по-неблагоприятно третиране по признак „лично
положение“. Дори и да се приеме, че е налице допуснато нарушение, то отрича
нарушението да е достатъчно явно и сериозно, във връзка с което отново се позовава на
практика на СЕС. Излага доводи, че с лишаването от избирателни права на лицата,
лишени от свобода, се преследват цели за повишаване на гражданската отговорност и
зачитането на върховенството на закона и за гарантиране на правилното
функциониране на гражданското общество и демократични режим. Легитимната цел,
преследвана от ограничението, е да гарантира, че при изборите на държавни и местни
органи ще участват лица, чието поведение не е заплашило да подкопае върховенството
на закона. Допълва, че това ограничение се отнася само до лицата, които изтърпяват
ефективно наказание лишаване от свобода и не се прилага в случаите на условни
наказания или по отношение на задържани заподозрени или обвинени лица. Отрича да
е налице и причинна връзка между твърдяното нарушение и твърдените вреди, като
изтъква, че ищецът самостоятелно се е поставил се е поставил в ситуация, в която
правото му на глас е ограничено съгласно националното законодателство. Оспорва
претендираното обезщетение и по размер, позовавайки се на пар. 1 от Заключителните
разпоредби към ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД. Иска от съда да отхвърли предявения
от ищеца иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В производството участвува и прокурор от Софийската районна прокуратура на
основание чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ. В последното открито съдебно заседание прокурор
Цанова изразява становище, че исковата молба е недоказана.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
2
Исковата молба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията
на чл. 127 и чл. 128 ГПК, имайки предвид освобождаването на ищеца от задължението
да внесе държавна такса, поради което е редовна. С отговора на исковата молба
ответникът оспорва допустимостта на предявения иск, като обосновава, че не е
пасивно процесуално легитимиран да отговаря по него. Настоящият съдебен състав
обаче намира, че НСРБ е надлежна страна в процеса. Това е така, защото по реда на
ЗОДОВ се разглеждат искове срещу държавата за вреди, причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз. Държавата е особен субект на
гражданското право, който се състои от отделни държавни органи. Когато на тези
отделни държавни органи е било придадено качеството на юридически лица, какъвто е
случаят с НСРБ, няма пречка те да участвуват в производството като процесуални
субституенти на държавата. „Отговорността на държавата за вреди може да бъде
реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е
допустимо, и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, в който
случай последният има качеството на процесуален субституент. Във втория случай
държавата не става страна по делото, но е обвързана от постановеното по него
решение. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко
държавни органи искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или
някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до една отговорност
на един и същи правен субект – държавата. Недопустимо е предявяването на иск за
обезщетение против държавата и против нейния орган, който е причинил вредите, в
едно и също производство. Предявеният иск не може да бъде разгледан едновременно
по отношение на носителя на задължението и по отношение на неговия процесуален
субституент, който извършва действия в процеса от свое име“ – решение № 72,
постановено на 21. 04. 2020 г. по гр. дело № 2377 по описа на ВКС, IV г. о., за 2019 г.,
като в цитираният казус страна в процеса е било тъкмо НСРБ. Поради тези
съображения според настоящия съдебен състав предявеният иск е процесуално
допустим.
Ищецът предявява осъдителен иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на 04.
04. 2021 г. не е бил допуснат на изборите за народни представители поради поведение
на НС (действие или бездействие), че поведението на НС е било противоправно, че е
претърпял твърдените неимуществени вреди в периода 04. 04. 2021 г. – 22. 11. 2021 г.,
както и наличието на причинна връзка между поведението на НСРБ и твърдените
неимуществени вреди.
С определението от 07. 08. 2023 г. съдът отдели като безспорни и ненуждаещи се
от доказване обстоятелствата, че ищецът е бил осъден на лишаване от свобода на 16.
04. 2020 г. по силата на решение № 242 на ВКС, III н. о., по к. н. о. х. дело 1018/2019 г.,
с което е оставена в сила осъдителната присъда на Апелативния специализиран
наказателен съд, 3-ти състав, в частта, в която ищецът е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 198, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 НК, като ищецът е осъден и изтърпява ефективно наказание
лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца. В последното
открито съдебно заседание съдът отдели като безспорно и ненуждаещо се от доказване
също така и обстоятелството, че на изборите за народни представители, проведени на
04. 04. 2021 г., ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода в Затвора – .,
и не е бил допуснат да гласува на изборите за народни представители на тази дата.
Установява се освен това от представените медицински документи, че през
3
периода 29. 09. 2021 г. – 04. 11. 2021 г. ищецът е имал пристъпи на хипертония. Според
показанията на свидетелите М. В. П. и М. Г. Ц., които са били в една група с ищеца в
пенитенциарното заведение, ищецът се чувствувал дискриминиран, спрял да се храни
редовно, станал изнервен, затворил се в себе си и се отдръпнал. Според писмото на
директора на Медицинския център към Затвора – . ищецът не приемал предписаните
му лекарства и умишлено се самоувреждал, като приемал големи количества сол
поотделно или смесени с кафе, за да предизвика пристъп на хипертония и да избегне
явяването си по наказателни дела. От това последно писмо се установява, че
влошеното здравословно състояние на ищеца е било причинено от негови собствени
умишлени действия, за които ответникът не би могъл да носи гражданска отговорност.
Що се отнася до негативните психични преживявания на ищеца вследствие на
недопускането му да гласува, съдът приема следното. Пенитенциарната администрация
е действувала в съответствие с правилото на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, според
което гражданите, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, макар и пълнолетни,
нямат право да избират държавни органи. Затова и причината за негативните психични
преживявания на ищеца се корени в бездействието на НСРБ да измени цитираната
конституционноправна норма и съответно ищецът насочва иска срещу него, а не срещу
пенитенциарната администрация. Съдът трябва тук да разгледа въпроса дали това
бездействие на НСРБ съставлява достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз по смисъла на чл. 2в ЗОДОВ, което да обоснове гражданската му
отговорност за така претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Във връзка с това настоящият съдебен състав държи сметка, че активното
избирателно право е основно право на гражданите, което е пряко свързано с
принципите на народния суверенитет и демократизма и съставлява основен способ
участието им в държавната власт. Това основно право на гражданите е установено
както в нашата Конституция, така и в редица международни договори, които са
ратифицирани от нашата държава и следователно са станали част от вътрешното ни
право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Такива международни договори са
например Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) и Конвенцията
за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Когато става въпрос за
нарушаване на правото на Европейския съюз, към него следва да бъдат отнесени преди
всичко първичните му източници – освен вече споменатата ХОПЕС, също така и
Договорът за Европейския съюз, Договорът за функциониране на Европейския съюз и
Договорът за Европейската агенция за атомна енергия („Евратом“). КЗПЧОС, от друга
страна, е международен договор, който е свързан с друга международна организация,
която принципно трябва да се разграничава от Европейския съюз – това е Съветът на
Европа.
При все това между първичното право на Европейския съюз и нормите на
КЗПЧОС съществува тясна връзка. Съгласно чл. 52, пар. 3 ХОПЕС правата,
предвидени в КЗПЧОС, съставляват минимални стандарти за прилагането на ХОПЕС.
Освен това с Договора от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на
Договора за създаване на Европейската общност, чл. 6 от Договора за Европейския
съюз се изменява, като според пар. 2 и 3 от него „Съюзът се присъединява към
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите
конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в
качеството им на общи принципи“. Поради тези съображения настоящият съдебен
4
състав споделя съдебната практика, според която нарушаването на права, признати и
гарантирани от КЗПЧОС, може да обоснове и съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, макар и Европейският съюз да не е ратифицирал КЗПЧОС
(определение № 4232, постановено на 16. 11. 2022 г. по ч. гр. дело № 3728 по описа на
ВКС, 5-членен състав, за 2022 г.).
Следователно избирателното право, гарантирано от чл. 3 от Протокол № 1 към
КЗПЧОС, съставлява част от правото на Европейския съюз като негов общ принцип и
минимален стандарт за прилагането на ХОПЕС. Неспазването на един именно
минимален стандарт тогава би съставлявало нарушение на самото право на
Европейския съюз. За да прецени дали НСРБ е нарушило този минимален стандарт за
прилагането на правото на Европейския съюз съдът трябва да разгледа релевантната
практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка с прилагането
на чл. 3 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. Съгласно тази практика активното
избирателно право, гарантирано от чл. 3 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, не е
абсолютно и може да бъде ограничавано в случаите на налагане и изтърпяване на
наказание лишаване от свобода. Ако лишаването от това активно избирателно право
става не по преценка на съда във всеки конкретен случай, а по силата на закона, то
според ЕСПЧ законодателството трябва да уравновеси конкуриращите интереси, така
че да избегне каквито и да било всеобщи, автоматични и безразборни ограничения.
Приема се, че при изтърпяването на наказание лишаване от свобода за срок от три или
повече години предвид свързаната с него тежест на престъплението и обществена
опасност на дееца ограничаването на избирателните му права е пропорционално и не
нарушава чл. 3 от Протокол № 1 към КЗПЧОС (решения на ЕСПЧ по делата „Scoppola
v. Italy“ № 126/05, „Anchugov and Gladkov v. Russia“ № 11157/04 и 15162/05 и
„Кулински и Събев срещу България“ № 63949/09).
Както беше вече изтъкнато, ищецът изтърпява ефективно наказание лишаване от
свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца за извършването на тежко
престъпление – въоръжен грабеж – което разкрива висока степен на обществена
опасност на деянието и дееца. При това положение по отношение на ищеца забраната
за упражняване на активното му избирателно право до поправянето и
превъзпитаването му чрез изтърпяване на наложеното му наказание не нарушава чл. 3
от Протокол № 1 към КЗПЧОС, разглеждан като общ принцип на правото на
Европейския съюз и минмален стандарт за прилагането му. Поради тази причина не е
налице твърдяното от ищеца нарушение на правото на Европейския съюз и
предявеният иск е неоснователен.
Разноски. При този изход на спора съдът следва да осъди ищеца да заплати
разноските съобразно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Сторените от ответника разноски се
свеждат до юрисконсултското възнаграждение. Процесуалният представител на
ответника прояви активност, като подаде отговор на исковата молба, присъстваше при
провеждането на всички открити съдебни заседания и участвуваше в действията на
съдебното дирене. При това положение адекватният размер на юрисконсултското
възнаграждение трябва да се определи на 300 лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от Закона за
5
отговорността на държавата и общините за вреди, предявен от ищеца Е. Д. М. с ЕГН
**********, адрес ., срещу ответника НСРБ, адрес ., за присъждането на сумата в
размер на 23 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди вследствие
на недопускането на ищеца Е. Д. М. да гласува на изборите за народни представители,
проведени на 04. 04. 2021 г.
ОСЪЖДА ищеца Е. Д. М. с ЕГН **********, адрес ., да заплати в полза на
ответника НСРБ, адрес ., сумата в размер на 300 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6