Присъда по дело №754/2024 на Районен съд - Варна

МОТИВИ
към Присъда №179/17.06.2025г. по НОХД 754/2024г. по описа на Варненския районен
съд

Производството пред първоинстанционния съд е образувано на 19.02.2024г. по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура-Варна, с който e повдигнато обвинение срещу
подсъдимата : Х. С. А. - родена на ***г. в гр. Шумен, българка, българска гражданка, със
средно образование, омъжена, неосъждана, работи, ЕГН **********, за престъпление по чл.
129, ал.1 от НК, затова че :
На 09.07.2023 г. в гр.Варна, причинила средна телесна повреда на Г. С. М., изразяваща се в
многофрагментно счупване на дясна раменна кост, обусловило трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за период от около 4-5 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл.247б от НПК по делото бе насрочено и проведено
разпоредително заседание. В хода на същото съдът прецени, че на досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на пострадалата.
В тази връзка счете, че внесеният в съда обвинителен акт отговаря на изискванията на
чл.246 от НПК, като обвинението е ясно формулирано и с ясно очертан предмет на
доказване.
Производството по делото протече по общия процесуален ред, като съобразно вмененото
му задължение по закон, с оглед дирене на обективната истина, съдът събра множество
гласни, писмени и веществени доказателства, назначи и изслуша комплексна
съдебномедицинска експертиза, разширена комплексна съдебномедицинска експертиза,
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата и
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на св.М..
В хода на съдебното следствие, след изслушване и приемане по делото на заключението
на комплексната съдебномедицинска експертиза участващият в производството прокурор се
възползва от правомощията си уредени в разпоредбата на чл.287, ал.1 от НПК.
Прокурорът мотивира своето искане с установените в хода на съдебното следствие
обстоятелства, а именно настъпилия съгласно приетата комплексна съдебномедицинска
експертиза по- тежък вредоносен резултат- тежка телесна повреда по смисъла на
заключението на вещите лица. Поради това повдигна ново обвинение на подс.А., за това че
на 09.07.2023г. в гр. Варна, подс. Х. С. А. причинила тежка телесна повреда на Г. С. М.,
изразяваща се в многофрагментно счупване на дясна раменна кост, което е довело до
осакатяване на десен горен крайник - престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК.
Съдът като съобрази искането на прокурора и задължителната съдебна практика на
върховната съдебна инстанция, намери, че са налице основанията на чл.287, ал.1 от НПК,
тъй като прокурорът повдигна ново обвинение на подсъдимата, преценявайки, че са налице
основанията за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението чрез
прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление. Затова и допусна изменение на
обвинението, като определи разглеждането на делото да продължи съобразно новото
обвинение повдигнато от страна на прокурора за престъпление по чл. 128, ал. 1 от НК.
Съдът разясни възможността на подсъдимата и нейния защитник да поискат отлагане на
делото за подготовка по новото обвинение, но същите изразиха становище, че желаят делото
да продължи.
1

Участващият в последното съдебно заседание представител на ВРП, в пренията си
по съществото на делото, поддържа обвинението срещу подс. А. за нанесена тежка телесна
повреда и моли същата да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение. Счита, че в
хода на съдебното производство обвинението се е доказало безспорно от гласните и
писмени доказателства, и от изготвените експертизи. Сочи, че показанията на пострадалата
са еднопосочни, а несъответствията не са съществени за изясняване на главните факти от
предмета на обвинението. Предвид чистото съдебно минало на подс., счита че подходящо
наказание ще бъде лишаване от свобода към минимума отложено с изпитателен срок от три
години. В нейна тежест следвало да бъдат възложени и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимата – адв. В., счита, че както на досъдебното производство,
така и при проведеното съдебно следствие не се доказа по безспорен начин, че подсъдимата
е причинила травматични увреждания на св.М.. Акцентира върху обстоятелството, че
единствени очевидци на инцидента са подсъдимата и пострадалата М.. Поради тази
причина счита, че показанията на пострадалата следва да бъдат изследвани и анализирани
внимателно, за да може от тях да направи извод затова доколко те са автентични и доколко
отговарят на обективната истина. Счита, че в показанията на св. М. има изключителни
противоречия както още на досъдебното производство, така и между показанията й дадени
на досъдебното производство и тези в съдебното такова, като акцентира на следните
противоречия: къде е паднала, тъй като веднъж твърдяла, че е паднала пред асансьора, в
медицинските документи по нейни данни е посочила, че е паднала пред стълбите, а друг път
казва, че била бутната по стълбите. Посочва, че от противоречивите й показания
медицинската експертиза не може да прецени точно по какъв начин е възникнала травмата.
Защитата акцентира и върху противоречията в показанията на пострадалата относно
отправените обиди от нейна страна към подсъдимата. Пояснява, че на досъдебното
производство свидетелката признава за отправени обиди, а в съдебното производство, при
разпита й пред съда отричала да е обиждала и посягала на подсъдимата. За това смята, че
нейните показания не следва да се кредитират от съда.
Според защитника подсъдимата няма как да нанесе травмите на М. и то по начина, по
който тя посочвала. Акцентира , че в тази връзка следва да се ценят показанията на св. И.,
която е внучка на пострадалата и която посочвала пред съда, че когато е отишла при баба си
след инцидента, последната е споделила с нея, че е паднала по стълбите, обстоятелство,
което заявила и в болницата.
По отношение на причинените телесни увреждания защитата излага становище, че не
следва да се кредитира експертизата изготвена от вещите лица Д. и М.. Счита, че
констатациите в нея са били оборени от назначената и защитена комплексна СМЕ.
Акцентира се и върху заключението на СППЕ, които допълнително описвали психичното
състояние и личностовите особености на пострадалата и на подсъдимата. В заключение
защитата счита, че не се установява по категоричен начин подсъдимата да е причинила
телесното увреждане на М., поради което моли и същата да бъде оправдана.
Подсъдимата Х.А. дава подробни обяснения във връзка с предявеното обвинение. В
последната си дума моли да бъде призната за невинна.

След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимата Х. С. А. е родена на ***г. в гр. Шумен. Тя е българка, българска гражданка,
със средно образование. Омъжена е и има двама сина. Живее със съпруга си в с. Ботево,
област Варна.
2

Свидетелката Г. С. М., на 77г., живеела в кооперация, находяща се гр.Варна, на ул.“Б***“
№20а, ет.1. На втория етаж , точно над нея, живеела внучка й – св.С. К. И. заедно с четири
годишната си дъщеря и съпруга си С.А. / син на подсъдимата А./. Апартаментът, в който
живеело семейството на И., бил собственост на М., която впоследствие тя го прехвърлила на
дъщеря си – майката на св.И.. В същия жилищен блок, в отделно жилище, на третия
жилищен етаж, живеел и св.Д. М. Д., син на св.Г. М..
Св.М. не била в добри отношения със семейството на внучката си, като постоянно се
оплаквала от шума, който те вдигали от апартамента. Негативно отношение М. имала към
сина на подсъдимата - С.А., като считала, че той не уважава нея и дъщеря й.
На 08.07.2023г. вечерта подсъдимата А. пристигнала в дома на снаха си, като нейното
пристигане там било забелязано от св.М.. А. останала да преспи в жилището, за да гледа
внучката си, а синът й и снаха й отишли в друг семеен имот, където щели да празнуват
рождения ден на дъщерята на М..
На 09.07.2023 г., около 09.30 часа, св. М. се качила до апартамента на внучката си – св.С.
К. И., с намерение да поговори с нея и с А. по повод на това, че И. и съпругът й вдигали
шум до късно и пречат на М. да си почива. Тя почукала на входната врата на жилището,
като очаквала, че св.С. И. е в дома си, заедно с 4- годишната си дъщеря. Входната врата на
жилището отворила свекървата на св.И. – подс. А., която в този момент хранела внучка си.
Входната врата на жилището се отваряла навън и наляво. Щом възприела, че на входа е М.,
подс.А., понеже знаела, че тя е конфликтна, я попитала какво иска. Св.М. казала, че иска да
говорят за отношенията между сина и снаха й. Подсъдимата застанала на входната врата,
недопускайки М. да влезе вътре и последната останала от външната страна на вратата, а А.
била на прага на жилището. Св. М. я попитала какво прави там, след като синът и го няма.
А. обяснила, че И. отишла при мъжа си, в къщата която били купили в местност
„Евксиноград“. Св. М. заявила, че внучката й и синът на А. не можели да живеят заедно и
трябвало да се разделят, понеже се карали и не спирали скандалите помежду им. Подс.А. я
посъветвала да не се меси в отношенията на младите. Като чула това св.М. напсувала А. и й
казала, че е курва, като заявила, че синът й псувал и обиждал по същия начин. Подс.А. се
опитала да предупреди М. да не говори така, тъй като в жилището има малко дете, а
последната посегнала с ръка към устата на А., за да й попречи да говори, като при тези
действия я одрала. После сложила ръка на устата й, казвайки и да види на какво приличал
апартаментът.
Понеже в жилището се намирала малолетната й внучка, а и била наясно, че М. е
конфликтна, подс.А. искала да я отпрати, за да не чуе детето случващото се. За да избегне
конфликт с М. , А. й казала да си тръгва и затворила входната врата на апартамента.
Около 10:00ч. св.М. позвънила на сина си –св.Д. и му казала, да отиде при нея, защото я
боли ръката понеже А. я съборила на земята. Св.И. също била уведомена от майка си
/дъщеря на М./, че А. е бутнала баба й. Поради това и тя се отправила към апартамента на
М.. Когато влязла в дома й , св.И. заварила баба си лежаща на леглото. Същата й споделила,
че много я боли ръката както и че е паднала по стълбите. Св.И. се качила при подс.А., която
й разказала за случилото се малко по-рано през деня.
Междувременно в 10:21ч. св.Д. подал сигнал на дежурен оператор от тел.112, в който
съобщил за паднала по стъпалата жена на 77г., като добавил, че е блъсната от друга жена, с
която имат конфликт.Сигналът бил предаден до полицейските органи и до Спешна помощ.
По подадения сигнал в дома на М. пристигнал екип на Центъра за спешна медицинска
помощ, в който бил св.Б.С.. Последния извършил преглед на М. и констатирал травма на
ръката й в областта на рамото. На място пристигнали и служители на Второ РУ-Варна -
свидетелите Н. Б. и Г. М.. Св.М. била отведена в МБАЛ „Св.Анна“ –Варна за лечение. В
болничното заведение и била поставена диагноза: счупване на шийката на дясната раменна
кост. След 3 дни болничен престой св.М. отказала лечение в МБАЛ „Св.Анна“-Варна и
3

постъпила в УМБАЛ „Св. Марина“-Варна за оперативно лечение, където на 14.07.2023г. й
била извършена смяна на раменната става на дясната ръка.
На 17.07.2023г. на св.Г. М. била проведена съдебномедицинска консултация от д-р Е. Д. -
съдебен лекар Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД,
обективирана в Медицинско удостоверение /МУ/ №822/2023г. При прегледа М. обективно
било констатирано следното: по предната повърхност на гръдния кош, в средна трета на
гръдната кост, се установява синкаво-жълтеникаво кръвонасядане с неправилна форма и
размери 6/3см. Околовръст кожата е умерено оточна. По предната повърхност на дясната
мишница се установява стерилна хирургична превръзка. Десният горен крайник е обхванат в
мека превръзка. Не били установени други травматични увреждания. Съдебният лекар дал
заключение, че се касае се за многофрагментно счупване на дясната раменна кост,
кръвонасядане и травматичен оток по гръдния кош. Посочил, че описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин. Счупването на дясната раменна кост според МУ
обусловило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период от около
4-5 месеца.
Междувременно на 10.07.2023г. на основание чл.212, ал.2 вр. чл.194, ал.3 вр. чл.52, ал.1,
т.3 от НПК полицейски орган провел разпит на св.М. докато била настанена в болнично
заведение. С разпита на св.М. било образувано наказателно производство от общ характер
за извършено престъпление по чл.129, ал.1 от НК, а именно било започнато досъдебно
производство /ДП/ № 838 по описа на Второ РУ-ОД на МВР-Варна за 2023г.
Видно от назначената в хода на досъдебното производство и приета от съда съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/, /л.20-23 от ДП/, изготвена от вещото лице д-р Е.Д., на
09.07.2023г. при възникнал инцидент св.Г. М. е получила следните травматични увреждания:
кръвонасядане и травматичен оток по гръдния кош и многофрагментно счупване на дясна
раменна кост. Същите са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли
да бъдат получени по указаните време и начин. Счупването на дясна раменна кост е
обусловило трайно затруднение на движението на десния горен крайник за период от около
4-5 месеца.
В съдебно заседание, проведено на 30.04.2024г., вещото лице д-р Е.Д. изцяло поддържа
даденото заключение.
На въпроси на защитата, вещото лице д-р Д. пояснява, че травмата на гръдния кош
може да се получи от удар с ръка, но ударът трябва да е със значителна сила. Сочи, че при
пострадалата се касае за многофрагментно счупване под главата на раменната кост, което
отива към ставния апарат, който залавя рамената кост с лопатката и затова се е наложило
смяната на ставата. Относно механизма на счупване пояснява, че то се е получило или при
директно падане и удар на рамото в подлежаща настилка или при падане назад и
подпиране, и директен удар в областта на лакътната става със сила по-дългата ос на
костта. Сочи, че счупването се е получило или при падане назад и подпиране на лакътя в
земята с цяла тежест или директен удар в областта на рамото- например при падане на
земята.
В хода на съдебното следствие бе назначена , изготвена и приобщена по делото
комплексна съдебномедицинска експертиза /КСМЕ/ - л.143-153 от СД, изготвена от
вещите лица доц. д-р В. Д. - съдебен медик и д-р Р. М. –специалист ортопед-травматолог.
Видно от заключението на тази експертиза на 09.07.2023г. св.Г. М. е получила следните
телесни увреждания:
Многофрагментно разместено счупване на горния край на дясната раменна кост.
Контузия на гръдния кош изразяващи се в кръвонасядане и травматичен оток в средна
4

трета на гръдната кост с размери 6/3см.
Според заключението на двете вещи лица естеството и локализацията на счупването в
горния край на раменната кост е наложило отстраняване на главата на раменната кост и
извършване на тотална смяна на раменна става.
Според заключението невъзможността на самостоятелно пълно възстановяване на
счупването дава основание да се приеме медикобиологичната квалификация осакатяване на
дясна ръка. Поставянето на изкуствена раменна става дава възможност за възстановяване
движението на ръката за период от 2-4 месеца след предприетата операция.
Контузията на гръдния кош е обусловила временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Относно механизма на получаване на травматичните увреждания, експертизата сочи, че
счупването на горния край на раменната кост се причинява от проведена сила по оста на
крайника по индиректен механизъм. Това е резултат от падане върху лакъта при отведена
ръка. Такова падане е възможно да се получи както спонтанно, така и след придадена
външна сила. Благоприятстващо счупването обстоятелство е възрастта и наличната
остеопороза на костите.
Според експертизата кръвонасядането в областта на гръдния кош е резултат от удар с или
върху твърд тъп предмет с не особено голяма сила. Вещите лица сочат, че не може да се
изключи травмата получена в областта на гръдния кош, да е довела до последващо падане на
пострадалата М..
Вещите лица сочат в заключението си, че съобщеният от пострадалата механизъм на
получаване на травмата е възможен от медицинска гледна точка.
Според заключението поставянето на изкуствена раменна става дава възможност за
възстановяване движението на ръката за период от 2-4 месеца след предприетата операция.
Описаните в медицинските документи увреждания отговарят да са получени на дата
09.07.2023г
В съдебно заседание двете вещи лица поддържат експертизата. На въпроси на съда в.л.
Д. пояснява, че извършената при пострадалата операция не е такава за възстановяване на
счупването. В случая била отстранена кост и ставата се протезирала, поради което вещите
лица считат, че е налице осакатяване.
Относно механизма на получаване на травмите, вещото лица М. сочи, че при падане със
свит лакът силата върви по оста на крайника от лакътя и среща главата на раменната кост, и
я разтрошава в ямката. Счита, че механизмът на получаване на травмата е падане и
подпиране на ръката. Пояснява, че пострадалата може да е паднала със свит лакът, а може
и с отворена ръка. Счупването се благоприятствала и от възрастта и наличната остеопораза.
Относно кръвонасядането в областта на гръдния кош счита, че е от директна травма.
На въпроси на защитата вещото лице Д. относно падането по стълби като механизъм на
получаване на уврежданията, сочи, че има разлика дали се касае за падна на стълби- падане
с претъркаляне или без претъркаляне. От медицинска гледна точка счита, че в случая има
две действия - едното в областта на гръдния кош, а другото в областта на ръката, като там
се касае за индиректно счупване.
По искане на защитата, с оглед характера на нараняванията и механизма на тяхното
получаване съдът назначи разширена комплексна съдебномедицинска експертиза
/РКСМЕ/ - л.203-301 от СД, изготвена от четири вещите лица – трима съдебни лекари
/проф. д-р Д. Д. Р., д.м -специалист по съдебна медицина и деонтология, в.л. към ВОС, д-р Д.
А. Д. - началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“АД и д-р Д. И.
Г. - лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“АД и д-р В. Д. В. -
5

специалист ортопедия и травматология/.
Видно от обстоятелствената част на експертизата на 15.4.2025г., от 12ч. вещите лица (д-р
В., д-р Г. и проф. д-р Р.) са извършили преглед на пострадалата Г. С. М.. При прегледа е
установено, че се касае за жена на видима възраст, отговаряща на действителната, с
правилно телосложение, правилно развита костна и мускулна система, по-астеничен
хабитус. Ориентирана за време, място и собствена личност, отговаря правилно на
зададените въпроси. Съдейства на прегледа. Във връзка с прегледа ортопедът д-р В. е
направил остеометрия на дясната раменна става, като е помолил г-жа М. да извършва най-
различни движения с ръцете си, които тя направила без усилия.
При прегледа било установено още и:
оперативен цикатрикс (ръбец, белег) в областта на дясната раменна става от делтоидо-
пекторален достъп с дължина 12 см, зараснал първично.
добър обем на движения в дясната раменна става с абдукция /отвеждане/ 110 градуса,
флексия 140 градуса, екстензия 30 градуса. Пояснено е, че по принцип
функционалната позиция на рамото е 45 градуса флексия и 60 градуса абдукция. Това
физиологично, естествено състояние при жената е напълно постигнато, т.е. М. може
без проблем да извършва всички действия, свързани с хранене, обличане и
тоалет.
Съгласно заключението на РКСМЕ на 09.07.2023г Г. С. М., на 77г. е получила следните
травми:
- многофрагментно (трифрагментно) счупване на дясната раменна кост в горния край и
-кръвонасядане и травматичен оток в средната трета на гръдната кост на площ с размери
6/3см.
Експертизата сочи в заключението си, че касае за тежки счупвания на дясната раменна
кост, големия туберкул, които обуславят трайно затруднение движенията на дясната
ръка за продължителен период от време-месеци, години. Предвид характера на тези
травматични увреждания, реално е възможно ограниченията на движенията в раменната
става, в значителен обем да останат завинаги.
Експертизата счита, че тези съображения са определили избора на лечението - да бъде
оперативно чрез смяна на раменната става с изкуствена такава.
Експертизата сочи, че счупванията в областта на дясната раменна става и
последствията от тях, не ангажират дясната лакътна става, движенията в китката и
пръстите на дясната ръка, познавателната функция на дясната ръка и в този смисъл
не определят осакатяване.
Експертизата сочи, че от предоставените материали следва да се заключи, че счупването
на дясната раменна кост и кръвонасядането с оток в средата на гръдната кост са получени на
09.07.23г. Морфологичните особености на описаните кръвонасядане и оток давали
основание да се приеме такава давност.
Относно механизма на счупването, експертизата дава заключение, че счупването на
дясната раменна кост, големия туберкул, са резултат на падане върху дясната ръка,
отведена назад. Тогава силата се предава по оста на раменната кост и следва
последователно счупване на големия туберкул, счупване на хирургичната шийка с
изместване на главата на раменната кост напред и надолу. По този механизъм не биха могли
да бъдат получени кръвонасядане и травматичен оток в областта на гръдната кост.
Падането назад с подпиране върху ръката - лакътя при отведена ръка, или върху дланта на
ръката при изправена ръка, може да се получи както при спонтанно падане, така и след
придадена външна сила. Благоприятстващи фактори за счупването са възрастта и наличната
6

остеопороза на костите при г-жа Г. М..
Кръвонасядането с размери 6/3 см в средната част на гръдната кост също е резултат от
удар със или върху твърд тъп предмет, с неголяма сила /кинетична енергия/. Такова реално
би могло да бъде получено при удар с ръка и др. в областта на гръдната кост във времето 9.7.
23 год.
Според заключението счупването на дясната раменна кост реално е получено при падане и
удряне на дясната ръка с провеждане на ударната сила нагоре по костта (към рамото), като
по-вероятно е падането с удар да бъде в областта на лакътя, както пояснява и г-жа Г.
М.: "... Подпрях се на лакътя си. Усетих слаба болка..." .
Експертизата сочи, че не може категорично, по чисто медицински път, да се определи дали
падането е самостоятелно, или след удряне, „бутане“ с ръка в областта на гърдите. Самата
пострадала е дала различна информация на лекарите за това:
на 9.7.23г. /първи преглед в СО/ в анамнеза е отразено:" жена на 77г., която на 9.
7.23г. е бутната по стълбите и травмира дясната си раменна става..";
на 10.7.23г. /втори преглед преди хоспитализацията й/ са вписани същите данни;
в ИЗ на ортопедия в Св. Анна“ (10.7. до 12.7.23г.) в анамнезата е вписано:“.. .снета по
данни на пациентката, която пада на 09.07.23г. и травмира дясната раменна
става...“.
Според експертното заключение при г-жа М. е приложено най-доброто съвременно
лечение при този вид фрактури. Поради раздробеността на счупването и невъзможността за
остеосинтеза, е поставена съвременна изкуствена става, т.нар. „травма-ревърс“, която се
използва в подобни случаи при разместен голям туберкул, с разкъсване на ротаторния
маншон. По този начин пациентката може да започне ранна рехабилитация, използвайки
силата на м. делтоидеус, който в случая не е увреден от травмата. Срокът на възстановяване
при добра рехабилитация е от 2 до 3 месеца, като се постигат много добри функционални
резултати на раменната става, каквито изцяло са получени при г-жа М..
Експертизата заключава, че към момента функционалното физиологично състояние на
раменната става при Г. М. е изцяло постигнато, т.е. тя може без проблеми да извършва
всички действия и движения, свързани с хранене, обличане и тоалет.
В съдебно заседание четирите вещи лица проф. д-р Р., , д-р Д., д-р Г. и д-р В. изцяло
поддържат даденото заключение.
На въпроси на защитата д-р Г. сочи, че травмата в областта на гърдите и тази в областта
на раменната кост по своите особености имат еднаква давност. А на въпроса може ли
травмата в областта на гърдите да бъде получена при падане и удряне в парапет, стълби
пояснява, че травматичните увреждания в областта на гърдите представляват
кръвонасядания със синкаво жълтеникав цвят и размери 6/3 см., намиращо се в областта на
гръдната кост е резултат на действието на твърд, тъп предмет. Ако перилото има подобни
размери и конфигурация би могло да се получи такова кръвонасядане.
На въпроси на съда относно травмата на дясната ръка, д-р В. разяснява, че това
травматично увреждане на горната част на раменната кост е трифрагментно. Сочи, че по
принцип този тип увреди се лекуват оперативно и решението за оперативно лечение се
избира от лекуващия лекар. В случая е предприето най-модерното и най-адекватното
решение- смяна на ставата, защото това предполагало много по-ранна рехабилитация и
пълно възстановяване на пациента. При подобно счупване на горния край на раменната кост
се използвали т.нар. травма-ревърс и това водело до много добри функционални резултати
т.е. идеята при смяна на ставата била най-бързо и най-ранно възстановяване на пациента.
Проф. Р. допълва, че към настоящия момент пациентката е с възстановена функция на
7

ръката.
Д-р Г. уточнява, че в случая се касае за тежко счупване на раменната кост, което без
проведено оперативно лечение действително ще затрудни трайно и за продължително време
движението на съответния крайник. Сочи, че вероятно без оперативно лечение ще остане
сериозен дефицит във функцията на ръката, но независимо от това движението в лакътната
става, хващането на ръката, познавателната функция на ръката са били запазени и в този
смисъл не се касае за осакатяване преди подмяната на раменната става.
С оглед установяване на личностовите особености на подсъдимата и пострадалата и с
оглед изясняване на способността им правилно да възприемат и възпроизвеждат
обстоятелствата от значение за делото съдът назначи на всяка една от тях комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертизи /КСППЕ/, които възложи на вещите лица
доц. д-р С. В. В., д.м., доцент по съдебна психиатрия, специалист по психиатрия и съдебна
психиатрия и Д. П., специалист по клинична психология.
Съгласно заключението на КСППЕ по отношение на пострадалата Г. М. /л.170-174 от
СД/ при нея не са установени данни за психично разстройство както към момента на
освидетелстването, така и към датата на Д.ието, описано в обв. акт - 09.07.2023г.
Експертизата дава заключение, че към момента на освидетелстването М. е в състояние
пълноценно да участва в наказателния процес и да дава годни показания.
Данните от изследването на личностните черти и психологични разстройства при М.
показват егоцентричност, взискателност към околните, склонност към преекспониране на
трудностите и конфликтите, чувствителност към критика, емоционална лабилност,
жизненост на емоционалните прояви и стремеж към привличане на вниманието на околните
към собствените преживявания, за да се получи съчувствие и помощ; доминантност,
енергичност, изискване на уважение, самонадценяване, склонност към съветване, критика
на останалите и нетърпимост към получаване на критика, обидчивост, потайност,
недоверчивост към околните, с трудности в социалните контакти, с прояви на негативизъм; с
черти на взискателност, непримиримост и склонност към обвиняване на обкръжението.
В ситуации на фрустрация, реакциите са насочени към възникналата ситуация и
способите за справяне, които приоритетно са по типа на пасивно примиряване, търпение и
надежда въпросът да се разреши във времето. В ситуации, в които е критикувана и укорявана
Осв. е склонна да се оневинява с външни причини, да показва недоволство, негодувание,
огорчение и раздразнителност от случилото се, а в други е по - склонна да показва
съжаление, гузност и разкаяние.
При Осв. Г. М. не са установени патологична склонност към лъжа или преувеличаване.
Същевременно според експертизата Осв. е със съхранени интелектуални възможности и е в
състояние разумно да избира и моделира своето поведение, вкл. и фактите, които съобщава
в своите показания, според конкретните обстоятелства.
Психологическият портрет на М. сочи интелектуално функциониране в норма, съответна
на възрастта, без данни за снижение на мисловния процес. При нея се регистрирало леко
когнитивно нарушение, което е в рамките на очакваните възрастови изменения и не
нарушава способността за запаметяване на актуални и възпроизвеждане на минали събития.
Индивидуално - психологичните особености при нея били свързани с егоцентричност,
взискателност към околните, склонност към преекспониране на трудностите и конфликтите,
чувствителност към критика, стремеж към привличане на вниманието на околните, с цел
получаване на съчувствие и помощ; доминантност, енергичност, изискване на уважение,
самонадценяване, склонност към съветване, критика на останалите и нетърпимост към
получаване на критика, обидчивост, потайност, недоверчивост към околните, с трудности в
социалните контакти, с прояви на негативизъм; с черти на взискателност, непримиримост и
склонност към обвиняване на обкръжението.
8

Според заключението Г. М. е емоционално лабилна, с недостатъчен когнитивен контрол над
емоционалните преживявания и склонност към непосредственото им изразяване.
В съдебно заседание вещите лица В. и П. поддържат заключението по назначената
експертиза
На въпроси на защитата вещото лице доц.д-р В. сочи, че М. е психично годна и способна
да си преценява интересите и да мотивира поведението си, и ако се налага може да дава едни
или други отговори, и една или друга информация според това какъв е нейният интерес. При
нея не се установявала патологична склонност или тенденциозно поведение в този смисъл.
На въпроси на съда вещото лице П. пояснява, че М. се самооценява като казва „малко съм
рогато животно“. Изтъква, че при нея особеността се изразява в това, че при всякакви
емоционални преживявания тя е склонна да ги показва на другите и да ги прави достояние
на другите най-вече с цел да й бъде обърнато внимание. При нея било констатирано едно
леко преувеличаване, леко преекспониране на чувствата и емоциите вследствие на дадена
ситуация. От друга страна подс. А., която била изключително обрана и с изключителен
контрол над преживяванията си.
Според заключението на КСППЕ по отношение на подсъдимата Х. А. /л.178-181 от
СД/ тя не страда от умствена недоразвитост. При нея не се установени данни за психично
разстройство, обуславящо краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието
както към момента на освидетелстването, така и към 09.07.2023 г. Към момента на
освидетелстването и към 09.07.2023 г. Х. А. е била в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При нея не са установени
психично заболяване, интелектуален дефицит или паметови нарушения. Тя е в състояние
пълноценно да участва в наказателния процес и да дава годни обяснения. Не били налични
данни за особено, различно от обичайното психоемоционално състояние при Х. А. към
датата на Д.ието, описано в в обв. акт - 09.07.2023г.
Психологичното изследване на А. установява интелектуално функциониране в норма. Не
се наблюдавали белези за нарушения на познавателните процеси / внимание, памет,
мислене/. Мисловният процес бил абстрактно- логичен, без индикации на психопатологични
нарушения. Изследването на личността индикирало социално желателни тенденции, които
представляват опит за представяне на себе си във възможно най-благоприятна С.а т.е.
липсвала тенденция към симулиране на психична болест. Способът на работа с личностният
тест очертавал характеристики на конвенционалност, праволинейност и придържане към
рамките на нормите и правилата; мисленето било дихотомно по типа „добро- лошо“;
отричане на обичайни човешки слабостите и недостатъци, ниска рефлексивност към
собствените особености и емоционални преживявания; с добър когнитивен контрол върху
негативните емоционални преживявания.
Поведенческите реакциите на личността в ситуации на фрустрация били свързани с
пасивно примирение, търпение, толерантност и липса на импулсивно и агресивно
отреагиране на породените негативни емоционални преживявания. Според заключението
практически пасивното примирение било неефективна стратегия за справяне, тъй като не
водело до разрешаване на проблема, изясняване на ситуацията и задоволяване на
потребностите, а до застой в конкретната ситуация както на мисловно, така и на
емоционално ниво и съответно имало негативни последици /дистрес/ и снижава прага на
фрустрация.
Психологическият портрет на личността сочел интелектуално и когнитивно
функциониране са в норма. Изследването на индивидуално-психологичните особености
индикирало социално-желателни тенденции. Способът на работа с личностния тест
очертавал характеристики на конвенционалност, праволинейност и придържане към
рамките на нормите и правилата; мисленето е дихотомно по типа ,,добро- лошо“; отричане
9

на обичайни човешки слабостите и недостатъци, ниска рефлексивност към собствените
особености и емоционални преживявания.
Подсъдимата е емоционално стабилна, с изразен когнитивен контрол над емоционалните
преживявания, което препятствало импулсивно агресивно поведенческо отреагиране.
Експертното заключение по отношение на КСППЕ на А. се поддържа изцял от двете вещи
лица- психиатър и психолог. Вещото лице П. пояснява, че фрустрация са преживяванията
вследствие на непостигане и неосъществяване на някаква цел. Фрустрацията не е нещо,
което отключва агресията, а преживяване и интерпретацията на ситуацията. Вещото лице е
категорична, че при А. няма склонност към агресия - била тя вербална или физическа към
лицето създало дадената
ситуация и причинило дадени преживявания. Нейното поведение било по-скоро пасивно и
изключително сдържано. При нея се наблюдавала лека репресия над емоцията на вътрешно
ниво. Тя сама се репресирала, за да се контролира и потиска емоцията. Вещото лице сочи, че
при стресови ситуации подсъдиимата по-скоро „блокира“, а не да реагира външно.
Видно от приложената по делото актуална справка съдимост за подс.А., същата не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, но е осъждана както
следва:
1.По НОХД № 6970/2005г. на Районен съд – Варна, с определение в сила от 29.12.2005г. за
престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 от НК й е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеча, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години.
Видно от бюлетина за съдимост и от отбелязването в справката за съдимост за това
осъждане спрямо подсъдимата е настъпила реабилитация на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК,
считано от 29.12.2008г.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
следните доказателства:

Гласните доказателства по делото- от обясненията на подсъдимата Х. С. А.; от
показанията на свидетелите Г. С. М., в това число и приобщени чрез прочитането им по реда
на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК, в кредитираните от съда части; от показанията на
свидетелите Д. М. Д. /включително и приобщените от ДП чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК/, С. К. И., Н. М. Б., Г. М. М. и Б. Л. С. ; от показанията на
вещите лица Е.Д., В.Д., Р.М. /в кредитираните от съда части/; от показанията на вещите лица
Д. Р., Д.Г., Д.Д. и В.В., от показанията на вещите лица С.В. и Д.П.;
Писмените доказателства : заключенията по назначените СМЕ на М., изготвена от
вещото лице д-р Е.Д. /в кредитираната от съда част/; от заключението на КСМЕ, изготвена
от вещите лица В.Д. и Р.М. /в кредитираната от съда част/, от заключението на РКСМЕ,
изготвена от вещите лица Д. Р., Д.Г., Д.Д. и В.В., изцяло кредитирана от съда; от
заключенията на приетите по делото КСППЕ по отношение на подс. А. и св.М., изготвени
от вещите лица С.В. и Д.П., изцяло кредитирани от съда ; от медицинска документация-
писмо от МБАЛ „Света Анна" - Варна АД изх. № 12531-1 от 10.05.2024г. ведно със заверени
за вярност копия от: страници от журнал за прием на пациенти в Спешен център /СТК/ от
09.07.2023г. и от 10.07.2023г., лист за преглед на пациент в КДМБ/СО от 09.07.2023г. на
името на Г. М., история на заболяването № 7534 на името на Г. М., направление за
хоспитализация от 10.07.2023г. на името на Г. М., епикриза на името на Г. М.,
здравноосигурителен статус на Г. М., лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 10.07.2023г. на
името на Г. М., декларация за информирано съгласие подписана от Г. М., информирано
съгласие за медицински и хирургически процедури подписана от Г. М., температурен лист
10

на името на Г. М., информирано съгласие за провеждане на рентгеново диагностично
изследване подписано от Г. М., искане за образно изследване на Г. М., резултат от образно
изследване на Г. М., фиш за лечение на Г. М. от 12.07.2023г., декларация за информираност и
съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностика и лечението на
неговото заболяване подписана от Г. М., фиш за лечение от 12.07.2023г., анамнеза, общ
статус, резултати от изследвания - 2 броя, фиш за имунохематологично изследване на името
на Г. М., кардиограма и 1 брой СД диск, съдържащ образни изследвания, писмо от Център за
спешна медицинска помощ - Варна изх. № 05-156-1 от 13.05.2024г. ведно със заверено за
вярност копие от фиш за спешна медицинска помощ № 26496 от 09.07.2023г. на името на Г.
М. и писмо от УМБАЛ „Света Марина" ЕАД гр. Варна изх. № АД-1833 от 17.05.2024г. ведно
със заверени за вярност копия от ИЗ № 29111/2023г. и брой СД диск; Медицинско
удостоверение № 822/19.07.2023г., издадено от съдебен лекар в Отделение „Съдебна
медицина“ при МБАЛ „Св.Анна-Варна”АД- вещото лице д-р Е.Д.;, справка за съдимост по
отношение на подс. А. ведно с бюлетини за съдимост и други;
Веществените доказателства: 1 брой СД диск с надпис рег. № 105820-381 от
10.05.2024г., съдържащ звукозапис и електронни картони от телефон 112, 1 брой СД диск с
надпис „Г. М.“, съдържащ образно изследване и 1 брой СД диск с надпис „УМБАЛ Света
Марина Варна ,Г. М.“, съдържащ образно изследване, както и от останалите приложени по
делото писмени доказателства, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, като в своята
съвкупност така посочените доказателства са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не
водят до различни правни изводи.
В хода на съдебното следствие подс.Х. А. даде обяснение по повдигнатото с
обвинителния акт обвинение. Принципно обясненията на подсъдимия представляват годно
доказателствено средство съгласно разпоредбата на чл. 115 НПК. Като устно
доказателсвено средство те имат двояка природа – източник на доказателства и средство за
защита. Давайки обяснения по предявеното обвинение, подс. има възможност да изрази
своето отношение към обвинението, да го отхвърли и изясни истината за своята дейност, да
защити своите права и законни интереси. Последица от визираното обстоятелство е и
правото да не дава обяснения, както и да избере момента, в който да депозира такива.
В случая подсъдимата А. избра да даде своите обяснения по повдигнатото обвинение
след разпита на свидетелите по делото. С тях същата изрази своето отношение към
обвинението, като посочи своето виждане относно събитията развили се в сутрешните
часове на 09.07.2023г. на входната врата на жилището на снаха й, находящо се на ул.“***“,
гр.Варна. Нейните обяснения предвид двояката им природа, в частност като израз на
нейната защитната позиция подлежат на внимателна проверка и анализ.
В обясненията си подсъдимата твърди, че не е обиждала, докосвала и блъскала св.М., а
напротив, че последната е инициирала конфликт с нея, че я е обиждала, псувала и одрала по
лицето, като искала синът й да се раздели със снаха й. Във връзка с тези обстоятелства
обясненията й кореспондират с показанията на св.С. И.- внучка на св.М.. Св.И. сочи,че
свекърва й била одрана от баба й, както и че последната инициирала конфликт с нея,
отивайки пред вратата на жилището. В подкрепа на обясненията на подсъдимата, че не е
блъскала М. са показанията на И., че влизайки в дома на баба си, я е заварила легнала и
твърдяща, че я боли ръката, тъй като е паднала на стълбището.
От друга страна в противовес на обясненията на А. са показанията на св.М., която сочи
пред съда, а и в разпитите си от ДП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5,
вр.ал.1 от НПК, че била бутната в гърдите от подсъдимата, вследствие на което паднала на
площадката пред входната врата на жилището, на дясната си ръка, опирайки се на лакътя си,
вследствие на което изпитала болка. В подкрепа на нейните твърдения са и показанията на
св.Д. Д., който интерпретира споделеното с него от майка му -св.М., като сочи, че същата му
е казала, че е блъсната от А. в областта на гърдите, вследствие на което е паднала на
11

площадката пред асансьора. От друга страна, отново на база споделеното с него от М., св.Д.
на 09.07.23г. в 10:21ч. е подал сигнал на тел.112, в който, видно от звукозаписа, приобщен по
делото, е посочил, че иска да бъде изпратена линейка за паднала жена по стъпалата, като е
добавил, че е блъсната от друга жена.
Всъщност свидетелите И. и Д. не са очевидци на процесните събития. Същите са в
роднинска връзка със свидетелката М., като са й съответно внучка и син. Съдът няма
основание да се съмнява в показанията на тези свидетели, доколкото те единствено
пресъздават споделеното с тях от М. за процесния ден, както и относно отношенията между
М. и семейството на внучката й. Показанията на тези свидетели послужиха като ориентир на
съда, с оглед оценяване достоверността на показанията на св.М.. В тази връзка, следва да
бъде посочено, че първоначално свидетелката М. твърди пред съда, че не е обиждала и
псувала подсъдимата, а след това сочи, че е отвърнала на обидите на подсъдимата. В
приобщените чрез прочитане от ДП разпити пък посочва, че единствено тя е обиждала и
псувала подсъдимата, като не споделя за подобни реплики от нейна страна. При прочитане
на показанията й от ДП, по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1 от НПК, със съгласието на всички
страни по делото, М. твърди, че не знае защо е записано така в съответните протоколи, като
сочи, че била със зашеметена глава. Само, че св.М. е разпитвана два пъти в ДП, веднъж на
10.07.23г., непосредствено след инцидента и веднъж на 28.07.23г.- двадесет дни след това,
като и в двата разпита проведени в ДП твърди едни и същи факти- че е напсувала А. и че я е
нарекла „курва“, като не споделя да е била провокирана от същата . Поради това и няма как
да се приеме за житейски и логически правдоподобно, че посоченото в разпитите в
досъдебната фаза се дължи на стреса от случилото се на 09.07.23г.
На следващо място в хода на досъдебното производство, св.М. е завила, че след като я
бутнала с ръка, подсъдимата възприела падането й на земята и затворила вратата, а пред
съда посочи, че е паднала на земята след като подсъдимата е затворила вратата на
жилището. Пред съда твърди първоначално, че след падането е слязла по стълбите опирайки
се на стената на блока, която се падала от лявата й страна, впоследствие твърди, че е слязла
по стълбите „по дупе“, а в първият си разпит от ДП, проведен на 10.07.23г. пък сочи, че се е
прибрала в жилището си влачейки се по земята и стълбите. С оглед изясняване на
противоречията в показанията й, на въпросите, кое от споделеното пред съда и прочетеното
от ДП е вярно, св.М. твърди, че не може да посочи кое е вярното. Противоречиви твърдения
относно инцидента са описани и в медицинската документация по делото, събрана чрез
анамнеза от самата М.. На 9.7.23г. във фиш за спешна медицинска помощ, в анамнезата
снета от пациента, св.С.-лекар в екипа на ЦСМП отразил „блъсната от съседка лед спор“. На
9.7.23г. /първи преглед в СО/ в анамнеза е отразено:" жена на 77г., която на 9. 7.23г. е
бутната по стълбите и травмира дясната си раменна става..";в ИЗ на ортопедия в „Св.
Анна“ (10.7. до 12.7.23г.) в анамнезата е вписано:“.. .снета по данни на пациентката, която
пада на 09.07.23г. и травмира дясната раменна става...“.
При оценка на показанията на св.М., съдът изходи и от личностовите особености на
същата, посочени в КСППЕ и показанията на вещите лица- егоцентричност, взискателност
към околните, склонност към преекспониране на трудностите и конфликтите,
чувствителност към критика, емоционална лабилност, жизненост на емоционалните прояви
и стремеж към привличане на вниманието на околните към собствените
преживявания, за да се получи съчувствие и помощ; доминантност, енергичност,
изискване на уважение, самонадценяване, склонност към съветване, критика на останалите и
нетърпимост към получаване на критика, обидчивост, потайност, недоверчивост към
околните, с трудности в социалните контакти, с прояви на негативизъм; с черти на
взискателност, непримиримост и склонност към обвиняване на обкръжението. При тези
характеристики на личността, нелогични са твърденията й, че след като била бутната и
съборена на земята от подс., Минкова не извикала, не потърсила помощ от съседи, а тихо се
прибрала в дома си. Същевременно според КСППЕ, М. е със съхранени интелектуални
12

възможности и е в състояние разумно да избира и моделира своето поведение, вкл. и
фактите, които съобщава в своите показания, според конкретните обстоятелства. В
последното съдът имаше възможност да се убеди от поведението й в съдебната зала при
разпита й, като при задаване на конкретни въпроси относно конфликта с подсъдимата,
твърдяната от М. размяна на обиди, инициирана според нея от подсъдимата, свидетелката
демонстрира прилошаване, което наложи прекъсване на разпита, за да се успокои.
При така изведените от КСППЕ личностови особености на Минкова и с оглед
констатираната непоследователност, вътрешна противоречивост на показанията й,
противоречие с останалите гласни и писмени доказателства кредитирани по делото, съдът не
намери опора да кредитира с доверие показанията на св.М. в посочените части, а именно, че
е била бутната от подсъдимата, вследствие на което е паднала и травмирала ръката си, че не
я е обиждала, псувала и докосвала още повече, че на въпросите на съда, кои от изнесените
факти са верни и кои факти поддържа, се стигна до абсурдна ситуация, при която
свидетелката заяви, че не знае кое е вярно. В останалата им част, като непротиворечащи на
приобщената доказателствена съвкупност, показанията й се кредитират от съда.
От друга страна личностните особености на подс.А., очертани от КСППЕ като
конвенционалност, праволинейност и придържане към рамките на нормите и правилата,
емоционална стабилност, с изразен когнитивен контрол над емоционалните преживявания,
препятстващ импулсивно агресивно поведенческо отреагиране, съчетано с останалите
кредитирани от съда писмени, гласни и веществени доказателства, даде основание на
съдебния състав да кредитира обясненията й в цялост.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелят Б. Л. С.- лекар от ЦСМП, извършил
първият преглед на св.М. на 09.07.2023г., тъй като същите са непротиворечиви и
кореспондиращи с всички останали кредитирани от съда писмени и гласни доказателства, и
със заключенията на СМЕ и КСМЕ /в кредитираните от съда части/ и РКСМЕ.
Като достоверни, добросъвестни и логични съдът оцени и показанията на служителите на
реда Г. М. М. и Н. М. Б. депозирани в хода на съдебното следствие. Съдът намира, че
двамата свидетели са непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които споделят.
Между тях и подсъдимата от една страна и св.М. от друга не са налице предходни
отношения, които да хвърлят съмнение върху непредубедеността им. Напротив двамата
свидетели, които са служители на реда, са изпълнявали служебните си задължение и са били
изпратени на мястото на подадения сигнал, където са осъществили вменените им
задължения по охрана на обществения ред, чрез събиране на данни за инцидента и очевидци
на същия.
Съдът отчете, че посочените по-горе свидетели като служители на реда, които ежедневно
има сблъсък с подобен род прояви е напълно логично и житейски правдоподобно да не
помни в подробности посетен сигнал през месец юли 2023г. към момента на с.з. в което са
разпитани , именно към 17.09.2024г. – една година и два месеца по-късно.
Съдът частично кредитира назначената в досъдебното производство СМЕ, изготвена от
в.л. д-р Е.Д.. Макар да е била възложена само на съдебен медик, който няма нужната
допълнителна компетентност в областта на ортопедията и травматологията, то нейното
заключение относно степента , характера и давността на телесното увреждане на ръката при
М. напълно съответства на РКСМЕ, изготвена от трима съдебни лекари и един ортопед -
травматолог. От тази експертиза и от показанията на вещото лице Д. съдът не кредитира
заключението касателно приетия от вещото лице механизъм на получаване на телесното
увреждане в областта на ръката. Според вещото лице Д., то би могло да се получи или при
директно падане и удар на рамото в подлежаща настилка или при падане назад и подпиране,
и директен удар в областта на лакътната става със сила по-дългата ос на костта. От друга
страна останалите шест вещи лица – Д., М., Р., Г., Д. и В. са категорични , че се касае за
индиректна травма в областта на ръката. Не бе кредитирано и заключението й по отношение
13

на характера на гръдната травма, обусловило според заключението й болка и страдание,
което е в противовес със заключенията на вещите лица по назначените в хода на съдебното
следствие експертизи, сочещи временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Нещо повече съобразно задължителната съдебна практика- Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС относно признаците и различията на видовете телесни повреди
по НК, т.15 изведените от СМЕ, изготвена от д-р Д. телесни увреждания : кръвонасядане и
травматичен оток по гръдния кош съставляват увреждане на анатомическата цялост на
организма или тъканите, което обуславя временно разстройство на здравето неопасно за
живота.
Относно назначената от съда и приета по делото КСМЕ, изготвена от вещите лица Д. и
М. съдът кредитира нейното заключение относно вида на телесните увреждания, тяхната
давност и механизма на получаването им, както и относно характера на телесното
увреждане „контузия на гръдния кош изразяваща се в кръвонасядане и травматичен оток в
средна трета на гръдната кост с размери 6/3см.“, тъй като в тази част експертизата е в
унисон с назначената и приета от съда разширена комплексна СМЕ. Що се касае за
характера на телесното увреждане „многофрагментно разместено счупване на горния край
на дясната раменна кост“, за което в експертизата и показанията на двете вещи лица се
приема, че съставлява осакатяване на дясна ръка, съдът намира, че то не кореспондира с
обективните медицински находки, установени при М., с проведеното при нея съвременно
лечение, както и със заключенията на РКСМЕ , а и на СМЕ изготвена от д-р Д.. Всъщност
горепосоченото заключението на вещите лица Д. и М. по отношение на травмата на ръката
се опровергава от четирима медици: един по назначената в ДП СМЕ и от трима съдебни
медици и един специалист –ортопед-травматолог по назначената от съда РКСМЕ.
Последните са категорични, че травмата на ръката касае тежки счупвания на дясната
раменна кост, големия туберкул, които обуславят трайно затруднение движенията на дясната
ръка за продължителен период от време-месеци, години. Поясняват, че предвид характера на
тези травматични увреждания, реално е възможно ограниченията на движенията в
раменната става, в значителен обем да останат завинаги. Считат, че именно тези
съображения са определили избора на лечението - да бъде оперативно чрез смяна на
раменната става с изкуствена такава, като е използвано съвременно лечение чрез
протезиране със съвременна изкуствена става от типа „травма-ревърс“. РКСМЕ сочи, че
счупванията в областта на дясната раменна става и последствията от тях, не ангажират
дясната лакътна става, движенията в китката и пръстите на дясната ръка, познавателната
функция на дясната ръка и в този смисъл не съставляват осакатяване. Нещо повече, при
извършения преглед на М. във връзка със задачите на РКСМЕ вещите лица са констатирали,
че функционалното физиологично състояние на раменната става при Г. М. е изцяло
постигнато, т.е. тя може без проблеми да извършва всички действия и движения, свързани с
хранене, обличане и тоалет. От друга страна съгласно т.6 от ППВС №3/1973г. цялостната
загуба на ръка представлява тежка телесна повреда. Такава повреда е налице и тогава, когато
не е последвала загуба изцяло, но в резултат на увреждането крайниците напълно са
загубили основните си функции, а именно при ръката - хватателната способност. С оглед на
това ВС приема, че загубата на ръка от китката надолу, както и загубата на всички пръсти на
едната ръка представлява тежка телесна повреда. Ръката загубва хватателната си функция и
при пълна загуба на четири или два пръста, ако в последния случаи са отнети палецът и
показалецът. Загубата на последните два пръста от ръката довежда само до затруднение на
хватателната функция и не съставлява тежка телесна повреда.Когато са отнети последните
две фаланги от пръсти е налице загуба на тези пръсти. Такова увреждане представлява тежка
телесна повреда, когато е довело до пълна загуба на хватателната способност.Когато от
увреждането последва загуба на пръстите или на част от тях, е налице само затруднение на
движението. Това увреждане не може да се приравни на загуба на ръка. Осакатяването на
ръка , съобразно цитираното ППВС представлява такова увреждане, при което, макар тези
14

крайници да не са напълно отнети от тялото, тяхната функция е загубена в най-съществената
и част. То може да е последвало в резултат на увреждане центрове и нервни пътища или
мускули, което да е довело до неподвижност на крайника. Осакатяването е прието от ППВС
като алтернатива на загубата на ръка, което личи и от текста на чл.128 от НК, където е
използвана алтернативната форма „или“. Осакатяването представлява еднаква степен на
тежко телесно увреждане, макар и в определени случаи крайникът да е запазил по-голямата
си част, но е загубил способността да изпълнява основната си функция.Възможността да се
постигнат някои подобрения в отнетите функции на крайника чрез поставяне на протези е
без значение за съставомерността на Д.ието. Загубата или осакатяването на ръка
представлява по своето естество невъзвратима последица от увреждането и затова законът
не изисква условия за продължителност, защото това увреждане е завинаги. Според
съдебно-медицинската теория /Р. , Ст, „Телесни повреди по НК на Р България“, изд.Сиела,
1999, стр.101-104/ за наличието на тежка телесна повреда е достатъчно да е загубена
/унищожена/ или осакатена част, или отделни части на крайника, но те да са от такова
естество, че да го лишават от най-съществената , основната му функция. За ръката главната
функция е хватателната- хващането /залавянето на предмети, писането и др./. Съгласно
РКСМЕ обаче, счупванията в областта на дясната раменна става и последствията от тях
преди смяната на ставата, не ангажирали дясната лакътна става, движенията в китката и
пръстите на дясната ръка, познавателната /главната/ функция на дясната ръка и в този
смисъл те не определят осакатяване по смисъла вложен в НК и задължителната съдебна
практика. Ето защо, воден от медико-биологичните характеристики на констатираната по
експертен път травма на дясната ръка, в духа на закона и задължителната съдебна практика
относно вида на телесните повреди, съдът не прие и не кредитира заключението на КСМЕ,
изготвена от вещите лица Д. и М. относно степента на увреждането на ръката като
осакатяване.
Съдът се доверява изцяло на заключението на назначената и приета в хода на съдебното
следствие РКСМЕ, изготвена от вещите лица проф. д-р Д. Д. Р., д.м. -специалист по съдебна
медицина и деонтология, .д-р В. Д. В. - специалист ортопедия и травматология, д-р Д. А. Д. -
началник Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“АД и д-р Д. И. Г. -
лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“АД като компетентно и
безпристрастно, мотивирано и защитено убедително в с.з.
Съдът кредитира с доверие, като компетентни, безпристрастни , защитени убедително и
заключенията на вещите лица доц.Св.В. и Д.Писулийска по назначените и изготвени в хода
на съдебното следствие КСППЕ по отношение на подс. А. и св.М..
Напълно бе кредитиран и звукозаписът от ЕЕН 112 възпроизведени в с.з. на 02.07.2024г.,
съхраняван на оптичен носител - СД диск с надпис рег. № 105820-381 от 10.05.2024г.,
последният приобщен като веществено доказателство по делото. Съдът намира, че в случая
се касае за случайно създаден звукозапис, изготвен при регистрирано обаждане на единен
тел.№ 112. Съобразно константната практика на ВКС, например Решение № 269/2013г. на
ВКС ІІ н.о. и Решение № 456/14.11.2012г. на ВКС І н.о., в които детайлно е изследван
въпросът за случайността на записи или снимки, както и Решение № 602/20.02.2012 г. на
ВКС, ІІІ н.о. решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС,
напълно възможно е към доказателствената съвкупност да се приобщят случайно създадени
записи, като материалните им носители бъдат приети като веществени доказателства, след
като обаче бъдат изискани или предадени от съответната институция, лице, дружество. В
случая по делото е изискан, респективо представен от РЦ 112-Варна при Дирекция
„Национална система 112“-МВР звукозаписът от обажданията, с което св.Д. е подал сигнал
относно травмата на М. на 09.07.2023г.. Поради това и съдът сита, че се касае за именно
случаен запис по смисъла вложен в съдебната практика. Ноторно известно е освен това за
всички, че обажданията на този телефонен номер се записват. Нещо повече, в чл. 15, ал.1 от
Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 е
15

регламентирано, че входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват
автоматично в електронен регистър на спешните повиквания. Ето защо и този запис,
приобщен по настоящото дело, е годно доказателствено средство и като такъв, тъй като не
бе оспорен от страните, бе ценен от съда от към автентичност и съдържание.
Съдът кредитира и всички останали приобщени по делото писмени и веществени
доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондиращи с
приетата по делото за установена фактическа обстановка.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на
всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК-поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът прави следните правни изводи:

Подсъдимата Х. С. А. - родена на ***г. в гр. Шумен, ЕГН ********** не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.128, ал.1
от НК, за което е било повдигнато обвинение по реда на чл.287 от НПК, а именно за това, че
09.07.2023г. в гр. Варна причинила тежка телесна повреда на Г. С. М., изразяваща се в
многофрагментно счупване на дясна раменна кост, което е довело до осакатяване на десен
горен крайник.
До този извод съдът достигна след като прецени всички събрани по делото
доказателства и в частност тези, които съответстват на разпоредбите на НПК.
След пълен анализ на доказателствата съдът намира, че авторството на Д.ието не е
доказано по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, като споделя и
становището на защитата в този аспект.
За да е осъществен съставът на престъплението по чл.128, ал.1 от НК е необходимо да
бъда безспорно установено, че деецът е причинил телесно увреждане другиму, с
характеристиката на тежка телесна повреда. От субективна страна Д.ието може да бъде
извършено с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че нанасяйки удар/и на постраД.,
неминуемо ще му причини телесно увреждане.
На първо място, единственият безспорен факт установен по делото е, че на 09.07.2023г.
св. Г.М. е получила следните травматични увреждания:
- многофрагментно (трифрагментно) счупване на дясната раменна кост в горния край и
-кръвонасядане и травматичен оток в средната трета на гръдната кост на площ с размери
6/3см.
Съдът по-горе в мотивите си посочи, защо приема, че медико-биологичните
характеристики на констатираните при М. телесни увреждания съставляват средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.1 от НК от категорията на трайно затруднение движенията
на дясната ръка за продължителен период от време-месеци, години, а не осакатяване на
дясна ръка по смисъла на чл.128, ал.1 от НК, като не намира нужно да преповтаря мотивите
си. Единствено за прецизност следва да се отбележи, че установената гръдна травма, с
характеристиките на временно разстройство на здравето неопасно за живото с медико-
биологичен показател лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, не се отразява
на крайния извод за претърпяна една телесна повреда от категорията на средните. Това е
така, тъй като съгласно т.18 от цитираното по-горе ППВС №3/1979г. когато с Д.ието се
причинят на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (в случая средна
и лека телесна повреда), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с
оглед на най-тежкия резултат.
В хода на съдебното следствие не бе установен по безспорен и категоричен начин и
16

механизмът на причиняване на телесните увреждания. От една страна по този въпрос са
налице противоречиви показания от страна на М., на които съдът не даде вяра, по
посочените по-горе аргументи. Противоречиви данни се съдържат и в медицинската
документация, изготвена вследствие на снета анамнеза от М.. Относно механизма на
получаване на травмата по делото са налични противоречиви показания на свидетелите И. и
Д., които пресъздават споделеното с тях от М.. Св.И. твърди, че М. е споделила, че е паднала
на стълбището. Св.Д. сочи, че разбрал от майка си, че е блъсната в гърдите от А. и, че е
паднала на площадката пред асансьора, а в 10:21ч. на 09.07.23г. съобщава на оператора на
тел.112, съобразно приобщения по делото звукозапис, че М. е паднала по стъпалата. От
друга страна КСМЕ и РКСМЕ са категорични, че установената при М. фрактура е от
индиректно счупване- падане и удряне на дясната ръка с провеждане на ударната сила
нагоре по костта (към рамото), като по-вероятно е падането с удар да бъде в областта на
лакътя. Заключенията и на двете експертиза /КСМЕ и РКСМЕ/ са категорични, че
установената травма на ръката при М. би могла да се получи както при спонтанно падане,
така и след придадена външна сила /т.е. след бутане/, а благоприятстващи фактори за
счупването са възрастта и наличната остеопороза на костите при г-жа Г. М.. Относно
гръдната травма вещите лица от КСМЕ и тези по РКСМЕ сочат, че тя е резултат от удар с
или върху твърд тъп предмет с не особено голяма сила, като в съдебно заседание поясняват,
че би могла да се получи като при падане по стълби /съгласно показанията на вещото лице
Д./, така и при натиск върху перило на парапет /съгласно показанията на вещото лице Г./.
По делото не са събрани безспорни и категорични доказателства по отношение на
авторството на Д.ието в лицето на подс.Х. А.. При липса на свидетели очевидци на
твърдяното в обвинителния акт Д.ие /извън подсъдимата и св.М./, при тези противоречия на
съобщеното от пострадалата пред св.И. и св.Д., както противоречиво подадените анамнезни
данни на спешния екип и на два пъти в лечебното заведение, при наличието на възможност
за получаване на телесните увреждания вследствие на спонтанно падане без придадена
външна сила, съдът не може да изгражда убеждението си по отношение на механизма на
причиняване на телесните увреждания на предположения. Нещо повече, обвинителната теза
е разколебана и от заключенията на КСППЕ на М. и А., отразяващи индивидуалните
личностови особености на двете жени, респективно емоционална стабилност, с изразен
когнитивен контрол над емоционалните преживявания, препядстващи импулсивно агресивно
поведенческо отреагиране при А. и склонност към преекспониране на трудностите и
конфликтите, чувствителност към критика, стремеж към привличане на вниманието на
околните, с цел получаване на съчувствие и помощ при М.. Това, съчетано в
противоречивите данни, които М. е дала за начина на получаване на нараняванията,
съчетано и с обстоятелството, че липсват свидетели очевидци и е налична възможност за
самонараняване прави недоказано обвинението повдигнато с обвинителния акт.В хода на
съдебното производство не бяха събрани категорични доказателства, че подсъдимата е
нанесла удар с ръка в гърдите , т.е. че е блъснала М. в гърдите, вследствие на което
последната е паднала. От една страна фактическото обвинение в обвинителния акт, че
подсъдимата е блъснала с ръка в посочената анатомична област М., вследствие на което
същата е паднала на земята, бе отхвърлено от съда като достоверност, предвид констатирани
множество противоречия на изложените от св.М. факти пред различни лица ангажирани с
твърдения в обвинителния акт инцидент, за което бяха изложени мотиви. От друга страна по
делото са събрани и гласни доказателства тези на св.И., че подсъдимата не е докосвала М., а
напротив последната я е одрала. В посочения смисъл са и обясненията на подсъдимата пред
съда, която категорично отрича да има нещо общо с Д.ието. Безспорно подсъдимата има
интерес да дава обяснения такива каквито намери за добре, в това число и да твърди, че
няма общо с Д.ието, за което е предадена на съд. Горното обаче е нейно право. В тежест на
държавното обвинение е да докаже авторството на престъплението, а случая безспорни и
категорични доказателства в подкрепа на обвинителната теза не бяха събрани в хода на
17

съдебното следствие.
Показанията на свидетелката М. са до такава степен компрометирани, че дори сама не
можа да посочи пред съда, кои от всичките изнесени от нея противоречиви показания са
истина.
В изпълнение на задължението си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно и други
доказателства относно фактическите положения включени в предмета на доказване, съдът
изчерпи всички процесуални способи за събиране на доказателства за установяване на
обективната истина по делото. Съдът призова и разпита по делото и свидетелите Н. М. Б., Г.
М. М. и Б. Л. С., назначи и прие КСМЕ, РКСМЕ, две КСППЕ. Въпреки това обаче, други
преки или косвени доказателства, които да подкрепят обвинителната теза не се събраха.
Предвид всичко гореизложено няма как да се приеме с категоричност, че подс.А. на
процесната дата и място е бутнала с ръка М., вследствие на което последната е паднала и е
получила многофрагментно (трифрагментно) счупване на дясната раменна кост в горния
край и кръвонасядане и травматичен оток в средната трета на гръдната кост на площ с
размери 6/3см., а обясненията й, че въпросната ден не е докосвала М., а само и казала да си
тръгва, след което е затворила вратата на жилището, не са оборени по категоричен и
несъмнен начин.
Съдът като изпълни задължението си да изясни обективно, всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото прецени, че по делото липсват безспорни и категорични
доказателства по смисъла на чл.303, ал.2, които да установят, че подс. Х. А. е извършител на
Д.ието, за което е предадена на съд, поради което и на основание чл. 304 от НПК я оправда
по възведеното й обвинение/ съгласно изменението на същото по реда на чл.287 от НПК/ за
престъпление по чл. 128, ал.1 от НК.

По отношение на веществените доказателства по делото:

Съдът като взе предвид, че вещественото доказателство - 1 брой диск, съдържащ образно
изследване на Г. М., като медицинско изследване е послужило за изясняване на
обстоятелствата по делото реши, че същият следва да остане към материалите по делото
след влизане на присъдата в сила.

По отношение на разноските по делото:

Тъй като подсъдимата бе призната за невинна на осн. чл. 190 от НПК, съдът
остави съдебните и деловодни разноски в тежест на органите, които са ги направили, за
сметка на Държавата.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

18

Номер на акта:	179
Дата:	17 юни 2025 г.
Съдия:	Ивелина Христова - Желева

Дело:	20243110200754
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	19 февруари 2024 г.

Присъда по дело №754/2024 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите