РЕШЕНИЕ
№ 5561
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Е. ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20231110140320 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.55, предл.3-то ЗЗД. В
условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. Н. к. - с. срещу Б.
Н., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата за
1858,00 лева, представляваща платена от ищцата сума на отпаднало основание, с която
ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В условията на евентуалност е предявен иск за осъждане на ответника да
заплати на ищцата сумата от 1858,00 лева, с която сума ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че на 27.04.2023 г. между страните бил
сключен неформален договор за поръчка, по силата на който ответникът приел да
организира семейна ваканция за четирима възрастни, две деца и домашен любимец в
Република Гърция, за периода от 20.06.2023 г. до 30.06.2023 г. Съгласно постигнатата
между страните уговорка, ответникът следвало да направи резервация, а ищцата да
заплати сумата от 1800,00 евро на две части – при сключване на договора и при
пристигане на място. Ищцата твърди, че на 27.04.2023 г. превела по банкова сметка на
ответника сумата от 1858 лева. Ответникът потвърдил получаването на сумата, както и
направената резервация при уговорените условия. Ищцата твърди, че въпреки
1
предходното, при пристигането им в Гърция на 20.06.2023 г. на посочения от ответника
адрес, констатирали, че резервацията не е направена, апартамента не е предплатен и е
предоставен на други хора. Със съобщение до ответника от 20.06.2023 г. ищцата го
уведомила, че прекратява договорните отношения и иска възстановяване на процесната
сума. Въпреки предходното, до датата на подаване на исковата молба в съда, сумата не
била възстановена от ответника, поради което ищцата обосновава правния си интерес
от предявения иск.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
С молба депозирана преди първото по делото открито съдебно заседание
ищцата, чрез процесуалния си представител е направила искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 98924 от 10.08.2023 г. с тези
указания в превод на македонски език е редовно връчено на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск
е вероятно основателен, предвид приложените към исковата молба документи, приети
по делото като писмени доказателства.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от приложения по
делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ищцата е
направила разноски за държавна такса в размер на 114,32 лева, адвокатско
възнаграждение в размер на 886,00 лева и за преводи от български на македонски език
– 532,80 лева. Съдът констатира, че внесената държавна такса надвишава с 40,00 лева
дължимата такава по производството в размер на 74,32 лева. В случая е внесена такса
за обезпечение на бъдещ иск, каквато в настоящото производство не се дължи, поради
което и не следва да бъде възлагана в тежест на ответника. Отделно от предходното,
2
при направените изчисления от представените документи за извършени разходи за
преводи, съдът констатира, че същите са в размер на 532,00 лева, вместо посочената в
списъка сума от 532,80 лева. С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищцата разноски в размер на 1492,32 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Н., гражданин на Република Северна Македония, роден на
********** г., с адрес: *************** да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.3
ЗЗД на Е. Н. к. – с., ЕГН ********** сумата за 1858,00 лева, представляваща платена
от ищцата сума на отпаднало основание, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 19.07.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Н., гражданин на ***************,
роден на ********** г., с адрес:*************** да заплати на Е. Н. к. – с., ЕГН
********** сумата от общо 1492,32 лева, представляваща направени по
производството разноски.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3