Р Е Ш Е Н И Е №
202
21.05.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Петко Г.
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №145 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260043 от 20.01.2021г.,
постановено по анд №1930/2020г., РС Стара Загора потвърди електронен фиш серия
К №2873829, издаден от ОДМВР Стара Загора, с който на Н.А.Г. ***, с ЕГН **********,
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който счита решенето на РС за
неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществени
процесуални нарушения.
На
първо място касаторът счита, че РС не обсъдил да представения протокол за
използване на АТТС бил надлежно попълнен и съставен в съотв. с изискванията на
закона, не бил обсъден и фактът, че нарушението било заснето на 29.06.2019г., а
протоколът проверен на 30.06.2019г. и регистриран едва на 01.07.2019г., което
съществено нарушавало правата на наказания. На следва място се счита, че не
можело да се приеме, че липсата на установено разстояния от АТТС до пътни знак,
какво и липсата на данни дали АТСС била стационарна или мобилна, съотв. номерът
на патрулния автомобил да били несъществени нарушения, като се извежда извод,
че въпросните нарушения на изискванията на процедурата били съществени и винаги
водещи до извод за нарушаване правото на защита на засегнатото лице.
На
трето място се възразява и относно доводите на РС, за мястото на разположение
на АТТС, неговия вид, посочването на скоростта преди и след приспадане на
толеранса, че те не били реквизити на електронния фиш, като се сочи, че мястото
на поставяне на АТТС и измерената скорост следвало да се сочат в ЕФ. На
следващо място се възразява, че пред РС нямало доказателства относно законното
поставяне на знака, с който се въвеждало ограничението в скоростта за пътния
участък, а представената заповед на АПИ била нищожен административен акт.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Не взема
становище по касационната жалба.
ОП
Стара Загора дава заключение за неоснователността на касационната жалба и за
правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е напълно неоснователна.
За да потвърди процесния пред него ЕФ, РС
приел за установена чрез събраната доказателствена съвкупност описаната в
електронния фиш фактическа обстановка по извършване на нарушението на чл.21,
ал.2, в с чл.1 от ЗДвП от наказаното лице, в качеството му на собственик на процесното
МПС. Приел, че ЕФ съдържал всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а
други, които не се визирали там не било длъжно да се сочат. РС приел за
неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в ЕФ не се сочели вида, марката
и модела на АТТС, тъй като това било налице, а и били налични доказателства за
неговата техническа годност. Не възприел за основателни възраженията относно
това дали бил отчетен толеранса в скоростта на движение на автомобила при
посочването му в ЕФ. За несъстоятелни РС възприел и възраженията, че заповедта
на АПИ, въз основа на която се удостоверявало, че за този пътен участък имало
въведено конкретно ограничение от 90км./час била нищожна, като били изложени от
въззивния съд и правни съображения в обосновка на тезата за валидност на
въпросната заповед на АПИ. В заключение РС приел за неоснователни и навежданите
аргументи, че ЕФ бил издаден при неспазване на приетото в ТР №1/26.02.2014г.,
по т.д. №1/2013г. та ВАС.
Касационната инстанция намира решението за
постановено при изцяло правилно приложение на закона и наведеното касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК не се установява да е налице. Правилно и
при съблюдаване на процесуалните правила са изградени фактическите изводи на
въззивния съд, които изцяло сочат, че се доказва проявление от обективна страна
на релевантните факти по извършване на нарушението по чл.21, ал.2, вр. с ал.1
от ЗДвП и те са точно така, както се визират от АНО в процесния електронния
фиш. Пред въззивната инстанция няма събрани доказателства, които да оборват
така изведените фактически изводи от РС, нито пред тази инстанция се сочат
такива, които да водят до други фактически изводи и да подкрепят тезата на
наказаното лице, че няма извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. с 1 от ЗДвП.
Следва да се посочи, че нито едно от писмените доказателства не се оспорва нито
пред въззивния съд, нито пред настоящия. При това положение изградените въз
основа на събраните пред РС доказателства фактически изводи на същия се явяват
изцяло правилни.
Навежданите пред тази инстанция възражения
против решението, са навеждани и в жалбата до РС. На тях са дадени ясни и
правно аргументирани отговори, поради което не се налага същите да се
приповтарят в настоящото решение. Не се приема за основателен довода в
касационната жалба, че РС не коментирал съставения протокол, защото във
въззивното решение се извежда извод за липса на допуснати съществени нарушение
на особените правила по издаване на ЕФ, вкл. и за наличието на съставен
протокол по чл.10 от Наредба №8121з-32/2015г., а видно от приложеното такова
писмено доказателство, не оспорено пред РС, същото удостоверява в пълнота и
ясно всички релевантни за правния спор факти по установяване на нарушени на
изискванията за скорост по ЗДвП чрез мобилна АТТС. Както вече се посочи по-горе
пред РС няма събрани други доказателства, чрез които да се оборват така
удостоверените от АНО факти от обективна и субективна страна на вменяваното на
касатора нарушение по ЗДвП.
Напълно несъстоятелни са твърденията на
касатора, че по делото пред РС няма събрани доказателства за законността на
въведеното ограничение. Неоспорените
данни от делото на въззивния съд сочат на първо място, че има събрана по
служебен път напълно достатъчна доказателствена съвкупност, която удостоверява
по несъмнен начин, че на км. 205 от АМ Тракия има въведено с пътен знак В 26
ограничение на скоростта на движение от 90 км./ч. и това е така към
инкриминираната дата, с което обаче касаторът умишлено не се е съобразил,
движейки се със скорост от 135 км./ч. Изцяло несъстоятелни са навежданите
доводи, че заповедта, с която се въвежда ограничението е нищожна. Недопустимо е
да се коментират или да се извеждат изводи относно валидността на един
административен акт в производство по ЗАНН и по НПК, тъй като при липса на
съдебен акт или акт на горестоящ административен орган, в насока обявяване
невалидността на представената заповед за въвеждане навременното ограничение на
скоростта в пътен участък км.205 от АМ Тракия,
то същата следва да бъде зачетена, ведно с произтичащите от нея законови
последици. В този смисъл, при липса на доказателства, че въпросната заповед е
обявена за невалидна от съд, съотв. от горестоящ административен орган, тя
следва да бъде зачетена от съда и същият е длъжен да приеме за настъпили онези правни
последици, което се разпореждат в конкретното властническо волеизявление. В
заключение касационната инстанция намира за изцяло правилен крайният правен извод
на въззивния съд, че при безспорна доказаност на извършено от касатора
нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, то същото изцяло правилно е санкционирано
на осн. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП с предвиденото там по вид и размер наказание.
Законосъобразен и правилен е и изводът на РС, че при неоснователност на жалбата
на органа се следва присъждане на своевременно поисканите разноски за
юрисконсулт, в какъвто смисъл е и постановено решение.
Касационната жалба се явява изцяло
неоснователна, а изведеният от РС краен правен извод на въззивния съд е
правилен, като съответен на закона. Ответникът по касация не претендира
разноски, поради което настоящата инстанция не следва да присъжда такива.
Водим от горното и на осн.221, ал.1 от
АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА изцяло Решение №260043 от 20.01.2021г., постановено
по анд №1930/2020г., РС Стара Загора.
Настоящото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.