Решение по дело №254/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 9 октомври 2020 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20207240700254
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 274

 

       гр. Стара Загора, 09.10.2020г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                     Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                                                                      Членове:  КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

 

при секретар Зорница Златева      

и с участието на прокурор Румен Арабаджиков  

като разгледа докладваното от  съдия  Стилиян Манолов   КАН дело № 254 по описа  за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

 

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, против Решение №289 от 29.06.2020г., постановено по АНД №3096/2019г. по описа на Старозагорския районен съд,  с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-1228-002413 от 24.10.2019г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което на А.Г.Е. са наложени следните наказания: на основание чл.185 ЗДвП – глоба в размер на 20 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, пр.1 ЗДвП – глоба в размер на 200лв. за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП. Решението се оспорва само в частта, с която санкционния акт е отменен по отношение на второто вменено нарушение. В жалбата са изложени  оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП въвежда правило за поведение, а разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП съдържа санкцията при неизпълнение от страна на водачите на визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП правило за поведение. Оспорва се извода на съда, че в оспорваната част от наказателното постановление не е посочено предвидимото препятствие или друга опасност за движението, пред която нарушителят е следвало да бъде в състояние да спре, съобразно чл.20, ал.2 от ЗДвП, като се обосновава, че в конкретния случай е нарушено правило за безопасност, а именно – несъобразяване на скоростта на движение с конкретната пътна обстановка, в резултат не което водачът не е могъл да спре, за да предотврати удара в бетонен стълб. Моли се съда да отмени решението на районния съд в оспорената част и да потвърди  издаденото наказателно постановление по отношение на това вменено нарушение.

 

   Ответникът по касационната жалба – А.Г.Е., чрез пълномощника си адв. Н.Г. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено решението на РС-Стара Загора.

 

   Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

 Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество е неоснователна.  

 

Производството пред Старозагорският районен съд се е развило по жалба на А.Г.Е. *** против наказателно постановление № 19-1228-002413 от 24.10.2019г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с което въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19-2413/17.09.2019г., на Е. са наложени следните административни наказания: „глоба“ в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

 

От фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 17.09.2019г., в 15:30 часа, в гр.Стара Загора, на ул. „Трета опълченска“, до вход-изход на „ЕСО“ ЕАД, в посока запад, А.Е. управлява л.а. „Шкода Супърб“, с рег.№ ***, собственост на Т. Г.Е., като водачът поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и релефа на пътната настилка, губи контрол над автомобила, излиза в дясно по посоката на движение, блъска се в бетонен стълб и пука картера на МПС-то. Настъпва ПТП с материални щети по автомобила. С тoва деяние е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.

          

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление. Прието е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочено е, че не е дадена правилна правна квалификация на констатираното нарушение, което е задължение на наказващия орган съобразно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Обосновано е, че никоя от законовите разпоредби, посочени в АУАН и наказателното постановление като нарушени, не припокрива напълно описаното нарушение. Според въззивния съд въз основа на описаната фактическа обстановка следва да се приеме, че става въпрос само за едно нарушение – по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДВП, а не за две – по чл.20, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП. С непосочването на правилната законова разпоредба, която е нарушена, съдът е приел, че административнонаказващият орган е ограничил правото  на защита на извършителя на деянието. Отделно от това е прието, че нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили наличието на предвидимо препятствие или друга опасност за движението, пред които нарушителят е следвало да бъде в състояние да спре съобразно чл.20, ал.2 от ЗДвП, а това е един от съществените елементи от състава на нарушението по този законов текст.

 

Решението на Районен съд Стара Загора не е обжалвано по отношение на отмяната на наказателното постановление, с което на ответника по касация е наложена санкция на основание чл.185 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП (т.1) и в тази му част е влязло в законна сила, поради което не подлежи на касационен контрол.

 

В останалата си част решението на Районен съд Стара Загора е постановено в съответствие със закона.

 

Правилно е прието в обжалваното решение, че наказателното постановление не отговаря на законовите изисквания, тъй като липсва описание на съществен елемент от състава на нарушението от посочения за нарушен законов текст. Несъстоятелно е твърдяното в жалбата, че административното обвинение е формулирано при спазване на законовите изисквания, тъй като се касае за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, в която хипотеза е налице задължение за водача да съобразява скоростта на управляваното МПС с конкретната пътна обстановка. Задължението на водача да избира скоростта на движение в зависимост от посочените в разпоредбата на чл.20, ал.2 условия е безспорно. В случая обаче е възприето в санкционния акт движение с несъобразена скорост от страна на нарушителя, без да са изложени каквито и да е фактически обстоятелства, обуславящи ангажиране на административно наказателна отговорност. Изброяването в него на законовите условия за съобразяване скоростта на движение – пътните условия и релефа на пътната настилка, сами по себе си не обуславят повдигнатото обвинение, тъй като няма описание от фактическа страна кое/кои са тези законови условия, които не са съобразени от водача. Непосочването в наказателното постановление на съставомерни елементи от състава на нарушението, какъвто е разглеждания случай, ограничава правото на защита на санкционираното лице, тъй като не може административнонаказателното обвинение да е основано на предположения. Като е констатирал този порок в наказателното постановление районният съд е постановил решение при правилно приложение на материалния закон, което следва да бъде оставено в сила.

 

По отношение на оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на решението, настоящия съдебен състав ги намира за неоснователни, тъй като такива не са конкретизирани в жалбата, а касационната инстанция няма задължение да проверява служебно съдебния акт в такава насока.

 

В касационното производство искане за разноски от ответника по касация не е направено, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

             Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №289 от 29.06.2020г., постановено по АНД №3096/2019г. по описа на Районен съд Стара Загора, в частта, с която е отменено Наказателно постановление № 19-1228-002413 от 24.10.2019г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Стара Загора, с наложено на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на А.Г.Е. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                      

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

     

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.     

 

 

                                                                                2.