Р Е Ш
Е Н И Е
№ 800
гр.Пловдив, 22. 06. 2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с.,
в публичното заседание на тридесет и първи май през две хиляди и
седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ : Радостина
Стефанова
Весела
Петрова
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Р. Стефанова
възз.гр.д.№ 1217/2017г.
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17 във вр. с чл.5 ал.1 и ал.4 във вр. с чл.9 ал.1 и ал.3 и чл. 11
от ЗЗДН.
Образувано е по въззивна жалба на В.Г.Ф., чрез адв. Г.Ю., назначена за служебен представител, против Решение № 1067/10.04.2017г. на ПРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 15012/2016г., с което е постановено да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й.Г.Д., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес ***, адв. В. Т. – Б., ; забранено му е да приближава Й.Г.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, жилището й, находящо се в **********, и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от 10.04.2017 г., осъден е да заплати на Й.Г.Д., направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева; в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив 25 лева за държавна такса, а в полза на държавата – глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер на 200 лв. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената молба, а при условията на евентуалност – да бъде намален срокът, за който е забранено да приближава жилището, находящо се в **********
Въззиваемата страна на Й.Г.Д., не депозира писмен отговор.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбите и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на
страните, прие за установено следното:
Пред РС –Пловдив от Й.Г.Д. е заведена Молба по чл.7 от ЗЗДН, ведно с уточняваща към нея молба /на
л.15/, с които посочва, че с ответника В.Г.Ф. са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с
Решение № 83/06.04.2007г. на ПРС – III бр.с. по бр.д.№ 68/2006г., влязло в сила на
29.05.2007г. Посочва, че на 14.10.2016г., около 12,30 часа се намирала в двора на автосалона на сина им Р.
В. Ф.,***. Посочва, че живеела там, след като се наложило да продаде жилището
си в гр.П., за да погаси негови кредити. В замяна на това синът й осигурил дом
– да живее в сградата, където е неговият
офис и има жилищна част, където била оставила багажа си. Внезапно там се е появил бившият съпруг и
влязъл във фургона, където се намирал багажа й и започнал да взима разни неща –
дрехи, кърпи и т.н. Синът й съобщил за това. Когато отишла да види какво става,
започнали с В. да спорят по-конкретно за една прахосмукачка, за която той
твърдял, че била негова, защото я бил купил. Той се разгневил, разкрещял се и я
ударил с юмрук с дясната ръка в левия горен ъгъл на устата. Започнало да тече
кръв, наложило да се отидат на лекар в гр.П. Тъй като нямало дежурен хирург, се
наложило да го викат от дома му, за да зашие раната. Снабдила се и с Медицинско
удостоверение. Бившият й съпруг, като видял раната, подпалил колата и заминал
за гр.Х., където живеел.
Прилага декларация по
чл.9 ал.3 от ЗЗДН и СМУ № 1132/17.10.2016г., изд. от д- р М. Б. - Началник отделение по СМ при УМБАЛ
„Св.Георги“ – П.
Ответникът В.Г.Ф. е
депозирал Писмено обяснение по делото, с
което оспорва обстоятелствата, изложени от молителката. Заявява, че се били
скарали заради една ваза, която той бил закупил при търг от ЧСИ П. И., към
когото бившата му съпруга имала задължения. В тази връзка конкретизира, че тя му дължи
пари, след като той доброволно освободил апартамента от забраната, възбранен от
съдебния изпълнител. От назначения
особен представител адв. Ю. са направени възражения, че приложената от
молителката Декларация по чл.9 от ЗЗДН липсва каквато и да било фактология на
случилото се, включително не са били посочени дата и час на инцидента, за който
се твърди да е станал. В тази насока,
поддържа, че липсата на описание в Декларацията, приравнява същата на липса на
Декларация, което от своя страна води до неоснователност на подадената Молба по
чл. 9 от ЗЗДН.
В хода на производството
в съд. заседание на 01.03.2016г. е разпитана св. Н. Х., братовчедка, на Й., а в
съд. заседание на 04.04.2016г. е разпитан св. Х. Х., без родство, доведен от
ответника. По реда на чл.176 от ГПК Й.Д. ***, на квартира.
ПРС с обжалваното решение е уважил изцяло молбата.
С подадената жалба от въззивна жалба на В.Ф., чрез адв. Г.Ю., се поддържа възражението
относно приравняването на декларацията по чл.9 от ЗЗДН на липса на такава. На
следващо място, се изтъква, че в
последното съд. заседание на 04.04.2017г. безспорно се установило, че молителката
не живее на адреса, за който е поискано ответникът да не го приближава. Освен
това, на същият адрес в гр.П. живеел и синът им, и ако мярката останела същата,
нямало да може да се виждат.
ПОС, в
настоящия съдебен състав, констатира, че
действително в приложената Декларация по
чл.9 от ЗЗДН липсва изобщо описание или каквато и да било фактология досежно
твърдяния акт на домашно насилие, включително липсват дата и час на инцидента,
за който се поддържа да се е случил. Въззивният съд намира, че липсата на
каквито и да било данни относно акт на домашно насилие води до извод, че на
практика липсва Декларация по чл.9 от ЗЗДН. Съобразно постоянната практика на съдилищата неприлагането на такава
декларация не води до недопустимост на молбата, нито довежда автоматично до
отхвърлянето й. Единствената правна
последица е тази, че молителят не може да се ползва от същата като доказателствено средство и делото следва
да се разреши въз основа на събраните други доказателства от страните. От
приложеното съд. –медицинско удостоверение
се установява, че описаното травматично увреждане. Предвид на факта, че разпитаните свидетели дават противоречиви
показания на случилото се, и предвид на родствената връзка на Й. с Н. Х. /първи братовчедки/ и това, че същата е
заявила, че не е била очевидец на случката, въззивният съд намира, че молбата
защита от домашно насилие се явява основателна, но в частта относно срока
следва да бъде намален от 18 месеца на 12 /дванадесет/ месеца, като достатъчен
за целите на превенцията. По отношение на адреса, съдът дължи произнасяне по
искането на молителката, така както е заявен
по делото.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Изменя Решение №
1067/10.04.2017г. на ПРС – VIII гр.с. по гр.д.№ 15012/2016г., с което е
постановено В.Г.Ф., ЕГН: **********,***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Й.Г.Д.,
ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***, адв. В. Т. – Б.,; забранено му е да приближава Й.Г.Д., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, жилището й,
находящо се в гр. ********, и местата й за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, считано от
10.04.2017 г.; осъден е да заплати на Й.Г.Д., направените разноски за
производството по делото в размер на 300 лв.; в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Пловдив 25 лева за държавна такса, а в полза
на държавата – глоба по чл.5, ал.4 от ЗЗДН в размер на 200
лв. КАТО НАМАЛЯВА срока от 18 месеца на 12 месеца, считано от 10.04.2017 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :