Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 60
гр. Хасково 23.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав в
публичното съдебно заседание, проведено на втори април, през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря: Веселена Караславова и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова, като разгледа докладваното от чл.съдията Филипов ВНОХД № 157 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е
по чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 57/02.11.2018г. постановена по НОХД № 75/2017г. , Районен съд- Димитровград признал подсъдимия М.И.Д. *** за виновен в това, че : На
03.06.2016г. в гр. Димитровград Обл. Хасково, в л.а. БМВ
328 И с рег.№ *******, без съгласието на притежателите на изключителните
права - Adidas AG, DE,
Herzogenaurach 91074 Adi-Dassler-Stasse 1-2, използвал в
търговската си дейност по смисъла на чл.13 ал.2 т.2
вр. ал.1 от ЗМГО / изписан текстово/, марки /по смисъла на чл. 9 ал.1 от ЗМГО изписан
текстово/, обекти на тези изключителни права /по смисъла на чл.13 ал.1 т.1,2,3 от ЗМГО
изписан текстово/, без правно основание, а именно: съхранявал с цел
продажба 290
бр. къси панталони, всички с трайно прикачени върху тях знаци, сходни
със знаците на търговска марка: „ADIDAS” с регистрови номера BG 21183, IR 414034,
IR 876661, СТМ *********, „adidas EQUIPMENT” c регистров
номер IR 566295, регистрирани по реда на националното законодателство, на
Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и
Протокола към нея и на Съвета за търговската марка на Общността, всички
отнасящи се за стоки клас 25 от МКСУ(облекла) и защитени за територията на
Република България, като сходството е до степен водеща до
вероятност за объркване на потребителя, включващо възможност
за свързване на тези стоки, с тези марки – поради което и на
осн. чл.172б ал.1, вр. чл. 54 от НК, го осъдил на 1 година „лишаване от
свобода” , чието изпълнение на осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от 3
години и „глоба“ в размер на 2000 лв. С
присъдата на осн. чл.172б ал.3 от НК, са отнети в полза на държавата, вещите
предмет на престъплението и е постановено унищожаването им.Подсъдимия е осъден
да заплати направените разноски.
Недоволен от
присъдата останал подсъдимия, който чрез защитникът си я обжалва в срок, с
оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. В жалбата се
твърди, че от доказателствата не се установило подсъдимия да е осъществил
престъплението, понеже нямал намерение да продава или се разпорежда с
инкриминираните стоки и не ги превозвал към пазара. Прави се оплакване и за
неправилност при определяне на наказанието, чрез неприложението на чл.55 от НК,
въпреки наличието на основания за това. Иска се оправдаване на подсъдимия,
алтернативно определяне на наказанието му при условията на чл. 55 от НК .
Възражение против жалбата от РП –
Димитровград не е постъпило.
Пред настоящата инстанция не са
събирани и допускани нови доказателства.
Представителя на Окръжна
Прокуратура Хасково, намира жалбата за неоснователна и иска присъдата като
правилна и обоснована, да бъде потвърдена.
В съдебно заседание подсъдимия се
явява със защитникът си, който поддържа жалбата и направените в нея искания. В
пледоарията си излага съображения, за недоказаност на обвинението с твърдения,
че към инкриминираната дата, подсъдимия не бил търговец и не използвал в
търговската си дейност, инкриминираните стоки. Подсъдимия в личната си защита
посочва, че бил управител на фирма изработваща облекла, тогава бил случайно на
пазара. Не бил опитен търговец, инкриминираните стоки за които не знаел какви
са, не били смесени в автомобилът му с други и му били дадени от колега, който
не помнел и не могъл да познае. За лицето което посочил първоначално, че му
дало стоките, направил това по настояване на прокурор, в полицията. В последната
си дума иска да бъде оправдан .
Хасковският
окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, приема за установено следното:
Съдебното производство пред РС –
Димитровград, е образувано по обвинитeлен акт на РП – Димитровград, с който против подсъдимия е
повдигнато обвинение за престъплението, за което е признат за виновен и осъден,
с обжалваната присъда. Граждански иск не е предявен. Производството пред първата инстанция
преминало по общия ред. От събраните доказателства е установено, че св. Д. - ***** на подсъдимия, се занимавал с ****
с марка „ БИМ“, които продавали семейно на две маси в **** в гр. ****. На
03.06.2016г. подсъдимия бил на пазара, където продавал на масите и около обяд,
си тръгнал сам с лекият си автомобил „ БМВ“ с рег. № *******, в който имало
поставени дрехи от тези които продавали и 290 бр. къси панталони с марката
„Адидас“. На излизане от гр.Димитровград, бил спрян за проверка от свидетелите
С. И. и В. И. - ******** ****** при РУ – Димитровград, които видели на задната седалка в
автомобила, отворените торби с панталоните марка „Адидас“ и попитали подсъдимия
за тях. Последният им заявил, че били 200 на брой , не били негови и му ги дало
лице, което не назовал по име за да ги превози до гр. Хасково. Полицейските
служители уведомили дежурния в РУ Димитровград и подсъдимия с автомобилът си,
бил отведен в управлението. За случилото се, била образувана полицейска
проверка, водена от св.Р., който също пристигнал в управлението и видял превозваните в автомобила на
подсъдимия къси панталони от защитената марка, които били смесени с други
дрехи. На този свидетел подсъдимия обяснил същото и казал, че дрехите от
защитената марка били 40 -50 бр. , но в последствие се установило че толкова
били сериите им, като му ги предал доброволно с протокол. Предвид заявеното,
полицейските служители отвели подсъдимия обратно до неделния пазар, където
посочил св.Т. като
лицето, оставило му инкриминираните дрехи в автомобила, което св.T. отрекъл, а при проверка в масата
на свидетеля на пазара, както и в тези ползвани от семейството на подсъдимия, не
били открити други стоки, от защитена търговска марка. Подсъдимия също отрекъл
въпросното лице да е св.Т. и заявил на св. Р., че ще посочи лицето, но не
посочил такова лице. От заключението на съдебно марковата оценителна експертиза
е установено, че инкриминираните 290 бр. къси панталони попадат в клас 25 от
МКСУ и върху тях има трайно поставени знаци, сходни с тези на защитените на
територията на страната ни търговски марки „Adidas” с регистрови номера BG
21183, IR 414034, IR 876661, СТМ ********* и „Adidas Equipment” с регистров
номер IR 566295, притежание на Adidas AG- ФРГ – Херцогенаурах, регистрирани по реда на националното
законодателство, Мадридската спогодба за международна регистрация на марки и Протокола
към нея и на Съвета за търговската марка на Общността, а подсъдимия нямал права за
използването им. Сходството според вещото лице било до степен, водеща до
вероятност от объркване на потребителите чрез свързването им със защитената
марка. Стойността на инкриминираните стоки като оригинални, е определена на
8990 лв. В обясненията си пред първата инстанция подсъдимия заявил, че тогава
бил извикан от свой колега на име С. или С. и дрехите били оставени в автомобилът му от лице, което познавал по
физиономия, то работело на пазара и приличало на св.Т. Първоинстанционния съд
проверил твърденията му, но от постъпилата справка се установило, че към
инкриминираната дата нямало лице с посочените от подсъдимия имена, стопанисващо
маса близо до неговите на неделния пазар.
При така установената фактическа
обстановка, първоинстанционния съд след като анализирал и обсъдил събраните
доказателства приел, че подсъдимия осъществил от обективна и субективна страна
при пряк умисъл, престъплението по чл.172 б ал.1 от НК за което го признал за
виновен и осъдил, с обжалваната присъда. Този извод като краен резултат е
правилен и се споделя от настоящата инстанция. При анализа на доказателства
правилно всички, с изключение обясненията на подсъдимия, са кредитирани.
Относно обясненията в които подсъдимия отрекъл инкриминираните стоки да са
негови, обосновано е прието че те са защитна версия, изолирана от останалите
доказателства. Принципно обясненията на подсъдимия освен средство за защита, са
и доказателствено средство, но поради двойнствената им природа следва да се проверят
и съпоставят с останалите кредитирани доказателства. В случая именно след
съпоставянето им с показанията на останалите свидетели е установено, че
подсъдимия знаел за превозваните в автомобилът му маркови стоки, както и, че
няма такова лице сочено от него което да ги е оставило в автомобилът му, а това
е сторено от самия подсъдим. Ето защо
неоснователно е оплакването за липса на субективна страна на деянието.
По отношение на оплакването за
липсата и на обективна страна, че не използвал стоките в търговската си
дейност, понеже не пътувал към пазара и не ги продавал, настоящата инстанция не
споделя и това оплакване. Престъплението по чл.172 б ал.1 от НК е бланкетно и
за извършването му не е необходимо лицето да е търговец. Според задължителните
указания на Т.Р № № 1/2013 г. на ОСНК
на ВКС, съставът на това престъпление се попълва с относимите норми на чл.13 от
ЗМГО . Дефиницията за използване на стоките в търговската дейност, е дадена в
чл.13 ал.2 т.1 - 4 вр. ал.1 от ЗМГО и в случая използването е по чл.13 ал.2 т.2
от закона, предвид количеството на стоките което сочи, че са съхранявани от
подсъдимия в автомобилът му за търговски цели - продажба или пускане на пазара,
което е достатъчно за съставомерността
на деянието. Съгласно същото Т.Р. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, престъплението е
възможно единствено чрез нарушения по чл.13 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМГО, не и чрез
нарушение по чл.13 ал.1 т.3 от ЗМГО. В
случая е установено, че съхраняваните от подсъдимия в автомобилът му стоки -
290 бр. къси панталони имат знаци, сходни с тези на защитената марка „Адидас“ и
съществува вероятност от объркване на потребителя, чрез възможността за
свързването им, с посочената марка. Това е нарушение по чл.13 ал.1 т.2 от ЗМГО,
което е вменено като фактическо обвинение в обстоятелствената част на
обвинителният акт и по него подсъдимия се е защитавал. Същевременно
повдигнатото му с диспозитива на акта обвинение, е обхванало както това
нарушение, така и тези по чл.13 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМГО, за които също е осъден.
При това положение, доколкото чрез
нарушението по чл.13 ал.1 т.3 от ЗМГО не може да се осъществи състава на
престъплението, а за това по чл.13 ал.1 т.1 от ЗМГО не са изложени факти в
обвинителният акт и по него подсъдимия не се защитавал, следва за тези
нарушения по чл.13 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМГО, да бъде оправдан.
За престъплението по чл. 172 б
ал.1 от НК е предвидено наказание до 5 години „лишаване от свобода“ и глоба до
5 000 лв. Настоящата инстанция намира, че наказанието на подсъдимия
правилно е определено при условията на чл.54 от НК, предвид количеството и
стойността на инкриминираните стоки от защитената търговска марка, като не са
налице основания по чл. 55 от НК поради липса на изключителни, или многобройни
смекчаващи вината му обстоятелства. Същевременно размера на наложените му
наказания е завишен, което е довело до неправилно приложение на материалния
закон . Това е така защото неправилно като отегчаващо вината обстоятелство е
отчетена защитната му версия, която макар да не кореспондира с установеното от
доказателствата, представлява упражняване правото на защита и подсъдимия няма
законово задължение, да оказва съдействие на разследването. Като смекчаващи
вината обстоятелства, освен приетите от първата инстанция, следва да се приемат
също младата му възраст, семейно положение, декларираното имотно състояние и
наказанието се определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като
лишаването от свобода се намали от 1 година, на 6 месеца ,а глобата от 2000 лв.
на 1000 лв. и в тази част, присъдата също следва да се измени, а в останалата
част, като правилна и законосъобразна,
да бъде потвърдена.
Предвид изложените съображения и на осн. чл.
334 т.3 вр. чл.337 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 57/02.11.2018г. постановена по НОХД №
75 / 2017г. по описа на Районен съд – Димитровград, в
наказателно - осъдителната част, като НАМАЛЯВА наложените
на подсъдимия М.И.Д. с ЕГН ********** наказания както следва:
наказанието „лишаване от свобода“ от 1 година, на 6 месеца „лишаване от
свобода“ ,наказанието „Глоба“ от 2000 лв., на 1000 лв. и го ОПРАВДАВА в частта
по обвинението, да е извършил престъплението по чл.172 б ал.1 от НК и чрез
нарушения по чл.13 ал.1 т.1 и т.3 от ЗМГО.
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.