№ 426
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330208200 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4607626 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Моли се за неговата отмяна. В съдебно заседание,
редовно призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с
пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Твърди да са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на
обжалвания ЕФ, чрез неотбелязване в протокола за използване на АТСС на
разстоянието от пътния знак, въвеждащ ограничение на скоростта, до
използваното техническо средство, както и чрез непредставянето на снимка
на разположението на АТСС, която да се свърже с деня и мястото на
осъществявания видеоконтрол. Оспорва годността на изготвените статични
изображения във вид на снимков материал, като счита, че на същите не следва
да бъде призната доказателствена стойност съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП,
тъй като не съдържат данни за регистрационния номер на МПС, което е
разпознала системата, и за точното му местоположение. Пледира, че в
текстовата част на снимката не е отбелязано регистрационният номер на кой
1
от двата попадащи в кадър автомобила е разпознат от техническото средство
като превишил ограничението на скоростта. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б.а, приложено на
лист 3 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. В. К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
29.11.2021 г., установено от справка от АИС АНД (лист 22 от делото), а
жалбата е подадена на 30.11.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена
за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна, поради което атакуваният електронен
фиш следва да бъде отменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Собственик на товарен автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег.
№ *** бил ЕТ „***“, ЕИК: ***, а физическото лице, осъществяващо дейност
като този едноличен търговец, бил жалбоподателят Н. В. К..
На 15.03.2021 г. в 16:03 часа по републикански път II-64, км 50+500 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд, извън населено място, товарният
автомобил „Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № ***, собственост на ЕТ
„***“, се движил със скорост от 93 км/ч. В този пътен участък не било
въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се
превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за
движение предвид категорията на автомобила била 90 км/ч. Управлението на
процесния автомобил с посочената скорост било заснето и установено с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743ca. Стойността
на измерената скорост от техническото средство била 96 км/ч, като след
приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била
2
установена стойност на скоростта на движение от 93 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя К. в качеството му на
представляващ собственика на автомобила, с който е извършено
нарушението, бил издаден Електронен фиш серия К с № 4607626, с който му
било наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В
електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало
ограничение на скоростта от 60 км/ч и че това е разрешената стойност на
скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП.
В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 50+650 от
републикански път II-64 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал
забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана
действала до кръстовището, находящо се на км 50+590 от път II-64.
На 05.04.2021 г. било узаконено поставянето на допълнителна табела Т2
към пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от път II-64, която определяла
дължина от 1 000 метра на пътния участък, за който важи забраната, въведена
с пътния знак В26.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща метрологична проверка на 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се
и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-7634/16.03.2021 г. се установява, че на дата 15.03.2021
г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с фабр. №
11743CA е заснела статични изображения с номера от 0501440 до 0502809, с
начален час на работа 13:00 ч. и краен час на работа 22:00 ч. и с място на
контрол път II-64, км 50+500.
От снимка № 0502178 от радар с № 11743CA (лист 17 от делото) се
изяснява, че стойността на измерената скорост е 96 км/ч, а заснемането е
извършено на 15.03.2021 г. в 16:03 часа в посока „отдалечаване“ спрямо
техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на ЕТ „***“, ЕИК: ***.
3
От писмо с вх. № 1234/07.01.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 13 от делото) се изяснява, че километър 50+500
от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се намира
след кръстовище с отбивка за „Осрам“ и срещу магазин на „Шкода“.
Установява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с.
Труд към гр. Пловдив. Изяснява се и че пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е
движението със скорост по висока от означената“ е поставен приблизително
на км 50+650 на път II-64. Досежно посоченото в писмото кръстовище от
извадка от Географско-информационната система на АПИ (лист 26 от делото)
се установява, че същото се намира на км 50+590 от републикански път II-64.
От писмо с вх. № 4563/20.01.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 24 от делото) и Констативен протокол от
05.04.2021 г. (лист 27 от делото) се установява, че поставянето на табела Т2
(1 000 метра) към пътен знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650 (ляво)
от републикански път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, е
узаконено през месец април 2021 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 15.03.2021 г. в 16:03 часа по републикански път II-64, км
50+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд се е движил товарен автомобил
„Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер“ с рег. № *** със скорост от 93 км/ч. Прието е
в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата
скорост за движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този
извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства.
В случая посоката на движение на процесния автомобил е от гр. Пловдив към
с. Труд, следователно автомобилът се е движил в посоката по намаляване на
километража на пътя. От приетата като писмено доказателство справка от
стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява,
че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ
място на извършване на нарушението /км 50+500 от път II-64/ е имало
поставен пътен знак В26. За този знак се доказа да е въвеждал забрана за
движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и че конкретното му
местоположение е на републикански път II-64, км 50+650.
Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около
обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е
продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на
нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на
км 50+650 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от
Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.
Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27,
В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на
постъпилата справка от ОПУ – Пловдив /на лист 13 от делото/, както и на
представената схема на процесния пътен участък, представляваща извадка от
4
ГИС на АПИ /на лист 26 от делото/, се установява, че км 50+500 от
републикански път II-64 се намира след кръстовище с отбивка за „Осрам“.
Това кръстовище от своя страна се намира на км 50+590 от същия път.
Следователно участъкът на км 50+500 от път II-64 в посока с. Труд не попада
в обхвата на действие на пътния знак В26 (60 км/ч), находящ се на км 50+650,
тъй като действието на знака се изчерпва на км 50+590, където започва
кръстовище. Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този
извод. Разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти е
нагледно изобразено на схемата, приложена на лист 26 от делото. При
посоката на движение по намаляването на километража на пътя първо се
преминава през пътния знак В26 (60 км/ч), разположен на км 50+650 от пътя,
след него на км 50+590 се достига до кръстовището с отбивка за „Осрам“,
което прекъсва въведената със знака В26 забрана за движение със скорост по-
висока от сигнализираните 60 км/ч, и едва след това на км 50+500 е мястото,
на което е прието да е извършено нарушението.
Съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е
място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на
едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и
понятието път по смисъла на закона, като това е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че мястото, където се
пресичат републикански път II-64 с напречния път за „Осрам“, представлява
кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина
на пътя /лист 13 от делото/, която съдът намира за изцяло съответстваща на
посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.
Именно това кръстовище, находящо се на км 50+590 от републикански
път II-64, представлява факта от обективната действителност, който
осъществява хипотезата на нормата по чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18 от
23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва
забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното
място в обжалвания електронен фиш – км 50+500 от път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд, попада извън обхвата на действие на пътния знак В26,
който е сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че макар в първоначално
постъпилата справка от ОПУ – Пловдив да се съдържа информация, че към
пътния знак В26 (60 км/ч) има поставена допълнителна табела Т2 (1000), това
не променя крайния извод, че действието на знака е приключило към мястото
на извършване на нарушението – км 50+500. Това е така, тъй като за табела
Т2 се доказва поставянето й да е узаконено през месец април 2021 г., докато
процесното деяние е от 15.03.2021 г. Следователно към датата на деянието
допълнителната табела, указваща дължината на пътния участък, за който
важи знакът, все още не е била надлежно поставена и в този смисъл не е
пораждала правно действие, а обхватът на пътния знак се е изчерпвал до
5
началото на кръстовището на км 50+590 от републикански път II-64.
Съгласно Констативен протокол за извършен оглед на 05.04.2021 г. на
тази дата все още не е имало поставена допълнителна табела към пътния
знак, като Комисията предлага на ОПУ – Пловдив да организира поставянето
на табелата Т2. Представен е и снимков материал от монтирането на знака,
който е от дата 09.04.2021 г., а процесното деяние е осъществено преди тази
дата. Съдът приема от правна страна, че към 15.03.2021 г. действието на
забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч) на км 50+650 от
републикански път II-64 в посока с. Труд, се е изчерпвало до кръстовището на
км 50+590 от същия път, тъй като към тази дата допълнителната табела Т2
(1000) не е надлежно въведена в експлоатация, а от поставянето на пътни
знаци не по установения ред не следва да се черпят права, нито то следва да
се толерира - така Решение № 74 от 14.01.2022 г. по к.а.н.д. № 3077/2021 г. на
Административен съд – Пловдив.
Следователно за пътния участък, посочен като място на извършване на
нарушението, не се установява да е имало въведени забрани или ограничения
на скоростта с пътни знаци към датата на деянието. Щом поведението на
водачите на ППС на посочения като място на извършване на нарушението
участък от пътя не е било регулирано от пътен знак, който да определя
максимално допустимата скорост, то няма как деянието да се квалифицира
като нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Налага се извод, че режимът на
максимално допустимата скорост за водачите се е определял според общото
правило на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка с оглед на категорията на
превозното средство, факта на осъществяваното движение извън населено
място и липсата на въведени ограничения на скоростта, то приложимо е било
общото ограничение от 90 км/ч.
По тези съображения доказано е по делото, че жалбоподателят К. не е
извършил административното нарушение, вменено му във вина с електронния
фиш. Фактическата обстановка е непълно установена и в резултат е направен
необоснованият извод в ЕФ, че разрешената стойност на скоростта е 60 км/ч.
Пряка последица от необосноваността и непълнотата на фактическите изводи
е и неправилното приложение на материалния закон, което налага
електронният фиш да бъде отменен.
Съдът приема, че именно Областно пътно управление – Пловдив към
Агенция „Пътна инфраструктура“ е компетентната институция, която може
да предостави надлежна информация дали към даден момент на определен
участък от републиканската пътна мрежа е имало законосъобразно поставен
пътен знак. Това е така, доколкото в чл. 4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001
г. за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е предвидено, че стопанинът на
пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на
пътна сигнализация по даден пътен участък. Съгласно чл. 17 от същата
наредба проектът за организация на движението се одобрява, както следва:
1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния
6
директор на Изпълнителната агенция „Пътища“;
2. за републикански пътища II и III клас - от директора на
съответното областно пътно управление;
3. за местни пътища - от кмета на съответната община.
В чл. 13, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/17.01.2001 г. е посочено, че
подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и
сигнализацията с пътни знаци и маркировка. Следователно директорът на
ОПУ – Пловдив е компетентен да одобри плана за организация на
движението по процесния републикански път II-64.
Формираният извод, че към датата на деянието пътният участък на км
50+500 от път II-64 в посока с. Труд не е попадал в обхвата на действие на
пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/ч, не се оборва от посоченото в
протокола за използване на АТСС. Това е така, тъй като от справките от
ОПУ-Пловдив се установява, че действително има поставен знак В26 в
релевантната посока на движение, но той не разпростира обхвата си на
действие върху участъка на км 50+500, приет като място на извършване на
нарушението. Обхватът на действие на пътния знак е прекъснат още на км
50+590 от находящото се преди процесния участък кръстовище. Това
обстоятелство (зоната на действие на пътния знак) не е било съобразено при
осъществяването на видеоконтрола. При разминаване между отразеното в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и
официалното писмо от ОПУ при Агенция „ПИ“ следва да се отдаде
преимущество на информацията, предоставена от стопанина на пътя - така
изрично Решение № 1196 от 09.07.2020 г. по к.а.н.д. № 1093/2020 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за основателна, а
електронният фиш за необоснован и постановен при неправилно приложение
на материалния закон, поради което той трябва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността на жалбата право на
разноски възниква единствено за жалбоподателя. Последният е направил
искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. Доказано е извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 9 от делото, надлежно е удостоверено, че адвокатското
възнаграждение е заплатено в брой.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е уговорено
в най-ниския възможен размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
7
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са при интерес до 1000 лева – 300 лева.
Следователно претендираните от жалбоподателя разноски са уговорени в
минимален размер и съдът не следва да ги намаля под този най-нисък предел.
По тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде
уважено в пълния си заявен размер от 300 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4607626 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Н. В. К., ЕГН: **********, с адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Н. В. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8