Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 07.07.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря И.В.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №983 по описа за 2017 година на Провадийски районен
съд, III състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по делба във фазата по извършването й.
С влязло в
сила съдебно решение №260082/03.12.2021г. е допусната да бъде извършена съдебна
делба на следните недвижими имоти, находящи се в с.***, общ. ***, обл.***: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 121 кв.м. с идентификатор № 00789.201.73.1; СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА със застроена площ от 10 кв.м., с идентификатор № 00789.201.73.2 и
ГАРАЖ със застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № 00789.201.73.3,
построени в поземлен имот, целият с площ от 1532 кв.м., с идентификатор №
00789.201.73 по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № 300-5-73/22.12.2004 г. на ИД на АГКК, при граници на дворното място:
ПИ № 00789.201.85; ПИ № 00789.201.74; ПИ № 00789.201.69; ПИ № 00789.201.70 и ПИ
№ 00789.201.71,
между съсобствениците и при квоти в съсобствеността
за всеки от тях, както следва:
-
5/12 ид.ч. за И.Й.П.;
-
5/12 ид.ч. за П.Х.П. и
-
2/12 ид.ч.
за Д.Й.Й..
В открито
съдебно заседание страните се явяват.
Направена
е претенция по сметки от страна на ищците за заплащане на обезщетение за
еднолично ползване на делбения имот и лишаването им от възможността да ползват
имота за периода от поканата м. май 2017г. до 17.03.2022г. в размер на 90лв.
Формулира се и искане по чл.344, ал.2 от ГПК за сумата от 90лв. месечно.
В първото
по делото съдебно заседание ответникът обективира искане за възлагане на имота,
а именно жилищната сграда в негов дял, на основание чл.349, ал.2 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
І. ПО ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
СЪСОБСТВЕНОСТТА
Съобразно приетото по
делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа и оценителна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните, процесните имоти- двуетажна жилищна сграда, стопанска
постройка и гараж са неподеляеми съобразно квотите в съсобствеността за всеки
от съделителите. Пазарната стойност е определена на 16 200лв., съответно
5/6 от тази стойност е равна на 6750лв., а 2/6 е равна на 2700лв.
В случая
ищците не желаят поставяне в общ дял, поради което е невъзможно имотът да се
подели на два дяла, а и се установи по делото, че е налице една единствена
външна тоалетна, което от своя страна е свързано с преустройство.
При
установената по делото неподеляемост на процесния имот, съдът следва да обсъди
въведената своевременно от съделителя Д.Й. претенция за възлагане в негов дял
на допуснатия до делба имот.
Разпоредбата
на чл.349, ал.2 ГПК установява специален способ за извършване на делбата, чрез
поставяне в дял, представляващ изключение от общото правило на чл. 69, ал.2 ЗН
и съдържа предпоставките, кумулативното наличие на които обуславя поставянето в
дял на делбения имот на един от съделителите. Според посочения законов текст,
за да бъде налице правото на възлагане на имота по отношение на една от
страните в делбения процес е необходимо: искането да е направено най-късно в
първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата, да се касае за имуществена общност, възникнала в резултат наследствено
правоприемство, делбеният имот да бъде неподеляем и да представлява жилище по
предназначението си, съделителят да е живял в имота към момента на откриване на
наследството и да не притежава друго жилище.
В случая
безспорно се касае до неподеляем жилищен имот. Искането е направено в
предвидения преклузивен срок. Установи се от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, а и не се оспорва от ищците, че Д.Й. не разполага с друго
жилище и че към момента на откриване на наследството е живял в имота.
Последната
предпоставка за уважаване на възлагателната претенция е съсобствеността между
страните да е възникнала единствено по наследяване, тъй като съобразно дадените
задължителни указания с т.8 на ТР 1/2004г. извършването на делбата по чл.349,
ал.2 ГПК е недопустимо, когато е налице комбинирана съсобственост и делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на имота на публична продан, като мотивите
за това са, че пазарният икономически критерий е определящ при избор на
способа за извършване на делбата, цели да осигури на съсобственика, който е
лишен от дял в натура, да получи най-справедливото парично възмездяване.
Съсобствеността
между страните е възникнала по силата на наследяване от А. Й. и по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане от 29.12.2009г., поради което не е налице последната предпоставка за
възлагане на имота, доколкото съсобствеността е възникнала в резултат на повече от един юридически факт и същия
следва да бъде изнесен на публична продан. Стопанската постройка и гаражът не
могат да бъдат предмет на публична продан, отделно от жилищната сграда,
доколкото предназначението им е с обслужващо значение.
На основание чл.355 ГПК, вр.
чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС - *** държавна
такса съобразно стойността на квотата му от съсобствеността, определена върху
установената от СИЕ актуална пазарна стойност на делбения имот: за ищците – по
270лв., а за ответника – 108лв.
ІІ. ПО
ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ:
В срока по чл. 346
от ГПК, съдът е сезиран с претенцията на ищците срещу Д.Й. с правно основание чл. 31,
ал. 2 от ЗС за осъждане на последния да заплати сумата от 90.00лв. месечно, /или общо 5179.35лв./, представляваща
обезщетение за лишаване на ищците от ползването на съсобствения делбен имот,
съразмерно на притежаваните от тях права в общността, вследствие едноличното му
ползване от ответника, в периода от м.05.2017г. до датата на първото съдебно
заседание по извършване на делбата - 17.03.2022г.
Ищците, чрез процесуален представител адв. П. поддържат предявените
претенции по сметки и молят за постановяване на положително решение по същите.
Ответникът, чрез представител адв. А. и адв.К. оспорват претенциите по
същество.
В подкрепа на твърденията за еднолично ползване на общия имот по делото
са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Ж. Х.
и М. М. /на ищците/ и Г. Д. и К. С. /на ответника/.
От заключението на проведената СИЕ се установява, че размерът на средния
месечен пазарен наем за ползването на делбеното жилище възлиза на 109 лв.
Така изложената
фактическа установеност обуславя следните правни
изводи:
Обезщетението за ползване на
съсобствен имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е
изискуемо от деня на писменото му поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал.
2 от ЗС представлява едностранно волеизявление на лишения от ползване
съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което се претендира
заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Съгласно разрешението дадено с Решение № 112
от 2.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 1011/2013г., II ГО, ГК, за да възникне
задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез
лично ползване лишава другите съсобственици от възможността да ползват и те
общата вещ, законът изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е равнозначно на поканата
по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава.
От този момент той дължи заплащането на обезщетение. Законът не поставя
изискване относно съдържанието на поканата,
поради което е достатъчно същата да е писмена и да е достигнала до своя адресат
- ползващия имота съсобственик. Едва след осъществяване на посочените
релевантни факти – еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на
волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от правомощията
си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се квалифицира
като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено
на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да
се компенсира. За уважаване на иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС е необходима писмена покана, която може да се замести от искова
молба, стига в нея да се съдържат обстоятелства и искане за заплащане на
обезщетение, което произтича от лично ползване на имота от съсобственик. В
случая в исковата молба не е обективирано изявление на ищците в този смисъл,
поради което няма характер на едностранно волеизявление, което по своето
съдържание да е покана по смисъла на чл.
31, ал. 2 от ЗС, а данни за отправена покана преди образуване на делото
липсват.
При
тези фактически и правни констатации съдебният състав приема, че в разглеждания
случай не са налице елементите от фактическия състав на претенцията по чл. 31,
ал. 2 от ЗС, поради което същата се явява неоснователна и следва бъде
отхвърлена.
На основание чл.
355, пр. ІІ от ГПК и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС
държавна такса върху предявените от тях искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер
на 207лв.
ІІІ. ПО ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРИВРЕМЕННА МЯРКА.
Съгласно нормата на чл. 344, ал. 2 от ГПК, с
решението по допускане на делбата или по-късно, в случай че не всички
съделители използват делбения имот съобразно правата си, съдът постановява кои
от съделители от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата
или пък какви суми едните трябва да заплащат на другите срещу ползването.
Уредено е право на неползващия съсобственик да бъде възмезден за облагите от
имота, от които е лишен поради ползването му от друг съсобственик. Това
обезщетение се изчислява на база средна наемна цена.
По искането съдът се произнася с определение,
което има привременен характер, до приключване на делбата и може да бъде
изменяно от същия съд. Същото е за бъдеще време, считано от постановяване на
определението до окончателното извършване на делбата. С това се отличава от
обезщетението за минало време, дължимо по реда на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
Допуснатият до
делба имот в случая е реално неделим, поради което реално ползване съразмерно с
правата на всеки от съсобствениците не може да се постанови. Доколкото по
делото е установено, че общият имот се ползва понастоящем от ответника, то в
полза на неползващите ищци следва да се присъдят суми срещу ползването.
Установеният актуален размер на средномесечния пазарен наем за ползването на
общото жилище е 109 лв. Съразмерно с дела на съсобствениците ищци в общността
дължимите месечни суми са в размер на 90.83лв. Доколкото е претендирана
по-малка сума, а именно в размер на 90лв. общо, или по 45лв. за всеки от
ищците, то именно такава сума следва да се присъди. За плащането на същите
ответника следва да бъде осъден, считано от постановяване на настоящото решение.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 348 от ГПК ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатите до делба недвижими имоти, находящи се в с.***,
общ. ***, обл.***, представляващи ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
със застроена площ от 121 кв.м. с
идентификатор № 00789.201.73.1; СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА със застроена площ от 10 кв.м., с
идентификатор № 00789.201.73.2 и ГАРАЖ със
застроена площ от 19 кв.м. с идентификатор № 00789.201.73.3, построени в
поземлен имот, целият с площ от 1532 кв.м., с идентификатор № 00789.201.73 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
300-5-73/22.12.2004 г. на ИД на АГКК, при граници на дворното място: ПИ №
00789.201.85; ПИ № 00789.201.74; ПИ № 00789.201.69; ПИ № 00789.201.70 и ПИ №
00789.201.71, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно
техните квоти, а именно:
-
5/12 ид.ч. за И.Й.П.;
-
5/12 ид.ч. за П.Х.П. и
-
2/12 ид.ч. за Д.Й.Й..
ОТХВЪРЛЯ предявения
от И.Й.П., ЕГН ********** и П.Х.П., ЕГН **********, двамата с
адрес *** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за осъждане на Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати сумата от 5179.35лв. /пет хиляди
сто седемдесет и девет лева и тридесет и
пет ст./, представляваща обезщетение за
лишаване на ищците от ползването на
съсобствения делбен имот, съразмерно на притежавания от тях дял в общността,
вследствие едноличното му ползване от ответника, за периода от м.05.2017г. до
17.03.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК Д.Й.Й., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА на И.Й.П., ЕГН
********** и П.Х.П., ЕГН **********,
двамата с адрес *** сумата от 90лв. /деветдесет
лева/ месечно, представляваща дължима сума срещу ползването на общата вещ
от Д.Й., в периода от постановяване на настоящото решение, имащо характер на
определение в тази част – 07.07.2022г. до окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН
********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на РС - ***
сумата от 270лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща държавна такса по
иска за делба, на основание чл. 355, пр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.П.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт по сметка на РС - ***
сумата от 270лв. /двеста и седемдесет лева/, представляваща държавна такса по
иска за делба, на основание чл. 355, пр. първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на РС - *** сумата от 108лв. /сто и осем лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, пр.
първо от ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА И.Й.П., ЕГН
********** и П.Х.П., ЕГН **********,
двамата с адрес *** на основание чл. 355, пр. второ от ГПК вр. чл. 8, пр. първо
и чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт по сметка на РС –*** сумата от 207лв. /двеста и седем лева/, представляваща държавна такса по иска за делба.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: