РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. гр. Хасково, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20245640100157 по описа за 2024 година
Предявен е от Е. К. Ч., ЕГН **********, от ***, против „Каменица“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, п.к. 4000,
Район Централен, бул.“Източен“ № 69, иск с правно основание чл.358, ал.1,
т.2, вр. чл.188, т.2 от КТ за отмяна на наложеното й със Заповед №
1396/23.11.2023г. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.
В исковата молба се твърди, че ищцата заемала длъжността „лаборант“
в Пивоварна „Астика“ - Хасково, като с връчена й на 23.11.2023г Заповед за
налагане на предупреждение за уволнение № 1396/23.11.2023г., издадена от
В.Д.П., директор „Верига на доставки“ и пълномощник на „Каменица“ АД, й
било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ на
основание 187, ал. 1, т. 10 от КТ, вр. чл. 195, ал. 1 и 3 от КТ и чл. 194 от КТ.
Като мотив за налагане на наказанието било посочено нарушение на чл.69 ал.2
от Правилника за вътрешния трудов ред /ПВТР/, в който се забранявало на
територията на предприятието осъществяване на политическа пропаганда, или
каквато и да е друга дейност в подкрепа или против дадена политическа сила.
В заповедта се излагали фактически обстоятелства, че ищцата осъществявала
политическа агитация, насочена към лаборантите Г. Т. С. и Н. Г. П. в
Микробиологична лаборатория на територията на пивоварна „Астика“ на
19.10.2023г., изразяваща се в раздаване на агитационни материали (брошури),
които се отнасяли до предизборната й политическа кампания в местни избори
1
2023г. във връзка с участието й в листата за общински съветници на
политическа партия („Има такъв народ“), както и във връзка с кандидатурата
й за кмет на с. М., обл. Хасково. Твърдяло се също, че политическата агитация
била осъществявана от ищцата на работното й място и през работно време, за
което Г. С. и Н. П. подали сигнал на 24.10.2023г. до Т.Н., „Специалист
микробиолог“. В заповедта било прието, че с действията си ищцата извършила
виновно неизпълнение на трудовите задължения, което съставлявало тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ. Ищцата
оспорва наложеното й дисциплинарно наказание като незаконно, поради
допуснати съществени нарушения на процедурата по налагането му, както и
поради обстоятелството, че не била извършила визираните в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина. На първо място навежда доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при налагане на
дисциплинарното наказание, изразяващи се в неспазване на изискванията на
чл.193, ал.1 от КТ. Твърди, че наказанието й било наложено за фактически
обстоятелства, за които не й били изисквани обяснения на основание
посочената разпоредба, нито пък за такива следвало да се приема казаното от
нея на 07.11.2023г. С искане от 26.10.2023г., подписано от В.П., като
пълномощник на работодателя, й били поискани обяснения на основание
чл.193, ал.1 от КТ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина,
установени на 25.10.2023г. от Р. П., служител в „Каменица“ АД на длъжност
„Бизнес партньор Човешки ресурси“, докладвани от нея на 26.10.2023г. В
писмото било посочено, че Р. П. на 25.10.2023г. в 16:25ч. получила телефонно
обаждане от А.М. (Ръководител качество и безопасност на храните), с което й
сигнализирала, че в отдел „Логистика“ в пивоварна „Астика“ били оставени
брошури с политическа агитация за гласуване за определена политическа
партия /ПП/ („Има такъв народ“ /“ИТН“/) на предстоящите местни избори
2023г. А.М. й докладвала, че в следобедните часове на 24.10.2023г.
извършвала рутинен одит на склада в отдел „Логистика“ и влизайки в офиса
на отдел „Логистика“ на първия етаж, забелязала, че върху бюрото, което се
намира срещу входната врата, били разположени агитационни материали,
които се отнасяли до предизборната политическа кампания във връзка с
участието на ищцата в листата за общински съветници на ПП „ИТН“, както и
във връзка с кандидатурата й за кмет на с. М., обл. Хасково. В писмото се
посочвало още, че в хода на допълнително разследване било установено, че
въпросните агитационни материали били разпространявани на територията на
предприятието от ищцата, която помолила колегата си В.М. да занесе
материалите в отдел „Логистика“ и да ги остави там, което се случило около
14 часа на 24.10.2023г. Тези обстоятелства били потвърдени от началник смяна
А.Ч. на 25.10.2023г. Отделно от това, постъпила информация и от Т.Н.
(специалист Микробиолог), че ищцата лично агитирала и раздавала брошури
2
на служителите от Микробиологичната лаборатория на 24.10.2023г. Ищцата
дала писмени обяснения с писмо вх. № 1006/27.10.2023г., в които оспорила
описаните в искането от 26.10.2023г. нарушения на трудовата дисциплина и
изрично заявила, че никога и по никакъв начин не е извършвала политическа
агитация на работното си място и не била оставяла брошури с цел
политическа агитация. На 07.11.2023г. от 11:00 до 11:31 часа в гр. Хасково и
Online по Teams била проведена среща, на която присъствали Ц.В. - Директор
„Човешки ресурси“ - интервюиращ, Л.Г. - Мениджър „Правни и корпоративни
въпроси“ - водил записки - online по Teams, Р. П. - Бизнес партньор Човешки
ресурси - водил записки и ищцата като „интервюиран“. Темата на интервюто
била разговор за „нещата, които са се случвали в дните приблизително от
23.10.2023г. до 27.10.2023г. в пивоварната във връзка със сигнал за нарушение
на ПВТР на „Каменица“ АД по отношение на политическата агитация на
територията на завода. От съставения от срещата протокол било видно, че
срещата била провокирана от дадените обяснения на ищцата от 27.10.2023г.,
но били обсъждани и редица други въпроси, които не били предмет на
издадената по - късно заповед за дисциплинарно наказание. Посочва се, че
ищцата била подложена на унизителен за нея разпит, без да й се даде
възможност да обмисли отговорите и да ползва професионална защита,
поради което впоследствие отказала да подпише писмения протокол от
срещата. По време на интервюто ищцата тя потвърдила твърдението си в
дадените писмени обяснения по чл. 193 ал. 1 от КТ. Твърди се от ищцата, че в
заповедта били визирали конкретни лица към които била насочена
извършваната от нея политическа агитация - лаборантите Г. Т. С. и Н. Г. П.,
което станало на 19.10.2023г. и за което същите подали сигнал на 24.10.2023г.,
или - преди от ищцата да са искани писмени обяснения на основание чл.193,
ал.1 от КТ на 26.10.2023г. В заповедта се посочвало, че политическа агитация
се изразявала в раздаване на агитационни материали (брошури) на С. и П. на
работното място на ищцата и през работно време и се отнасяло до участието
на ищцата в листата за общински съветници ПП „ИТН" и до кандидатурата й
за кмет на с. М., обл. Хасково, в кампания за местни избори 2023г., но за тези
конкретни обстоятелства, от ищцата не били исквани обяснения на основание
чл. 193, ал. 1 от КТ. Тя твърди, че не била запозната със сигналите на С. и П.
на 24.10.2023г., респ. - с докладваното от А.М. на 26.10.2023г. В същото време
в писмото -искане по чл. 193 ал. 1 от КТ основно се визирали дадени от
ищцата на колегата й В.М. агитационни материали с молба да ги занесе в
отдел „Логистика“ и да ги остави там, което се случило на 24.10.2023г., за
което тя дала обяснения, и за което било проведено допълнително разследване
и били издадени заповеди за дисциплинарно наказание на колегите й В.М. и
П. С.. По този начин според нея работодателят изпълнил задължението си чл.
193, ал. 1 от КТ напълно формално, което формално изпълнение следвало да
3
се приравни на пълно неизпълнение. Цитираното в писмото - искане по чл.
193 ал. 1 от КТ фактическо обстоятелство, че е постъпила информация от Т.Н.,
че ищцата лично била агитирала и раздавала брошури на служителите от
Микробиологичната лаборатория на дата 24.10.2023г. било напълно
неконкретизирано като описание на нарушение и се разминавало с цитираната
в заповедта за наказание дата на това нарушение - 19.10.2023г. Ищцата излага
също твърдението, че при даване на писмените обяснения, на нея не й било
ясно в какво точно била обвинена по отношение на колегите й С. и П.. Така,
изпълнявайки задължението си по чл.193, ал.1 от КТ напълно формално,
работодателят я лишил от възможността да се защити срещу сигнали на
колегите си С. и П. в проведеното дисциплинарното производство, с което
според нея допуснал съществено нарушение на чл.193, ал.1 от КТ. Същият не
бил изпълнил и задължението си да изясни всички обстоятелства относно
допуснатите нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, като оцени
всички доказателства, събрани в дисциплинарното производство, вкл. и
отговорите на зададените й въпроси в срещата - интервю на 07.11.2023г., както
и да прецени тежестта на допуснатите нарушения с оглед критериите на чл.
189, ал.1 от КТ. Тези допуснати съществени нарушения на чл.193, ал.1 от КТ,
от своя страна обосновавали уважаване на предявения иск, поради
незаконност на наложеното наказание „предупреждение за уволнение“ и
отмяна на заповедта, с която е наложено, без спорът да се разглежда по
същество. Освен това, ищцата оспорва също пълномощията на издателя на
заповедта да представлява работодателя „Каменица“ АД в дисциплинарно
производство и да издава заповеди, свързани с трудовите правоотношения на
служителите на „Каменица“ АД, а именно - В.Д.П., директор „Верига на
доставки“, който извършил цялата процедура по налагане на
дисциплинарното наказание. В този смисъл, наложеното със Заповед №
1396/23.11.2023г. дисциплинарно наказание на ищцата било незаконно и
поради това, че заповедта била издадена от лице без необходимата
компетентност и представителна власт. На следващо място се поддържа от
ищцата, че в дисциплинарното производство били допуснати нарушения и на
материалния закон, тъй като същата не била извършила визираните в
заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва твърдението, че е
допуснала нарушение на чл. 69 ал. 2 от ПВТР и заявява насрещно такова, че тя
не била запозната с ПВТР на „Каменица“ АД и не била обвързана с неговите
норми. Оспорва също твърдението в заповедта, че осъществявала политическа
агитация, насочена към лаборантите Г. Т. С. и Н. Г. П. в Микробиологична
лаборатория на територията на пивоварна „Астика“ на 19.10.2023г. през
работно време, изразяваща се в раздаване на агитационни материали
(брошури), които се отнасят до предизборната й политическа кампания в
местни избори 2023г. на ПП"ИТН". От своя страна тя твърди, че след края на
4
работното време на 19.10.2023г. Г. С. и Н. П., проявили интерес как тя участва
в избори 2023г., за което разбрали от Фейсбук, където ищцата била
публикувала своя визитка, при което тя отговорила на въпросите на колегите
си и им дала по една такава визитка. Твърди, че в разговора с тях тя не ги била
агитирала за ПП „ИТН“, нито дадените две визитки представлявали
агитационни материали. От значение било и обстоятелството, че Н. П. била с
адресна регистрация в гр. Димитровград, което обезсмисляло провеждането
на политическа агитация към нея - обстоятелство, на което ищцата изрично се
била позовала на срещата -интервю на 07.11.2023г. Ищцата не била извършила
и нарушенията на трудовата дисциплина, за които й били искани обяснения с
писмото - искане на основание чл.193, ал.1 от КТ от 26.10.2023г., свързани с
колегите й П. С. и В.М.. Поддържа се също от нея, че работодателят допуснал
съществено нарушение на чл.189, ал.1 от КТ, тъй като не преценил тежестта
на допуснатите нарушения /ако се приемели за извършени/ с оглед критериите
на чл.189, ал.1 от КТ, поради което наложеното второ по степен на тежест
дисциплинарно наказание било несъразмерно с допуснатите нарушения.
Освен това, работодателят неправилно не съобразил и обстоятелството, че тя
била служител на „Каменица“ АД от 1989г. (34 години) и била доказала
професионализма си и принадлежността си към предприятието. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №
1396 от 23.11.2023г., с която е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на разноски.
Ответникът оспорва изцяло предявения иск, като моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същия и му присъди разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е установено по делото, че към момента на налагане на
дисциплинарното наказание, предмет на настоящия иск, между страните е
съществувал трудов договор, по силата на който ищцата Е. Ч. заема
длъжността „Лаборант“ в пивоварна „Астика “- Хасково. Със Заповед №
1396/23.11.2023г. на директора на „Верига на доставки“ и пълномощник на
работодателя „Каменица“ АД на ищцата е било наложено дисциплинарно
наказание “Предупреждение за уволнение“, за това, че същата на 19.10.2023г.
е осъществила политическа агитация на работното си място и през работно
време, което нарушение работодателят е квалифицирал като такова по
смисъла на чл.187, т.10 от КТ. Заповедта за наложеното наказание е била
връчена на наказания служител на 23.11.2023г., по което обстоятелство не се
спори от ищцата, а видно от датата на постъпване на исковата молба в съда е,
че същата е подадена в двумесечния срок от нейното връчване, поради което
5
съдът счита, че същата е породила своето правно действие.
В заповедта е посочено, че причините за нейното издаване са
допуснати от служителя нарушения, изразяващи се в осъществяване на
политическа агитация, насочена към лаборантите Г. Т. С. и Н. Г. П. в
Микробиологична лаборатория на територията на пивоварна „Астика“ -
Хасково на 19.10.2023г., като им раздала агитационни материали /брошури/
във връзка с предстоящи местни избори и участието на ищцата в листата за
общински съветници от политическа партия „Има такъв народ“, както и с
кандидатурата й за кмет на с.М., Обл.Хасково.
Съдът счита, че преди да разгледа спора по същество следва да
установи дали издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е
редовна и не страда от съществени процесуални нарушения, които да дават
основание същата да бъде отменена на процесуално основание.
Съгласно чл.195 от КТ, дисциплинарно наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която се посочва нарушителят, нарушението и
кога е извършено, както и наказанието и законния текст, въз основа на който
се налага. От представената Заповед № 1396/23.11.2023г. е видно, че същата е
издадена при точно спазване на цитираната законова разпоредба. На първо
място в заповедта е посочено кога е било извършено нарушението. Посочено
е, че, за да издаде процесната заповед, работодателят се е позовал на постъпил
сигнал за осъществяване на политическа агитация, от който наказващият
орган установил, че ищцата, изпълняваща длъжността „Лаборант“, е
извършила описаните в заповедта нарушения. От доказателствата се установи
също, че заповедта е издадена в сроковете по чл.194 от КТ.
По отношение на въпроса дали е бил спазен задължителният ред на
чл.193 от КТ - да бъде изслушан служителя или да бъдат приети писмените му
обяснения във връзка с откритото дисциплинарно производство, съдът
намира, че работодателят е спазил този ред.
Ето защо, съдът намира, че са спазени всички формални законови
изисквания при издаване на атакуваната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание, като работодателяат е провел коректно и
законосъобразно дисциплинарно производство, завършило именно с
издаването на процесната заповед.
В този смисъл съдът разгледа спора по същество.
В заповедта е посочено, че описаното в нея представлява нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.10 от КТ, вр. чл.195, ал.1
от КТ, вр. чл.188, т.2 от КТ, т.е. налице е неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
6
възникване на трудовото правоотношение. От мотивите, посочени в
заповедта, става ясно, че ищцата е допуснала нарушение на чл. 187 , ал.1, т.10
от КТ - неизпълнение на трудови задължения, предвидени в Правилника за
вътрешния трудов ред и по-конкретно допуснато е нарушение на чл.69, ал.2,
който изрично забранява на територията на предприятието да се осъществява
политическа пропаганда или да се агитира в подкрепа на дадена политическа
сила или против такава. В този смисъл, върху работодателя падаше тежестта
да установи по несъмнен начин, че ищцата на посочената в заповедта дата е
осъществила това дисциплинарно нарушение. В тази насока съдът допусна
събиране на гласни доказателства, тъй като писмени такива не бяха
представени.
От разпита на свидетелите Н. П. и Г. С. се установява, че именно те двете
са подали сигнала за това, че ищцата е осъществявала агитационна дейност по
време на работа и на работното място. Според свидетелката П., ищцата й
оставила една визитка с нейна снимка и номер на бюлетина с преференция,
като на въпроса защо й ги дава, тя отговорила: „За да си го имаш за спомен“.
Свидетелката до този ден не знаела ищцата да има някакво отношение към
партия „Има такъв народ“, и след като взела визитната картичка, не провели
никакъв друг разговор. Освен това свид.П. заявява, че тя е от друго населено
място -Димитровград и там гласува в съответните избори, поради което
агитирането й е щяло да бъде безполезно.
В същата насока са показанията и на свидетелката Г. С.. И тя твърди, че
не си спомня подробности около случая, но заявява, че ищцата й дала визитна
картичка, като не си спомня да е агитирала за нещо или за някого. Не отрича
обаче, че подали сигнал на следващия ден, като не си спомня по чия
инициатива са го подали този сигнал.
Разпитаният свидетел П. С. дава показания в насока, че Е. действително
дала на колежките си /посочените по-горе свидетелки/ по едно картонче с
нейна снимка и номера на партия „Има такъв народ“, но това било по тяхно
желание, тъй като им било любопитно.
От своя страна свидетелката Р. П., която заема длъжност „Човешки
ресурси“, заявява, че на 24.10.2023г. получила обаждане от друга служителка -
А.М., че на едно от работните места във фирмата били позиционирани
агитационни материали. След няколко обаждания по телефона, в които се чула
с различни колеги, свидетелката Р. П. успяла да установи, че процесните
агитационни материали били прибрани, но в крайна сметка заявява, че не ги е
виждала лично, нито може да опише какво точно представляват, с какво
съдържание са и т.н.
Веднага следва да се посочи, че нито един от свидетелите не уточнява и
не описва вида, големината, съдържанието на агитационните материали. Нито
7
един свидетел не твърди, че именно ищцата е внесла и разпространявала
такива материали, нито по делото са представени самите материали, с оглед
преценката на съда дали те представляват такива.
От останалите събрани по делото доказателства не става ясно какво
точно нарушение и по какъв начин, както и при какви условия, е било
допуснато от ищцата и дали точно тя е тази, която е внесла агитационните
материали, нито къде ги е поставила, още по-малко за кого са били
предназначени те /ако се приеме, че въобще е имало такива материали/.
Предвид гореизложените съображения, съдът счита, че при съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин извършването на описаното нарушение на
трудовата дисциплина от страна на ищцата. Не се събраха доказателства, от
които да се направи обоснован извод, че на посочената дата ищцата е
допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на Кодекса на труда и
Правилника за вътрешния трудов ред в ответното дружество. Няма данни,
както вече бе посочено и по-горе, какви точно агитационни материали са били
внесени от нея и разпространени, тъй като единствено двете свидетелки - П. и
С., са получили от ищцата визитни картички и то по тяхно желание, които
съдържали снимка на ищцата и името на една политическа партия. Самите те
не си спомнят никакви разговори на политичеси теми да са се водили в този
ден, не си спомнят дори защо и по чия инициатива са сигнализирали
работодателя си. Последният от своя страна е посочил, че е било проведено
„разследване“, при което се установило, че ищцата е разпространила
агитационни материали на територията на предприятието, но по какъв начин е
станало това и как е установено, не представя докозателства.
С оглед възприетото, съдът намира предявения иск за отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“ за основателен и доказан изцяло и като такъв следва да бъде
уважен. Тежестта на доказване в настоящия процес пада върху носителя на
дисциплинарната власт, който не успя да докаже извършването на
дисциплинарното нарушение по време, място и начин на извършване, което
води до извод за незаконосъобразност на заповедта.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищцата направените разноски в размер на 1 000 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд -
Хасково държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран така, съдът
8
РЕШИ:
ПРЕДЯВЕНИЯ от Е. К. Ч., ЕГН **********, от ***, против „Каменица“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, п.к.
4000, Район Централен, бул.“Източен“ № 69, иск с правно основание чл.358,
ал.1, т.2, вр. чл.188, т.2 от КТ, УВАЖАВА, като
ОТМЕНЯ Заповед № 1396/23.11.2023г. на Директор „Верига на
доставки“ и пълномощник на „Каменица“ АД, с която на основание чл.187,
ал.1, т.10, вр. чл.195, ал.1, вр. чл.188, т.2 от КТ е било наложено
дисциплинарно наказание “Предупреждение за уволнение”, като -
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА „Каменица“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, п.к. 4000, Район Централен, бул.“Източен“ № 69, да
заплати на Е. К. Ч., ЕГН **********, от ***, направените по делото разноски в
размер на 1 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Каменица“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.Пловдив, п.к. 4000, Район Централен, бул.“Източен“ № 69, да
заплати по сметка на Районен съд - Хасково държавна такса в размер на 50
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
9