№ 6300
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100510120 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №10120/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Т.-БГ“ ООД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №11968 от 07.07.2023 г постановено по гр.д.
№5875/22 г на СРС , 171 състав ; с което е признато за установено по иск с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД на “Н.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** срещу
въззивника , че последният дължи сумата от общо 681,01 лева стойност на предоставени
туристически услуги по фактура №0..1406 от 10.08.2020 г за закуски и кафе и по фактура
№0..1407 от 10.08.2020 г за наем за ползване на кухня и трапезария със собствени продукти
за 10 дни за 10 туристи , ведно със законната лихва върху посочената главница от 27.07.2021
г до окончателното й заплащане ; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК №8456 от 13.08.2021 г по ч.гр.д.№44147/21 г на СРС , 171 състав . Решението на СРС
се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като докладът на
СРС е непълен и е нарушена правото му на защита . Незаконосъобразно не му е допуснат
още един свидетел за установяване на постигнатите договорености между страните . Не
трябва да се кредитират показанията на св.С.а , която като съпруга на управителя на ищеца е
заинтересована по чл.172 ГПК . Представената ценова оферта на ищеца е неотносима ,
защото ответникът е договорил преференциални условия .
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.
1
Искът е доказан по основание и размер . Налице е отказ да се образува досъдебно
производство , по което са събрани свидетелски показания на М.Е. , че е сервирана закуска ,
консумирано е кафе и на място е имало кафе машина .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на
18.07.2023 г и е обжалвано в срок на 01.08.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника от обжалване на решението на СРС.
След преценка на доводите във въззивната жалба и на доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС ,е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната част , като подобни пороци в случая не се
установяват . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че безспорно между страните е налице устен договор за
наем на къща за гости „Тончовата къща“ в с.Арбанаси за 10-дневен престой за периода
30.07.2020 г – 08.08.2020 г . Според ценова оферта на ищеца оборудването и кухнята се
ползват срещу допълнително заплащане от 70 лева на вечер за приготвяне на храна от
туристите . Св.С.а установява , че ответникът не е спазил уговорката след напускане на
къщата да заплати консумираните закуски и кафета . Според св.К. кухнята в обекта е
ползвана от туристите , а на място няма кафе машина . Ответникът не е осчетоводил
процесните фактури , а за престоя е платил 4300 лева . Искът е доказан с показанията на
св.С.а , че е имало достъп до кухнята и са консумирани закуски и кафе .
Решението на СРС е неправилно . Действително докладът на първоинстанционният съд е
непълен , но настоящият съд дължи произнасяне по същество при наличните по делото
доказателства . Не следва да се допускат свидетели на въззивника пред СГС , тъй като
доказателствената тежест за визираните обстоятелства е на ищеца , а оспорванията на
въззивника са доказани пред СРС .
Страните не спорят , че е налице устен договор за наем на къща за гости „Тончовата къща“
в с.Арбанаси за 10-дневен престой за периода 30.07.2020 г – 08.08.2020 г . Ответникът е
заплатил за предоставените туристически услуги 4300 лева . Ищецът твърди , че с това
плащане са заплатени само нощувките в „Тончовата къща“ в с.Арбанаси и претендира общо
681,01 лева стойност на предоставени допълнителни туристически услуги по фактура
№0..1406 от 10.08.2020 г за закуски и кафе и по фактура №0..1407 от 10.08.2020 г за наем за
ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни за 10 туристи .
По отношение на наем за ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни
за 10 туристи в размер на 500 лева настоящият съд счита , че искът е останал недоказан .
Ищецът е представил ценова оферта на л.13 от делото пред СРС , според която при
2
използване на кухненски бокс , механа и външно барбекю за консумация на собствени храни
трябва да се заплаща по 70 лева на вечер . Няма данни тази оферта да е била приета от
ответника . Св.К. установява , че уговорката е била различна от ценовата оферта и е касаела
наем на цялата къща и прилежаща площ без други доплащания .
По отношение на предоставени закуски и кафе искът също е недоказан . Единственото
доказателство , че са предоставени закуски и кафе са показанията на св.С.а /съпруга на
управителя на ищеца/ . Тези показания не трябва да се кредитират поради пряка
заинтересованост на свидетеля . В о.с.з свидетелката ползва бележки за възпроизведените от
нея факти , а от друга страна същата не е присъствала на място при предоставяне на
закуските и кафетата и няма преки възприятия върху спорните факти , вкл. и за конкретните
параметри на консумацията . На практика св.С.а възпроизвежда изгодни за ищеца факти ,
като същата няма как да знае количеството на закуските и кафетата , които евентуално са
предоставени .
На място не е са съставени от ищеца никакви документи за предоставяне на
допълнителни услуги на туристите . Съгласно установената практика в туристическия
бранш дори заплащането на сметките за допълнителните услуги да е отложено към момента
на напускане на обекта или за след това , то по време на престоя се оформят текущи
документи /разписки , подписи върху сметки за храна , протоколи и пр./ за консумацията ,
подписани от съответните туристи или от техен представител .Тази практика е в полза и на
туристите , и на собственика на туристическия обект , защото в противен случай могат да
възникнат спорове , неясноти и невъзможност да се докаже консумацията , както по
настоящото дело. Не е разпитана като свидетел по делото М.Е. , домакин-хигиенист на
ищеца , която е присъствала на място по време на почивката ,. Не са представени от ищеца
негови вътрешни счетоводни документи , което пряко или косвено доказват реалната
консумация на допълнителните услуги . Постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство представено пред въззивния съд няма доказателствена стойност , особено за
възпроизведени в него показания на М.Е. .
Плащането от ответника от 03.08.2020 г е по „окончателна фактура“ , а ответникът не е
осчетоводил процесните фактури . Липсва пълно или частично признание на процесните
задължения от ответника , включително и в електронна кореспонденция . Твърдят се от
ищеца видеозаписи от периода на почивката , но такива също не са представени по делото .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли . С
оглед изхода на делото в тежест на ищеца са разноските пред СРС и пред настоящия съд .
С оглед материален интерес по всеки един от исковете под 20 000 лева по търговско дело и
на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ решение №11968 от 07.07.2023 г постановено по гр.д.№5875/22 г на СРС , 171
състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на “Н.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** да се признае за установено на
основание чл.422 ГПК във вр.чл.79 ал.1 ЗЗД , че „Т.-БГ“ ООД ЕИК **** от гр.София дължи
сумата от общо 681,01 лева стойност на предоставени туристически услуги по фактура
№0..1406 от 10.08.2020 г за закуски и кафе и по фактура №0..1407 от 10.08.2020 г за наем за
ползване на кухня и трапезария със собствени продукти за 10 дни за 10 туристи , ведно със
законната лихва върху посочената главница от 27.07.2021 г до окончателното й заплащане ;
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №8456 от 13.08.2021 г по
ч.гр.д.№44147/21 г на СРС , 171 състав .
ОСЪЖДА “Н.“ ЕООД гр.Бургас ЕИК **** да заплати на „Т.-БГ“ ООД ЕИК **** от
гр.София сумата от 100 лева разноски пред СРС и 125 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4