Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.10.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я:
РОСИ МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 11967 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на З.” Б.И.“АД, ***-
длъжник по
изпълнително дело № 20199210400927 по описа на ЧСИ С.П., подадена чрез
адв.М.Г.срещу разпореждане от 18.07.2019 г., с което е отказано да
се редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното разпореждане. Твърди се, че претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност по
изпълнителното дело. Жалбоподателят, чрез своя пълномощник претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- А.С.Р., чрез
пълномощника си адв.М.Н. в писмено възражение, оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение, като неоснователна.
ЧСИ С.П. е изложил мотиви по чл.436,
ал.3 от ГПК,
в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20199210400927 по описа на ЧСИ С.П. е образувано на 03.07.2019 г. по молба на А.С.Р., подадена чрез пълномощника
си адв.М.Н., въз основа на изпълнителен лист от 27.06.2019 г., издаден от Окръжен съд-Пловдив, Т.О., ХVІІІ състав срещу
Застрахователно дружество ”Б.И.“АД, гр.София,
за заплащане на сумите посочени в него.
В срока за доброволно изпълнение, длъжникът
З.” Б.И.“АД,
***, чрез пълномощника си адв.М.Г.е депозирал на 05.07.2019 год. молба, с която
е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за
доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е
поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/
09.07.2004 год., минимални размери.
С разпореждане от 18.07.2019 г., ЧСИ С.П.
е отказал да редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението
за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, поради прекомерност, обективиран в разпореждане
от 18.07.2019 год. има характер на постановление за разноски и подлежи на
обжалване по реда на чл.435, ал.2 от ГПК в какъвто смисъл е и определение № 170
от 25.03.2011 год. по ч.гр.дело № 297/ 2010 год. на ВКС. Жалбата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок, от активно легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно
нейната основателност.
Разгледана по същество жалбата е
ОСНОВАТЕЛНА.
Въпросът за съдебните разноски в
изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни
изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски.
Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 от ГПК е
посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство.
Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство./ в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 год. по гр.дело №
1762/ 2008 год. на ВКС, V Г.О./ Съдът намира, че искането на длъжника е
допустимо, а с оглед данните по делото, същото се явява и основателно.
В настоящия случай изпълнителното дело
не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен
единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело на
03.07.2019 год., пълномощника на взискателя- адв.М.Н. не е извършил други
процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с
цел удовлетворяване на парични вземания- 1/2
от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от
взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на
сумата от 3314,00 лв. за оказване на правна защита и съдействие пред ЧСИ С.П.,
изразяващи се в образуване на изпълнително дело срещу Застрахователно дружество
”Б.И.“АД, и процесуално представителство по дело, е
извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба на 03.07.2019
год. за образуването му въз основа на издадения от Окръжен съд- гр.Пловдив,
Т.О., ХVІІІ състав, изпълнителен лист. В
тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение, възлизат на 200 лв.- за образуване на изпълнително дело,
съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 год. От друга страна предвид
обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други
действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за
образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от
Наредбата. В тази връзка възражението на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение
от ЧСИ в размер на сумата от 3314 лв., следва да бъде намалено до размер на
сумата от 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
обжалваното разпореждане на ЧСИ С.П. от 18.07.2019 год., с което е отказано да
се редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело, следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3314 лв., следва да бъде намалено до
размер на сумата от 200 лв.
По отношение на разноските:
Искането за присъждане на сторените от
жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателят /ответник
по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно разпореждане от 18.07.2019 г.,
по изп.дело № 20199210400927 по описа на ЧСИ С.П., с рег.№ 921, с район на действие СГС, с което е отказано
да се редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
на основание чл.78, ал.5 от ГПК
заплатеното от взискателя А.С.Р., ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес: гр.Пловдив, ул.“ *****, по изп.дело № 20199210400927 по описа на
ЧСИ С.П., с рег.№ 921, с район на действие СГС, адвокатско
възнаграждение от 3314 лв / три хиляди триста и четиринадесет лева/ до размер
на сумата от 200 лв./ двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.