Решение по дело №2695/2014 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1089
Дата: 7 юли 2014 г. (в сила от 5 август 2014 г.)
Съдия: Виржиния Константинова Караджова
Дело: 20144520102695
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2014 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1089

гр. Русе, 07.07.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Русенски районен съд ІV граждански състав

в публично заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                  Председател: Виржиния Караджова

 

при секретаря В.Ж. 

в присъствието на прокурора ………................................

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело

2695 по описа за 2014 г. , за да се произнесе , взе предвид следното :

         Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД–София твърдят, че са се снабдили със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от  ГПК по ч.гр.дело № 467/2014 г. по описа на РРС за сумата от 650,61 лв., представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01582404/02.06.2011 г., 91,04 лв.–възнаградителна лихва за периода 15.08.-14.12.2012 г., 70,88 лв.–лихва за забава за времето 14.09.2012 г.–03.01.2014 г., със законната лихва върху първата сума от 27.01.2014 г., както и 125 лв.–разноски за заповедното производство.В срока по чл.414 от ГПК длъжницата подала възражение.Твърдят, че дали в заем на ответницата сумата от 2 162 лв., която тя трябвало да върне разсрочено, съгласно погасителен план на 18 месечни вноски по 148,32 лв.До подаване на заявлението били погасени 13 вноски.Според чл.5 изр.2 от контракта, страните се споразумели, че при неплащане на две месечни вноски, цялото вземане на кредитора да стане предсрочно изискуемо.Твърдят, че към 14.09.2012 г. кредитополучателката изпаднала в забава.Искат да се признае за установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по ч.гр.дело № 467/2014 г. по описа на РРС, със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, както и  разноските в него производство.Търсят се разходите по настоящото дело.

Ответницата Н.С.С. първоначално е изложила твърдения, че е погасила заема в срок.В хода на производството исковете се признават изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

         Видно от приложеното ч.гр.дело № 467/2014 г. по описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите от Н.С.С. суми по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS–01582404/02.06.2011 г. в размер на 650,61 лв.-главница, 91,04 лв.-възнаградителна лихва за периода 15.08.-14.12.2012 г., 70,88 лв.–лихва за забава за времето 14.09.2012 г.–03.01.2014 г., със законната лихва върху първото вземане, считано от 27.01.2014 г., както и 125 лв.–разноски за производството.В предвидения в закона срок длъжницата е направила възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената срещу нея заповед, за което заявителят е уведомен на 04.03.2014 г.Настоящото дело е образувано на 03.04.2014 г.

По делото няма спор относно обстоятелството, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS–01582404/02.06.2011 г., по силата на който ищецът предоставил на Н.С.С. сумата от 2 162 лв., които тя се задължила да върне в срок до 14.12.2012 г., разрочени на 18 месечни вноски, заедно с печалба за дружеството от 741,65 лева.Според чл.5 изр.2 от контракта, при непогасяване от заемополучателката на две месечни вноски, цялото вземане на кредитора става предсрочно изискуемо.По делото няма спор, че в процесния случай това е станало на 15.08.2012 г.До него момент били погасени тринадесет месечни вноски общо от 1 928,16 лв. Ответницата признава, че към 27.01.2014 г. е била задължена към дружеството със сумата от 650,61 лв., представляваща главница по договора за заем, както и с 91,04 лв.-възнаградителна лихва за периода 15.08.-14.12.2012 г., както и 70,88 лв.–лихва за забава за времето 14.09.2012 г.–03.01.2014 г.Тези стойности се потвърждават и от назначеното в производството вещо лице.Няма спор, че вземанията на кредитора не са погасени и към момента на даване ход по същество на делото.

         При тази фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи : 

По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 467/2014 г. по описа на РРС, като актът е насочен срещу Н.С.С. и е за заплащане на сумата от 650,61 лв.-главница, 91,04 лв.-възнаградителна лихва за периода 15.08.-14.12.2012 г., 70,88 лв.–лихва за забава за времето 14.09.2012 г.–03.01.2014 г., със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2014 г., както и 125 лева–разноски за производството, като в срока, визиран в чл.414 от ГПК, ответницата е подала възражение, че не дължи изпълнение по издадения срещу нея акт.В указаното от съда време заявителят е предявил искове за установяване на вземането си, предвид което претенциите му са допустими.

По делото безспорно се установява, че страните са обвързани от облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за потребителски кредит от 02.06.2011 г., по силата на който ищецът  предоставил на Н.С.С. сумата от 2 162 лв., като ответницата се задължила да върне тази стойност в срок до 14.12.2012 г. заедно с печалба за дружеството от 741,65 лв. или общо 2 669,85 лв., разсрочена съгласно погасителен план на 17 месечни вноски от 148,32 лв. и една погасителна вноска от 148,41 лв.В контракта била договорена предсрочна изискуемост при непогасяване от заемополучателката на две месечни вноски.Няма спор, че ответницата е прекратила плащанията по договора към 15.08.2012 г. До този момент били погасени тринадесет вноски общо за 1 928,16 лв.Тези факти се признават от заемополучателката и се потвърждават от назначената икономичесак експертиза.Исковете следва да бъдат уважени така, както са предявени.Върху първата сума се следва законна лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.

В тежест на ответницата са направените от насрещната страна разноски за това производство.

         По изложените съображения, съдът

 

                                  Р    Е    Ш    И   :

        

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.С., ЕГН **********,***, че дължи на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, сумата от 650,61 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № PLUS–01582404 / 02.06.2011 г., със законната лихва върху нея, считано от 27.01.2014 г., 91,04 лева-възнаградителна лихва за периода 15.08.-14.12.2012 г., 70,88 лв.–лихва за забава за времето 14.09.2012 г.–03.01.2014 г., както и 125 лв.-разноски по заповедното производство, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК под № 323 от 29.01.2014 г. по ч.гр.дело № 467/2014 г. по описа на РРС.

ОСЪЖДА Н.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, ж.к.Младост-4, Бизнес парк София, сграда № 14, сумата от 325 лв.-разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните .

                                                                        

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/