№ 338
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Николай Метанов
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело
№ 20241001000266 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4 от 09.01.2024г., постановено по търг. дело № 201/2023 г. на
Софийски окръжен съд, ТО е признато за установено, на основание чл.29, ал.1,
предложение трето от ЗТРЮЛНЦ по установителния иск на К. Ц. Г., че с вписване на
Агенцията по вписванията с рег.№ 20150703155953 по заявление с вх.№ 20150629225803 от
29.06.2015г. за увеличение на капитала на „Партньори“АД, с ЕИК ********* от Търговския
регистър е вписано несъществуващо обстоятелство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Партньори“АД,
подадена чрез процесуалния представител адв. Я. Д., с която се обжалва
първоинстанционното решение като неправилно, иска се да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен по
съображения, които са подробно изложени във въззивната жалба.
Твърди се във въззивната жалба, че при правилно и в пълнота изяснена и възприета
фактическа обстановка съдът в противоречие с приложимия материален закон е формирал
неправилен правен извод за основателност на довода на ищеца по чл.238, ал.4 от ТЗ, която
разпоредба забранява на член на СД да участва във вземане на решение в случай, че същият
или свързано с него лице е заинтересован от поставен за разглеждане въпрос. Твърди се че
този единствен решаващ довод на съда, който му е послужил за мотивиране на решението за
уважаване на иска, е необоснован и дълбоко погрешен поради съображения, които са
1
подробно изложени във въззивната жалба. Поддържа се довод, че възприетата от
първоистанционния съд теза за заинтересованост на членовете на СД, гласували „за“
решенията от 10.06.2015г. и от 16.06.2015г. не можела да бъде споделена, тъй като ако се
следвала тази логика до край, то по тези решения не би имал правото да гласува и самият
ищец, който е акционер в „Партньори“АД и не би имал изобщо интерес от вземането на
решение за увеличаване на капитала, с което на практика се постигало намаляване неговото
акционерно участие в капитала на дружеството. А следвайки тази логика по този начин би
се препятствало възможността от предприемането на каквото и да е инвестиционно
намерение за увеличаване на капиталовата ликвидност на предприятието на ответника, за
постигането на която единствено е било насочено и целеното увеличение на капитала. Сочи
се в тази връзка, че първоинстанционният съд е следвало да извърши анализ на това какви
са целите на разпоредбата на чл.238, ал.4 от ТЗ, т.е между които субекти следва да се
предотврати конфликта на интереси. Изтъкват се доводи, че целта на разпоредбата на
чл.238, ал.4 ТЗ е да се предотврати противоречие между интересите на член на съвета на
директорите и на самото дружество, като според него налице би бил такъв конфликт само
ако член на съвета на директорите поради личния си интерес гласува против решение на
управителния орган, което би било в интерес на дружеството или гласува за решение, което
би накърнило интереса на дружеството и то при това, че неговият глас би бил решаващ за
формирането на мнозинство за вземането на съответното решение. В настоящия случай се
поддържа, че такова противоречие не било налице тъй като увеличението на капитала е
продиктувано от намерение да се постигне разширение на дейността и бъдеща експанзия на
дружеството, както и по-голяма конкурентноспособност и по-изгодна икономическа
позиция за него, като постигането на така заложените цели безспорно било в интерес на
дружеството.
Искането към съда е да се отмени обжалваното решение № 4 от 09.01.2024г.,
постановено по търг. дело № 201/2023 г. на Софийски окръжен съд, ТО и вместо него да се
постанови друго, с което да се отхвърли като неоснователен иска на К. Г. с правно
основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ- за установяване несъществуването на вписаното по
партидата на „Партньори“АД обстоятелство за увеличаване на капитала.
Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по
делото въззиваемата страна К. Ц. Г. е заявил становище за неоснователността на въззивната
жалба.
Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е
процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване,
насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.
2
С решение № 50014 от 13.09.2023 г. по т.д. № 2118/2021 г. на ВКС е обезсилено като
недопустимо решение № 309/25.05.2021 г. по в.т.д. № 2499/2020 г. по описа на Софийски
апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 109/07.08.2020 г. по т.д. №
112/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от
К. Ц. Г. срещу „Партньори“АД обективно съединени искове, разгледани на правно
основание чл.29, ал.1, предложение 3 ЗТРРЮЛНЦ- за установяване несъществуването на
вписани обстоятелства : решения на Съвета на директорите на „Партньори“АД, гласувани
на заседания на 10.06.2015г. и на 16.06.2015г.; обезсилено е като недопустимо и
потвърденото първоинстанционно решение и е върнато делото на Софийски окръжен съд за
произнасяне по предявения от К. Ц. Г. срещу „Партньори“АД иск с правно основание чл. 29,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ - за установяване несъществуването на вписаното по партидата на
„Партньори“АД под рег. № 20150703155953 обстоятелство - увеличаване на капитала на
„Партньори“АД.
За да постанови решението си ВКС е приел, че по отношение на решенията на съвета
на директорите, взети на заседанието от 10.06.2015г.- за приемане на доклад на СД относно
причините за ограничаване правата на акционерите и увеличаване на капитала с непарична
вноска под условие, че определени лица запишат акции на определена цена и за изключване
на правото на акционерите по чл.194, ал.1 ТЗ, съответно по чл.8, ал.4 от устава за
придобиване на част от новоиздадените 1 647 250 обикновени поименни акции,
пропорционално на участието им в капитала, съдът не е бил изобщо сезиран както с
установителни, така и с обективно евентуално съединени с тях конститутивни искове по чл.
71 ТЗ и произнасяйки се по наведените от ищеца основания за нищожност и
незаконосъобразност е постановил един недопустим съдебен акт, който подлежи на
обезсилване, като това важи както за първоинстанционния съдебен акт, така и за въззивното
решение на САС, с което решението на първата инстанция е потвърдено.
ВКС е приел също така, че е недопустимо и решението на САС, както и
потвърденото с него решение на Софийски окръжен съд и в частта им, с която е отхвърлен
иска за установяване несъществуването на вписани обстоятелства - решения на Съвета на
директорите на "Партньори" АД, гласувани на заседание на 16.06.2015 г. Приел е че
заявената от ищеца претенция всъщност е за установяване по реда на чл. 29, ал. 1
ЗТРРЮЛНЦ на несъществуването на подлежащо на вписване и вписано в ТРРЮЛНЦ
обстоятелство - увеличаване на капитала на дружеството "Партньори" АД чрез
непарична вноска, предприето въз основа на решенията на Съвета на директорите от
16.06.2015 г., а не на самите решения, които не подлежат на вписване и които са само
елемент от подлежащото на вписване обстоятелство "увеличаване на капитала на
търговското дружество" /чл. 231, ал. 4 ТЗ/.
Касационният съд се е мотивирал допълнително, че предявеният иск е основан на
относимите към посочената правна квалификация твърдения, че вписването на
увеличаването на капитала е извършено въз основа на липсващи решения на Съвета на
директорите от 16.06.2015 г., доколкото заседание на посочената дата се твърди да не е било
3
провеждано, въпреки отразяването му в протокол, който всъщност е неистински и тъй като
са следствие от нищожни /липсващи/ решения на Съвета на директорите, взети на
предходно заседание от 10.06.2015г., както и на твърдения, че вписването на
обстоятелството увеличаване на капитала с непарична вноска /каквото фактически е
предприето с издаването на новите акции/ е извършено при незавършен фактически състав,
поради неизпълнени изисквания на закона - изменение на устава по предвидения ред и
писмено съгласие на вносителя /чл. 73 вр. чл. 192а ТЗ/.
За установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното:
Между страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените по
делото и приети като доказателства временни удостоверения, а също така и препис от
книгата на акционерите на "Партньори“ АД, че ищецът К. Г. е акционер в "Партньори“ АД
с 5025 броя обикновени поименни акции с право на глас и 30 095 броя акции на приносител
от учредителната емисия от капитала на дружеството.
По делото е представен и протокол от ОС на акционерите, проведено на 08.12.2014 г.,
на което са взети решения по т. 2 от дневния ред - изменение на устава на дружеството така,
както е предложено от СД, като ОС изрично е овластило Съвета на директорите с правата
по чл. 196, ал. 1 ТЗ за срок от 5 години от датата на обявяване на изменението до сумата от
10 000 000 лв., както и изрично е овластило съвета на директорите с правата по чл. 196, ал. 3
ТЗ за същия срок, като тези обстоятелства са били вписани по партидата на дружеството в
ТР на 13.12.2014 г. /видно от представените от ищеца писмени доказателства и извършената
от съда служебна справка в ТР по партидата на ответника/.
По делото е представен и приет като доказателство протокол от заседание на съвета
на директорите на "Партньори“ АД, проведено на 10.06.2015г., в който е отразено, че
заседанието е редовно свикано и на основание чл. 27, ал. 1 от устава и може да приема
решения. От протокола се установява, че същият е подписан от И. Я., Л. Х. и Х. Х. в
качеството им на членове на съвета на директорите на "Партньори“ АД. В протокола са
отразени взетите решения, атакувани от ищеца, а именно:по т. 1 от дневния ред - приемане
на доклад на СД относно причините за ограничаване правата на акционерите и увеличаване
на капитала с непарична вноска под условие, че определени лица запишат акции на
определена цена; по т. 2 от дневния ред - изключване на правото на акционерите по реда на
чл. 194, ал. 1 ТЗ, съответно по чл. 8, ал. 4 от устава, за придобиване на част от
новоиздадените 1 647 250 обикновени поименни акции с право на глас с номинал 1 лев
всяка, пропорционално на участието на акционерите в капитала на дружеството при
увеличаването на същия, като е решено новоиздадените акции да бъдат записани от Х. Г. К.
и от „Партньори Лимитид“ЕООД, които могат да внесат стойността на акциите и чрез
непарична вноска.
По делото е представен и е приет като доказателство и протокол от заседание на СД,
проведено на 16.06.2015 г., в който е отразено, че заседанието е редовно свикано и на
основание чл. 27, ал. 1 от устава може да приема решения. Установява се още от протокола,
4
че същият е подписан от И. Я., Л. Х. и Х. К., в качеството им на членове на СД на
„Партньори“АД. В протокола са отразени взетите решения, атакувани от ищеца, а именно:
решението по т. 1 от дневния ред - увеличаване на основание чл. 8, ал. 3 от устава вр. чл.
196 ТЗ на капитала от 77 240 лв. на 1 724 490 лв. чрез издаване на нови 1 647 250 броя
обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка една;
решението по т. 2 от дневния ред - увеличаване на основание чл. 8, ал. 8 от устава вр. чл.
196 и чл. 195 ТЗ на капитала до размера по т. 1 само при условие, че новоиздадените 1 647
250 броя обикновени поименни акции с право на глас с номинална стойност от 1 лев всяка
една бъдат записани, както следва: от акционера Х. Г. К. – 1 160 250 броя поименни акции с
право на глас и от „Партньори Лимитид“ЕООД – 487 000 броя поименни акции с право на
глас, по тяхната номинална стойност, като акционерите следва да внесат минимум 25% от
номиналната стойност на акциите, а останалата част до пълната им стойност следва да бъде
внесена най-късно в двугодишен срок от датата на вписване на увеличението.
От представените от ищеца писмени доказателства и от извършена от съда служебна
справка в ТР по партидата на ответника се установява, че горните обстоятелства са заявени
за вписване на 29.06.2015 г. и на 03.07.2015 г. е извършено вписването им.
От показанията на разпитаната в производството пред първата инстанция/ при
първото разглеждане на делото/свидетелка И. се установява, че тя е работила 18 години за
ответника или за негови дъщерни дружества, като е заемала различни длъжности по трудови
договори - в "Партньори" АД е била работила като счетоводител, в "Партньори 2001", което
е дъщерно дружество на "Партньори" АД, била работила като икономически директор, била
работила и в дружеството"Кокони“ООД, в което търговско дружество дялове притежавала и
дъщерята на ищеца. Според свидетелката практика било заседанията на съвета на
директорите да бъдат свиквани с писмени покани. Тя лично не била изготвяла покани за
заседания на СД на горните дати и не била присъствала на такива заседания. Уточнява, че
не било необходимо на нея да се връчва покана за такова заседание, но била виждала покани
за свикване на заседания на СД, конкретно за заседанията проведени през 10 и 16 юни
2015г. тя не била виждала такива писмени покани. В началото заседанията били провеждани
в стария офис на "Олинеза", а след построяване на новия офис, намиращ се в гр.Костинброд
– заседанията се провеждали в него, на първия етаж, в заседателната зала.
От показанията на свидетеля К., който е член на съвета на директорите, се
установява, че от учредяването на дружеството до момента не е имало формална процедура
за свикване и провеждане на заседания на СД, свиквал ги обикновено И. Я. по телефона или
лично, нямало практика да бъдат изготвяни писмени покани като това било продиктувано
от обстоятелството, че фирмата била семейна. Свидетелства конкретно, че и двете заседания
на съвета на директорите проведени през м. юни 2015г. били свикани устно. И. Я. го
уведомил лично, а свидетелят от своя страна уведомил ищеца К. Г., който обещал, че ще
дойде.
От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-графологическа
експертиза се установява, че подписите, положени в графите, както следва: "Съвет на
5
директорите: И. П. Я., Л. А. Х. и Х. А. К. в протоколите от заседанията на съвета на
директорите, проведени на 10.06.2015 г. и на 16.06.2015 г., са положени съответно от тези
лица.
Не е спорно между страните, а и с изрично протоколно определение на
първоинстанционния съд е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че лицата Х. Г. К. и Л. А. Х. са роднини по права линия от първа
степен/майка и син/.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.
269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
Обжалваното решение е правилно, като въззивният съд като цяло споделя мотивите
на обжалваното решение, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към тях. Независимо
от това следва да се добави и следното :
Искът по чл.29 от Закона за търговския регистър във вр. с чл. 537, ал.2 ГПК е
предоставен на страната, която твърди порок на самото вписване като охранително
производство- недопустимост, нищожност или несъществуване на вписано обстоятелство.
Според дадените с Тълкувателно решение №1/2002год. на ВКС разяснения по тълкуване и
приложение на закона, нищожно е вписването на обстоятелства, неподлежащи на вписване
или допуснато с нищожен акт на длъжностно лице по регистрацията/т.е такъв, не отговарящ
на изискванията на собствената му валидност/; недопустимо е вписването, постановено по
искане на нелегитимирано лице в регистърното производство или когато длъжностното лице
по регистрацията се е произнесло, без да е било сезирано; несъществуващо е
обстоятелството, което не се е осъществило или е съществувало, но нищожността му е била
прогласена по исков ред.
В случая порочността на вписването, с което е вписано увеличаването на капитала на
дружеството "Партньори" АД чрез непарична вноска, предприето въз основа на решенията
на Съвета на директорите от 16.06.2015г., съобразно задължителните указания на
касационната инстанция, дадени в Решението на ВКС с № 50014/13.09.2023г. на ВКС, 2 ТО
и които указания определят по задължителен за по-долните инстанции какъв да е
предметния обхват на производството при повторното разглеждане на делото, се състои в
това, че вписването на увеличаването на капитала е извършено въз основа на незавършен и
неосъществен фактически състав- липсващи решение на съвета на директорите, доколкото
се твърди, че заседание на тази дата не е провеждано, въпреки отразяването на обратното в
протокол, който се твърди да е неистински и тъй като са следствие от нищожни предходни
решения на СД от 10.06.2015г. ; че решенията на СД от 10.06 и 16.06.2015г. са
несъществуващи поради това, че двама от членовете не е следвало да участват в
гласуването, поради което и самото решение от 16.06.2015г., въз основа на което е
извършено вписването на самостоятелно основание е липсващо, респ. нищожно, както и че
вписаното увеличение на капитала е извършено отново при незавършен фактически състав,
поради неизпълнени изисквания на закона- изменение на устава по предвидения ред и липса
на писмено съгласие на вносителя/чл.73, вр. с чл.192а ТЗ/.
6
Разгледан при тези фактически твърдения на ищеца и съобразно задължителните
указания на ВКС при определяне на предметния обхват на съдебното производство при
повторното разглеждане на делото предявеният иск с правно основание чл.29, ал.1, предл. 3
от ЗТРРЮЛНЦ е допустим, а разгледан по същество е и основателен, поради следните
съображения :
Съгласно ТР № 1/6.12.2022г. по тълк.дело № 1/2002г. на ВКС вписване на
несъществуващо обстоятелство представлява когато е вписано обстоятелство, което по
закон възниква с решение на орган на търговско дружество, без изобщо да е налице подобно
волеизявление от страна на органа, т.е налице е неистинско удостоверяване, в какъвто
случай съобразно изложените фактически твърдения на ищеца се твърди да е налице такава
хипотеза. В настоящия случай, както правилно се приема и от първата инстанция,
представените по делото протоколи от заседанията на СД, проведени на 10.06.2015г. и на
16.06.2015г. удостоверяват провеждането на заседанията на посочените дати от лица, които
са членове на СД, доказва се и приемането на решенията, обективирани в протоколите.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице СГЕ се установява,
че обективираните в протоколите волеизявления са направени от посочените в тях лица, че
протоколите са автентични и изхождат от подписалите ги лица. Относно достоверността на
датата и съдържанието на оспорените документи са събрани гласни доказателства, въз
основа на които не може да се направи категоричен и неопроверган извод в подкрепа на
твърдението на ищеца, че такива събрания на посочените дати не са били провеждани, както
и че протоколите са съставени не на датите на които е посочено, че са проведени
заседанията на СД, а че са съставени по-късно, т.е че са антидатирани.
Показанията на свидетелката И. не са преки и непосредствени, същите в по-голямата
си част представляват нейни предположения, че такива заседания не са били провеждани на
посочените в протоколите дати предвид това, че тя не е виждала членовете на съвета на
директорите на въпросните дати да са се намирали в сградата по адресната регистрация на
дружеството, както и че не й е известно да са били отправяни покани до членовете на СД за
участие в тези заседания като се позовава на съществуващата преди това практика
заседанията на съвета на директорите да бъдат свиквани с писмени покани, за отправянето
на които тя винаги до тогава е била непосредствен свидетел поради това, че е ползвала едно
и също работно помещение с единия от членовете на съвета Л. Х.. Показанията на тази
свидетелка не съдържат необходимата яснота и конкретика за да бъдат кредитирани и да им
се даде приоритет, както и в тази връзка следва да се има предвид, че тя не е имала
задължение с оглед служебните си ангажименти да присъства при провеждане на
събранията на съвета на директорите на дружествата от групата на „Партньори“АД,
съответно не е имала отношение към съставянето на дружествени документи,
обективиращи вземането на решения, за да може да се разчита на възприятията й относно
фактите по спорните обстоятелства. Показанията на свидетеля Х. К., като член на съвета на
директорите, макар и същият да е безспорно заинтересован от установяването на фактите за
които свидетелства, не са опровергани по пряк или косвен път от нито едно друго събрано
7
доказателство по делото, поради което и съдът в настоящия си състав не вижда никаква
основателна причина те да не бъдат кредитирани- че събранията на СД на "Партньори" АД
действително са били проведени на посочените в протоколите дати- на 10.06.2015г. и на
16.06.2015г., както и че на тях са взети именно обективираните в протоколите решения.
В обобщение на горното, протоколите от проведените заседания на 10.06.2015г. и на
16.06.2015г. легитимират атакуваните решения като част от процедурата по увеличение на
капитала, като оспорването на материализираните в тях факти и обстоятелства не е
проведено успешно от ищеца, който на общо основание съгл. чл.154, ал.1 ГПК носи
доказателствената тежест относно установяването на фактите на които основава своите
твърдения/ конкретно тези че такива решения на управителния орган на дружеството на
посочените в протоколите дати не са били вземани, както и че те са антидатирани/.
Правилни са и следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд, че не
е налице незавършен фактически състав на процедурата по увеличаване на капитала поради
неизпълнени изисквания на закона- изменение на устава по предвидения ред и писмено
съгласие на вносителя/чл.73, вр. с чл.192а ТЗ/. Както напълно правилно е разяснил съдът в
случаите на увеличение на капитала на акционерно дружество, направено в условията на
делегиране на права по чл.196, ал.3 ТЗ, вр. с чл.19 ТЗ актуализиран устав не следва да се
представя, тъй като последното не е част от фактическия състав на увеличението на
капитала извършено по този ред. В случая увеличението на капитала е резултат от решение
на съвета на директорите, а не на решение на общото събрание на дружеството, в чиято
компетентност единствено е изменението на устава. Такива промени има правото да
извърши само Общото събрание на акционерите, което следва да бъде направено в отделна
процедура, последваща тази по увеличението на капитала.
Налице е и изрично делегиране на права, принадлежащи поначало на Общото
събрание на акционерите, на Съвета на директорите, поради което и последният орган е
надлежно овластен и компетентен да приема съответните решения за увеличаване на
капитала в хипотезата на чл.196, ал.1 и чл.194, ал.4 ТЗ. Решенията от 10.06.2015г. и от
16.06.2015г. съответстват на делегираните с разпоредбата на чл. 196, ал.3 ТЗ правомощия на
СД да увеличава капитала под условие и са основани на даденото по реда на чл. 196, ал.2 ТЗ
овластяване с решение на общото събрание на дружеството, посредством приетите
изменения в устава, чийто валидност и законосъобразност е окончателно стабилизирана с
влизане в сила на решението по т.д.№ 111/2015г. на Софийски окръжен съд. Конкретно
решението от 10.06.2015г. е в изпълнение на процедурата по чл. 194, ал.4 от ТЗ да се
представи доклад относно причините за отмяната или ограничаването на правото на всички
акционери да участват в процедурата по увеличение на капитала чрез записване на нови
акции, като причините по които се ограничават правата на акционерите и целесъобразността
на вземането на това решение, както и обосноваността на аргументите изложени в доклада,
е извън обхвата на съдебния контрол. Поради изложените съображения следва да се приеме,
че решенията на съвета на директорите от 10.06.2015г. и от 16.06.2015г. като част от
процедурата и фактическия състав за увеличаване на капитала в хипотезата на чл. 196, ал.1
8
ТЗ не са нищожни като взети извън пределите на тяхната компетентност, определена със
закона или учредителния акт.
Правилни и обосновани са и изводите на първостепенния съд и по основния спорен въпрос,
за разрешаването на който въззивния съд е сезиран с оглед на предметния обхват на
въззивното обжалване и само до разглеждането на който поначало той следва да е
ограничен, съобразно правилото на чл.269 ГПК- съобразно посоченото в жалбата, а този
въпрос е дали действително е било налице конфликт на интереси между интересите на
дружеството и на останалите акционери и интересите на членовете на съвета Х. Г. К. и Л. А.
Х./ за които няма спор, че са роднини по права линия от първа степен-майка и син/, по
отношение на взетите с тяхно
участие решения за увеличаване на капитала при условията на чл.196, ал.1, вр. с чл.
194, ал.4 ТЗ, за това, че увеличението на капитала ще бъде реализирано по начин, че
новоиздадените 1 647 250 обикновени поименни акции с право на глас с номинал 1 лев
всяка ще бъдат записани само от акционера Х. Г. К. и от свързаното с него еднолично
търговско дружество „Партньори Лимитид“ЕООД,/на което дружество това лице е
едноличен собственик на капитала/ и едновременно с това предвидено по силата на тези
решения изключване на правото по чл.194, ал.1 от ТЗ на останалите акционери да участват в
процедурата по увеличаване на капитала по решение на съвета на директорите.
Правилото на чл.238, ал.4 ТЗ, изискващо най-късно до започване на заседанието
члена на съвета на директорите да уведоми писмено председателя, че е заинтересован от
поставения за разглеждане въпрос, както и да не участва във вземането на решение по този
въпрос е израз на общото задължение за лоялност, произтичащо от разпоредбата на чл.237,
ал.2 ТЗ. Общото изискване за изпълнението на това задължение съгласно цитираната
разпоредба е да се действа само в интерес на дружеството и неговите акционери, поради
което и според въззивния съд по начало е ирелевантна преценката дали с вземането на
процесното решение за увеличаване на капитала е накърнен интереса на дружеството, а не
само на акционера, който не е съгласен с увеличението на капитала чрез изключването на
правото му на участие в тази процедура по силата на взетото от съвета на директорите
решение по чл.196, ал.3 от ТЗ.
Действително интересът на дружеството поначало съвпада с интереса на акционерите
поради това, че акционерното дружество представлява инвестиционно средство за постигане
на определени икономически интереси на акционерите, поради това и когато дадено правно
действие е в интерес на дружеството, то би следвало да е в интерес и на акционерите.
Принципно вярна е и поддърЖ.та от въззивния жалбоподател теза, че изискването да се
действа едновременно в интерес и на дружеството, и на акционерите не бива да се
абсолютизира, а представлява фактически въпрос, който трябва да бъде решен за всеки
конкретен случай, защото е възможно интересът на дружеството и на малцинството, а в ред
случаи и на мнозинството да не съвпада/така и проф. А. К., „Акционерно дружество“, изд.
от 2019г./
Съдът споделя като логични доводите на въззивника, че другият член на съвета на
9
директорите К. Ц., който едновременно с това е и акционер, не би имал разумен и оправдан
интерес от приемането на такова решение, което освен другото като последица ще доведе и
до намаляване размера на акционерното му участие в капитала на дружеството и поради
това неговият личен интерес не се припокрива напълно с интереса на дружеството по повод
проектираното увеличение на капитала, чрез което по твърдения на ответника се е целяло
единствено увеличаване на капиталовата ликвидност и постигане на по-добра рентабилност
на дружеството, а не непременно засягане интересите на ищеца чрез постигане намаляване
на акционерното му участие. Дали това е действително така, това е въпрос, който е чисто
фактически и който следва да бъде преценен конкретно при вземането на самото решение от
страна на управителния орган, но решаването му е извън предмета на настоящото
изложение. Това е така, защото с разпоредбата на чл. 238, ал.1 ТЗ се изисква, че най-късно
до започване на заседанието всеки член на съвета е длъжен да уведоми писмено
председателя, респ. останалите членове на съвета, че той или свързано с него лице е
заинтересовано от вземането на решение по поставения за разглеждане въпрос, което в
настоящия случай няма спор, а и се установява, че не е било сторено. Както се посочи по-
горе, въпросът кога ще е налице личен интерес от вземането на обсъжданото решение е
фактически и се преценява конкретно, както е и е без правно значение е какъв е интересът-
имуществен или е неимуществен. Членовете на съвета на директорите Х. Г. К. и Л. А. Х.
безспорно са имали личен интерес от вземането на процесното решение на СД за
увеличаване на капитала тъй като посредством него Х. Г. К. и свързаното с него лице
„Партньори Лимитид“ЕООД ще постигнат увеличаване на акционерното си участие в
капитала на ответното дружество, като обстоятелството, че е налице припокриване и
съвпадение между интересите на члена на съвета и дружеството не го освобождава от
задължението му за декларирането на конфликт на интереси, поради което и наличието на
съвпадение е ирелевантно. Наличието на такова предвидено от закона задължение за
деклариране на личен интерес е формално и липсата му опорочава взетото решение само на
това основание без законодателят да се интересува дали е налице съвпадение и
препокриване между интересите на члена на съвета на директорите и на дружеството.
Крайният срок за получаване на уведомлението е започване на заседанието на съответния
съвет като е напълно достатъчно съветът да е бил уведомен преди да е взел решение по
въпроса, за който лицето е имало личен интерес.
Нещо повече, освен задължение за уведомяване по чл.238, ал.4 от ТЗ е налице и
задължение изобщо за неучастие при вземането на решение от съответния съвет, което
задължение има по-важно за дружеството задължение от първото, като неизпълнението на
първото предпоставя неизпълнението и на второто, като забраната обхваща не само
въздържането от гласуване, но и изобщо от участие в обсъждането, тъй като при дебатите
членът на съвета на директорите, който има личен интерес лесно би повлиял на останалите
за необходимостта от вземането на решение за което той има и личен интерес. Възможно е в
този ред на мисли въпреки декларираният личен интерес управителният орган да прецени и
да реши, че няма пречка деклариралият личен интерес член на съвета на директорите да
10
продължи да участва в работата на съвета при обсъждането на поставения за разглеждане
въпрос и дори да гласува за вземането на предложеното решение, ако след обсъждане се
счете, отчитайки личния интерес, че то е едновременно с това е в интерес и на самото
дружество, но при всички положения това предполага преди това управителният орган да
бъде надлежно уведомен за наличието на обстоятелство, сочещо за конфликт на интереси,
което уведомяване от формална страна от страна на членовете на съвета Х. Г. К. и Л. А. Х.
не е било налице.
Ирелевантен се явява поддържания от жалбоподателя довод, че дружеството чрез
неговите управителни органи е знаело за вероятния личен интерес от предприетия способ за
увеличаване на капитала предвид обстоятелството, че този въпрос вече е бил предмет на
обсъждане при вземането на решението по чл. 194, ал.4 ТЗ с което общото събрание на
акционерите, проведено на 08.12.2014г., е взело решение за овластяване на съвета да
директорите да предприеме увеличаване на капитала с отпадане правото на всички
акционери да участват в него. Това е така, защото законодателят е предвидил писмена
форма за действителност на изявлението за уведомяване по чл. 238, ал.4 ТЗ, което трябва да
бъде адресирано до точно определено лице- Председателя на СД, респ. до останалите
членове на съвета, ако е налице препокриване в двете качества, както е в настоящия случай,
като последица от неспазването на тази предписана от закона форма е опорочаването на
самото изявление и то се счита, че не е било направено.
С оглед на гореизложеното въззивният съд намира за правилни изводите на
първостепенният Софийски окръжен съд, че Х. Г. К. и Л. А. Х. не са могли да участват
законосъобразно при формирането на кворума и при определяне на мнозинството за вземане
решенията, съгласно протоколите и от двете заседания на Съвета на директорите, проведени
на 10.06.2015г. и на 16.06.2015г.
Съобразно изложените мотиви Х. К. и Л. Х. са били длъжни и е следвало най-късно
до започване на заседанието да уведомят председателя, респ. останалите членове на съвета,
че са били заинтересовани от приемането на поставените за разглеждане въпроси. От една
страна е безспорно, че такова уведомяване не е налице, а от друга и ответникът, чиято е
доказателствената тежест по отношение установяването на това обстоятелство, е следвало
да докаже да е отправяно писмено уведомление в посочения по-горе смисъл, което той не е
сторил в настоящия процес. При това положение предвид липсата на уведомление и дадено
съгласие от останалите членове на съвета на директорите предвид разпоредбата на чл.238,
ал.4 ТЗ Х. К. и Л. Х. не са могли да участват в гласуването на поставените въпроси и при
формиране на кворума, нито при определяне на мнозинството за вземането на решенията
съгласно протоколите от заседанията на Съвета на директорите, проведени на 10.06.2015г. и
на 16.06.2015г., поради което и предприетото от тях гласуване не поражда изобщо правно
действие.
След като в чл.27, ал.2 от Устава на дружеството е изрично предвидено, че решенията
на Съвета на директорите се вземат само с единодушие, а за наличието на кворум е
необходимо присъствието на повече от половината членове, от това следва, че за наличието
11
на валидно решение е необходимо да присъстват поне трима от членовете на съвета и те да
приемат решението на съвета с единодушие. Наличието на законова пречка по чл.238, ал.4
ТЗ по отношение двама от присъстващите членове на СД да участват при гласуването на
въпросите от дневния ред и гласуването на третия присъстващ с „въздържал се“ води до
извод, че въобще не са били взети решения предвид липсата на валидно волеизявление в
този смисъл, респ. че същите са липсващи/невзети/, което обуславя и тяхната нищожност, а
като последица и извод за несъществуването на подлежащо на вписване и вписано в
ТРРЮЛНЦ обстоятелство - увеличаване на капитала на дружеството "Партньори" АД чрез
непарична вноска, предприето въз основа на нищожни решения на съвета на директорите и
при условията на неосъществен и незавършен състав на процедурата по увеличение на
капитала, в какъвто смисъл са и указанията на касационната инстанция относно правната
квалификация и предмета на предявения иск с правно основание чл.29, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ,
който е бил заявен от ищеца на това правно основание.
Предвид изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение на въззивната жалба, същата следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение- потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
На осн. Чл.78, ал.3 ГПК и с оглед на направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемия К. Г. направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4800 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение,
шести състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4 от 09.01.2024г., постановено по търг. дело №
201/2023 г. на Софийски окръжен съд, ТО е признато за установено, на основание чл.29,
ал.1, предложение трето от ЗТРЮЛНЦ по установителния иск на К. Ц. Г., че с вписване на
Агенцията по вписванията с рег.№ 20150703155953 по заявление с вх.№ 20150629225803 от
29.06.2015г. за увеличение на капитала на „Партньори“АД, с ЕИК ********* от Търговския
регистър е вписано несъществуващо обстоятелство.
ОСЪЖДА „Партньори“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Костинброд, ул.“София“09, със съдебен адрес гр.София, бул.“Джеймз Баучер“№87, ет.2
да заплати на К. Ц. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.***, жк.“*** 3“, бл. *, вх. *, ет.
*, ап. *, със съдебен адрес гр.София, ул.“Осогово“№32-34, ет.2, к-ра 0201, чрез адв. П. С. на
осн. чл.78, ал.3 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му при условията на чл. 280,
12
ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13