Протокол по дело №2929/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1076
Дата: 10 декември 2020 г. (в сила от 10 декември 2020 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100502929
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 1076
гр. Варна , 10.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
Секретар:Атанаска Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно
гражданско дело № 20203100502929 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:35 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - ВАРНА, редовно призована,
не се явява представител.
Съдът докладва постъпило писмено становище с вх. № 25532/04.12.2020 г. от ОД на
МВР – Варна, в което заявява, че няма да изпрати представител, моли да бъде даден ход на
делото, изразява становище по същество и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като представя списък с разноски за 300 лв.

Въззиваемата страна И. М. Д., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. С.Т., редовно упълномощен и приет от съда от по-рано.

Адв. Т.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
1
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е образувано по въззивна жалба вх. Рег. № 263799 от 01.09.2020 г.
на ОД на МВР Варна срещу решение № 3775 от 07.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 18063
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 14 -ти състав, с което е осъдена да заплати на
И.М.М., сумата от 644.98 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден /нощен/ труд за периода от 31.10.2016-31.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба 31.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2
от ЗМВР, на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, и сумата от 300 лева, присъдена като дължими
разноски в производството. Претендира се юрисконсулстко възнаграждение. Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че
съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно нормата на
ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от този закон.
Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат субсидирано извън
лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на извънредния труд
при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима аналогията с другите
държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в сила от 01.07.2007
г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като служител на МВР,
брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното и допълнителните
възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни възнаграждения
се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден труд. Според
жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба № 8121 з –
776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за съответствие между
приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003 г. допълнителни
възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР. Изброява редица
привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от предвидените в КТ за
всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ 1 е неприложим. С
горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за неправилност на
обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон.
Оспорва се и решението и по съображения за неправилно подвеждане на фактите
към материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
2
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане
на разноските по делото. В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на
жалбата, като се излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия
съдебен акт с подробни възражения, основани на принципите на прилагане на нормите,
определени в ЗНА.

Адв. Т.: Запознат съм с доклада. Нямам възражения по същия. Да се приеме за
окончателен. Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор. Няма да соча
доказателства и нямам доказателствени искания. Представям и моля да приемете списък с
разноски.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от двете страни
списъци с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

3
ПРИЕМА по делото представените от двете страни списъци с разноски и
доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и

Адв. Т.: Моля да постановите решение с което да потвърдите първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Моля да ни присъдите направените по делото
разноски.

Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:37 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4