РЕШЕНИЕ
гр. Сливен, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на четиринадесети януари
през две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 966 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от И.Д.Б., ЕГН: ********** ***, първоначално предявена срещу „ЕВН България Електроснабдяване” АД и след това в изпълнение на указанията на съда предявена срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37 с правно основание чл. 79 ЗЗД за възстановяване на прекъснатото електрозахранване в имота на ищеца в изпълнение на дължимата престация на дружеството по сключен между тях договор за продажба и доставка на ел. енергия.
Процедурата по размяна на книжа е
спазена. Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на „ЕВН
България Електроснабдяване” АД в качеството му на първоначален ответник, който
е получил исковата молба на 31.07.2020 г. и в срока за отговор на исковата
молба са възразили относно пасивната си процесуална легитимация. Съдът е приел
възражението им за основателно и е указал на ищеца да предяви иска си срещу
надлежния ответник, който в случая е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов”
№ 37.
В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е постъпил и от този ответник, който
заявява, че не е съгласен да встъпи като страна в настоящото производство и
счита, че е налице хипотезата на чл. 228 ГПК, а не се касае за поправка на
обездвижена от съда искова молба. Представя писмени доказателства за изпълнение
на задължението на дружеството, които следва да бъдат приети като относими и
допустими към предмета на правния спор и счита, че следва да се приложи чл. 228,
ал. 3 ГПК.
Съдът на основание чл. 228, ал. 2 ГПК с определение от 17.11.2020 г. е указал на ищеца да заяви най-късно до първото по делото съдебно заседание дали се отказва от предявения иск срещу първоначалния ответник „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
Ищецът с молба от 01.12.2020 г. е заявил, че оттегля исковата молба по отношение на първоначалния ответник „ЕВН България Електроснабдяване” АД. С Определение от 02.12.2020 г. съдът е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК по отношение на първоначалния ответник „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
Ищецът твърди,
че ответното дружество било прекъснало електроснабдяването към неговия имот
неправомерно, тъй като ищецът не бил имал към момента на прекъсването
незаплатени задължения за м. февруари
Моли съда да осъди ответното
дружество да му възстанови прекъснатото ел. захранване към имота му и да
изпълни на основание чл. 79 ЗЗД дължимата си престация по сключения с ищеца
договор за доставка и продажба на ел. енергия.
В срока по чл.131 ГПК писмен отговор е постъпил и от втория ответник, който
заявява, че не е съгласен да встъпи като страна в настоящото производство и
счита, че е налице хипотезата на чл. 228 ГПК, а не се касае за поправка на
обездвижена от съда нередовна искова молба и счита, че следва да се приложи чл.
228, ал. 3 ГПК. Твърди, че вече било възникнало процесуално правоотношение
между ищеца и първоначалния ответник, тъй като бил връчен препис на последния
от исковата молба, който също бил депозирал отговор на исковата молба. Цитира
практика на ВКС в този смисъл. Заявява категорично, че не е съгласен да встъпи
като страна в производството по чл. 228 ГПК. Счита, че е налице хипотезата на
чл. 228, ал. 3 ГПК и искът срещу тях е предявен на датата на постъпване на
поправената искова молба в съда-15.09.2020 г. Заявява, че на 14.08.2020 г. било
възстановено ел. захранването в имота на ищеца, поради което предявения иск бил
неоснователен, тъй като не е било налице виновно поведение от тяхна страна.
Претендира сторените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на приложимото право, намери за установено следното:
Страните по делото са сключили договори за покупко-продажба на ел. енергия, като ищецът е изпълнил задълженията си за заплащане на ел. енергия в срок. Ответникът представя писмени доказателства- доклад за извършена дейност от 14.08.2020 г., от която е видно, че е изпълнил задължението си по договора за покупко-продажба на ел. енергия и е възстановил ел. захранването в имота на ищеца. Надлежния ответник, който в случая е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37 е получил исковата молба и приложенията към нея на 14.10.2020 г., като ищецът е депозирал искова молба срещу него на 15.09.2020 г. в деловодството на СлРС.
Съдът споделя трайно установената практика на ВКС, на която се позовава ответникът и съгласно която при всяко положение на делото в първата инстанция е допустима замяна на първоначалния ответник с нов ответник без съгласието на последния, ако ищецът се отказва от иска си срещу първоначалния ответник, като искът срещу новия ответник се счита за предявен, от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. Разпоредбата на чл. 228, ал. 3 ГПК урежда възможността ищецът да насочи иска си срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото, като разликата в първоначалния и новия иск се състои в субектите на правото или на задължението, а не в правопораждащия факт или съдържанието на правото. Поради липсата на съгласие приемството в делото, образувано с предявяване на първоначалния иск не може да настъпи, поради което ищецът следва да подаде до съда искова молба срещу надлежно легитимирано лице, което е новия ответник срещу който искът ще се счита за предявен от деня, когато исковата молба срещу него е постъпила в съда. Поради това извършените до предявяването на исковата молба срещу новия ответник процесуални действия по първоначално предявения иск са непротивопоставими на новия ответник и делото срещу него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и предоставяне на срок за отговор. В този смисъл са Определение № 218 от 01.04.2013 г. на ВКС по т.д. № 305/2012 г. , Второ Т.О., Т.К.; Определение № 221 от 20.11.2017 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3709/2017 г., Първо Г.О., Г.К. и Определение № 110 от 21.04.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1078/2016 г. на Първо Г.О., Г.К.
С оглед изложеното, съдът счита, че следва да бъде отхвърлен предявения иск срещу новия ответник като неоснователен, тъй като се доказа от събраните по делото писмени доказателства, че е изпълнил задължението си по договора за покупко-продажба на ел. енергия и е възстановил ел. захранването в имота на ищеца. Надлежния ответник, който в случая е „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37 е получил исковата молба и приложенията към нея на 14.10.2020 г., като ищецът е депозирал искова молба срещу него на 15.09.2020 г. в деловодството на СлРС. Видно от представения от него доклад за извършена дейност от 14.08.2020 г., „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД е изпълнил задължението си по договора за покупко-продажба на ел. енергия и е възстановил ел. захранването в имота на ищеца на 14.08.2020 г.или един месец преди да бъде депозирана исковата молба срещу него.
Съдът споделя изложеното от ищеца, че в случая двете дружества са свързани помежду, но са различни правни субекти и ищецът е следвало да заяви претенцията си срещу надлежен ответник вземайки предвид ОУ на двете дружества и настъпилите изменения в тях, които са го обвързали като техен клиент.
С оглед на тези съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради изпълнение на задължението на ответника преди да бъде подадена искова молба срещу него. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Съдът определи размера на юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на ответника с оглед правната и фактическа сложност на делото и извършените от него процесуални действия за защита. Воден от горните мотиви, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Д.Б., ЕГН: ********** *** иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37 за възстановяване на прекъснатото електрозахранване в имота на ищеца в изпълнение на дължимата престация на дружеството по сключен между тях договор за продажба и доставка на ел. енергия като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК И.Д.Б., ЕГН: ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: