Решение по дело №97/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Ю. И. Ю. от [населено място], [община], подадена чрез пълномощник, срещу Решение №222/16.11.2023 г., постановено по анд № 770/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

Касаторът твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Счита, че извършеното деяние и неговия извършител не са безспорно установени. Като самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение сочи обстоятелството, че съдът не се е произнесъл по направените възражения за незаконосъобразност, посочени в жалбата. Излага подробни съображения за допуснати нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, свързани с несъответствие на обстоятелствата, описани в АУАН и НП и липсата на надлежно описание на нарушението. Сочи, че дървесината била натоварена и експедираната в присъствието на комисия, за което бил съставен приемо-предавател протокол. Същата била транспортирана с две превозни средства, за което били издадени три превозни билета и в тази връзка счита, че установеното по-малко количество дървесина /спрямо превозния билет/, натоварено в единия товарен автомобил, следвало да се компенсира с количество дървесина, натоварено в другия автомобил. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира деловодни разноски. В писмено становище, подадено от пълномощник, касаторът поддържа подадената жалба, по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – директор на Регионална дирекция по горите- Кърджали, чрез процесуалния си представител, намира касационната жалба за неоснователна, а оспореното решение за законосъобразно. Претендира деловодни разноски. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от касатора.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на РС-Кърджали.

Административният съд, като взе предвид посочените в жалбата касационни основания, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 3553/ 25.08.2023 г., издадено от директора на РДГ-Кърджали, с което, на основание 266, ал.1 от ЗГ на Ю. И. Ю. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. С горното решение жалбоподателят е осъден да заплати, в полза на Изпълнителна агенция по горите, гр.София и деловодни разноски в размер на 100 лв.

За да постанови решението си районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, като установеното административно нарушение било описано ясно и точно. По съществото на спора и след като обсъдил събраните по делото доказателства съдът приел, че жалбоподателят безспорно е осъществил вмененото му административно нарушение, тъй като е транспортирал количество дървесина, което не е било придружено с превозен билет. Правилно нарушението било подведено под санкционната норма на чл.266, ал.1 от ЗГ. При определянето на наказанието наказващия орган отчел всички обстоятелства, визирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и определил размера на същото към минималния, установен в закона. Изложени са и съображения за липса на маловажност на деянието, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По горните съображения съдът потвърдил издаденото наказателно постановление, като законосъобразно.

След извършена служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно.

Установено е по делото, че на 22.03.2023 г. жалбоподателят е транспортирал от [населено място], [област], до [населено място], [област], дъбови дърва за горене от дървесен вид благун и цер, с товарен автомобил, с рег. № [рег. номер]. Превозваната дървесина била придружена с два превозни билета №*** и №***, издадени за транспортиране на общо 13 пр.м³ (пространствени куб. метра)/ 7,15 пл.м^{3 (}плътни куб. метра) дървeсина от горепосочените видове. При извършена проверка от длъжностни лица при РДГ – Кърджали е констатирано, че реалното превозвано количество дървесина е с 3,5 пр.м³ повече от отразеното в издадените превозни билети. За така установеното, контролните органи съставили Констативен протокол, серия КОО № 128295/22.03.2023 г. На следващия ден е извършено ново контролно замерване, обективирано в Констативен протокол, серия КОО № 128296/23.03.2023 г., според който измереното количество дървесина, транспортирано от жалбоподателя, възлиза на 16,5 пр.м^3.. Въз основа на тези данни е съставен АУАН серия КОО№096278/23.03.2024 г. за извършено от Ю. И. Ю. нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, за това, че транспортира с товарен автомобил с рег. № [рег. номер], 3,5 пр.м³ дърва за горене, които не са придружени с превозен билет, доказващ законния им произход. По повод на подадени от жалбоподателя възражения, на 24.03.2023 г. и 29.03.2023 г. са извършени допълнителни замервания на транспортираната дървесина, резултатите от които са отразени в констативни протоколи. Така, видно от Констативен протокол, серия ИОО № 146303/24.03.2023 г., в управлявания от касатора товарен автомобил са превозвани 16,48 пр.м³ дървесина. Констатирано е също, че плътността на транспортираната дървесина е 0,67%, а не посочената в превозния билет плътност от 0,55%. Според Констативен протокол, серия ИАГ № 200209/29.03.2023 г., при извършеното замерване са установени 8,93 пл.м³ /плътни куб. метра/ количество дървесина, при издадени превозни билети за общо 7,15 пл.м³ дървесина, т.е., 1.78 пл.м³ дървесина в повече от посоченото в двата превозни билета. Въз основа на горните констатации е издадено оспореното НП, в което е прието, че в нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите, Ю. И. Ю. транспортира 1,78 пл.м³ дъбови дърва за горене, непридружени с превозен билет, доказващ законният им произход.

От изложената фактическа обстановка, възприета и от районния съд, въз основа на описаните по-горе доказателства, несъмнено се установява извършено от касатора нарушение на 213, ал.1, т.2 от Закона за горите, която норма регламентира забрана за покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет.

Безспорно е установено по делото, че транспортираната от Ю. Ю. дървесина е придружена с превозни билети за общо 13 пр.м³ /7,15 пл.м³, като при извършени от служителите на РДГ/ИАГ замервания е установено, че жалбоподателят е транспортирал 1,78 плътни куб.метра дървесина, която не е била придружена с превозен билет.

При тези факти, съдът намира за безспорно установено по делото, че касаторът е нарушил забраната по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ за транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет, респ. неоснователен е доводът в касационната жалба, че деянието не е доказано по безспорен начин.

Неоснователни са и възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи в липсата на пълно описание на нарушението, както и поради наличието на несъответствия на констатациите в АУАН и НП. В обстоятелствената част на АУАН и НП, нарушението е пълно описано и то по начин, от който става ясно, какво точно нарушение се твърди да е извършило наказаното лице. В случая, видно от съдържанието на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП, административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана, за това, че същия транспортира 3,5 пространствени куб. метра /1,78 плътни куб. метра/ дъбови дърва за горене, което количество дървесина не е придружено с превозен билет, доказващ законния им произход. Т.е, лицето е наказано за конкретно посочено деяние – нарушаване на забраната по чл.213, ал.1, т. 2 от ЗГ, за транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет, за което е приложима санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ.

Настоящата инстанция намира за неотносими към настоящия спор доводите в касационната жалба, че установеното по-голямо количество транспортирана от него дървесина е следвало да се компенсира с количеството дървесина, превозвано в друг товарен автомобил, както и че като превозвач на процесната дървесина, касаторът нямал отношение към нея, тъй като била натоварена в присъствието на комисия, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Освен, че по делото не са представени доказателства за горните твърдения, в приложените по делото два превозни билета, подписани от касатора, като превозвач на конкретно количество дървесина, е удостоверено обстоятелството, че процесната дървесина се транспортира именно с МПС с рег.№ [рег. номер], чийто водач е Ю. Ю.. Следва да се отбележи също, че товаренето на дървесина, която не е придружена с превозен билет е едно от деянията, които са изрично забранени с разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ. В случая обаче, вмененото на касатора деяние е транспортирането на дървесина, част от която не е придружена с превозен билет, а последното деяние е установено по безспорен начин от приложените доказателства.

По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение на районния съд – законосъобразно, като при постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, нито съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното искане, касаторът следва да заплати на насрещната страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/16.11.2023 г., постановено по анд №770/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Ю. И. Ю. от [населено място], [община], с [ЕГН], да заплати на Регионална дирекция по горите, гр.Кърджали, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.