№ 1797
гр. В., 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П.Т.
при участието на секретаря Г.Д.Н.
като разгледа докладваното от П.Т. Гражданско дело № 20213110104509 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Е.-П. П. АД,
ЕИК ***, срещу Л.. Н. Д., в качестото му на наследник на Н.Д.К., с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата от 1070,69 лв., представляваща сбор от сумата от 843,04 лв. – главница за
консумирана ел. енергия по фактури за периода от 19.05.2017г. до 20.02.2018г. и сумата от
227,65 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка фактура до
06.11.2020г., която сума се дължи за адрес на потребление с аб. номер ***, с адрес в с. К., ул.
„И.В.“ 14 и с кл. номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба следното: Н.К. се води клиент на ищеца, с кл. номер ***,
във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен като аб. номер ***, с
адрес в с. К., ул. „И.В.“ 14. Съгласно ОУ на договора за продажба на ел. енергия
потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната ел. енергия в срок. От
момента на падежа на съответната фактура потребителят изпада в забава. Към момента на
подаване на исковата молба наследниците на починалия потребител К. дължат на ищеца
сумата от 1070,69 лв., от която 843,04 лв. представлява главница за консумирана ел. енергия
от ответника по фактури за периода от 19.05.2017г. до 20.02.2018г., както и мораторна лихва
върху главницата в размер на 227,65 лв. Единственият наследник на потребителя е лицето
Л.. Н. Д..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен. Задълженията за периода
от 06.04.2017г. до 05.02.2018г. са изтекли по давност. Оспорва се начинът и методиката, по
които са начислени сумите. Сочи се, че на процесния адрес не е употребявано такова
количество ел. енергия, че да обоснове дължимост на сумите. Не е възможно да се отчете от
електромер подобно количество ел. енергия. Не е извършена проверка и сертифициране на
СТИ. Не е ясно как е отчитан електромерът и как е измерена потребената енергия. Оспорва
се Н. Д. да е бил потребител към ищеца. Твърди се нищожност на чл. 26, ал. 6 ОУДПЕЕ,
която гласи, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително
1
писмено уведомление за размера на задължението. Тази клауза е била обявена за
неравноправна от АС – В..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното по делото извлечение от сметка към 06.11.2020г. се установява, че
задължението на наследодателя на ответника Н.Д.К. към ищеца е в размер на 1070,69 лв., от
които 843,04 лв. – главница и 227,65 лв. – лихва за забава. Фактурите, в които са
обективирани дължимите суми, обхващат период от 19.05.2017г. (дата на издаване на
първата фактура) до 26.03.2018г. (дата на падеж на последната фактура).
По делото са представени ОУ на „Е.-П. П. АД. ОУ са били одобрени от ДКЕВР на
07.11.2007г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници единствен наследник
на Н.Д.К. е ответникът – Л.. Н. Д..
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
При постановяване на своето решение съдът се позовава на приетото в ТР номер 3 от
2011г., постановено по т.д. 3 от 2011г. на ОСГТК на ВКС. В ТР е посочено, че ЗЗД е
установил различна погасителна давност. Общата погасителна давност според разпоредбата
на чл.110 ЗЗД е петгодишна. Тя е приложима във всички случаи, при които законът не е
определил друг специален давностен срок. Такъв е срокът за периодични плащания. При
определяне характерните признаци на понятието „периодични плащания” по смисъла на
чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите трябва да се изхожда от неговото
систематично място. Разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД се намира в раздел „Погасителна
давност” в глава V „Погасяване на задълженията”. Според тази разпоредба с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания. Понятието „периодични плащания” не е определено в закона. За установяването
на действителния му смисъл и точното му съдържание е необходимо то да се разглежда с
оглед функциите на погасителната давност и спецификата на тези вземания, за които е
предвидена по-кратка от общата петгодишна погасителна давност. Погасителната давност е
установена в обществен интерес. Целта е да стимулира своевременното упражняване на
субективните граждански права. В правната наука погасителната давност се разглежда като
правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат,
са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да
иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът
упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от
закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за
бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на
всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както
между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за
едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е
отпаднал правният интерес. Погасителната давност има важна функция и в осигуряването на
справедливо съдопроизводство поради трудността за доказване на факти, които са се
осъществили далеч назад във времето. С оглед на тези функции и голямото разнообразие на
субективните права законодателят е предвидил освен общата петгодишна давност по чл.110
ЗЗД и по-кратки специални давностни срокове като по този начин се отчитат особеностите
на различните облигационни отношения. В чл.111 ЗЗД като изключение е установена
тригодишна давност за три групи вземания, едната от които е за наем, за лихви и за други
периодични плащания. Целта на определяне на специален, по-кратък давностен срок за тези
вземания, е да бъде защитен длъжникът относно онези негови плащания, които са
2
предварително известни на страните по правоотношението. Кредиторът и длъжникът в тези
случаи знаят изначално времето на изпълнение. По този начин с настъпването на всеки
падеж на кредитора се напомня за съществуващите задължения за периодични
плащания и евентуално за наличието на неизплатени такива. Ето защо за тези вземания
е предвиден по-кратък давностен срок. След като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се
отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага
само за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.
„Периодично” е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно
единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение,
защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок.
Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение. Тези множество престации се
обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва
периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат
отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е
предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка
престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи
единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост
или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната
разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните
момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено.
Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е
предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми
през определени периоди. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични
плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат
различни. Законодателят е посочил примерно две от тях в разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД
- вземанията за наем и лихви.
Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените
признаци на понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл.111,
б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според
чл.155 и чл.156 от Закона за енергетиката потребителите на топлинна енергия заплащат
цената, определена предварително и известна на страните по договора, на месечни вноски.
Предвидени са различни системи за плащане на действително потребеното количество
енергия - на 10 равни месечни вноски и две изравнителни вноски; на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална
месечна консумация, като във всички случаи се касае за периодични плащания.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира възражението на ответника
за погасяване на вземането на ищеца, поради погасяване му с оглед изтичане на тригодишна
давност, за основателно. Видно от исковата молба същата е подадена в съда на 29.03.2021г.
Претендираното от ищеца вземане е за периода от 19.05.2017г. (дата на издаване на
първата фактура) до 26.03.2018г. – дата на настъпване на падеж на последната издадена
фактура. Следователно от 27.03.2018г. е започнал да тече тригодишният давностен срок по
смисъла на чл. 111 ЗЗД. Давността е изтекла на 27.03.2021г. Исковата молба е подадена след
този срок, поради което вземането на ищеца се явява изцяло погасено по давност. Исковете
се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се
присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 320,00 лв.
3
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Е.-П. П. АД, ЕИК ***, срещу Л.. Н. Д., ЕГН
**********, в качестото му на наследник на Н.Д.К., ЕГН **********, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца сумата от 1070,69 лв., представляваща сбор от сумата от 843,04 лв. – главница за
консумирана ел. енергия по издадени фактури за периода от 19.05.2017г. до 20.02.2018г. и
сумата от 227,65 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяка
фактура до 06.11.2020г., която сума се дължи за адрес на потребление с аб. номер ***, с
адрес в с. К., ул. „И.В.“ 14 и с кл. номер ***, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „Е.-П.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„В.В.”, В. Т. Г ***, да заплати на Л.. Н. Д., ЕГН **********, сумата в общ размер от 320,00
лв., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4