Р Е Ш Е Н И Е № 91
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 14.04.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Димчо Луков
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 97 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 17 от ЗЗДН.
С Решение № 17/ 23.01.2020 год. по гр.д. № 1705 по описа на Районен съд - Нови пазар за 2019 год. е отхвърлена молбата на С.С.И. срещу съпруга й М.Е.И. за защита от домашно насилие, а издадената заповед за незабавна защита № 1/03.01.2020 год. е обезсилена.
Недоволна от така постановеното решение останала молителката, която депозира въззивна жалба. Счита същото за неправилно, необосновано и постановено при допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Моли атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което молбата й да бъде уважена и на въззиваемата страна бъдат наложени посочените във въззивната жалба мерки по чл. 5, ал. 1, т.1 и т. 3 от ЗЗДН. Моли на осн. чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на въззиваемия да бъде наложена глоба в размер, определен от съда.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява лично, заедно с процесуалния си представител адв. Б.Б.,***, редовно упълномощен, който поддържа въззивната жалба, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М.Е.И., чрез процесуалния му представител адв. Г.Т.,***, в който излага, че въззивната жалба е неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Представя писмени доказателства - копие от нотариална покана, вписана под акт № 9, том , per. № от 27.01.2020 год. на Нотариус , per. № *на НК, с район на действие PC Нови пазар и протокол за явяване по връчената нотариална покана от 17.02.2020 год.
В съдебно заседание въззиваемият редовно призован не се явява, за него се явява адв. Г.Т.,***, редовно упълномощен, който поддържа отговора, не сочи нови доказателства и няма нови доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС - напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
В представената по делото молба с пр. осн. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 15 от ЗЗДН молителката твърди, че с ответника са съпрузи, като последният от близо 5 години осъществява физически и психически тормоз спрямо нея, в резултат на което двамата са се разделили през месец април 2019 год. Сочи, че ответникът е заминал да живее в Холандия, откъдето продължил да осъществява психически тормоз над нея. Излага, че през месец август 2019 год. ответникът се е завърнал в България като заживял в жилището на своите родители, което се намира непосредствено до семейното им жилище. Молителката сочи, че първият акт на насилие от страна на съпруга й бил осъществен на 30 ноември 2019 год. около 8.00 часа и се изразявал в отправяне на заплахи, обиди, употреба на нецензурни епитети и опит за физическа саморазправа. Твърди, че на 15.12.2019 год. ответникът е влязъл в общото им жилище и е взел нейната шевна машина. Молителката навежда твърдение, че е установила липсата на шевната машина на 16.12.2019 год. На същата дата около 10:30 часа е видяла съпруга си, отправила е молба да й върне шевната машина, но последният отново я заплашил с физическа саморазправа.
В депозирана искова молба молителката уточнява, че на 30.11.2019 год. в 8.00-8.30 часа ответникът е заявил, че е взел пералнята от семейното им жилище като й казал да пере дрехите си при съседите. Ищцата допълва, че ответникът е изхвърлил в коридора дрехи на нейна клиентка, които трябвало да коригира на шевната машина, избутал я с ръка и започнал да крещи, че ще „изхвръкне“ от къщата, напсувал я и я нарекъл „курва“. На 16.12.2019 год. ответникът отново отправил обидни думи към ищцата.
С декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН молителката декларира изложената в молбата и в исковата молба фактическа обстановка.
На база на така представените от молителката писмени доказателства съдът е издал заповед за незабавна защита, с която е задължил ответника М.Е.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранил да приближава нея, дома й в с. П., обл. Ш., ул. ..., местата за социални контакти, които посещава, както и магазина за хранителни стоки в с. П., обл. Ш., ул. ...на разстояние по-малко от 50 метра.
От представеното удостоверение за сключен граждански брак № 084202/ 28.12.1992 год. се установява, че страните са законни съпрузи.
Не се спори между страните, че към момента е налице висящо бракоразводно производство, инициирано от ответника.
Видно от Протокол за предупреждение от 30.11.2019 год. молителката С.И. е била предупредена от полицейски орган да не отправя закани, обиди и заплахи за психически тормоз и физическа саморазправа спрямо ответника М.И.. От Протокол от 16.12.2019 год. се установява, че на посочената дата на ответника е отправено предупреждение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката.
На 16.12.2019 год. на ответника са снети обяснения, в които последният сочи, че не живее в къщата, обитавана от молителката, а в дома на родителите си. Твърди, че със съпругата му живеят отделно от около 1 година и е подал молба за развод. Излага, че къщата, в която живее молителката е собственост на неговите родители, а тя неоснователно не допуска нито него, нито родителите му. Признава, че е изнесъл пералнята от къщата, но сочи, че същата не е нейна собственост.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. Е.И. И.и А.Х.И., водени от ответника.
Не се спори, а и от показанията на свидетеля Е.И. И.(баща на ответника) се потвърждава, че семейното жилище на съпрузите, находящо се в село П., общ.К., обл.Ш., ул..., е собственост на родителите на ответника. Последните живеят в друг свой имот, находящ се на ул..., в съседство с процесния имот. И двамата разпитани свидетели излагат, че ответникът работи и живее в Холандия, като се връща периодично в България - 2,3 пъти в годината. Свид. И.заявява, че от около година съпрузите са разделени, а ответникът отсяда в къщата на родителите си. Сочи, че през месец ноември миналата година синът му действително е пренесъл пералнята от семейното жилище в жилището на родителите си, като твърди, че тези му действия били продиктувани от обстоятелството, че в бащината му къща пералнята се развалила и нямало по какъв начин да си изпере дрехите. Свидетелят лично е присъствал на възникналия между страните по делото спор по повод пералнята, но отрича да е чул от сина си цитираните в исковата молба обиди и ругатни. От показанията на св.И.се установява, че на 15.12.2019г. ответникът наистина е взел от дома им шевната машина, тъй като имал намерение да я ползва. От показанията на свид. И.не се установяват други релевантни за делото обстоятелства, тъй като самата тя не е била свидетел на възникнали между страните спорове. Твърди, че от майката на ответника е чула, че последният е взел пералнята и шевната машина от семейното жилище и е пренесъл уредите в дома на родителите си на ул....
Пред настоящата инстанция са представени писмени доказателства - копие от нотариална покана, вписана под акт № 9, том , per. № от 27.01.2020 год. на Нотариус , per. № *на НК, с район на действие PC Нови пазар и протокол за явяване по връчената нотариална покана от 17.02.2020 год., които въззивният съд е допуснал като допустими, относими, необходими за правилното разрешаване на правния спор, предмет на делото. От тях може да се достигне до извода, а и това обстоятелство не е спорно в настоящото производство, че жилището, обитавано от молителката в хода на първоинстанционното производство, находящо се в село П., общ.К., обл.Ш., ул..., е собственост на Е.И. И.- баща на ответника. С представената по делото нотариална покана последният е поканил молителката С.С.И. на 17.02.2020 год. да му предаде ключовете и владението върху посочения имот или да заплаща месечен наем за ползването му. Видно е от Протокол за явяване по връчената нотариална покана от 17.02.2020 год., че на посочената в нотариалната покана дата молителката е предала ключовете на процесния имот на Е.И. Исмаилов.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба с правно основание чл. 4, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДН. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН в случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита. Като в ал. 2 на същата разпоредба е посочено, че ако има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
Дефиниция на понятието „домашно насилие" е дадена в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, като за да бъде производството по реда на ЗЗДН допустимо е необходимо насилието да е осъществено спрямо лице или лица, с които ответникът се намира в родствена връзка или с които е или е бил в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Не се спори, че и към настоящия момент страните по делото са съпрузи, т.е. имат семейна връзка, основана на сключен между тях брак, въпреки инициираното от ответника бракоразводно производство. При анализ на разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на личното и имуществено благо на пострадалия.
За да бъде окачествено едно действие като " насилие", обаче, е необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и лични проблеми, като преценка следва да се прави за всеки конкретен случай. Поради характера и спецификата на отношенията между кръга от лица, визирани в чл.З от ЗЗДН, както и поради обстоятелството, че по правило актовете на домашно насилие се извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил възможност на пострадалото лице да представи декларация по чл.9, ал.З от ЗЗДН, която съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство в производството, наред с други доказателствени средства по ГПК. Чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН изрично предвижда, че при липса на други доказателства декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага с особена доказателствена сила и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице.
При наличието на други доказателства, обаче, съдът е длъжен да обсъди и тях във взаимната им връзка, като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. Следва да се отбележи, че предвидената от законодателя самостоятелна доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не създава презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН, следва да се прилагат общите правила на ГПК, т. е. молителят следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието, а в тежест на ответника при направено от негова страна оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила.
За да разреши спора, районният съд е събрал всички необходими, относими и допустими по делото доказателства - писмени и гласни. Допустими и относими доказателства са представени и приети и във въззивното производство.
След анализ на събрания доказателствен материал и пред двете инстанции, настоящият съдебен състав намира, че действията на ответника на 30 ноември 2019 год. около 8.00 часа и на 16.12.2019 год. около 10:30 часа не могат да се квалифицират като домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, както правилно е възприел и първоинстанционният съд. Нито от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, нито от свидетелските показания може да се достигне до друг, различен извод.
Действително, разпитаните по делото свидетели не са присъствали на мястото и по времето на твърдените актове на домашно насилие, поради което нямат преки възприятия. От показанията им, обаче, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, безспорно се установиха част от обстоятелствата, изложени в исковата молба, а именно: че ответникът е взел пералнята и шевната машина от семейното им жилище и ги е пренесъл в дома на родителите си, в който към настоящия момент живее, за да ги ползва. И двамата свидетели потвърждават твърдението на молителката, че ответникът работи и живее в Холандия, че страните са съпрузи, но живеят разделени от около година, че семейното жилище е собственост на бащата на ответника, но в момента се обитава единствено от молителката, а ответникът, когато се връща в България, живее в другото жилище на родителите си, което се намира в непосредствена близост до семейното им жилище. Не може да се възприеме тезата на процесуалния представител на молителката, че показанията на свид. И.са неистинни, поради обстоятелството, че свидетелят отговаряйки на зададен от съда въпрос е посочил различна дата - 15.12.2019 год., вместо 16.12.2019 год. Настоящата инстанция е на мнение, че в случая се касае за несъзнателна грешка (доколкото свидетелят е отговорил на така зададения от първоинстанционния съд въпрос), а изложеното от свидетеля следва да се кредитира.
Предвид направеното от ответника оспорване да е извършил сочените от молителката актове на домашно насилие, в тежест на последната беше да докаже при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея е било осъществено домашно насилие на посочените дати - 30.11.2019 год. и 16.12.2019 год.. Не беше доказано, обаче, ответникът да е употребявал спрямо молителката обидните думи, ругатни и закани за физическа саморазправа, посочени в исковата молба и в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Напротив, от приложения Протокол за предупреждение от 30.11.2019 год. е видно, че на първата дата, за която молителката твърди, че спрямо нея е бил осъществен акт на домашно насилие, именно тя е била предупредена от полицейски орган да не отправя закани, обиди и заплахи за психически тормоз и физическа саморазправа спрямо ответника М.И..
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай, както от твърденията на молителката, така и от събраните по делото доказателства не се установява никакво агресивно поведение от ответника М.Е.И., което би могло да се квалифицира като психическо или физическо насилие, годно да накърни личността.
При анализ на доказателствения материал по-скоро може да се направи извод, че спорът между страните е продиктуван от неуредени между тях имуществени и семейни отношения, които обаче следва да бъдат уредени по друг начин - доброволно или от съда, но в друго производство, а не чрез инициираното производство за защита от домашно насилие. Целта на ЗЗДН е да даде бърза и своевременна защита на лицата, които действително се намират в риск по повод упражнено по отношение на тях насилие, а не чрез него да се уреждат други гражданскоправни спорове между страните.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на С.С.И. срещу съпруга й М.Е.И. за защита от домашно насилие, а издадената заповед за незабавна защита № 1/ 03.01.2020 год. е обезсилена, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 09.06.2004 год. - чл. 22 от Наредбата.
Така мотивиран Шуменският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17/ 23.01.2020 год., постановено по гр.д. № 1705 по описа на Районен съд - Нови пазар за 2019 год.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК С.С.И., ЕГН:**********,*** да заплати на М.Е.И., ЕГН:**********,*** сторените в настоящото производство съдебно деловодни разноски в размер на 400.00 лева.
На осн. чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.