РЕШЕНИЕ
№ 4816
гр. София, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. Г.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110123934 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу С. М. Ж., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ***********, за установяване на вземания по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 570,39 лв.
дължима главница за доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се на
адрес: гр. София, **********, аб. № *******, за периода от 01.5.2017 г. до 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 26.03.2021 г. до окончателното й погасяване,
84,46 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 16.03.2021 г., 27,54 лв. неплатена цена на услуга
дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 26.03.2021 г. до окончателното й погасяване, и 5,19 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г.
до 16.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021 г. по ч.гр.д.№17161/2021 г. по описа на СРС,
157 с-в.
Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените
субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало
по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за
периода 01.05.2017 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна енергия, а последният не е
заплащал дължимите за нея суми на уговорения в приложимите за периода общи
условия падеж, а именно - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка
1
и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Ответникът С. М. Ж. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, с
който оспорва предявените искове при възражения, че процесният гараж не е
топлоснабден, тъй като няма изградена инсталация и щрангове, поради което не е
ползвана топлинна енергия. В условията на евентуалност, релевира възражение за
изтекла погасителна давност.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Термокомплект” ООД не изразява становище по предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и видно от представения Нотариален акт за собственост
на жилище построено върху дворно държавно място от ЖСК „* № 187, том І, рег. №
**9, дело № * от * г., на същата дата ответникът С. М. Ж. е придобил собствеността
върху Гараж № 1, находящ се в гр. София, *******************на жилищна сграда на
ЖСК „*****************
Представените е Договор № ***************** г. между етажните собственици
на процесната сграда и третото лице помагач „Термокомплект“ ООД за извършване от
третото лице на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти,
съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето
решение от общото събрание на етажната собственост на 17.08.2002 г., както и
Договор от 13.06.2017 г., сключен между ищеца и третото лице помагач за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради
етажна собственост.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
По делото са представени и индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за процесния период, изготвени от третото лице-помагач „Термокомплект“
ООД, както и протоколи за неосигурен достъп.
Според заключението на вещото лице И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334,
изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Абонатната станция
топлозахранва един вход – В. Общият топломер се отчита по електронен път в
началото на всеки месец. Вещото лице е посочило в табличен вид показанията на
общия топломер. За процесния имот изчислението на топлинна енергия за отопление
от сградна инсталация е на база отопляема кубатура 56 куб.м., съгласно акт за
разпределение на кубатурата, представен на вещото лице. За процесния период не е
осигурен достъп до имота, за което има изготвени протоколи от 13.05.2018 г.,
11.05.2019 г. и 01.06.2020 г. По данни на ФДР в имота има руски радиатор с размер 6
глидера 500/108/140 мм с инсталирана мощност 1032 W, като до настоящият момент в
офиса на „Термокомплект“ не е постъпвал документ за демонтаж на радиатора. За
процесния период има служебно начислена топлинна енергия за радиатора на база
инсталирана мощност в размер 1032 W, умножена по максимален специфичен разход
на сградата, умножена по една дялова единица. В процесния имот няма начислена
топлинна енергия за общи части и за БГВ. Вещото лице е посочило, че доставеното
количеството топлинна енергия е на стойност 570,38 лв. за процесния период. Вещото
лице е посочило, че топломерът е преминавал на периодични проверки през 42 месеца
вместо 24 месеца, но същият не е сменен и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Вещото лице по допълнителното заключение на СТЕ, след извършен оглед в
имота на ответника е установило, че към момента на огледа гаражът се ползва за склад
и в него липсват предвидения по проект радиатор, както и захранващите го тръби –
същите са демонтирани. По проект гаражът е отопляем.
2
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са
574,11 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР – 570,39 лв. Вещото
лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 16.03.2021 г. – 87,62 лв. Размерът на главницата за предоставена
услуга дялово разпределение от 01.02.2018 г. до 01.04.2020 г. е 27,54 лв., а законната
лихва върху тази сума за периода 31.03.2018 г. – 16.03.2021 г. е в размер на 05,09 лв.
Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които
възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение
с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване, или ползване на имота на
друго облигационно основание.
Предвид изложеното и видно от представените по делото доказателства
(Нотариален акт за собственост на жилище построено върху дворно държавно място
от ЖСК „Агросредец“ гр. София № *, том *, рег. № *дело № *от **** г.), ответникът е
бил собственик на топлоснабдения имот за процесния период, следователно същият е
имал качеството потребител на топлинна енергия.
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответника и ищеца съществува облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за ищеца
„Топлофикация София” ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден обект
топлинна енергия, а за ответника е налице задължение да заплаща нейната цена, в
качеството му на потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
3
параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение № 2/2016 г.,
постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е посочено,
че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Не е спорно по делото, че имотът на ответника се намира в сграда – етажна
собственост, а съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Етажната собственост по местонахождението на
процесния имот е сключила договор с „Термокомплект” ООД за извършване на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода. Не се твърди и не се представят
доказателства взетото от общото събрание решение да е оспорено по надлежния
законов ред, поради което същото е влязло в сила.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В конкретния случай спорът между страните се свежда до това дали, предвид
демонтирането на радиатор и захранващи тръби в процесния гараж, ответникът дължи
цената на топлинна енергия за отопление на имота, за отопление на общите части,
както и за тази, отдадена от сградна инсталация. Предвид събраните по делото
доказателства може да се обоснове извод, че по проект процесният гараж е отопляем,
доколкото в същия е имало радиатор, който по данни на ответника е демонтиран.
Действително при извършен от вещото по СТЕ оглед е констатирано, че радиаторът и
захранващите го тръби са демонтирани, по делото обаче липсват доказателства за
датата на демонтиране на радиатора и захранващите тръби, поради което съдът не
може да обоснове извод, че в процесния период, за който се претендира цената на
доставената топлинна енергия радиаторът е липсвал, респективно до процесния имот
не е доставяна топлинна енергия за отоплението му. В посочената хипотеза и при
положение, че на ФДР е предоставен достъп до имота при годишното отчитане,
същото е могло да констатира липсата на радиатор за процесния период, което от своя
страна да доведе до неначисляване на топлинна енергия за отопление на имота.
Ответникът обаче, видно от представените протоколи от дата 13.05.2018 г., 11.05.2019
г. и 01.06.2020 г., за нито едно годишно отчитане не е осигурил достъп до имота, което
е възпрепятствало отчетното дружество да констатира наличието или не на радиатор,
респективно доставеното количество топлинна енергия до имота на ответника. В
хипотезата на неосигурен достъп и при положение, че по делото липсват данни за
4
датата на демонитране на отоплителното тяло, приложение намира разпоредбата на чл.
70, ал. 4 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.,
съгласно която на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни
тела в имота се начислява енергия по реда на т.6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1
като отоплителни тела без уред. В този смисъл със заключението на основната СТЕ се
доказа, че ищцовото дружество е начислило служебно количество топлинна енергия,
поради неосигурения достъп и при наличие на данни за съществуващ 1 бр. радиатор по
реда на посочената наредба.
Поради изложените мотиви и доколкото липсват данни за датата на демонтажа
на захранващите тръби, ответникът дължи и цената на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация, което съгласно заключението на основаната СТЕ е определена
като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление минус сумата
от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти, топлинна енергия за
отопление на общи части (стълбище) и топлинна енергия за БГВ, разпределена
пропорционално на отопляемите обеми, който в случая е 56 куб.м., съгласно акт за
разпределение на кубатурата. Ето защо съдът намира, че по делото се установи, че до
процесния имот за исковия период е доставена топлинна енергия на стойност 570,38
лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е доставял
топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество и оттук подаването на
топлинна енергия с по-висока температура да е повлияло върху размера на
начислените суми. Със заключението на съдебно-счетоводната експертиза се доказа,
че неплатената сума за доставената за процесния период топлинна енергия е в размер
на 570,39 лв., в какъвто размер е и претенцията на ищеца.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съгласно
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите
им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът
в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на 26.03.2021 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 26.03.2018 г., са погасени по давност.
Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно по отношение на задълженията за периода 01.05.2017 г. –
31.01.2018 – за последния месец от посочения период задължението е станало
изискуемо на 17.03.2018 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния
ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за това
вземане е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
следователно вземанията за посочения период са погасени по давност. Вземанията за
периода 01.02.1018 г. – 30.04.2020 г. не са покрити от давност, тъй като вземането за
потребена топлинна енергия за м. 02.2018 г. е станало изискуемо на 14.04.2018 г., т.е.
давността за това задължение не е била изтекла към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като с подаването на същото на
26.03.2021 г. погасителната давност за вземанията за този период е била прекъсната.
Следва да се отбележи, че дължимата сума от годишното изравнение за
отоплителен сезон 2017/2018 г. в размер на 19,87 лв. не се явява погасена по давност,
доколкото това задължение е възникнало след годишното отчитане и издаването на
обща фактура от ищеца, което в случая видно от заключението на ССчЕ е направено
през м. 7.2018 г., следователно падежът е настъпил на 14.09.2018 г. и давността за него
не е била изтекла към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Следователно претендираните суми за периода 01.05.2017 г. – 31.01.2018
5
г. са погасени по давност, а извън погасителната давност остават сумите само за
периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г., включително сумата за доплащане, възникнала
след годишното изравнение през м. 7. 2018 г., които според заключението по
изслушаната СТЕ са в размер на 481,72 лв., до който размер следва да се уважи
претенцията за цената на доставената топлинна енергия, а в останалата част до пълния
предявен размер, искът подлежи на отхвърляне.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. Размерът на дължимата законна лихва
за периода от 15.09.2018 г. до 16.03.2021 г. върху основателната част от главницата,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК е в размер на 65,12 лв., до който размер се
явява основателна претенцията на ищеца, а в останалата част до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна цена за отчитане на показанията на индикатора за разпределение
на разхода за отопление, водомери за топла вода, поддръжка на монтираните уреди и
изготвяне на обща и индивидуална сметка. От представените по делото писмени
доказателства и прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че ответникът дължи и не е платил задължението си за услугата дялово
разпределение за периода 01.02.2018 г. – 30.04.2020 г. в размер на 27,54 лв., поради
което искът се явява изцяло основателен.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
въпреки изричните указания на съда в тази насока, поради което акцесорната
претенция и в тази част се явява неоснователна.
6
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 25 лева -
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
иска на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски, а именно сумата от 62,65 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете. Същият е сторил разноски в
размер 25 лв. държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице по СТЕ, 300 лв. депозит за
вещо лице по ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. От тях съобразно уважената част
на иска следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 730,94 лв.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове, като същият е направил
своевременно искане за присъждане на разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, а
именно 350 лв. платено адвокатско възнаграждение и 100 лв. платен депозит за вещо
лице по СТЕ, от които следва да му се присъдят 74,09 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
*********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от сумата
481,72 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за недвижим имот,
находящ се на адрес: гр. София, **********, аб. № *******, за периода от 01.2.2018 г.
до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 26.03.2021 г. до окончателното й
погасяване, 65,12 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 16.03.2021 г., 27,54 лв. неплатена цена
на услуга дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
7
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – 26.03.2021 г. до окончателното й погасяване, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2021
г. по ч.гр.д.№17161/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове за горницата над 481,72 лв. до пълния предявен размер 570,39 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.01.2018 г., за горницата над 65,12 лв.
до пълния предявен размер от 84,46 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2018
г. до 16.03.2021 г., и за сумата и 5,19 лв. обезщетение за забава върху дължимата
главница за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до 16.03.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.04.2021 г. по ч.гр.д.№17161/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. М. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *********** ДА
ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 62,65 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 730,94
лв.– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ДА ЗАПЛАТИ НА С. М. Ж.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 74,09 лв.– разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Термокомплект“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8