Номер 44414.09.2020 г.Град
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно дело №
20205000600429 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.270, ал.4, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подадена въззивна частна жалба от адв. Т.В. - защитник на
подс. И. А. П. , по НОХД № 2118/2020 г., на * окръжен съд против постановеното в открито
съдебно заседание на 01.09.2020 г. протоколно определение, с което е било оставено без
уважение искането им за промяна на мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в
по-лека такава.
В жалбата се изтъкват доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното определение. Изразява се несъгласие с тезата на съда, че няма нововъзникнали
обстоятелства, които да променят основанието за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение спрямо подзащитния му. При първоначалното си призоваване е показал
добросъвестно поведение, като преди да бъде задържан се е явявал доброволно пред
органите на полицията и е оказал съдействие при изясняването на случая. Намират също за
надвишени рамките за разумен срок на задържането на подсъдимия П. от момента на
започване на досъдебното производство.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с изложените съображения в
жалбата и материалите по делото, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 7 дневен
срок и от лице с нужната процесуална легитимация, но разгледана по съществото си е
неоснователна.
С протоколното си определение от 1.09.2020г. по нохд № 2181/2020 г., *т окръжен
съд, на основание чл.270, ал.2, вр. ал. 1 от НПК е оставил без уважение, искането на
защитата на подс. И. П. за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека, приемайки
1
че няма новонастъпили обстоятелства, както и не са надвишени рамките на разумните
срокове от неговото първоначално задържане.
Тези изводи на първоинстанционният съд се споделят и от настоящия въззивен
съдебен състав по следните съображения:
На първо място, действително след взимане на първоначалната най-тежка мярка за
неотклонение на подс. П., не са установени нови обстоятелства, налагащи промяна в
предходните становища на съдилищата в производствата по чл. 65 от НПК за адекватност на
определената мярка за процесуална принуда.
Реалната опасност от укриване или извършване на друго престъпление, правилно е
обоснована, не само посредством съобразяването със законовата презумпция по чл.63, ал.2,
т.1, пр.2, вр. ал.1 от НПК, тъй като престъплението за което подсъдимият е обвинен е
извършено при условията на опасен рецидив. В тази връзка са съобразени допълнително
високата степен на обществена опасност на самото деяние – извършено посред бял ден, от
множество лица, по отношение на самотно живееща възрастна жена, в покрайнините на
населено място, без наличието на близки съседи и при особена изобретателност на
действията на извършителите. Отделно от това е взета предвид и високата степен на
обществена опасност на личността на дееца, който извън правната квалификация на
вмененото му инкриминирано деяние, в предходния изминал период многократно е бил
осъждан, като съществува сериозен риск при по-лека мярка за неотклонение от извършване
на нови престъпни посегателства.
На второ място безспорно е изтекъл срок от около 10 месеца от момента на
първоначално вземане на настоящата най-тежка мярка за неотклонение спрямо подс. П.,
който обаче включва досъдебното и първоинстанционно съдебно производство. И в този
смисъл са неотносими максималните срокове, предвидени за досъдебното производство по
чл.63, ал.4 от НПК. Съдебното заседание за разглеждане на адекватността на мярката за
неотклонение е било насрочено веднага след образуване на делото в * окръжен съд, както и
предстои провеждане на разпоредително съдебно заседание. В този смисъл не може да се
приеме за основателна тезата на защитата за нарушаване на принципа за разглеждане и
решаване на делото извън рамките на разумните срокове, което предава на мярката за
неотклонение репресивен характер.
Изтъкнатите от защитника съображения, свързани с добросъвестното процесуално
поведение и продължителното му задържане под стража, не дават автоматично основание за
промяна на становището, че с вземането на една по-лека мярка за неотклонение спрямо П.
биха се изпълнили успешно целите на чл.57 от НПК.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че следва да се
остави без уважение, подадената от адв. В. въззивна частна жалба, а постановеното
определение на * окръжен съд следва да се потвърди като обосновано и законосъобразно.
2
Водим от горното и на основание чл.345, ал.1 от НПК, Апелативният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение от 01.09.2020 г. по НОХД № 2118/2020
г. на * окръжен съд, с което е оставено без уважение искането на адв. В. за промяна на
мярката за неотклонение на подс. И. А. П. от „Задържане под стража” в по-лека такава.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3