Решение по дело №8484/2019 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1053                                                      27.04.2020 г.                                           гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                      XXXVIII – ми граждански състав

На двадесет и пети февруари                                                  две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                               Председател: Невена Ковачева

Секретар: Станка Добрева                                                                                                                

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 8484 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Н.П.Я., ЕГН **********, адрес: *** срещу П.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7200 лева, представляваща невърнат заем, даден от Я. на Д. по силата на сключени между тях устни договори за заем – на 21.07.2017 г. – 500 лева и на 31.07.2017 г. – 6700 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. В условията на евентуалност се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата на основание неоснователно обогатяване, ако не се установи договорно правоотношение.

Сочи се, че страните са били в облигационна връзка по повод сключени договори за заем, съгласно които заемодателят Я. предоставил на заемополучателя Д. сума в общ размер на 7200 лева на два пъти – на 21.07.2017 г. – 500 лева и на 31.07.2017 г. – 6700 лева. Общият размер на предоставената сума бил 7200 лева, които ответникът се задължил да върне. Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответната страна е оспорила исковата претенция по основание и размер. Посочено е, че страните никога не са уговаряли ответникът да получи заем от ищеца, нито пък е приемал от него суми на основание заем. В условията на евентуалност е посочено, че ищецът съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг, заплащайки наем за апартамент, в който е следвало да живеят децата му.

Моли се съда да отхвърли иска.

Съдът, като прецени доводите на страните и представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

В тежест на ищеца по делото бе да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за заем, по който е изпълнил задълженията си точно, както и че е поканил ответника да върне заетите пари.

Предявен в условията на евентуалност е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Събрани по делото са гласни доказателства. Свидетелят Д. е посочил, че е приятел на ищеца. Преди години имахме и бизнес отношения. Знае за паричния заем лично от П.. На 06.09.2017 г. тя му разказала, че е взела от Н.Я. 500 лева на 21.07.2017 г. и след това още 6700 лева на 31.07.2017 г. Той й е помогнал, за да може да си плати наема за апартамента. Я. също му е споменавал, че ще помогне на П. и че ще й даде пари назаем, за да си оправи наема, но не е споменавал точна сума. Н. споделил на свидетеля, че иска П. да му върне парите. Половин година след това поискал от нея да му върне парите, но тя отказала. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира показанията на свидетеля като последователни и непротиворечиви, като същият пресъздава лично възприети от него събития.

Съдът приема за установено възникването на облигационно правоотношение между страните, породено от договор за паричен заем, сключен на 21.07.2017 г. за сумата 500 лева, което се установява от събраните по делото гласни доказателства. Облигационното отношение, възникнало между страните, съдържа именно съществените признаци на договор за заем, уреден в разпоредбата на чл. 240 ЗЗД – ищецът е предал на 21.07.2017 г. на ответника сумата от 500 лева, а ответникът се е задължил да върне сумата – това се установява по безспорен начин от събраните гласни доказателства. Я. е дал на Д. сумата, като видно от свидетелските показания половин година след това е поискал от нея да му върне парите, но тя е отказала. Не е установено и до настоящия момент Д. да е изпълнила задължението си да върне предоставената й в заем сума. Ищецът изрично е поканил ответника да му върне парите най-късно с подаване на исковата молба, предмет на настоящото дело, т. е. настъпила е изискуемостта на задължението за връщане на дадената в заем сума, претендирана в настоящото производство. Ответникът не е доказал, въпреки изрично указаната му тежест, нито е изложил твърдения, че е върнал предоставената му сума, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 500 лева се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

По отношение на втория предявен иск съдът намира, че не е доказано от страна на ищеца наличие на валидно възникнало заемно правоотношение на 31.07.2017 г. за сумата 6700 лева. Писмени доказателства, установяващи категорично сключване на договор за заем с посочените от ищеца параметри, не бяха представени, а гласните доказателства в тази им част не могат да бъдат кредитирани предвид забраната, предвидена в разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо и искът като недоказан следва да се отхвърли.

Поради това е необходимо да се разгледа предявеният в условията на евентуалност иск за заплащане на сумата на основание неоснователно обогатяване.

Предмет на евентуалния иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е твърдението, че сумата 6700 лева е дадена на ответника без основание и съдът следва да установи предаването, съответно получаването на парите, както и че няма основание за това. В тежест на ищеца е да установи предаването и получаването на парите, а ответникът, който твърди, че сумата е дадена с дарствено намерение – в изпълнение на нравствен дълг на ищеца към неговите деца и майка им, е следвало да го докаже по правилата на пълно главно доказване. В случая, от данните по делото не се установява заемно правоотношение за сумата 6700 лева поради липсата на писмени доказателства, водещи към това, и забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК за установяване на сделки на стойност над 5000 лева единствено със свидетелски показания.

От данните по делото обаче – събраните гласни доказателства, за които в хипотезата на неоснователното обогатяване няма ограничение за кредитиране, се установява предаване на исковата сума – 6700 лева на 31.07.2017 г., като няма доказателства тя да е дадена на Д. по договор за дарение, нито на някакво друго правно основание. Парите трябва да бъдат върнати на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Налице е неоснователно обогатяване поради липса на друг валиден източник на възникване на облигационна връзка между страните.

Поради това евентуалният иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 6700 лева е основателен и следва да бъде уважен.

 

Предвид крайното решение на съда по съществото на спора съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени понесените съдебно – деловодни разноски. Съдът намира за основателно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Същото надвишава минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 690 лева. Възнаграждението следва да бъде намалено до този размер, тъй като делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, проведени са само две заседания, не са събрани множество доказателства. Ето защо на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 978 лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Водим от горното, Бургаският районен съд

 

Р ЕШ И:

 

ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Н.П.Я., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща задължение по устен договор за паричен заем от 21.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2019 г., до окончателното плащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н.П.Я., ЕГН **********, адрес: *** осъждане на П.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** да заплати сумата от 6700 лева на основание сключен между тях устен договор за заем на 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 03.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Н.П.Я., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 6700 лева (шест хиляди и седемстотин лева), представляваща сума, с която Д. неоснователно се е обогатила за сметка на Я. на 31.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2019 г., до окончателното плащане на сумата.

ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Н.П.Я., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 978 лева (деветстотин седемдесет и осем лева), представляваща съдебно-деловодни разноски в производството.   

 

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

Вярно с оригинала!

К.К.