№ 23
гр. Пловдив, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско
дело № 20245001000570 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 15 от 11.01.2024 година, постановено по т. дело №
214/2022година по описа на Окръжен съд – С.З., е осъдено З.А.Д. „Д.Б.Ж. И
З.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. С.“ № 1, да заплати
на Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.З.“ № 76, вх. А, ет.2, ап. 22,
обезщетение в размер на 120 000 лв. по предявен частичен иск за 150 000 лева
от 200 000 лв., за причинените й неимуществени вреди от смъртта на майка й
Н.Н.В. при ПТП на 07.09.2020 г., ведно със законната лихва от 11.09.2020 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск над сумата от 120
000 лв. до претендирания размер от 150 000 лв. като неоснователен.
Осъдено е З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., да заплати на адвокат П.
К., адрес за призоваване гр. К.” № 6, ет. 4, офис 10, адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата в размер
на 4 348, 80 лв. съразмерно с уважената част от иска.
Осъдена е Д. И. Х., ЕГН **********, да заплати на З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“
1
АД, ЕИК ...., направените по делото разноски в размер на 182, 60 лв.
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Осъдено е З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер 4 800 лв.
и сумата от 1 962, 40 лв. за възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета
на съда, съразмерно с уважената част от иска.
С определение № 209 от 14.03.2024 година, постановено по т. дело №
214/2022 година на ОС – С.З. в производство по чл. 248 от ГПК, е оставена
без уважение молбата на адвокат П. К. за изменение на решението в частта за
разноските.
Срещу постановеното решение са подадени две въззивни жалби.
Ответникът в първоинстанционното производство З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“
АД е обжалвал решението в осъдителната му част за присъдено обезщетение
за неимуществени вреди от 120 000 лева при прието съпричиняване от 20%.
Оплакванията са за нарушение на материалния закон и противоречието му
със събраните по делото доказателства, както и със съдебната практика.
Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил чл. 52 от
ЗЗД, като е определил завишен размер на обезщетението за неимуществени
вреди, несъобразен с обема и интензитета на търпените вреди. Твърди се
също, че е определен изключително нисък процент на приноса на
пострадалата, изразяващ се в непоставен предпазен колан, без да се съобрази,
че съгласно приетите експертизи не би се стигнало до летален изход при
наличие на такъв, поради което приносът бил над 50%. По тези съображения
се поддържа неоснователност на главния иск, респ. неправилност на
решението, с което той е уважен. Посочено е, че решението е неправилно и по
акцесорната претенция за лихви с оглед неоснователността на главния иск.
Искането е да се отмени решението в обжалваните части, да се отхвърлят
исковете, като се присъдят на жалбоподателя направените разноски. При
условията на алтернативност се иска приемане на по-висок процент на
съпричиняване.
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор от адвокат П. К.
като пълномощник на Д. И. Х., с изразено становище за нейната
неоснователност, с искане за потвърждаване на решението в обжалваните
части и за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2
2 от Закона за адвокатурата с включен ДДС. В отговора са развити подробни
доводи за неоснователност на оплакванията, изложени във въззивната жалба
на застрахователното дружество.
Ищцата в първоинстанционното производство Д. И. Х., представлявана
от адвокат К., е обжалвала първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен предявеният от нея иск за неимуществени вреди в частта над
120 000 лева до 150 000 лева, по частичен иск от общо 200 000 лева.
Поддържа се, че определеният общ размер на обезщетението е изключително
занижен, несъобразен с принципа на справедливост съобразно действително
установените неимуществени вреди, с лимитите на обезщетенията по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
икономическите условия в страната, както и със съдебната практика. Твърди
се, че съдът е допуснал процесуални нарушения, като е ценил само част от
събраните доказателства и е игнорирал друга част, касаеща възражението на
ответника за съпричиняване, респ. че не са взети предвид в цялост
свидетелските показания, както и изявленията на вещите лица, направени в
открито съдебно заседание. Не били обсъдени в пълнота доказателствата,
относими към определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди. Развити са подробни съображения по така
поддържаните оплаквания. Посочено е също, че дори при прието
съпричиняване съдът следвало да уважи предявения частичен иск от 150 000
лева в пълния му размер, тъй като справедливият размер на обезщетението
бил 200 000 лева. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да
се постанови ново по съществото на спора, с което да се присъди
допълнително обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева /
разликата между 120 000 лева и претендираните 150 000 лева по частичен иск
от 200 000 лева/, ведно със законната лихва от 11.09.2020 година до
окончателното изплащане на обезщетението. Претендирано е и адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна правна защита на
жалбоподателката на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Срещу въззивната жалба на Д. Х. не е подаден писмен отговор от З.А.Д.
„Д.Б.Ж. И З.“ АД.
По делото е подадена и частна жалба от адвокат П. К. срещу
определение № 209 от 14.03.2024 година, постановено в производство по чл.
3
248 от ГПК с твърдения, че същото е неправилно и с искане за отмяната му и
за постановяване на ново по същество, с което да се уважи подадената от нея
молба по чл. 248 от ГПК. Искането е да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 10224 лева с включен ДДС, както и допълнителни
900 лева с ДДС на основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата поради това, че са
проведени пет открити съдебни заседания, или общо 11124 лева. Оспорен е
изводът на съда, че адвокатското възнаграждение следва да бъде в нормативно
определените размери, действали към датата на сключване на договора,
представен към исковата молба, а не съобразно размерите, действали към
датата на договора, представен преди последното открито съдебно заседание,
проведено на 19.12.2023 година, посочени в Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с измененията от ДВ бр. 88/2022
година, в сила от 08.11.2022 година.
Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.“
АД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на обжалваното определение по чл. 248 от ГПК.
Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица,
имащи правен интерес да обжалват, а именно от ответника срещу
осъдителната част на първоинстанционното решение и от ищцата –
срещу отхвърлителната му част, като при подаването им е спазен срокът
по чл. 259 от ГПК.
Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
За правилността на първоинстанционното решение съдът се произнася
само по въведените с въззивните жалби оплаквания.
В случая те се свеждат до справедливия размера на обезщетението за
неимуществени вреди на ищцата, както и до наличието или липсата на
съпричиняване от страната на пострадалата, респ. на основание за намаляване
на общия размер на обезщетението поради това съпрчиняване съгласно чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД.
На този етап от производството са безспорни обстоятелствата, свързани
с настъпване на ПТП на 07.09.2020 година на магистрала „М.“ около град
4
Х., причинено от водача на лек автомобил Н.Т. Е.В.П., при което е настъпила
смъртта на пътничката в автомобила Н.В., возеща се на предната лява
седалка в автомобил с десен волан. Безспорно е, че починалата при ПТП
Н.В. е майка на ищцата Д. И. Х.. Установено е, че автомобилът е имал
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.“ АД. Застрахователното дружество е сезирано
с искане за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, причинени
на ищцата, на дата 23.02.2022 година, образувана е щета № 0801-
004749/2020–03, по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение,
видно от писмо изх. № 2559 от 23.05.2022 година / стр. 17/. Няма спор, че
такова не е определено и изплатено както до завеждане на иска – 31.05.2022
година, така и до настоящия момент, поради което и съгласно разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 от КЗ предявеният пред съда иск е допустим.
На настоящия етап от производството не е въведен като спорен между
страните и фактът, че застрахователното дружество е уведомено от водача на
автомобила Е.П. за настъпването на ПТП още на 11.09.2020 година, което се
установява от писменото доказателство на стр. 103 от първоинстанционното
производство. Това е най- ранната дата съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, от която
застрахователят следва да заплати лихви за забава, дължими от застрахования
като част от застрахователното обезщетение по смисъла на чл. 429, ал. 2, т. 2
от КЗ.
По първия спорен въпрос – за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, причинени на ищцата Д. Х. от смъртта Н.В., съдът
намира следното:
Д. Х. е единствена дъщеря на починалата при ПТП Н.В.. Към датата на
ПТП ищцата е била на тридесет години, а починалата Н.В. – на шестдесет и
две години.
Обстоятелствата, на които ищцата е основала своя иск за обезщетение
за неимуществени вреди са следните:
Посочено е, че ищцата преживява изключително тежко смъртта на
майка си, която била неочаквана и съкрушителна за нея. Връзката помежду им
била изключително силна, изпълнена с чувства на обич, уважение и
привързаност, те двете винаги си помагали и се подкрепяли, починалата била
опора за дъщеря си, ищцата разчитала на нея и се радвала на нейните грижи,
5
морална подкрепа, съвети и напътствия. Починалата била пример за ищцата,
която искала да прилича на нея и й се възхищавала. С нейната смърт ищцата
загубила моралната и физическата подкрепа на майка си. Твърди се, че
ищцата и нейната майка поддържали постоянен контакт помежду си преди
случилото се, били много близки. Смъртта на Н.В. причинила на дъщеря й
неописуема мъка, душевни болки и страдания, които продължавали и до
момента и щели да останат и за в бъдеще, като загубата й била непрежалима.
Случилото се се отразило крайно негативно върху психическото и
здравословно състояние на ищцата, която продължавала да страда и скърби.
Починалата била дейна, активна, в добро здравословно състояние,
работоспособна, непрекъснато се занимавала с нещо, била опора на ищцата и
й помагала винаги, когато имала нужда от нея. При така изложените
обстоятелства е претендирано първоначално обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 26 000 лева по частичен иск от 200 000 лева. Частичният иск
е увеличен в хода на процеса до 150 000 лева от общо 200 000 лева.
За установяване на изложените в исковата молба обстоятелства,
свързани с причинените неимуществени вреди на ищцата от смъртта на
нейната майка, по делото са събрани гласни доказателства – показанията на
свидетелите Ц.Т.З.,Х.Н.Х. и Е.В.П., разпитани в съдебно заседание на
15.05.2023 година. Съдът възприема показанията на тези свидетели за
отношенията между ищцата и майка й и за начина, по който ищцата е приела
случилото се и по който се чувства до момента. Свидетелят Х.Х. е съпруг на
ищцата. Съдът обсъжда показанията на този свидетел при спазване на
изискването на чл. 172 от ГПК, приемайки, че те не противоречат, а напротив
съответстват на останалите свидетелски показания и не се опровергават от
други доказателства по делото, като взема предвид, че този свидетел има най-
преки и непосредствени впечатления за състоянието на ищцата.
Съдът определя размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди на ищцата от смъртта на нейната майка, съобразявайки установеното от
свидетелите и прилагайки критериите за определяне на дължимите
обезщетения за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и
в практиката на ВКС.
Конкретните обективни обстоятелства, установени от свидетелите,
сочат на трайна, непрекъсната и силна емоционална връзка между ищцата и
6
нейната майка. Ищцата е единствено дете на починалата. Нито ищцата,
нито родителите й са имали други близки роднини в град С.З., където са
живели. Ищцата и нейните родители са се подкрепяли и са разчитали един на
друг до смъртта на Н.В.. Връзката между ищцата и нейната майка не е
прекъсната и след като ищцата е сключила първия си брак и е родила сина си.
Свидетелите установяват, че първият съпруг на ищцата не е полагал
достатъчно грижи за издръжката на семейството си, поради което ищцата е
подпомагана финансово от родителите си, като майка й дори изтеглила кредит.
Освен това майка й много се грижела за отглеждането на сина й, вземала го от
детска градина, тъй като работата на ищцата била до по-късно. След развода
на ищцата с първия й съпруг тя се установила в жилището на родителите си
заедно с детето и живяла там до 2018 година, когато срещнала втория си
съпруг и заживяла с него. Родителите на ищцата й помогнали финансово, за да
изплати дела от семейното жилище на първия си съпруг. Макар след 2018
година да живеела отделно, ищцата се чувала ежедневно с майка си, двете се
виждали поне два-три пъти в седмицата, жилищата им били близо едно до
друго, майка й продължавала да й помага и в отглеждането на децата,
включително след като през юни 2020 година се родило второто й дете. От
свидетелските показания е видно, че връзката между ищцата и нейната майка
не се е променила и след като майка й заживяла с друг мъж - свидетеля Е.П.
през 2018 година. Е.П. също участвал в грижите за сина на ищцата, както и в
ремонтните работи в жилището й. Отношенията между ищцата и нейните
родители, както и между майка й и баща й останали много добри и след като
майка й заживяла с Е.П.. Ищцата и родителите й, както и близките на втория
й съпруг се събирали по празници, празнували и пътували заедно.
От показанията на свидетелите е видно, че ищцата е приела много
тежко новината за смъртта на своята майка, която била внезапна и неочаквана
Тя получила тази новина в момент, в който била на разходка заедно с втория
си съпруг и двете деца. На ищцата и станало лошо, давали й успокоителни. Тя
организирала погребението на майка си. През този период й се наложило да
моли за помощ свои приятели, които да поемат грижите за второто й дете,
което тогава било само на три месеца.
След смъртта на майка си ищцата се променила коренно. Преди това
била жизнерадостна, а след това се затворила в себе си, майка й и липсвала
много, тя загубила човека, на когото разчитала, който бил непрекъснато до
7
нея и й помагал за всичко. Ищцата изпълнявала всички ритуали след смъртта
на майка си, дълго време ходела всяка седмица на гроба й, и до сега палела
свещички в дома си и по празници слагала на масата чиния за нея.
След загубата на майка си ищцата продължила да контактува със своя
баща, била в много добри отношения с него, но той не можел да се грижи за
децата. След случилото се ищцата се страхувала дълго време да пътува с
автомобил, страхувала се и за децата си, придърпвала ги към себе си, когато
били на улицата, за да не ги удари кола, правела забележки да се намали
скоростта на автомобила. Заради влошеното емоционално състояние на
ищцата и за да се чувства тя по-спокойна, се наложило вторият й съпруг да
закупи къща на село, в която се пренесли заедно с децата.
Така установената фактическа обстановка сочи на силна връзка на
ищцата с нейната майка, която не е прекъсвана в нито един момент от техния
живот до смъртта на майката на 07.09.2020 година, включително след като
ищцата е създала семейство и е родила децата си. Майката и бащата на
ищцата са единствените й близки роднини от раждането й, тя е разчитала на
тях във всеки един момент от живота си, те са й оказвали непрекъсната
подкрепа, включително финансова, когато й е била необходима. Със загубата
на майката тя е загубила човекът, който я е бил до нея във всички моменти,
изискващи майчина подкрепа, свързани със семейството и децата. Смъртта
на майката се е отразила много тежко на емоционалното състояние на ищцата,
променило се е отношението й към света около нея, превърнала се е в
затворен човек, страхуващ се за себе си и децата си, особено при пътувания,
наложила се е промяна дори на жилището и на мястото на живеене, за да бъде
намалено напрежението й. Липсата на майката не е преодоляна от ищцата за
дълъг период от време, като свидетелските показания се отнасят за такъв от
три години след случилото се.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът взема предвид факта, че майката на ищцата към момента на смъртта си
все още е била на възраст, в която е била активна и която й е позволявала да
се грижи за себе си и за близките си, включително за ищцата и нейните деца, а
от друга страна – ищцата в този период се е нуждаела изключително много от
своята майка, тъй като второто й дете е било новородено – само на три
месеца.
8
С оглед на гореизложеното и съобразявайки съдебната практика за
размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в сходни случаи, съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществените
вреди, причинени на ищцата от смъртта на нейната майка, е 180 000 лева.
Този размер отчита и икономическите условия в страната към датата на
ПТП – 07.09.2020 година.
Размерът на обезщетението е съобразен и с нормативно
определените лимити на отговорност по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, установени в чл. 492 от КЗ, които макар
и само индиция, а не абсолютен критерий за обществено разбиране за
справедливост и за икономическите условия в страната, имат значение при
определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, което
становище се застъпва в съдебната практика.
Приетият от въззивния съд общ размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 180 000 лева надхвърля сумата от 150 000 лева,
претендирана от ищцата с частичния иск от общо 200 000 лева. Въпреки това
съдът приема, че този размер като справедлив следва да бъде взет предвид
при определяне на дължимото обезщетение, след евентуалното му намаляване
с процента на съпричиняване от страна на пострадалата на основание чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД. Такава възможност съществува съгласно задължителната съдебна
практика - Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2021
г., ОСГТК, с което е прието, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от
Закона за задълженията и договорите преценката на съда за размера на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е
ограничена от заявената претенция, но не може да се присъди сума,
надхвърляща поисканата в петитума на исковата молба.
Наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалата и
неговият размер е вторият спорен въпрос, по който въззивният съд дължи
произнасяне.
Въведеното от ответника в преклузивните срокове възражение за
съпричиняване е за това, че пострадалата е пътувала в автомобила без
поставен предпазен колан и че уврежданията, които са довели до смъртта й
при ПТП са в причинна връзка с това нейно противоправно поведение.
По задължителен за съда начин съгласно разпоредбата на чл. 300 от
9
ГПК е установено, че ПТП от 07.09.2020 година, при което е загинала Н.В., е
причинено виновно от водача на автомобила Е.П.. В тази връзка по делото
като доказателство е представена присъда № 30 от 03.11.2022 година,
постановена по НОХ дело № 313/2022 година по описа на Окръжен съд –
Хасково, влязла в сила на 19.11.2022 година. С нея Е.В. е признат за виновен
в това, че на 07.09.2020 година при управление на лек автомобил Н.Т. е
нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил смъртта на Н.В., както и телесни повреди на други лица. Т.е.
противоправното поведение на Е.В. е в нарушаване на задължението му като
водач на МПС да контролира непрекъснато автомобила, който управлява.
Първият въпрос, който е от значение за основателността на
възражението за съпричиняване е дали пострадалата е била с поставен
предпазен колан или не.
По този въпрос по делото има противоречиви доказателства.
Свидетелят Е.В. депозира показания, че пострадалата Н.В., която се е
возела на предната лява седалка до него / при автомобил с десен волан/, е
била с поставен предпазен колан. Тези негови показания противоречат на
всички останали събрани по делото доказателства.
От приетите по делото експертизи – първоначална и повторна се
установява, че мястото, на което се е возела пострадалата, е било оборудвано
с триточков обезопасителен колан, който е бил в прибрано състояние до
лявата греда, т.е. не е бил поставен. Този извод на вещите лица е направен въз
основа на протокола за оглед на веществени доказателства от 16.09.2020
година, изготвен в досъдебното производство. Заключението в тази му част не
е оспорено от страните и не се опровергава от други доказателства, освен
показанията на свидетеля В., които съдът не възприема като изолирани и
възможно заинтересовани с оглед отношенията му с пострадалата –
съжителство с пострадалата и поддържане на добри отношения с дъщеря й –
ищца по делото .
Липсата на поставен предпазен колан от пострадалата е категоричен
извод, направен от вещите лица както въз основа на данните от протокола за
оглед на веществените доказателства, така и въз основа на ползващия се с
материална доказателствена сила протокол за оглед на местопроизшествието,
изготвен от разследващия полицай непосредствено след ПТП и съдържащ
10
данни за възприетите от него обстоятелства, включително местоположението
на тялото на пострадалата Н.В..
Както в оспорената от ищцата първоначална комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, така и в повторната такава,
допусната на основание чл. 201, предложение второ от ГПК и приета по
делото, е посочено категорично, че ищцата не е била с предпазен колан, респ.
че с правилно поставен предпазен колан тя не би изпаднала от автомобила.
Този извод е обоснован подробно и задълбочено от вещите лица с начина на
действие на предпазен триточков колан и с възможността му да задължи
тялото на пътника както при челен удар, така и при преобръщане на
автомобила, с конкретния механизъм на ПТП, включващ в случая двукратно
преобръщане на автомобила, с положението на тялото на пострадалата, която
е намерена изпаднала от автомобила, както и с местоположението на
деформациите по автомобила, включително по рамките на вратите и тавана,
които са най-големи в предната дясна част, т.е. от страната на водача, който
е бил с поставен предпазен колан и е останал жив, а не в лявата част, където е
седяла пострадалата.
До смъртта на Н.В. се е стигнало в резултат на черепномозъчната и на
гръдната травма, получени след изпадане на тялото й от автомобила, при
притискане на главата и гръдния й кош между тавана на автомобила и
асфалта. Преди това, при преобръщането на автомобила, тя е получила травми
по тялото в резултат на съприкоснование с части от интериора на автомобила,
описани от вещите лица, които според тях са съвместими с живота и не биха
довели до смъртта й. Категоричният извод на вещите лица и от двете
експертизи – първоначална и повторна е, че ползването на предпазен колан в
конкретния случай – странично двукратно преобръщане на автомобила, при
незначително деформиране на лява предна врата и тавана, би било от
съществено значение, за да не се получат травматични увреждания от
характер да причинят смъртта на Н.В..
Твърденията на ищцата, които се поддържат включително с въззивната
жалба са, че е възможно смъртта на пострадалата да настъпи при силни
интензивни удари на главата в страничните части на автомобила - колонка,
стъкло, дори тя да е била с поставен предпазен колан, не са подкрепени с
доказателства по делото. Липсват такива изводи на вещите лица,
11
включително изявления при изслушването им в съдебно заседание, въз основа
на които да се приеме, че смъртта на пострадалата би настъпила при
конкретния механизъм на ПТП и в случай, че тя е имала предпазен колан. Не
е посочено в жалбата от ищцата кои точно изявления на вещите лица са
игнорирани. По този въпрос вещите лица са категорични. Категорично е и
заключението им, че смъртта е настъпила в резултат на травмите след
изпадане на тялото, поради това, че предпазният колан не е поставен и
последвалото му притискане между автомобила и асфалта. При отговора на
конкретни въпроси, поставени от страните, вещите лица дори като хипотеза
не са допуснали, че до смъртта на пострадалата би се стигнало и с поставен
колан. В съдебно заседание на 19.06.2023 година вещото лице д-р Т. от
първата комплексна експертиза е посочило, че теоретично е възможно да се
получат увреждания на главата и на крайниците от страничната повърхност
откъм страната, на която се намира пасажер при преобръщане на автомобила
дори с поставен предпазен колан, но е отрекъл възможност за тежка травма
на главата в конкретната ситуация с оглед високия таван на автомобила, в
който е пътувала пострадалата.
В съдебно заседание на 24.11.2023 година са изслушани вещите лица от
повторната експертиза. От техните обяснения също не може да се приеме, че
пострадалата е била с поставен предпазен колан, респ. че до нейната смърт би
се стигнало дори да имаше такъв. Вещото лице инженер Х. е посочило, че
при завъртането и преобръщането на автомобила по таван е възможно тялото
на пострадалата, по-точно главата й да контактува с колоната между предна
лява врата и челното стъкло, но не може да каже с категоричност. С
последващите изявления на д-р М. възможността за получаване на тежка
животозастрашаваща травма в главата е отречена с оглед данните за
телосложението на пострадалата - средна на ръст, конкретния вид на
нараняванията, установени по главата й, които не биха се получили при удар в
колоната на автомобила, а се дължат на притискане на главата, както и с оглед
липсата на данни за побитости на автомобила вляво. Освен това вещото лице
е отрекло тази възможност и анализирайки обясненията на водача на лекия
автомобил, който е бил с предпазен колан и е обяснил, че е висял на него и го е
срязал, за да излезе от автомобила, без да има данни да е ударил главата си.
Това вещо лице при изслушването си е отрекло и възможността травмите,
довели до смъртта на пострадалата, да са причинени от вещи в автомобила,
12
движещи се при преобръщането.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира,
че е налице съпричиняване от страна на пострадалата пътничка, изразяващо
се в пътуване с непоставен предпазен колан в нарушение на изискването на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилата
смърт след изпадане на тялото й от автомобила и притискането му между
автомобила и асфалта. Съпричиняването, според въззивния съд, е значително
и надхвърля определения от първоинстанционния съд процент – 20%. От
друга страна обаче основната причина за настъпване на ПТП и на смъртта на
пострадалата е поведението на водача на автомобила, който е загубил
управлението върху него и това е довело до преобръщането му. Съпоставяйки
поведението на водача на автомобила и това на пострадалата, съдът приема, че
приносът на пострадалата е в размер на 1/3, а това на водача – 2/3.
Общият размер на обезщетението за неимуществени вреди от 180 000
лева следва да бъде намален на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД с 1/3. Или
обезщетението за неимуществени вреди, което застрахователят дължи на
ищцата, е в размер на 120 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
уведомяването му – 11.09.2020 година, до окончателното му изплащане.
Този размер на обезщетението за неимуществени вреди съвпада с
определения от първоинстанционния съд и присъден с решението такъв,
макар и при приет от него различен справедлив размер и различен процент
на съпричиняване. Като краен резултат решението на първоинстанционния
съд е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция – неоснователност
и на двете въззивни жалби, като тази на застрахователното дружество е с
обжалваем интерес от 120 000 лева, а въззивната жалба на ищцата Д. Х. –
30 000 лева, съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за
разноски.
Адвокат К., като процесуален представител на Д. Х. в качеството й на
ответник по въззивната жалба на З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД има право на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ във въззивната
инстанция. Претендирано е такова с включен ДДС с отговора на исковата
молба. В случаите на предоставена безплатна адвокатска помощ на основание
13
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, какъвто е настоящият, възнаграждението се определя
служебно от съда. При определянето му съдът съгласно чл. 633 от ГПК
съобразява задължителните за него разяснения по правилното тълкуване и
прилагане на правото на ЕС, съдържащи се в решение на СЕС от 25.01.2024
година по дело С-438/2022 година. Според това решение съдът не е обвързан
от минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а размерът му следва
да се съобрази с реално извършената работа от адвоката по конкретното дело.
Определянето на възнаграждението следва да стане при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото във въззивното
производство. В случая тя не е голяма, не са събирани нови доказателства, не
са поддържани нови доводи и възражения и е проведено само едно съдебно
заседание. Освен това става дума за защита само по един главен иск за
обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на претендираната сума сам
по себе си няма отношение към сложността на делото. С оглед на всичко
гореизложено съдът намира, че застрахователното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на адвокат К. възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 1500 лева, в която сума се включва и дължим ДДС.
„З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД има право на разноски за въззивното
производство само в качеството си на ответник по въззивната жалба на Д. Х.,
която е неоснователна. Претендираните такива са за юрисконсултско
възнаграждение. Такова му се дължи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съдът,
прилагайки чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ определя размера на дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 150 лева, позовавайки се отново на липсата на фактическа
и правна сложност на делото във въззивното производство. Тази сума следва
да бъде заплатена на застрахователното дружество от Д. Х..
Частната жалба на адвокат П. К. – процесуален представител на Д. Х.,
подадена срещу определение № 209 от 14.03.2024 година, постановено в
производство по чл. 248 от ГПК, е допустима, но неоснователна.
В първоинстанционното производство адвокат К. е осъществила
безплатна правна защита на една ищца по един главен иск с цена 150 000
лева, който е приет за основателен до размера на 120 000 лева. С решението й
14
е определено и присъдено възнаграждение в размер на 4348,80 лева
съразмерно с уважената част от иска. Искането на адвокат К. е за увеличаване
на този размер до 10244 лева, представляващ минималния размер по Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, след
изменението, обнародвано в ДВ бр. 88/2022 година. Претендирано е и
присъждане на допълнителни 900 лева, с включен ДДС на основание чл. 7,
ал. 9 от Наредба № 1 за явяване в три заседания, при общо проведени по
делото пет.
Адвокатското възнаграждение на адвокат К. се дължи на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и се определя служебно от съда. При
неговото определяне съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно
задължителното за него решение от 25.01.2024 година С-438/2022 година на
СЕС, като по този въпрос бяха изложени мотиви по-горе. Присъденото с
първоинстанционното решение адвокатско възнаграждение от 4348,80 лева е
в сравнително висок размер и съответства на действителната фактическа и
правна сложност на делото в първоинстанционното производство,
включително на поисканите и събрани доказателства, на направените
оспорвания и на броя проведени открити съдебни заседания. От друга страна
адвокат К. е осъществила безплатна правна помощ само на една ищца, по
един главен иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание
чл. 432 от КЗ, което не е свързано с полагането на такива усилия и труд от
нейна страна, които да изискват възнаграждение над определения размер от
4348,80 лева.
Що се отнася до доводите в отговора на „З.А.Д. Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК
...., за недобросъвестност на адвоката при оказване на безплатна правна
помощ с цел обогатяване, същите са неотносими към въпроса за дължимия
размер на възнаграждението. Извън правомощията на съда в настоящото
производство е да проверява дали са били налице или не предпоставките за
предоставяне на безплатна правна помощ, посочени в чл. 38, ал. 1 от Закона за
адвокатурата, при наличие на договор между адвоката и страната за
предоставяне на такава.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното определение по чл.
248 от ГПК следва да бъде потвърдено.
15
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 11.01.2024 година, постановено по
т. дело № 214/2022година по описа на Окръжен съд – С.З..
ОСЪЖДА „З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. С.“ № 1, да заплати адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева на адвокат П. К., с адрес за призоваване гр. К.” № 6, ет. 4, офис 10,
за оказаната безплатна адвокатска помощ във въззивното производство на Д.
И. Х., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. И. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.З.“ № 76, вх. А, ет.2,
ап. 22, да заплати на „З.А.Д. „Д.Б.Ж. И З.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр. С.“ № 1, юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 150 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 209 от 14.03.2024 година,
постановено по т. дело № 214/2022 година на ОС – С.З. в производство по чл.
248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на адвокат П. К. вх. №
1626 от 05.02.2024 година за изменение на решение № 15 от 11.01.2024
година, постановено по т. дело № 214/2022година по описа на Окръжен съд –
С.З., в частта за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в частта, имаща характер на
определение по чл. 248 от ГПК – в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
16
Членове:
1._______________________
2._______________________
17