Р Е
Ш Е Н
И Е
691/19.4.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 11.04.2018 година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 4078 по описа за
2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на А.М.Б. -ЕГН **********
против Наказателно постановление № СК-543/25.07.2017
г. на Заместник – кмета на Община Варна,
с което и е наложено административно наказание „ Глоба” в размер на 1 000 лв. на основание чл.232
ал.5 т.1 от ЗУТ.
В жалбата въз.Б.
на първо място излага становище, че при издаване на ПН са допуснати съществени
процесуални нарушение и, че не е осъществен състава на посоченото адм.нарушение. Поради тези и други съображения се иска
отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание възз.Б., редовно призован не явява представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата на посочените в нея
основания. По същество той отново изразява становище, че постановлението следва
да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно
призована, представлява се от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и по същество моли наказателното постановление да бъде
потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
Актония М.Б. – притежавала недвижим имот
в гр. Варна, м-ст „Салтанат"
№41.
При проведено административно производство по реда на чл. 178, ал. 6 от Закон
за устройство на територията (ЗУТ), Зам.-кмета на Община Варна издал Заповед
№0346/05.02.2016 год. за забрана ползването не по предназначение на строеж
„Вилна сграда", находящ се в УПИ IX-44, кв. 13, м-ст „С*", П* гр. В*(идентификатор 10135.536.173 по КК
на гр. В*). В изпълнение на същата на 20.07.2016 год. от доставчиците е
прекъснато захранването и преустановено доставянето на ел. енергия и вода за
строежа.
Със заповед №0346, е
било забранено ползването не по
предназначение на строежа „Вилна сграда”, определен е срок за предприемане на
действия за охраната и обезопасяването на строежа, като същия бъде опразнен, разпоредено е прекъсване на захранването на строежа с вода
и с електроенергия.
Заповедта е била обжалвана пред
АС В*а. С решение №560/03.04.2017г. съдът е приел, че оспорената заповед е
правилна и не следва да се отмени. Видно от мотивите на съда е, че „доколкото с
оспорения акт е забранено само ползването не по предназначение на строеж „Вилна
сграда”, то заповедта не разпростира действието си върху ползването на вилната
сграда по предназначението й като такава, а именно – вторият етаж, ползван за
жилище. В този смисъл и разпореденото прекъсване на
захранването и преустановяване доставянето на ел.енергия и вода следва да се
приеме, че се отнася само до частта, която се полза не по предназначение, а
именно - приземният и първият етаж“. Решението на Административен съд Варна е
потвърдено с решение на Върховен Административен С №15538/18.12.2017год.
Безспорно
е, че със Заповед №0346, е било забранено
ползването не по предназначение на строеж „В*”. Именнно
така се е изразил адм.орган, които я е издал. Никъде
в заповедта не е посочено, че се забранява ползването на сградата по
предназначение или изцяло.
Актосъставителят Д.
при извършена проверка на 05.07.2017 год., около 15,00 часа, в УПИ IX-44, кв. 13, м-ст „С*"- П*, гр. В* е констатирано, че е
възстановено електрозахранването на строеж „В*", находящ
се в УПИ IX-44, кв. 13, м-ст
„С*, П*, гр. В* (идентификатор 10135.536.173 по КК на гр. В**) - собственост на
А.М.Б..
Бил съставен е акт за
установяване на административно нарушение №25/05.07.2017 год., който е предявен
и подписан от А.М.Б. на 05.07.2017 год. По акта в законоустановения
3-дневен срок не са постъпили възражения. В АУАН било описано нарушение – възтановяване на ел.захранване. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл.232 ал.5 т.1 от ЗУТ. При личното предявяване на
акта въз.Б. направила възражения, че не тя е пуснала електричеството в имота. В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирал писмени възражения.
Въз основа
на съставения акт било издадено и атакуваното постановление, в което
наказващият орган приел изцяло описаните фактическите констатации и правната
квалификация на нарушението по чл.232 ал.5 т.1
от ЗУТ.За него, на същото законово основание на въз.Б. била
наложена „Глоба” в размер на 1 000лв.
В хода на
съдебното следствие като свидетел бе разпитан
Д.Д.-актосъставител,
чиито показания съдът кредитира като дадени обективно, безпристрастно и пълно. От
тях се установи, че нарушението е констатирано при проверка на място. При
проверката било установено, че първия
етаж на строежа не се ползва, а до втория етаж не били допуснати. Констатирано било също така, че в сградата
било пуснато ел.захранването.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните
по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства,
приобщените в хода на съдебното следствие, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- от Заместник-кмет на Община-Варна , съгласно Заповед № 4795/25.11.2015г. на Кмета на
Община-Варна и на основание чл.239 ал.1 т.6 от ЗУТ.Съобразно всички събрани по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на ЗУТ съдът намира, че
именно в компетентността на упълномощеното от Кмета на общината длъжностно е
било издаването на атакуваното постановление. Поради това съдът намира, че
актът и постановлението са издадени от компетентни лица и възраженията в тази
насока са неоснователни.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.В него са посочени датата
и мястото на извършване на нарушението.Направените
от въз.А* след предявяване на акта възражения са били разгледани
и с мотивирано становище приети за неоснователни.
От доказателствата по делото се
установява, че в имота било възстановено ел.захранване, което е осъществено след
подадено заявление от М*А* до „Енерго про-Мрежи“ и доказателства за
встъпване в договорни отношения от собственика на имота касаещи предаването му
за безвъзмездно ползване от търговско дружество. Само въз основа на това е
възстановено ел.захранването, като няма данни въззивницата
да е извършвала действия за това. При
проверката на место в строежа актосъставителят не е
установил ползването на имота не по предназначение, така както Заповед № 4795/25.11.2015г. на Кмета на Община-Варна е определила. Констатираното
нарушение е само възстановяване на захранването на имота със ел.енергия. Видно
от описанието на нарушението обективирано в АУАН и в процесното НП, според АНО въззивницата
е извършила нарушение като е възстановила ел.захранването. Тук обаче съдът
следва да посочи, че според АНО въззивницата е осъществила състава на чл.232 ал.5 т.1 ЗУТ, съгласно
който се наказва с глоба от 1000лв. до 5000лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание лице, което не изпълни писмено нареждане на
контролен орган, издадено в рамките на неговата компетентност или на лицето,
упражняващо строителен надзор, да спре, да премахне, да възстанови или да
поправи строежи или части от строежи. Разпоредбата на чл.232 ал.5 т.1 ЗУТ не
предвижда санкция за неизпълнение на писмено нареждане на контролен орган да се
прекъсне ел.захранване в строеж, а само за лице, което не изпълни нареждане да
спре, премахне, възстанови или поправи строежи или части от строежи, каквото
нарушение въззивницата не е извършила, а и не се
твърди да е извършила. Отговорността на лицето е ангажирана за деяние, което не
кореспондира със състава на разпоредбата, която е нарушена. Дори в оспореното
НП не е посочено, че строежа се ползва въпреки забраната, въпреки, че чл.232 ал.5 т.1 ЗУТ не предвижда санкция за
неизпълнение на писмено нареждане на контролен орган да се преустанови ползване
на строеж.
За прецизност – правната квалификация в НП за
понесена административна наказателна отговорност по реда на чл.
232, ал. 1, т. 5 от ЗУТ е прекалено обща; развити са няколко хипотези,
всяка от които е основание за носене на такава отговорност. След като не се
конкретизира кое предложение от санкционната разпоредба е правното основание,
по което се търси отговорност на въззивницата, не
може да се предполага, че тя е осъществила нарушението изцяло, във всичките му
форми. Административно-наказателното производство въвежда строги правила за
осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специалните закони,
които определят различните видове административни нарушения и наказанията за
тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат
административно-наказателните разпоредби, да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител, е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса на произвол. Във всеки конкретен случай,
когато държавните органи искат да ангажират административно-наказателната
отговорност на едно лице, извършител на административно нарушение, са
задължени, съобразно чл. 6 от ЗАНН, да опишат това нарушение, както от обективна, така и от субективна
страна с неговите признаци, които сочат, че е осъществено, както и с настъпилия
вредоносен резултат. От обективна страна, административното нарушение се
характеризира с време и място на извършването си, обстоятелствата, при които е
извършено, с формите на изпълнителното деяние на същото, както и с предмета на
нарушение, така, както изискват чл.
57, ал. 1, т. 5 и чл.
42, т. 3 и т.
4 от ЗАНН. Посочването на всички тези обективни критерии за извършването на
административното нарушение е от огромно значение не само за защитата на
жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа
за законосъобразност, който стои в основата на административно-наказателното
право.
Поради изложеното до тук,
като взе предвид, че въз.Б. неправилно е било прието, че
е допуснала нарушение на чл.232 ал.5 т.1 от ЗУТ.С оглед на това наказателното
постановление се явява неправилно, незаконосъобразно и необосновано
и като такова следва да бъде
отменено.
Водим от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № СК-543/25.07.2017
г. на Заместник – кмета на Община Варна,
с което на А.М.Б. -ЕГН ********** е наложено административно наказание „
Глоба” в размер на 1 000 лв. на
основание чл.232 ал.5 т.1 от ЗУТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен Съд-Варна,по реда на
АПК .
След влизане
в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: