Р Е Ш Е Н И Е
№262357/23.7.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на девети юли две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.
Л.
Секретар: Д. Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело № 1489 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на Д.А.П.-А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която против „И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, са предявени искове с
правно основание чл.344, ал.1 т.1 и т.2 КТ, за признаване за незаконно
уволнението на ищеца, извършено със заповед № 234/18.12.2019 г. на изпълнителните
директори на „И.“ АД и за отмяна на посочената заповед, както и за
възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност при ответника –
„специалист банкиране на дребно“. Претендират се разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
Ищецът се намира в трудово правоотношение с ответника „И.“
АД, като заема при него длъжността „специалист банкиране на дребно. Със заповед
№ 234/18.12.2019 г. на изпълнителния директор на ТБ „И.“ АД, връчена на
20.12.2019 г., ответникът му налага дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение” и прекратява трудовото му правоотношение. В мотивите на
уволнителната заповед е посочено, че наказанието се налага за допуснати от
ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина. Оспорва да е допуснала сочените
в заповедта нарушения; намира, че същата е незаконосъобразна. Сочи неспазване
от страна на работодателя на задължението по чл.193, ал.1 КТ. При издаването на
уволнителната заповед не са спазени изискванията на чл.195 КТ, тъй като същата
не съдържа нормативно установените реквизити. Твърди, че не е посочено кога и
при какви обстоятелства са извършени нарушенията; с какви действия или
бездействия е осъществен съставът на дисциплинарното нарушение. Заявява, че
заповедта е издадена в нарушение на чл.189 КТ, тъй като наложеното наказание не
е съобразено с тежестта на извършеното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен
отговор, с който оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че
неправилно ищецът твърди, че
работодателят не е спазил изискването на чл.193, ал.1 КТ и не е приел
писмените му обяснения. Същите са представени от ищеца и са приети от ответника
на дата 29.11.2019 г., като при издаване на уволнителната заповед обясненията
са съобразени. Оспорва твърдението, че е действал в нарушение разпоредбата на
чл.195 КТ и не е спазил изискванията заповедта да бъде мотивирана. Издадената
уволнителна заповед е законосъобразна, като същата съдържа изискуемите
реквизити. Ответникът заявява, че наложеното наказание е съразмерно на
извършените от ищеца тежки нарушения на трудовата дисциплина по см. на чл.187, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ.
Варненският районен съд, след преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа
страна, следното:
По делото не се спори, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че до прекратяването му със заповед № 234/18.12.2019
г. на изпълнителнителните директори на „И.“ АД, между страните по делото
съществува трудово правоотношение, като ищцата заема при ответника длъжността
„специалист банкиране на дребно“, със задължения, утвърдени от работодателя в
длъжностна характеристика, представляваща неразделна част от трудовия договор. В
последната са посочени служебните задължения на заемащия длъжността, като
същите са обособени в позиции по 50 точки.
Съгласно мотивите на оспорената уволнителна заповед,
ищцата не е изпълнила следните трудови задължения, визирани в пет точки от
длъжностната характеристика:
1. Ежедневно да извършва контрол за равнение на
касовите наличности по счетоводни данни, включително втори контрол върху
коректността на операциите /т.28/;
2. Да осигурява всички одобрения и подписи, необходими
на определени етапи от ежедневните операции, в съответствие с политиката и
процедурите на банката /т.31/;
3. Задължително и своевременно да уведомява главния
контрольор или неговия заместник от Специализирана служба „Вътрешен одит“ за
пропуски и нарушения в работата на финансовия център, офис или ИРМ,
едновременно с уведомяване на съответната дирекция, която методологически
управлява и контролира засегнатата дейност /т.40/;
4. Да изпълнява задачи и да има отговорности, свързани
с управлението на операционния риск, със специални задължения за докладване и
спазване на изискванията съгласно нормативната база за операционния риск на „И.“
АД /т.50/;
5. Да извършва втори контрол чрез сравнение на
подписите и останалите реквизити на платежния документ със спесимена на
подписите и документа за самоличност на наредителя и въведените данни в
счетоводната система.
Посоченото задължение по т.5 не е част от вписаните в
длъжностната характеристика служебни задължения за заеманата от ищцата длъжност,
но е възложено със заповеди на работодателя.
Със заповед № З-7377-3646/18.10.2018 г. на директора
на ФЦ В. е разпоредено извършване на ежедневен втори контрол на счетоводните
операции, който следва да се осъществява от отговорните лица чрез сравнение на
подписи и реквизити на платежния документ със спесимена на подписите и
документа за самоличност на наредителя и въведените данни в счетоводната
система, като същите задължително полагат подпис върху платежния документ. Ищцата
е определена със заповедта като един от служителите осъществяващ втори контрол
във ФЦ В.. Н.Й. също е служител осъществяващ втори контрол във ФЦ В., но тя е и
един от двамата служители, на които е предоставено право на осчетоводяване с
многоредово бордеро.
Видно от заповед № З-7377-2577/29.07.2019 г. на
директора на ФЦ В., ищцата е един от служителите определен и с тази заповед да
извършва втори контрол на платежните нареждания във ФЦ В.. Съгласно текста на
документа, отговорните лица следва да извършват документарен контрол на
безкасовите счетоводни документи като отпечатват пълен контролен лист, приемат
хронологично подредените документи и ги отмятат за физическото им наличие и
съответствие с контролния лист. Определено е всички документи, в т.ч. касови
дневници с приложени към тях касови операции и контролен лист, отпечатан на
следващия работен ден и обхващащ всички извършени през предходния ден операции,
да се класират в дневния архивен том.
Съгласно изготвена от ответника служебна бележка,
брутното трудово възнаграждение на ищцата, към момента на прекратяване на
трудовото ѝ правоотношение -
20.12.2019 г. е в размер на 839,30 лева.
С декларация от 19.12.2019 г., ищцата е дала
съгласието си от разплащателната ѝ сметка, открита при работодателя, да
бъде удържано едно брутно трудово възнаграждение, представляващо обезщетение по
чл.221, ал.2 КТ.
По делото са представени Вътрешни правила за контрол и
предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм на „И.“ АД,
както и Доклад за извършена проверка на специализирана служба вътрешен одит
/ССВО/ по операционно събитие при Финансов център В.
По
искане на страните са събрани гласни доказателства чрез разпит на водени от тях
свидетели – за ищеца – Р. И. Г. – бивш служител на ответника и Ю. К. А.-Й., заемаща
длъжността Главен контрольор, Ръководител на специализираната служба за
вътрешен одит при ответника. Показанията на двамата свидетели съдът преценява
при спазване изискването на чл.172 ГПК, предвид възможната им заинтересованост.
В
показанията си свидетелят Генева обяснява, че преди прекратяване на трудовото
ѝ правоотношение е заемала длъжността „специалист банкиране на дребно“
при ответника, като е изпълнявала служебните си задължения във ФЦ В.. Сочи, че
четирима служители във ФЦ са заемали длъжността „специалист банкиране на
дребно“. Разяснява действията по извършване на безкасов превод. Първият
служител проверява самоличността на лицето, което иска да извърши разпореждане,
въвежда данните от платежното нареждане в системата на банката. След като се
създаде документ по операцията, същият получава номер и се насочва за
потвърждение от служител осъществяващ втори контрол. Последният се извършва
чрез сравняване на въведените реквизити с данните, които са налични в
системата, като сравнява подписите в спесимена и личната карта. Документът за
самоличност се проверява само на екран, като при съответствие на реквизитите по
платежното нареждане с тези въведени в системата, операцията се потвърждава.
Едва след потвърждението, документът се разпечатва и може да бъде подписан от
клиента на банката. Обяснява, че в края на всеки работен ден, всеки служител разпечатва
контролен лист на операциите, към който отмята всеки един документ с отметка и
по този начин доказва физическото наличие този документ. На следващия работен
ден се отпечатва един общ контролен лист за целия офис, за всички касови и
безкасови операции като този общ контролен лист се разпечатва от служител,
определен със заповед. Това бил мениджър обслужване на клиенти и служителката Н.Й.,
като предимно последната извършвала дейността по трети контрол на операциите.
Заявява, че тя работела с клиенти, но проверявала след това собствените си
действия чрез т.нар. трети контрол, в т.ч. и по отношение на операциите, при
които били отклонени средства. Сочи, че при потвърждаване на финансова операция
инициирана от друг служител, се документът се отвара в системата, на екран,
прави се проверка на въведените реквизити, отваря се лична карта, спесимен на
подпис и се потвърждава. Заявява, че сравняването се прави след визуална
преценка. Обяснява, че служителите извършващи втори контрол не проверяват
пълномощните, тъй като това се извършва от първия служител.
В показанията си
св. А.-Й. обяснява какви
действия следва да извършват служителите, на които е възложено осъществяването
на т.нар. втори контрол. Задължение на банковия служител осъществяващ
непосредствения контакт с лицето – титуляр на сметката или негов пълномощник е
да идентифицира това лице, чрез представения му документ за самоличност. При
откриване на сметката, задължително се сканират както документа за самоличност,
така и спесимен от подпис на лицето. Същността на втория контрол е да бъдат
потвърдени, т.е. разрешени банковите операции инициирани от друг служител. В
случай, че конкретната операция не бъде потвърдена, тя ще остане само
инициирана, но превод на пари няма да бъде извършен. Свидетелят сочи, че
провеждането на втори контрол е от съществено значение, тъй като така се
гарантира защитата на парите по откритите банкови сметки. Сочи, че за част от
неправомерните операции извършени от Н.Й. са сигнализирали клиенти на банката,
в други случаи ответникът сам е установил липсата на средства от сметки.
Заявява, че с оглед твърдения на титуляри на банкови сметки са били проведени
експертизи, чрез които е било установено, че подписи на титуляри са били
подправени. Разяснява, че служителят извършващ втори контрол повтаря всички
действия на първия служител /иницииращ операцията/, в т.ч. проверява
присъствието на лицето, което извършва разпореждане със средствата по банковата
сметка, неговата самоличност и подпис. Твърди, че извършените от ищцата
потвърждения са ѝ отнели време, което е значително по-кратко от минимално
необходимото за извършване на задължителните проверки. Твърди, че авторитетът
на банката е бил уронен с действията на ищцата. Много клиенти предприели
действия по изтегляне на средствата, които имали налични по открити при
ответника банкови сметки. Сочи, че вредата за банката възлиза на сума около
един милион лева, като ответникът е възстановил незабавно присвоените средства.
Заявява, че случилото се е отразило демотивиращо на останалите служители.
Обяснява, че всички служители извършващи последващ контрол са имали
задължението да сигнализират на специализираната
служба за вътрешен одит, ако се натъкнат на проблеми,
нередности и неспазване на правилата, но такъв
сигнал в случая не е бил подаден. Операционното събитие, което свидетелят характеризира
като кражба е установено от служители по сигурността на банката и от клиенти.
Тъй като операциите извършени от Н.Й. са били с едно и също основание –
„договореност“, това е направило впечатление на служителите осъществяващи трети
контрол и те са сигнализирали. Задължения на тези служители било да правят
преглед на всички банкови операции извършени през деня. При отразяване в
медиите, свидетелят не е чувал името на ищцата да се свързва с извършените в
банката неправомерни операции. Твърди, че за нея не съществува съмнение, че
освен Н.Й. и останалите ѝ колеги /в т.ч. и ищцата/ са били съпричастни с
извършването на тези операции, тъй като ако не е бил извършен втори контрол,
парите щели да останат по сметките на клиентите.
По
делото е допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от приетото
заключение, на която се установява, че общият размер на имуществената вреда,
нанесена на ответника, в частта относно потвърдените от ищцата преводи,
инициирани от Н.Й. са в размер на 224530 лева, като същите касаят периода от
20.09.2018 г. до 20.11.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Съдът е сезиран с трудов спор по смисъла на чл.357 КТ,
доколкото между страните е съществувало трудово правоотношение. Предявени са
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. Същите са допустими, предявени са в срока по чл.358
ал.1 т.2 КТ, ищецът е активно легитимиран да ги предяви. Налице е и пасивна
легитимация на ответника като бивш работодател на ищеца, за който се твърди, че
е издал незаконосъобразна заповед за прекратяване трудовото правоотношение на
ищеца.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
Разпоредбата на чл.186 КТ определя виновното
неизпълнение на трудовите задължения, от страна на работника/служителя, като
нарушение на трудовата дисциплина. Съгласно посочения законов текст,
нарушителят се наказва с предвидените в КТ дисциплинарни наказания. По
отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от
работника нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда императивни
изисквания по чл.193 - чл.195 КТ, спазването на които е условие за
законосъобразност на наложеното наказание. Така нормата на чл.193, ал.1 КТ
задължава работодателя да изслуша устните или да приеме писмените обяснения на
работника преди налагането на дисциплинарното наказание; да съобрази сроковете
установени с нормата на чл.194, ал.1 КТ и уволнителната заповед да съответства на
изискванията за форма и съдържание, установени с разпоредбата на чл.195, ал.1 КТ. Последната изисква дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана
писмена заповед в която, освен наказанието, следва да бъдат посочени
нарушителят, нарушението, кога е извършено същото, както и законовият текст,
въз основа на който наказанието се налага. Спазването на това изискване
обуславя възможността да бъде извършена преценка за наличие на предпоставките
мотивирали работодателя да наложи конкретното дисциплинарно наказание, в т.ч.
дали извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, както и дали
наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение.
Изискването за съответствие на наказанието с тежестта на извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които то е извършено, както и поведението на работника или
служителя, следва да бъде задължително съобразено от работодателя при
определяне на дисциплинарното наказание /така чл. 189, ал.1 КТ/. Евентуално
неспазването на горепосочените императивни норми би довело до отмяна на постановената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, без да е необходимо съдът да
проверява нейната материална законосъобразност.
При оспорване законосъобразността на уволнение,
тежестта на доказване е възложена изцяло на работодателя – ответник по спора.
Според утвърдената съдебна практика, при дисциплинарните производства,
предметът на съдебния контрол е ограничен от основанията за незаконност на
уволнението, които са посочени в исковата молба. Правният спор се развива в
рамките на релевираните от ищцовата страна доводи, като съдът няма правомощията
служебно да преценява законосъобразността на уволнението според основания,
които не са посочени в исковата молба.
Съгласно нормата на чл.6, ал.2 ГПК, предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните,
поради което съдът не следва да следи служебно дали сроковете по чл.194, ал.1 КТ са спазени – така - решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г., IV
г. о., ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. Ищцата нито с предявяване на
исковете, нито по реда на чл.143, ал.2 ГПК е въвела твърдение за пропускане на
срока по чл.194, ал.2 ГПК, поради което и доколкото не са налице предпоставките
по чл.147, ал.2 ГПК, възможността да бъде въведено това основание е
преклудирана /в този см. решение №23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4553/2015 г., IV г. о., ВКС/.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, преди
налагане на дисциплинарно наказание, работодателят е длъжен да проведе
дисциплинарно производство, в което да установи факта на извършено нарушение на
трудовата дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание,
да издаде заповед за неговото налагане и да връчи тази заповед на лицето,
извършило нарушението.
В процесния случай, работодателят не доказа, че е
спазил процедурата по чл.193, ал.1 КТ, като е изискал обяснения от уволнения по
смисъла на посочената разпоредба, в рамките на започнало дисциплинарно
производство и по повод на извършени нарушения, с оглед налагане на конкретно
дисциплинарно наказание. За установяване нарушение на трудовата дисциплина
работодателят е длъжен да изслуша работника /служителя/ или да приеме писмените
му обяснения по повод на нарушението и по повод на евентуално налагане на
дисциплинарно наказание. Така, при установяване от работодателя на наличие на
предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на работника, той
/работодателят/ следва да уведоми работника за извършеното нарушение на
трудовата дисциплина, както и че обясненията се изискват с оглед започнало
дисциплинарно производство срещу него. Действително, няма изискване поканата от
работодателя до работника, за даване на обяснения, да е в строго определена
форма, но е необходимо работодателят да уведоми работника, че ще го изслуша,
респективно, ще приеме писмените му обяснения във връзка с извършените нарушения.
Ищецът не доказа да е спазил изискването на чл.193,
ал.1 КТ и да е изпълнил задължението да поиска от работника писмени обяснения
за извършените нарушения на трудовата дисциплина. По делото е представена
разпечатка от изпратен имейл до служители на ответника /в т.ч. и до ищцата/,
относно „операционно събитие във ФЦ В.“. В писмото единствено е посочено, че се
очакват писмени обяснения, в срок до 12.00 ч. на 29.11.2019 г., без пояснение в
каква връзка се искат тези обяснения, какво е операционното събитие,
осъществено във ФЦ В., кога е извършено то и защо от няколко служителя едновременно
се изисква обяснение за едно и също събитие.
Ответникът представя ръкописен текст озаглавен
„Обяснение“, изходящ от ищеца, в който се сочи, че обяснението се дава „относно
потвърждението на операциите извършени от Невена Георгиева Йорданова“ – без
данни кога са извършени тези операции и какво точно е извършено. В текста на
документа, чието авторство не се оспорва от ищцата, няма каквито и да е данни,
че обяснението се дава във връзка със започнало срещу нея дисциплинарно производство.
В същия документ ищцата е посочила, че няма обяснение за извършените от Н.Й.
действия, но не и че е възприела, че тя, самата, е обект на дисциплинарна
проверка. Нито в електронното писмо, нито в т.нар. „обяснение“ се съдържа
каквато и да е информация, от която да се установи дали работодателят приема,
че са извършени нарушения на трудовата дисциплина, какви са тези нарушения и
кога са извършени. Липсата на доказателство, че обясненията са поискани от
работодателя или упълномощено от него лице, във връзка с нарушенията, за
извършването на които, на ищцата по-късно е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание, обуславят извод за неспазване императивното изискване на чл.193 КТ. Действително,
непоискването на обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, посочени в
заповедта за уволнение, не би представлявало основание за приложението на
чл.193, ал.2 КТ по отношение спора за законност на наказанието за нарушенията,
за които са били поискани обяснения – така – решение №379/24.06.2010 г. по гр.
д. №410/2009 г. IV г.о. ВКС, но в случая не е поискано обяснение за нито едно
от конкретно посочените в уволнителната заповед, нарушения.
Отделно от горното, заповедта, с която е наложено
дисциплинарното наказание е незаконосъобразна. Съгласно мотивната част на
същата, ищцата е допуснала нарушения на трудовата дисциплина, които
работодателят е квалифицирал като такива по чл.187, ал.1, т.3, т.7, т.8 и т.10 КТ или: неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и
технологичните правила /т.3/;
неизпълнение на законните нареждания на работодателя /т.7/; злоупотреба
с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване
на поверителни за него сведения /т.8/ и неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за
вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение /т.10/. В заглавната част на заповедта
е посочено, че основанието за налагане на дисциплинарното наказание се черпи от
разпоредбите на чл.330, ал.2, т.6 КТ вр. чл.186 КТ, чл.188, т.3 вр. чл.190,
ал.1, т.3, т.4 и т.7 КТ.
Видно от текста на уволнителната заповед, нарушенията
на трудовата дисциплина, които се твърди, че са извършени от ищцата се свеждат
до това, че Д.П.-А., като служител определен да осъществява втори контрол на счетоводните
операции във ФЦ В., е потвърдила пет такива операции, извършени от Н.Г.Й., от
дати: 19.11.2019 г., 21.10.2019 г., 22.10.2019 г., 28.10.2019 г. и 29.10.2019
г., за които се твърди, че са неоторизирани, тъй като не са наредени и не са
разрешени от титулярите на съответните банкови сметки, като по този начин е
допуснала Н.Й. да извърши вътрешна измама. Същевременно се твърди, че ищцата не
е изпълнила законните нареждания на работодателя си /без да е посочено какви са
те/; че е злоупотребила с доверието и уронване на доброто име на предприятието,
както и е разпространила поверителни за него сведения; не е изпълнила други
трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника
за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при
възникването на трудовото правоотношение.
От изложеното в заповедта не може да се установи какви
точно нарушения на трудовата дисциплина е извършила Д.П.-А., какви са обективните
и субективните признаци на всяко от тези нарушения, в т.ч. какви са конкретните
действия и бездействия от страна на ищцата, както и обстоятелства, при които са
извършени нарушенията. Не става ясно дали с всяко от извършените потвърждения
на счетоводни операции, Д.П.-А. е допуснала всички сочени от работодателя
нарушения на трудовата дисциплина или само част от тях, както и по отношение на
кои от нарушенията е налице критерият системност на извършване.
При горните доводи, съдът намира, че при издаване на
уволнителната заповед, работодателят не е спазил императивните изисквания на
чл.193, ал.1 КТ и чл.195, ал.1 КТ, поради което дисциплинарното наказание
следва да бъде отменено, без съдът да разглежда спорът по същество.
Независимо от горното, съдът намира за необходимо да
посочи, че от събраните писмени и гласни доказателства, последните от които
съдът цени при спазване разпоредбата на чл.172 ГПК, не се установи ищцата да е
извършила което и да е от сочените в уволнителната заповед, нарушения на
трудовата дисциплина. Изпълнението на задължението за осъществяване на т.нар.
„втори контрол“ е било възложено на ищцата с издаването на заповеди №
З-7377-3646/18.10.2018 г. и № З-7377-2577/29.07.2019 г. – двете на директора на
ФЦ В.. Доколкото тя е осъществила възложения ѝ последващ, втори контрол,
не става ясно в какво се състои соченото от работодателя неизпълнение на
възложена работа. Съгласно двете заповеди, Д.П.-А. е имала задължението да
осъществява ежедневен втори контрол на счетоводните операции, чрез сравнение на
подписи и реквизити на платежния документ със спесимен на подписите и документа
за самоличност на наредителя и въведените данни в счетоводната система, както и
да положи подпис върху платежния документ. Тя следва да извършва и документарен
контрол на безкасовите счетоводни документи като отпечатва пълен контролен
лист, приема хронологично подредените документи и ги отмята за физическото им
наличие и съответствие с контролния лист. Нейно задължение е било да осъществява
т.нар. „втори контрол“, като извършва проверка на електронен документ за
безкасова операция, в т.ч. да сравнява реквизитите на платежния документ със
спесимена на подписите, документа за самоличност и данните в счетоводната
система. Нито в длъжностната характеристика на заеманата от Д.П.-А., длъжност,
нито от представените писмени доказателства се установява задължение на ищцата да сравнява, чрез визуален контакт,
наредителя на операцията, който се намира в банковия офис с лицето по документа
за самоличност, който е наличен в системата на банката. Сравняването на
подписи, положени в различно време, в различни документи и при различни
обстоятелства, извършено при визуална преценка на електронните документи,
налични в системата на банката, изисква умения и специални знания, с които не е
установено ищцата да е разполагала. Още повече, че видно от материалите по
делото, ответникът сам е възложил провеждане на експертиза за проверка
авторството на изпълнените подписи.
По делото не се събраха каквито и да е доказателства,
чрез които да се установи, че с действията или бездействията си, ищцата е
допуснала друг служител на банката да извърши т.нар. „вътрешна измама“, каквато
формулировка е използвал ответникът. „Допускане“ означава, че ищцата е била
наясно с извършваните от Й. действия и е била съгласна с настъпване на
вредоносния резултат. Ответникът не ангажира доказателства нито за евентуално
знание, още по-малко – за съгласие от страна на Д.П.-А. с действията на своята
колега Н.Й.. Единствено в показанията на водения от ответника свидетел се
съдържа такова изявление, но доколкото същото не се подкрепя от останалите
доказателства по делото, а и с оглед заеманата от свидетеля длъжност, съдът не
приема твърдението на ответника за доказано.
Не бе установено ищцата да е извършила и което и да е
от останалите нарушения на трудовата дисциплина - неизпълнение на законните
нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на доброто име
на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения;
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, като в
тази връзка не се представиха и не се ангажираха доказателства.
При горните доводи, съдът намира, че уволнението на
ищцата е незаконно и същото следва да бъде отменено, като искът с пр. осн. чл.
344, ал.1, т.1 ГПК, бъде уважен. Предвид уважаване на главния иск, основателен
се явява и предявеният акцесорен иск с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ – за
възстановяване на заеманата от ищцата до уволнението длъжност при ответника –
„специалист банкиране на дребно” във ФЦ В..
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и с оглед изхода от спора, в
полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за един адвокат в
размер на 600 лева. Отправено е искане за присъждане на сумата от 610 лева, но
по делото е налице доказателство за извършване на разноски в размер на 600
лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие /л.9/.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС, дължимата за производството държавна такса по двата неоценяеми
иска, която съдът определя в размер на 50 лв. за всеки иск или общо сумата от
100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Д.А.П.-А., ЕГН **********, с
адрес: ***, извършено със заповед № 234/18.12.2019 г. на З.Р. и Р. В. –
изпълнителни директори на „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1,
т.2 КТ, Д.А.П.-А., ЕГН **********, с адрес: *** на заеманата преди уволнението
длъжност – „специалист банкиране на дребно“ във ФЦ В., при работодателя „И.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на Д.А.П.-А., ЕГН **********, с адрес: ***,
сторените разноски по делото в размер на 600 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати по сметка на ВРС, държавна такса в размер
на 100 лева, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд - В., в двуседмичен срок, който тече от датата, на която съдът е посочил,
че ще го обяви – 23.07.2021 г., на основание чл.315, ал. 2 ГПК.
На страните да се връчи препис от решението, на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: