РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Русе, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично заседание на 11
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
При секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ като разгледа докладваното от съдия С. КАН
дело № 369 описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Л.С.А. ***, чрез адвокат-пълномощник
П.Н. от АК – Разград, против Решение № 126 от 09.09.2022 г., постановено по АНД
№ 156/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-1085-000995 от 31.05.2022 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР – Русе, Сектор „Пътна полиция“, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от с. з. са наложени кумулативно административни наказания „глоба“
в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца.
Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на процесуалния и
материалния закон.
Иска се отмяната на
въззивното решение и решаване на делото по същество чрез отмяна на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски за двете
инстанции.
Ответникът по
касационната жалба, в депозирано по делото възражение, изготвено от
юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на жалбата и иска същата да
бъде отхвърлена и решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай, че е от касатора е
претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение над минималните размери, е
направено и възражение за неговата прекомерност.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и
оставяне в сила решението на РС – Бяла.
Съдът, като взе
предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
С НП № 22-0453-000995 от
31.05.2022 г., издадено от Началник група при ОДМВР – Русе, сектор „Пътна
полиция“, на жалбоподателя Л.С.А. са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Касационната инстанция напълно споделя
изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона,
към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Събраните доказателства са обсъдени и
проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК,
като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически и
правни изводи.
Неоснователен е доводът на касатора за
несъставомерност на състава на административното нарушение, за което е
санкциониран, поради липса на субективна страна, тъй като той не е знаел за
прекратяване на регистрацията на автомобила. Това всъщност е и единственото
възражение на А. по същество.
Служебното
прекратяване на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, е законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
придобитият автомобил в предвидените законови срокове.
Администрацията няма
задължение за уведомяване на собственика по аргумент на противното от чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП, вр. чл. 18б, ал. 1, т. 10 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на
МВР.
Наказаното лице,
като собственик на МПС, е бил длъжен да изпълни законовото си задължение за
пререгистрация на МПС и като не е изпълнил това си задължение, е бил наясно с
предвидените от закона последици.
Нормата на чл. 140 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, за да се счете нарушението за
съставомерно, т.е. то може да бъде извършено както при умисъл, така и при
непредпазливост.
Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи, като в настоящия случай разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП не изключва наказуемостта при тази форма на вината. В този смисъл, следва
да се приеме, че касаторът е осъществил състава на вмененото му нарушение на
нормата на чл. 175, ал. 3, пр. 1, вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и правилно е
ангажирана неговата административнонаказателна отговорност на посоченото
основание. Да се приеме обратното би означавало да се толерира неправомерното
поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.
На следващо място
касаторът възразява, че въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с
наведените от него доводи, че забавата в пререгистрацията на закупения от него
автомобил е изцяло по причина обявената пандемия. Това възражение също е
неоснователно. Наведеният от касатора довод е неотносим към осъществения от
него състав на административно нарушение, за което е санкциониран с оспорваното
наказателно постановление. В случая административните наказания са наложени на А.
на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, според който се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. За съставомерността на деянието по тази
разпоредба е без правно значение каква е причината за нерегистрирането на
управляваното МПС. Това обстоятелство би било от значение, ако жалбоподателят
беше санкциониран за нарушение по чл. 177, ал. 6 от ЗДвП (за неизпълнение на
задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП - за регистриране в двумесечен срок на
придобито превозно средство), но такова обвинение не му е повдигано с
процесните АУАН и НП. В случая изпълнителното деяние е „управление“ на МПС с
прекратена регистрация и към това деяние няма никакво отношение причината,
поради която регистрацията е прекратена. Както вече се посочи, касаторът, като
правоспособен водач, е бил длъжен да знае от една страна, че като не изпълни
задължението си за пререгистриране на придобитото МПС, регистрацията на
последното ще бъде прекратена, а от друга страна, че законът забранява
управлението на превозни нерегистрирани превозни средства.
Що се отнася до
възраженията на касатора, свързани със затрудненията които му създават
наложените наказания и в частност лишаването от право да управлява МПС, то
същите, наред с всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, биха могли
да намерят отражение при индивидуализиране на размера на наложените наказания,
но не могат да обосноват освобождаване от административнонаказателна
отговорност. В случая и двете наказания са определени в минимален размер, т.е.
сочените от касатора обстоятелства са намерили отражение, макар това да не е посочено
изрично.
На следващо място
касационният жалбоподател се позовава на допуснати „нарушения на процесуалния
закон“. В касационната жалба обаче липсват, каквито и да е фактически доводи за
допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които да обосноват
това възражение. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не дължи
произнасяне по това възражение, явяващо се бланкетно и изпразнено от
съдържание.
В касационната жалба
се посочва единствено, че са допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаването на НП, т.е. в административнонаказателното производство. Тези
възражения са били разгледани от районния съд и на тях е отговорено обосновано
и правилно, като изводите на въззивния съд за липса на съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство се споделят
изцяло от касационната инстанция.
По изложените съображения следва да се
приеме, че районният съд е приложил правилно материалния закон. Въззивният съд
е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и на основание
чл. 66д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН претенцията на касационния ответник за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съдът
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съобразно
ниската фактическа и правна сложност на делото и на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 126 от
09.09.2022 г., постановено по АНД № 156/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла.
ОСЪЖДА Л.С.А. с постоянен адрес *** да заплати на
ОДМВР-Русе сумата 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.