№ 517
гр. Сливен, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230101343 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че П. Д. К. е клиент на „Водоснабдяване и канализация'’
ЕАД и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на следния водоснабдяван обект с
административен адрес: ****** и със заведена партида в базата данни с абонатен ***.
В полза на ответника П. Д. К. е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги“
от момента на придобиване на правото на собственост върху описания в исковата молба
водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /Наредба 4/. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4,
които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото
облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на
публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи
условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. В съответствие с
клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл.
второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната
се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство.
Водомера е разположен в имота, поради което клиентът или обитаващите имота лица са
имали задължението да осигурят достъп до водомера. Използването на електронно
устройство е причината, поради която не съществува техническа възможност представител
на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен
карнет.
1
При осъществяване на електронното отчитане, инкасаторът отчитащ обекта сканира
баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Този баркод представлява директна
връзка с базата данни на дружеството, който индикира, че състоянието на отчитането на
водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не успява да влезе
в имота, същият набира на самото устройство режим „служебно отчитане“. Съществува и
възможност за т.нар. „самоотчет”, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните
но водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора,
като „от клиента“. Когато има записване „без водомер“ количеството консумирана вода е
изчислена по реда на чл.39 ,ал.5,т,1 на Наредба № 4. Начинът на електронно отчитане на
потребителя се удостоверява от представената към настоящата искова молба заверено копие
от справка-извлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство,
начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство.
След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния
период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества,
отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от
предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от
КЕВР.
Ответникът П. Д. К. е следвало да заплаща, но не е заплатил своевременно
задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях,
съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на потребителя по
отношение на плащането поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви
вземанията си съгласно описаните в точка 5 от настоящата искова молба фактури, без да е
необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.
Неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично ответника в
забава след изтичането на 30 /тридесет/ календарни дни, считано от датата на тяхното
издаване. В това отношение, съобразно клаузата на чл. 44 от Общите условия, потребителят
дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Върху тези сумите по
всяка фактура ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до
окончателното й изплащане.
Общият размер на обезщетението за забавено плащане на претендираните с
настоящия иск главници в размер на законната лихва е равно на сумата от 25.80 лева от
26.11.2020 г. до 02.11.2022 г., с изключение за периода на действие на извънредно
положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., за който не се претендира лихва, както и
лихвата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Предпоставка за воденето на настоящото дело е образувано заповедно производство
по ч.гр.д.№ 5720/2022 год. по описа на СлРС и съответно издадената заповед за изпълнение.
2
По делото е установено, че длъжниците не могат да бъдат намерени на адреса, за да им бъде
връчена заповедта за изпълнение. Поради това съдът е приел, че са налице предпоставките
на чл. 41 5, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 47, ал. 5 от ГГ1К, във връзка с което е дал указания на
ищцового дружество да предяви иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че П. Д. К. дължи на „Водоснабдяване и канализация“’ ЕАД:
- сумата от 97.54 лева, дължима по издадени фактури с отчетен период от 28.05.2019
г. до 05.10.2020 г.
- сумата от 25.80 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 26.11.2020 г. до 02.11.2022 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендират се разноските по настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок отговор от ответника не е постъпил и не е
изразено становище. Постъпила е молба от Стоянка К.а – пълномощник на ответника, с
която представя платежни документи за внесени суми по сметка на ВиК Бургас.
В с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Депозирана е молба от процесуален представител, в която моли да бъде даден ход на делото
в нейно отсъствие. Сочи, че след образуване на производството по делото, длъжникът е
извършил плащане на исковата сума, като с плащането е погасил дължимата главница и
лихва върху нея за ползваните ВиК услуги. Действията на длъжника били насочени към
съдебно признание на паричното му задължение, от което се заключава, че е дал с
поведението си повод за завеждане на настоящия спор, като сочи съдебна практика.
Поддържа исковата молба и настоящата такава. По същество моли съда да се произнесе
съобразно събрания доказателствен материал. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
За периода от 28.05.2019 г. до 05.10.2020 г., ищцовото дружество „Водоснабдяване и
канализация” гр. Бургас, е начислило на ответника по делото П. Д. К. сума за изразходвана
питейна вода за обект находящ се в ******, на обща стойност 123,34 лева, от които
главница – 97,54 лева и мораторна лихва 25,80 лева за периода от 26.11.2020 г. до 02.11.2022
г.
На 11.11.2022 г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр. Бургас е подало заявление
с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по извлечение от
сметка на длъжника за посочената по-горе сума и лихви за забава. Със Заповед № 3402 от
21.12.2022 г., постановена по ЧГД № 5720/2022 г., състав на Районен съд – Сливен е осъдил
ответника по настоящото гражданско дело да заплати на ищеца по настоящото дело
3
претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на
задължението и разноски в общ размер на 75,00 лева.
В хода на производството е постъпила молба от С.И.К., майка на ответника, с която
представя платежно нареждане за внесени суми по сметка на ищцовото дружество в размер
на 97,54 лева и 25,80 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е
установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му и неговият размер. В негова тежест е да докаже фактите,
пораждащи претендираното и оспорено право.
Установи се , че в хода на производството по делото са представени платежни
документи за внесени суми в размер на 97.54 лева и 25.80 лева. Това обстоятелство не се
оспорва от ищцовото дружество.
Претендират се сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Съдът следва да отхвърлил предявените предявените искове за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата 97.54 лева, представляваща главница за доставена
и консумирана питейна вода на клиент с абонатен *** за обект в гр. **** G-4 поради
извършено плащане в хода на производството.
Ответникът не е представил доказателства за платени разноски в заповедното и
исковото производство, поради което бива осъден да заплати сумата 75 лева разноски в
заповедното производство и разноски в настоящото производство в размер на 75 лева д.т. и
юриск. възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул.
„Ген. Владимир Вазов“ № 3 иск за признаване за установено по отношение на
ответника П. Д. К. с ЕГН ********** от гр. *****. ***, че ДЪЛЖИ сума в общ размер
4
123,34 лева, от които главница – 97,54 лева, представляваща стойността на доставена и
консумирана питейна вода за периода от 28.05.2019 г. до 05.10.2020 г., в имот находящ се в
******, мораторна лихва 25,80 лева за периода от 26.11.2020 г. до 02.11.2022 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 11.11.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, поради
извършено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА П. Д. К. с ЕГН ********** от гр. *****. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, направените в
настоящото производство разноски в размер на 75,00 лева д.т. и 100 лева юриск.
възнаграждение, както и направените разноски в производството по ч.гр.д. № 5720/2022 г.
по описа на РС Сливен в размер на 75 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5