№ 1466
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20231000501601 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 07.11.2018г. по гр.д. № 135/2022г на Софийски окръжен съд ЗД
„Бул Инс“АД е осъдено да заплати на В. К. М. сумата от 15 000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 05.09.2021г, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022г, както
и направените по делото разноски.
Решението е обжалвано само от ЗК „Лев Инс“АД в осъдителната му част над
размер от 5 000лв до присъдения от първата инстанция от 15 000лв като неправилно с
конкретни оплаквания, че присъденото обезщетение се явява завишено, поради
несъответствие с действително понесените от пострадалото лице вреди и събраните по
делото доказателства. Изтъква, че получените наранявания са повърхностни рани,
причинили временно разстройство на здравето за период от 10-15дни без настъпили
усложнения, в каквато насока са развити подробни съображения. Иска се отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и вместо това постановяване на ново по
същество, с което се отхвърли иска над признатия за дължим размер от 5 000лв. до
присъдения от 15 000лв.
В срок е подаден отговор от въззиваемата –ищца В. К. М. чрез пълномощник, с
който се оспорва жалбата по основание с възражения, акцентиращи на болките и
1
неудобствата по време на възстановяването.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция е пряк иск на увредено лице
против застраховател с правна квалификация чл. 432 ал.1 КЗ за компенсиране на
неимуществени, причинени при пътно-транспортно произшествие по вина на водача на
МПС, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и
законната лихва от датата на увреждането. Първоинстанционният съд е приел
наличието на всички материални предпоставки по чл.432 ал.1 КЗ - валидно
застрахователно правоотношение, противоправно поведение на водача на
застрахованото МПС и настъпили вреди в причинна връзка с него.
Решението е обжалвано в осъдителната му част над размер от 5000лв до
присъдения от 15 000лв. и следователно за признатия за дължим размер от 5000лв
решението е влязло в сила. Решението е влязло в сила и в отхвърлителната си част за
разликата между присъдените 15 000лв до претендираните 30 000лв.
От частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителната му
част в размер от 5 000лв следва, че със сила на пресъдено нещо са установени
елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ наличие на валидна застраховка
по риска „Гражданска отговорност” с ответното застрахователно дружество, в рамките
на действие на която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на
неимуществени вреди на пострадалата ищца- болки, страдания и неудобства от
причинените увреждания на здравето, причинната връзка между противоправното
деяние, вредоносния резултат и вината на прекия извършител. Поради това, всички
доводи в жалбата, отнасящи се до механизма на ПТП вече са преклудирани и спорът от
фактическа и правна страна се свежда до размера на обезщетението за причинените на
ищцата неимуществени вреди и неговото съответствие с критериите по приложението
на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция безспорно е бил изяснен механизма на пътното
произшествие, като настъпило на 05.09.2021г. около 22.45ч по прав равнинен участък в
посока с.Литаково към гр.Ботевград, при управление на автомобил марка Мерцедес
220 Ц ДК № ******** от водач М. Н., който не съобразил конкретната пътна ситуация
и реализирал пътно произшествие, в което пострадала ищцата, млада жена на 19г –
пътник на задна лява седалка.
От изслушаната пред първата инстанция медицинска експертиза се
установява, че в причинна връзка с пътния инцидент пострадалата жена на 19г., е
2
получила следните травматични увреждания : контузия на главата с разкъсно-контузна
рана на клепач на лявото око, травматичен оток на носа, кръвонасядане на лявата
гръдна половина по задна аксиларна линия в зоната на V-то, VI-то и VII-мо
междуребрие, оток и хематом в областта на лявата раменна става. По повод на тези
травми пострадалата е била с поставена имобилизация с ортезно средство, на
медикаментозна терапия с обезболяващи, криотерапия и покой за срок от около 20 дни.
Поради липсата на медицинска документация, сочеща наличието на усложнения от
травмите, вещото лице- медик е обобщил, че пострадалата жена се е възстановила в
рамките на посочения възстановителен предиод.
От показанията на свидетелите Х. Ч. и по конкретно на Л.Ц. /майка на ищцата/,
имащи отношение към вида на травмите, се установява, че ищцата е преживяла
изключително силен стрес, а непосредствено след инцидента видимо изглеждала зле- с
кръв по лицето, с разцепена вежда и изкривен нос. По време на домашното лечение
ищцата имала постоянни болки в главата и гадене, сложили й шина на ръката, а в
последствие текстилна шина на врата, която носила почти месец. Болките били силни
и не можела да се обслужва сама.
С оглед на същите установени като първата инстанция факти, настоящият състав
достига до извод за частична основателност на жалбата на застрахователя.
При определяне на паричен еквивалент на болките и страданията не са отчетени
всички обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с
указанията в ППВС № 4/1968г. Първоинстанционният съд правилно е определил
релевантните по този въпрос факти – степента на уврежданията – леки контузии и
повърхностни рани в областта на главата, периода на лечение около 20 дни според
изводите на медицинската експертиза, както и пълното физическо възстановяване без
усложнения или прогнози за остатъчни последици. Тези правилно установени факти,
обаче не са съобразени в достатъчна степен при приложение на принципа по чл.52
ЗЗД, поради това, че краткия лечебен период около 20дни и настъпилото пълно
възстановяване не са отчетени като фактори от значение за обема на вредите. Вярно е,
че в този период, ищцата е търпяла физически страдания и неудобства, свързани с
имобилизацията и необходимостта от чужда помощ в ежедневието, но тези
неблагоприятни изживявания не са от характер и естество, че да обосноват
компенсация в присъдения размер. Неоснователни в контекста на посоченото са
доводите в отговора на жалбата, че възстановяването от травмите е продължило
продължително време. Няма съмнение, че е преживяла голям стрес от пътния
инцидент, но възстановителен период от 20 дни не би могъл да се определи за
продължителен, а при липсата на медицинска документация за настъпили усложнения,
правилно е достигнато до извод, че лечението е приключило успешно в рамките на
период от 20дни. В тази връзка не следва да бъдат ценени показанията на майката на
3
ищцата св.Ц. в частта, в която се сочи по-продължителен период на лечение и
наличието на постоянен болков синдром в областта на главата, защото от една страна
се отчита евентуалната заинтересованост, а от друга, че не са подкрепени с други
доказателства, включително медицинска документация, при положение, че се твърди
неотшумяващо във времето неразположение.
В обобщение на посоченото, според настоящата инстанция определеният
размер на обезщетението не е съобразен с конкретните обстоятелства по делото
/разгледани по-горе/, поради което справедлив паричен еквивалент на претърпените
болки и страдания би бил размерът от 10 000лв, над който до пълния присъден от 15
000лв, решението в обжалваната част ще следва да се отмени. В останалата обжалваема
/осъдителна/ част решението ще подлежи на потвърждаване.
По отговорността за разноски.
При този изход на делото ще следва да се редуцират присъдените пред първата
инстанция разноски с оглед разпоредбата на чл.78 и сл. ГПК, като такива се дължат
съобразно отхвърлената/уважената част на исковете. На ищеца е била оказана
безплатна правна помощ по чл.38, ал.2 ЗАдв. във вр. Наредбата за мин. адв.
възнаграждения, поради което на адв. Ж. се следва възнаграждение в размер на
1016,67лв, вместо присъденото от 1750лв. Пред първата инстанция ищцата е сторила
разноски, приети за доказани в размер на 550лв, но при този изход на спора дължимите
й разноски ще бъдат в размер на 183,34лв, вместо присъдените 275лв. Решението в
частта за разноските ще подлежи на отмяна и относно присъдената в тежест на
ответника държавна такса над размер от 400лв до 600лв.
При този изход на делото на ответника ще се следват допълнително разноски
съобразно отхвърлената част на исковете, доказани в общ размер на 2000лв. Първата
инстанция е присъдила 1000лв, но при този изход на процеса дължимите разноски са в
размер на 1333,34лв. или допълнително се следват 333,34лв.
Пред настоящата инстанция право на разноски ще имат и двете страни с оглед на
обжалваемия интерес /10 000лв/ и уважената/отхвърлена част на жалбата. Въззивникът
– ответник е претендирал и доказал разноски в размер на 1600лв- адв. хонорар с
включен ДДС, срещу които своевременно е направено възражение за прекомерност,
което е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а
предметът на въззивен контрол се свежда само до обема на вредите. Пред въззивната
инстанция не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства и
производството е приключило в едно съдебно заседание. Горното налага извод за
прекомерност по чл.78 ал.5 ГПК, което ще има за последица намаляване на адв.
хонорар до предвидения минимум в НМАВ №1/2004г в действащата й редакция до
размер на 1300лв, а при този изход на спора дължимите на въззивника разноски ще са
в размер на 650лв. –адв. хонорар и 100лв за държавна такса. Право на разноски ще има
4
и въззиваемата- ищца съответно на отхвърлената част /5000лв/. Представлявана е по
реда на чл.38 ал.2 ГПК и при този изход на адв. Ж. ще се следва възнаграждение по
НМАВ№1/2004г в размер на 650лв.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 07.11.2018г. по гр.д. № 135/2022г на Софийски
окръжен съд в обжалваната му осъдителна част, в която ЗД „Бул Инс“АД е осъдено
да заплати на В. К. М. сумата от 5 000лв, представляваща разликата между
присъденото от първата инстанция обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 05.09.2021г в размер на 15 000лв и
приетото за дължимо от въззивната инстанция в размер на 10 000лв, в частта за
разноските, присъдени в полза на ищцата над 183,34лв до определения от 275лв, в
частта относно присъденото възнаграждение на адв.Ж. САК над размер от на
1016,67лв до определеното от 1750лв., както и в частта относно държавната такса по
чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ЗД „Бул Инс“ АД над размер от 400лв до присъдения от
600лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. М. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр.Ботевград, ул.Севаст Огнян № 4, офис 5против ЗД „Бул Инс“АД иск за обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие на
05.09.2021г над приетия за дължим размер от 10 000лв до присъдения от 15 000лв, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.11.2018г. по гр.д. № 135/2022г на Софийски
окръжен съд в останалата обжалвана осъдителна част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“АД да заплати на адв.И. Ж. сумата от 650лв,
представляващи възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В. К. М. да заплати на ЗД „Бул Инс“ сумите 333,34лв. - допълнителни
разноски пред първата инстанция и 750лв- разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис на страните при наличие на предпоставки по
чл.280 ГПК.
5
Председател: Членове:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6