№ 3338
гр. София , 16.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100108192 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът ЛЮБ. Д. Х., чрез адв. В., поддържа, че през 2008г. сключил
договор за кредит с ответника „ Ю.Б.“ АД, по който получил сумата от 127 620 лв. Банката
изисквала връщането на кредита в различна от валутата на усвояването му, а именно – в
швейцарски франкове. Поради увеличаване цената на швейцарския франк и едностранното
увеличаване на лихвения процент по кредита, ищецът заплатил на банката суми, значително
надвишаващи тези, които според него действително дължи. През 2016г. поискал кредитът да
бъде превалутиран в лева, но вместо това сключил нов договор за кредит за сумата от 161
595 лева, с която погасил предсрочно дължимите суми по кредита от 2008г. Счита, че
размерът на задълженията му по първоначалния договор към датата на предсрочното
погасяване не са били в посочения размер, поради което и неоснователно заплаща лихви по
втория договор върху тази завишена сума. Ето защо, предявява в условията на обективно
кумулативно съединяване следните искове:
1. Да бъдат прогласени за нищожни като неравноправни изрично посочените в петитума
на исковата молба клаузи от двата договора за кредит;
2. Да бъде прието за установено, че главницата по първия договор за кредит не е била в
размер на 161 595 лева към 20.12.2016г., когато е сключен втория договор за кредит;
3. Да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 2 000 лева – недължимо заплатени
суми по втория договор за кредит от датата на неговото сключване до датата на
исковата молба, поради начисляване на лихва върху неусвоена главница.
При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли исковете по т.2 и 3 от петитума, да бъде
осъден ответникът да заплати сума в размер на 50 685 лева – реално изпълнение по втория
договор за кредит, поради неусвояване на цялата главница, както и сумата от 14 881,69 лева
– лихва за забава върху тази сума от 20.12.2016г. до датата на исковата молба.
Със свое разпореждане от 22.07.2021г. съдът е оставил исковата молба без движение и е
1
указал по реда на чл.129, ал.2 от ГПК на ищеца в едноседмичен срок с писмена молба по
делото с препис за ответника да уточни претенцията си по т.2 от петитума на исковата
молба, като изрично заяви дали искането му е да бъде признат за установен факта, че към
20.12.2016г. главницата по посочения договор за кредит от 2008г. не е била в размер на
161 595 лв. В същия срок ищецът е следвало да представи доказателства за внесена по
сметка на СГС държавна такса от по 50 лв. за всеки от исковете по т.1 от петитума на
исковата молба или общо сума в размер на 750 лв., както и 80 лв. държавна такса по иска по
т.3 от петитума. Ищецът е предупреден, че при неизпълнение исковата молба може да бъде
върната.
Разпореждането е съобщено на ищеца на 23.08.2021г. чрез адв. В.В. – с приложено
пълномощно, на посочения в исковата молба адрес на адвоката, като от разписката се
установява, че връчването е извършено по реда на чл. 51, ал.1, изр. второ от ГПК – на друго
лице от кантората, а именно адв. И.Т..
До изтичането на указания от съда срок, вкл. и до днес, указанията не са изпълнени.
Ето защо, съдът намира, че исковата молба в частта й по отношение на исковете за
прогласяване нищожността на клаузи от двата договора за кредит, като и предявения
осъдителен иск за сумата от 2 000 лв., е нередовна и поради неизпълнение на указанията за
внасяне на дължимата държавна такса и представяне по делото на доказателства за това,
следва да бъде върната на осн. чл.129, ал.3 от ГПК.
По отношение на иска за установяване, че главницата по първия договор за кредит към
20.12.2016г. не е била в посочения размер, освен неизпълнение на указанията на съда, което
е основание за връщане на исковата молба по чл.129, ал.3 от ГПК, е налице и недопустимост
на така заявеното искане, което е основание за връщане на исковата молба по чл.130 от ГПК.
Предвид липсата на уточняване на претенцията, за което на ищеца е била дадена
възможност с разпореждането от 22.07.2021г., съдът намира въз основа на заявения петитум,
че с исковата молба е предявен иск за установяване на факта, че към 20.12.2016г. главницата
по посочения договор за кредит от 2008г. не е била в размер на 161 595 лв.
Процесуалният закон допуска установителни искове за факти само по изключение и то в
изрично предвидени от закона случаи, като сочи фактите, които могат да се установяват с
установителни искове. Такива факти например са посочени в чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, както
и в чл.124, ал.5 ГПК, исковете за произход, предвидени в СК и др. Ето защо, установителни
искове за факти, извън изрично посочените от закона, са недопустими. Еднозначно в
правната доктрина и съдебната практика се приема, че когато даден факт е релевантен за
гражданско правоотношение, той може да бъде установен в рамките на делото относно това
правоотношение. („Българско гражданско процесуално право“, проф. д – р Живко Сталев и
др., девето преработено и допълнено издание, пар.39 – „Установителен иск“).
В българското законодателство не е предвидено изрично, че е допустим иск за установяване
2
на факта, че размерът на дадено задължение към минал момент не е бил такъв, какъвто
твърди да е бил една от страните по правоотношението. Това може да бъде установено по
спор относно самото правоотношение, от което произтича процесното задължение /напр.
при спор дали задължението е било погасено чрез изпълнение или е платено по-малко от
дължимото, или е недължимо надплатено, при което горницата подлежи на връщане/, но
такъв иск не е предявен. Ето защо, заявеният петитум за установяване на посочения факт,
налага извода за недопустимост на предявения иск и в тази част исковата молба следва да
бъде върната и на осн. чл.130 от ГПК.
Така мотивиран и на осн. чл.129, ал.3 и чл.130 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА исковата молба с вх. №6277/28.06.2021г., по която е било образувано гр. д. №8192
по описа за 2021г. на СГС, 30 с-в.
Разпореждането за връщане подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3