Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 03.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 321 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 18-0906-002047/08.01.2019 г. на Н. В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, е наложена на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1,т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 /двеста/ лева на И.Д.И. ***, ЕГН: **********, за това, че на 26.11.2018 г. в 17:30 часа в община Угърчин, на път трети клас №307 като водач на товарен автомобил *******при следните обстоятелства: На 26.11.2018 г. около 15:30 часа на път 307 км.39+390 на кръстовището с път 401, с посока на движение към ПП І-4 управлява ******с прикачено ремарке с ****, собственост на *******, като при наличие на пътен знак Б2/стоп/ не пропуска движещия се на път с предимство ******, в посока по път 401 към гр.София, удрят се в кръстовището и реализират ПТП с материални щети и 1 леко ранен, с което е извършил: Не пропуска ППС движеи се по път с предимство на кръстовище.ПТП, с което виновно е нарушил чл.50,ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.Д.И., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли съда да отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв.М., която моли съда да отмени НП като неправилно и незаконосъобразно. Представени са писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР-Ловеч,сектор ПП, редовно призован се представлява от юриск.Радков, който моли съда да потвърди НП, като счита, че по делото е безспорно доказано, че жалбоподателят не е спрял на знак стоп и по този начин е отнел предимство. Не оспорва, че вина за настъпилото ПТП има и другия водач, който се е движил с превишена скорост, но изтъква, че съгласно заключението на в.л. ако водачът е бил спрял на знак стоп е щял да предотврати настъпването на ПТП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П., Й.Й., Т.Т., В.К., Т.М.и Н. Ц., от заключението на в.л. Н.К. по допуснатата от съда автотехническа експертиза, от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 26.11.2018 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 613502 от св.Д.П., в присъствието на св.Й.Й. и Т.Т., срещу И.Д.И., за това, че на 26.11.2018 г. около 15:30 часа на път 307 км.39+390 на кръстовището с път 401, с посока на движение към ПП І-4 управлява ******с прикачено ремарке с ****, собственост на *******, като при наличие на пътен знак Б2/стоп/ не пропуска движещия се на път с предимство ******, в посока по път 401 към гр.София, удрят се в кръстовището и реализират ПТП с материални щети и 1 леко ранен, което представлява нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е направил възражения, които са приложени към преписката. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.на министъра на вътрешните работи.
Актосъставителят и свидетелите по акта поддържат отразените в акта констатации.
Съдът намира,че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като не съдържат пълно и точно описание на нарушението по чл.50, ал.1 от ЗДвП и обстоятелствата, при които е извършено, като при издаване на НП наказващият орган не е взел предвид всички факти и обстоятелства, относими към нарушението, не е разследвал спорните обстоятелства. В тази връзка съдът приема, че НП е издадено при неизяснена фактичека обстановка и при липса на безспорни доказателства относно вината на жалбоподателя, а съгласно чл.6 от ЗАНН виновното поведение е един от белезите на всяко административно нарушение. Както от писмените доказателства, така и от гласните, събрани в хода на съдебното производство с категоричност се установява, че мястото на настъпване на ПТП-то е кръстовище, образувано от път 307 с път 401. Така е отразено мястото на нарушението и на настъпилото ПТП и в съставения АУАН. Безспорно е че между *****, управляван от жалбоподателя и *****е настъпило ПТП, но не е доказано с категоричност каква е причината за настъпването му и доколко е налице виновно поведение от страна на жалбоподателя. И това е така, тъй като наказващият орган не е разследвал спорните обстоятелства, произтичащи от това, че автомобилите вследствие удара между тях са се преместили, намирали са се извън пътното платно, не е изяснил механизма на настъпване на ПТП, обективните данни за движението на двата автомобила, настъпилите щети по автомобилите, от които може да се направи извод за поведението на техните водачи, а се е доверил на направения от актосъставителя извод за виновно поведение на жалбоподателя, почиващ единствено на поставените пътни знаци в зоната на кръстовището и на това, че жалбоподателят се е движил по път без предимство. Вярна е констатацията, че жалбоподателят се е движил по път без предимство, както и че не е спрял на знак стоп, а само е намалил/св.Т./, но само това обстоятелство не е достатъчно, за да се приеме, че е възприел и кога движещия се по път с предимство лек автомобил и че не го е пропуснал, с което е станал причина за настъпване на ПТП. Това обстоятелство е от значение за спора, тъй като жалбоподателят е санкциониран не за това, че не спазва пътните знаци, а че чрез неспазването им е станал причина за ПТП. Вместо да се изясни механизма на ПТП с всички допустими от закона средства, контролните органи са приели, че вина за ПТП има жалбоподателя, единствено поради наличието на пътни знаци, с които е регулирано въпросното кръстовище, а именно поради това, че жалбоподателят се е движил по път без предимство, което е неправилно. Пропуск на контролните органи е и обстоятелството, че не е извършен оглед на местопроизшествието, в който да се отразят всички обективни данни, от които впоследствие да се направи извод за причината за настъпилото ПТП, съответно за виновно поведение у водачите, участници в ПТП-то. Както се установи от показанията на св. Й. и от заключението по допуснатата от съда автотехническа експертиза мястото на настъпване на удара между двете превозни средства не е коректно посочено в изготвената скица към констативен протокол за ПТП с пострадали лица №80/26.11.2018 г. и ударът не е настъпил в лентата за движение на л.а., а в лявата пътна лента. Не е изследван въпроса по какви причини водача на *****е променил траекторията на движението си от собствената си в другата пътна лента. Поради липсата на протокол за оглед на местопроизшествие, оглед на двата автомобила, участници в ПТП–то към момента на настъпването му, автотехническа експертиза, която по настъпилите щети да определи механизма на настъпване на ПТП, скоростта на двете превозни средства, поведението на водачите им, съответно причинната връзка с настъпилото ПТП, неправилно отразяване на мястото на удара в приложената скица, съдът е лишен от възможността да прецени всички обстоятелства, довели до настъпване на ПТП-то, съответно налице ли са от обективна и субективна страна признаците от състава на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение на ЗДвП. В този смисъл хипотетично е и заключението на в.л. по допуснатата от съда автотехническа експертиза, тъй като при изготвянето й в.л. не е разполагало с обективни данни, поради което от същото не може да се направи категоричен и безспорен извод за поведението на жалобоподателя и дали то е в причинна връзка с настъпилото ПТП и резултата от него. Несъобразяването от страна на наказващия орган с изложените по-горе обстоятелства са довели до постановяване на НП при неизяснена фактическа обстановка и до недоказаност на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, което е съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на издаденото НП. Административнонаказващият орган не е съобразил, че следва пълно и точно да изясни всички обстоятелства, касаещи нарушението и да събере доказателствата, които го потвърждават и едва тогава да прецени дали е налице извършено нарушение и дали то е извършено виновно. Следва да се отбележи и че при определяне на санкционната норма за това нарушение е допуснато несъответствие при посочване на конкретното предложение от разпоредбата на чл.179, ал.1,т.5 от ЗДвП.
Поради изложените съображения съдът приема,че са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП, а от друга страна липсват и безспорни доказателства по делото, които да подкрепят извода на наказващия орган, че жалбоподателят е извършил това нарушение, поради което съдът приема, че НП е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.`1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-002047/08.01.2019 г. на Н. В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч, с което е наложена на основание чл.179, ал.2, във връзка с ал.1,т.5, пр.4 от ЗДвП глоба в размер на 200 /двеста/ лева на И.Д.И. ***, ЕГН: **********, за нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :