№ 82
гр. Ловеч , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на петнадесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500221 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258,вр.с чл.422 от ГПК, чл.55 и чл.74 от ЗЗД.
С Решение № 2600025/15.02.2021г.,пост.по гр.д.№ 725/2020г. РС-Ловеч е признал
за установено по отношение на ответниците Д. М. М.,от гр.Ловеч, Г. В. УЗ. от гр.Ловеч, М.
В. М. от гр.Ловеч, че на основание чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.1,вр.с чл.124,ал.1 от ГПК,
дължат на Д. СТ. Д. от гр.Ловеч, връщане на сумата 9 857лв., платена от него на взискателя
М.Ц. по изп.д.№10168800400283 по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-
Ловеч, за задължението на ответниците към него,ведно със законната лихва върху тази
сума,с начало от подаване на заявлението- 27.01.2020г. до окончателното изплащане,което е
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с
№120/06.02.2020г., издадена по ч.гр.д.№138/2020г.по описа на РС-Ловеч. Ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца сумата 797.14лв., представляваща направени разноски в
исковото производство и сумата 1047.14лв.- разноски в заповедното производство.
Постъпила е въззивна жалба от Д. М. М. от гр.Ловеч и М. В. М. от гр.Ловеч, срещу
Решение №260025/15.02.2021г.,пост.по гр.д.№725/2020г.на РС-Ловеч. Считат, че решението е
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон,затова молят да се отмени и
постанови ново,с което се отхвърли предявения срещу тях иск. Излагат,че Д.С. Д. не е длъжник по
изп.д.№283/2016г.по описа на ЧСИ Р.Д.,а е надарен по силата на сключеното дарение с
Нотариален акт №70,т.ІІІ,рег.№1652,по н.д.№213/2012г.на Нотариус М. Д.,който е обявен за
1
относително недействителен по отношение на взискателя М.Ц.. Въззивниците са дарителите по
този нотариален акт. Д.Д. никога не е бил страна в това изпълнително производство, не е страна и
по воденото между М.Ц. и тях(като длъжници) гр.д.№1562/2014г.на РС-Ловеч. Той е страна по
сключения договор за дарение, в качеството на надарен.
Тъй като по изпълнителното дело е предстояло обявяване на публичната продажба на
имотите, предмет на договора за дарение, твърдят, че Д.Д. е желаел да „спаси“ дарените му
имоти,поради което е внесъл цялата, дължима от тях сума по изпълнението.Твърдят,че
извършвайки това плащане Д. е изпълнил свой нравствен дълг към тях като дарители. Няма пречка
всяко трето лице да изпълни чуждо задължение. Твърдят,че Д.Д. няма правен интерес да изпълни
чуждия дълг на длъжниците по изп.д.№283/2016г. на ЧСИ Р.Д..Правният интерес е различен от
житейския. Д. е имал желание да преустанови изпълнението спрямо имотите,предмет на договора
за дарение. Считат,че това му действие има единствено дарствено намерение,тъй като не е
обвързан по никакъв начин с длъжниците, сделката е обявена за относително недействителна
спрямо взискателя, което означава,че в отношенията им(между длъжниците, взискателя и Д.) тя
няма действие и не пречи да насочи принудително изпълнение към имотите. Друго би било, ако
дарението не беше обявено за относително недействително или ако Д. беше дал своите имоти,като
обезпечение на чуждо задължение.Заключават,че с изпълнението на задължението по изп.д.
№283/2016г.на ЧСИ Р.Д. Д. е изпълнил съзнателно свой нравствен дълг,тъй като е получил от тях-
длъжниците,осем недвижими имота(нот.акт №70,т.ІІІ,рег.№1652, д.№213/2012г.на Нотариус
М.Д.). Затова няма право да претендира встъпване в правата на кредитора М.Ц.,тъй като не може
да иска връщане онзи,който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Развиват, че
безвъзмездното му обогатяване създава морално задължение към тях за признателност и
благодарност, за помощ на дарителя в случай на нужда. Считат,че именно този дълг ищецът е
осъзнавал, изпълнявайки задължението по изпълнителното дело.
Във връзка с установяване на правния интерес,акцентират и на обстоятелството,че
ищецът не е извършвал никаква насрещна престация по договора за дарение.Различна би била
преценката,ако той е заплатил стойността на осемте имота. Тогава интересът му почива и върху
престацията,която е извършил,за да придобие правото на собственост. Сочат,че всички тези
възражения са направени пред РС-Ловеч,но не са отчетени и липсват мотиви по тях,което
определят като процесуално нарушение.
Молят да се постанови решение, с което се отмени обжалваното и се отхвърлят
предявения срещу тях иск,като неоснователен и недоказан.
Постъпила е въззивна жалба и от Г. В. УЗ. от гр.Ловеч. Счита решението за
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли да се отмени,а
предявеният иск се отхвърли. Твърди,че Д.С. Д. не е длъжник по изп.д.№283/2016г.по описа на
ЧСИ Р.Д., а е надарен по силата на сключеното дарение с Нотариален акт №70,т.ІІІ,рег.№1652,по
н.д.№213/2012г.на Нотариус М. Д.,който е обявен за относително недействителен по отношение на
взискателя М.Ц.. Та с останалите въззивници са дарителите по този нотариален акт. Д.Д. никога не
е бил страна в това изпълнително производство, не е страна и по воденото между М.Ц. и тях(като
длъжници) гр.д.№1562/2014г.на РС-Ловеч. Той е страна по сключения договор за дарение, в
качеството на надарен.
2
Тъй като по изпълнителното дело е предстояло обявяване на публичната продажба на
имотите, предмет на договора за дарение, твърди, че Д.Д. е желаел да „спаси“ дарените му
имоти,поради което е внесъл цялата, дължима от тях сума по изпълнението.Извършвайки това
плащане Д. е изпълнил свой нравствен дълг към дарителите. Няма пречка всяко трето лице да
изпълни чуждо задължение. Д.Д. няма правен интерес да изпълни чуждия дълг на длъжниците по
изп.д.№283/2016г. на ЧСИ Р.Д.. Правният интерес е различен от житейския. Д. е имал желание да
преустанови изпълнението спрямо имотите,предмет на договора за дарение. Счита,че това му
действие има единствено дарствено намерение, тъй като не е обвързан по никакъв начин с
длъжниците, сделката е обявена за относително недействителна спрямо взискателя, което
означава,че в отношенията им(между длъжниците,взискателя и Д.) тя няма действие и не пречи да
насочи принудително изпълнение към имотите. Друго би било, ако дарението не беше обявено за
относително недействително или ако Д. беше дал своите имоти,като обезпечение на чуждо
задължение. Заключава,че с изпълнението на задължението по изп.д.№283/2016г.на ЧСИ Р.Д. Д. е
изпълнил съзнателно свой нравствен дълг,тъй като е получил от тях-длъжниците, осем
недвижими имота (нот.акт №70,т.ІІІ,рег.№1652, д.№213/2012г.на Нотариус М.Д.). Затова няма
право да претендира встъпване в правата на кредитора М.Ц.,тъй като не може да иска връщане
онзи,който съзнателно е изпълнил свой нравствен дълг. Развива, че безвъзмездното му обогатяване
създава морално задължение към тях за признателност и благодарност, за помощ на дарителя в
случай на нужда. Счита,че именно този дълг ищецът е осъзнавал, изпълнявайки задължението по
изпълнителното дело.
Следва да се отчита при установяване на правния интерес и обстоятелството, че
ищецът не е извършвал никаква насрещна престация по договора за дарение.Различна би била
преценката,ако той е заплатил стойността на осемте имота. Тогава интересът му почива и върху
престацията,която е извършил,за да придобие правото на собственост. Сочи,че всички тези
възражения са направени пред РС-Ловеч,но не са отчетени и липсват мотиви по тях,което
определят като процесуално нарушение.
Въззиваемият Д. СТ. Д. не е изпратил отговор на въззивната жалба.
Въззивниците не се явяват съдебното заседание. Г.У. представя писмено
становище,в което подържа вече заявената позиция.
Въззиваемия не се явява,представлява се от пълномощник адв.К.–ЛАК, която
моли да се постанови решение,с което се потвърди първоинстанционното, като правилно и
законосъобразно.
От доказателствата, приложени по гр.д.№725/2020г.по описа на РС-Ловеч, преценени
по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на производството съдът се е произнесе с определението по
чл.267,ал.1 от ГПК и няма основания за промяна на становището на състава.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
3
първоинстанционното решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По същество.
Пред РС-Ловеч е подадено заявление от Д. СТ. Д.,с което на 27.01.2020г. е заявил
вземане към Д. М. М., Г. В. УЗ. и М. В. М.-всички от гр.Ловеч. Като основание на
претенцията си е посочил, че в качеството на трето заинтересовано лице е внесъл сумата
9857лв.,представляваща пълният размер на задължението им и се е конституирал като
взискател по изп.д.№283/2016г.по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-
Ловеч. Позовал се е и на Решение №71/24.07.2019г. на ВКС,пост.по гр.д.№2576/2018г. на
ВКС,в което е прието,че не съществува правото му на принудително изпълнение за
паричните притезания по изпълнителен лист от 19.01.2016г.,издаден по гр.д.№1562/2014г.
на РС-Ловеч,и са му дадени разяснения да се снабди с изпълнително основание. Със Заповед
№120/06.02.2020г. заповедният съд е уважил заявлението. В срок са постъпили възражения
от длъжниците и в изпълнени на указанията по чл.415 от ГПК в законовия срок заявителят е
предявил иск с правно основание чл.422от ГПК.
Образувано е гр.д.№725/2020г.по описа на РС-Ловеч. Към това производство е
приложено и гр.д.№2100/14г.по описа на РС-Ловеч и копие от изп.д.№20168800400283 по
описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. От тях се установява се,че
вземането на ищеца произтича от извършено по изп.д.№283/2016г.по описа на ЧСИ с №880
в КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч плащане на целия дълг на ответниците,който те
имат към взискателя М.Я.Ц., предявен за принудително събиране. С молба от 23.01.2017г.,
на основание чл.73 от ЗЗД, Д. е заявил, че като трето заинтересовано лице внася сумата
9 856.94лв. и желае да встъпи в правата на удовлетворения кредитор. Към молбата прилага
вносна бележка за платена сума в размер на 9 857лв.по сметката на съдебния изпълнител. С
Постановление №119/24.01.2017г. ЧСИ е конституирал Д. като взискател на мястото на
М.Я.Ц..
Длъжниците са предявили иск с правно основание чл.439 от ГПК срещу Д.,с
искане да се признае, че не дължат на ответника сумата от 9 856,94лв., изплатена от него по
изп.д.№20168800400283/2016г. по описа на ЧСИ Р. Д., че не се е суброгирал в правата на
кредитора по това изпълнително производство и не може да бъде конституиран като
взискател по него. С Решение №389/20.10.2017г., пост.по гр.д.№863/2017г. РС–Ловеч е
отхвърлил иска им,а с Решение №40/01.03.2018г.,хост.по гр.д.№4/2018г. ОС-Ловеч е
потвърдил решението. С цитираното Решение №71/24.07.2019г., пост.по гр.д.№2576/2018г.
ІІІ ГО на ВКС е отменил решенията и признал за установено между страните,че Д. СТ. Д. не
е титуляр на право на принудително изпълнение за паричните вземания по изпълнителен
лист от 19.01.2016г.,издаден по гр.д.№1562/2014г.от РС-Ловеч,в размер на 6000лв.-главница
и 593.50лв.-разноски, по който е образувано изп.д.№283/2016г. по описа на ЧСИ с №880 в
КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч. ВКС се е обосновал с ограничените субективни
4
предели на изпълнителния лист, съгласно чл.429 от ГПК.
Не се спори,че отношенията между страните се основават на извършеното на
17.07.2012г. дарение, обективирано с Нотариален акт №70,т.ІІІ, рег.№1652, д.213 от 2012г.
на Нотариус с рег.№173 в НК и район на действие РС-Ловеч,където Г. В. УЗ., М. В. М.,
И.Б.Н. и Р. Ц.Г. даряват на Д. СТ. Д., 8 наследствени недвижими имота. Дарението е прието
от надарения.
С Решение №104/27.02.2015г.,пост.по гр.д.№1562/2014г.на РС-Ловеч М. В. М.,
И.Б.Н., Г. В. УЗ. и Д.М. Минев са осъдени да заплатят солидарно на М.Я.Ц. сумата 6000лв.-
главница и 593.50лв. разноски. Издаден е изпълнителен лист и с него Ц. е инициирал
принудително изпълнение- образувано е изп.д№283/2016г.по описа на ЧСИ с №880 в
КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч(на 12.05.2016г.).
С Решение №312/27.07.2015г.,пост.по гр.д.№2100/2014г.на РС-Ловеч, по реда на
чл.135 от ЗЗД дарението е обявено за недействително по отношение на взискателя М.Я.Ц..
По изпълнителното производство е насочено принудително изпълнение към
имотите, предмет на извършеното дарение. При описа (Протокол за опис от 25.10.2016г.) е
установено,че са във владение на Д.С. Д.. Както се посочи по-горе- с молба от 27.01.2017г.
Д. е представил доказателства ,че е изплатил целия дълг на длъжниците, поискал е да бъде
конституиран като взискател вместо М.Я.Ц. и с постановление от 24.01.2017г. ЧСИ е уважил
искането.
След отказа да се признае наличие на правоприемство по реда на чл.429 от ГПК
по изпълнителния лист и при извършеното плащане на дълга, Д. СТ. Д. търси установяване
на вземането си по реда на заповедното производство по чл.410 от ГПК,предмет на
настоящето производство. Твърдението му е ,че е имал правен интерес да изплати дълга,за
да осуети принудително изпълнение на дарените му имоти,като последното е възможно с
оглед признаване по отношение на взискателя М.Я.Ц. на относителна недействителност на
дарението.Твърди,че ответниците са се обогатили неоснователно с плащането.
От своя стлана ответниците отричат съществуването на вземането и твърдят, че
плащането е извършено в изпълнение на нравствен дълг към тях-на надарен към дарители.
В първата инстанция ищецът е ангажирал и свидетелски показания-на съпругата
му-св.С.Д.а и на брат му-св.Г.Д.,които потвърждават тезата на ищеца за основанието за
плащане.С оглед близката роднинска връзка и явната заинтересованост на тези
свидетели,показанията им се преценяват критично и при съпоставка с останалите събрани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка,съставът намира,че съдът е сезиран
с иск с правно основание чл.422,вр.с 124 от ГПК и чл.55 и чл.74 от ЗЗД, с искане да се
установи съществуване на вземане на ищеца към ответниците, въз основа на извършеното
5
изплащане на дълга им по изп.д.№283/2016г.по описа на ЧСИ с №880 в КЧСИ и район на
действие ОС-Ловеч.
Факта на погасяване на дълга на ответниците не се оспорва. Невъзможността
платилият да реализира претенцията си по образуваното изп.д.№283/2016г.на ЧСИ с №880 в
КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч,въз основа на представеното там изпълнително
основание, също е установена с влязло в сила решение.
Спорен е въпросът имал ли е основание ищецът да извърши плащането и ако да-
какво е то.
Съставът намира,че е налице класическа хипотеза на суброгация по реда на чл.74
от ЗЗД-при наличие на правен интерес ищецът е изпълнил чуждо задължение-на
ответниците.
От хронологията на развилите се между страните отношения категорично се
доказва наличието на основание за извършеното плащане. Ищецът-придобил недвижими
имоти по силата на дарението от ответниците, има правен интерес да осуети изпълнението
върху тях, предприето по образуваното изпълнително производство. Признатата
относителна недействителност на тази разпоредителна сделка в полза на взискателя М.Ц.,
му дава възможност да насочи изпълнение към имотите, независимо, че вече са отчуждени.
Тогава ясен и категоричен е интересът на надарения да запази имотите си и единствената
възможност да го стори е като осуети изпълнението срещу тях, плащайки целия дълг.
Не може да се сподели тезата на въззивниците,че с това плащане надареният е
изпълнил свой нравствен дълг към дарителите си. На първо място-подобна причина се
отрича от самия надарен и няма как да бъде обоснована-нито с негови изявления,нито с
действия. Макар между страните да е сключена сделка,предполагаща отношения на доверие
и взаимопомощ,в случая не е установено плащането на този дълг да е извършено в
изпълнение на подобни морални ангажименти на надарения. Констатациите дали
съществува морално задължение или има друго основание за изпълнението е въпрос на
конкретни факти и обосноваването им в процеса на доказване. Не може да се приеме
изпълнение на нравствен дълг при условие, че изпълняващия има ясен и категоричен
интерес да плати дълга, за да осуети принудително изпълнение върху имотите му.
На следващо място следва да се съобрази,че хипотезата на чл.55,ал.2 от ЗЗД е
възможна само когато не може да се установи основание за плащане. Както приема
съдебната практика-Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д.№1/79г.на Пленума на ВС-т.3-
правилото на чл.55,ал.2 от ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав на чл. 55,
ал. 1 ЗЗД-т.е.при престация, която изначално е без основание. Едва тогава е допустимо да се
изследва дали не е съществувало нравствено задължение и ако то се установи- съзнателното
изпълнение на нравствения дълг ще бъде основанието за сделката.
6
Тук – както се посочи-плащането е извършено с ясно,категорично и целенасочено
намерение за осуетяване на принудителното изпълнение върху имотите-т.е основание е
налице, валидно е и е осъществено.
По изложените съображения съставът намира, че претенцията на ищеца е
основателна. Вземането му е категорично установено-по основание и размер и правилно
претенцията е уважена от първоинстанционния съд.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемият има право на заплащане на направените
разноски. Представен е договор за правна защита и съдействие и пълномощно,с вписан като
реално изплатен хонорар от 400лв. Въззивникът Д. М. М. и Г. В. УЗ. възразяват,с твърдение
за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съставът намира възражението за неоснователно,тъй като хонорарът е дори по-
нисък от предвидения минимален,съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба №1/2004г.на
ВАС(822лв.),при съобразяване на размера на претенцията.
Затова въззивниците Д. М. М., Г. В. УЗ., М. В. М. следва да се осъдят да заплатят
на Д. СТ. Д. сумата 400лв., представляваща направени в настоящето производство разноски.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025/15.02.2021г.,пост.по гр.д.№ 725/2020г. по
описана РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.Ловеч,ЖК“Младост“,бл.321,вх.“Д“,ет.6,ап.16, Г. В. УЗ. с ЕГН**********,с постоянен
адрес в гр.Ловеч, ул.“Полк. Жребков“№17 и М. В. М. с ЕГН **********, с адрес *****, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Д. СТ. Д. с ЕГН **********, с адрес в Ловеч,*****,сумата
400(четиристотин)лева,представляваща направени по делото разноски.
При наличие на предпоставките на чл.280,ал.3 от ГПК,решението може да се
обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8