№ 381 / 08.12.2021 г., гр.Добрич
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА МИЛЕВА
При участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от председателя адм.д. № 446/2021 г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба, подадена от И.Р.Б., действащ като земеделски производител, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, чрез адв. В. К. - ДАК срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 154-ФК/26.08.2021 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, представляващ щанд за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от Б. и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с процесуалните правила. Излагат се съображения, че не е извършено твърдяното нарушение, тъй като оспорващият е регистриран като земеделски производител, поради което и същият няма задължението да монтира и експлоатира ФУ/ИАСУТД. Твърди се, че липсват доказателства за извършеното нарушение и че заповедта е издадена в противоречие с принципа, заложен в чл.6 от АПК. Сочи, че липсват мотиви, относно срока на мярката, което е опорочаващо заповедта. Моли, да се отмени заповедта и да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В с.з., оспорващият, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Твърди, че контролната покупка е за един пъпеш, като стойността му е много малка, за да обоснове запечатване за 14 дни на обекта.
Ответник - Началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител ст. юрисконсулт Г.А. оспорва жалбата. Счита се, че безспорно е установена фактическата обстановка и това каква е контролната покупка е без значение за липсата на фискално устройство. Моли, да се потвърди заповедта и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
На 16.08.2021 г. е извършена проверка на търговски обект - щанд за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от И.Р.Б.. В хода на проверката е установено, че обектът се ползва под наем, като в него няма регистрирано и въведено в експлоатация фискално устройство. Преди легитимацията на проверяващите лица е извършена контролна покупка на 1 бр. пъпеш на стойност 3,20 лв. Покупката е платена в брой от проверяващия екип, за което не е издадена бележка от кочан. По време на проверката е представено копие на регистрационна карта на ЗП, заверена за 2019 и 2020 г. Представена е и декларация от Елмаз Ферадова Ибрамова, с която декларира, че продава земеделска продукция /дини, пъпеши, домати, пипер, боб/, произведена от ЗП И.Р.Б..
На 22.08.2021 г. упълномощено лице на жалбоподателя е представило допълнително изисканите документи от контролните органи, доказващи качеството му на ЗП, така и документи, доказващи правото му да извършва продажба на проверявания търговски обект. От прегледа на документите е установено, че за стопанската 2020-2021 г., Б. е производител на дини и пъпеши, но не и на зелен пипер, червен пипер, домати и боб, които са продавани по време на проверката на 16.08.2021 г. В таблиците към анкетната карта и анкетния формуляр с информация за видовете култури, които лицето има и отглежда липсват също такива земеделски култури. Поради което и е направен извод, че за тази продукция ЗП е трябвало да регистрира и въведе в употреба фискално устройство.
Съставен е Протокол серия АА №0437239 от 22.08.2021 г., подписан и от присъствалото лице на проверката Елмаз Ибрямова.
Въз основа на посочените установявания на контролните органи е съставен и връчен на И.Б. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №F624909 от 28.08.2021 г. за установено нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба №Н -18 от 13.12.2006 г. във връзка с чл.З от Наредбата.
Издадена е оспорената Заповед за налагане на ПАМ №154- ФК/26.08.2021 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на И.Б. е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - запечатване на търговски обект, представляващ щанд за продажба на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Варна, ***, стопанисван от Б. и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни на основание чл.186, ал.1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 28.08.2021 г. Жалбата е депозирана на 10.09.2021 г., в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3, принудителната административна мярка по, ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл.7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, щандът е търговски обект, тъй като е място, от което се извършват продажби на стоки. Описанието на търговския обект в оспорената заповед е направено в достатъчна пълнота и дава възможност на жалбоподателя да разбере, за кой обект е наложена ПАМ. Жалбоподателят не оспорва, че стопанисва търговския обект.
На основание чл.186, ал.1, т.1, б."а" от ЗДДС , принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгл. чл.7 от Наредбата, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са посочени в чл. 4 и 5 от Наредба № Н-18/2006 г., като съгласно чл. 4, т. 2 не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД физически лица, които извършват продажби на собствена и непреработена селскостопанска продукция, които не са търговци по смисъла на ТЗ, с изключение на продажби във или от търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин, склад или други подобни. Следователно за да е налице визираното изключение е необходимо ФЛ, извършващо съответната продажба, да не е регистрирано като търговец, да продава собствена или непреработена селскостопанска продукция, търговският му обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС да не се намира на територията на лицензирана стокова борса, тържище или пазар на производители, както и този търговски обект в или от който се извършват продажбите да не е и да не се намира в закрито помещение, като магазин, склад или други подобни. С други думи казано, уреденото в чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. изключение от общото правило на чл. 3 се реализира при наличието на две положителни и две отрицателни предпоставки, като съответно липсата на някоя от положителните, респективно наличието на някоя от отрицателните предпоставки възпрепятства приложението на нормата на чл. 4, т. 2 от Наредба № Н- 18/2006 г., при което лицето, като такова по смисъла на чл. 3 от наредбата е длъжно да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Основният спор по делото е именно, този - дали оспорващият попада в изключението на чл.4, т.2 от Наредбата. Съдът намира, че се събраха безспорни доказателства, удостоверяващи неприложимост на визираното в чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. изключение от общото правило на чл. 3, ал. 1 от наредбата, т.е. няма как ЗП да се ползва от тези изключения, тъй като освен дини и пъпеши е продавал и стока, която не е негово собствено производство.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че е допуснато нарушение на чл.6 от АПК
Както сочи разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, ПАМ се налага независимо от предвидените санкции, а от друга страна, органът по приходите действа при обвързана компетентност, т.е. при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е длъжен да наложи ПАМ.
Въпреки че при констатирано нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност, то по отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30-дни, издателят на акта действа при условията на оперативна самостоятелност и е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В случая по начина, по който са изложени мотивите относно продължителността на срока, само формално е изпълнено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Задължението обаче за мотивиране в контекста на същественото изискване за форма, трябва да се различава от въпроса за обосноваността на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на административния орган, така че да дадат възможност, както на засегнатите от акта лица да се запознаят с основанията за налагане на съответната мярка и да организират защитата си, така и на съда да упражни ефективен контрол за законосъобразност. Изложените съображения са бланкетни и не излагат конкретни доводи за процесния случай и търговец.
Липсват доказателства по делото, а и не се твърди от административния орган, да са извършени други нарушения от оспорващия или да има установени публични задължения, които евентуално да обосновават по-високата обществена опасност на нарушението, да сочат на вероятно поведение/нагласа, насочено към нарушаване на фискалната дисциплина и оттам да обосновават по-дълъг срок на запечатване.
Останалите съображения относно възможността от извършване на ново нарушение и целената превенция са принципни такива, относими за всяка принудителна мярка по чл. 22 от ЗАНН и не могат да се обвържат със срока, за който тя се прилага.
Липсата на мотиви относно срока на мярката при наличие на материалните предпоставки за нейното прилагане препятства преценката на съда за съразмерност по чл. 6 от АПК, а в хипотезата на чл. 6, ал. 5 АПК, когато вредите са несъизмерими с преследваната цел, органът по приходите следва да се въздържи от издаване на утежняващия административен акт .( В този смисъл Р на ВАС № 7228/31.05.2018 г. по адм. д. № 12287/2017 г. ; Р н а ВАС № 13650/08.11.2018 г. по адм. д. № 9808/2018 г. ; Р на ВАС № 6302/24.04.2019 г. по адм. д. № 14235/2018 г. и ДР-)
С оглед изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се следват сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева ДТ и 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, А дминистративен съд Добрич, IV състав,
ОТМЕНЯ по жалба на И.Р.Б., действащ като земеделски производител, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 154- ФК/26.08.2021 г. издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да заплати на И.Р.Б., ЕГН **********, действащ като земеделски производител, със седалище и адрес на управление гр. Каварна, ***, сумата от 510 /петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
|
|
|
|