РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Кърджали , 15.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ в публично заседание на тридесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Търговско дело №
20205100900074 по описа за 2020 година
Предявен е пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на сумата от 35 878.43 лв., от която 35 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и
влошено емоционално състояние, както и сумата от 878.43 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплащане
на разходи по лечение, от настъпило на 21.12.2018 г. ПТП, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2019 г. - датата на
уведомяване по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ, до окончателното й
изплащане.
Ищцата П. С. Г., представлявана от процесуалния си представител - адв.
Я.С., сочи в исковата молба, че на 21.12.2018 г. около 16.25 часа, водачът Р.
К. Г., с ЕГН *, при управление на лек автомобил марка "Ауди" модел "А4" с
peг. № К **** ВС, на път 5082, км. 9+700 метра, с. М. - с. Ц., общ. Д., обл. К, с
посока на движение с. М. към с. Ц., общ. Д., обл. К, нарушил правилата за
движение - чл.20 от ЗДвП и допуснал настъпване на ПТП, в резултат на което
причинил на ищцата, возеща се като пътник в автомобила, средна телесна
повреда - многофрагментно счупване на дясна раменна кост на дясната ръка,
довело до трайно затрудняване движението на дясната ръка, болки в кръста и
1
гърба. Твърди, че пътувала на предната дясна седалка с поставен
обезопасителен колан. Пътната настилка била мокра, пътя бил прав, като
водачът Гогов загубил контрола над автомобила и настъпило ПТП, при което
автомобила се ударил в ляво в скат извън платното и след това се придвижил
надясно извън платното, където спрял. Сочи, че почувствала силна болка в
дясната ръка, кръста и гърба. От болки не помнела как е била транспортира с
линейка до Спешно отделение при М. "Д. А. Д." А. - гр. К. В болницата й
направили изследвания и рентгенови снимки, от които станало ясно, че в
резултат на ПТП са й причинени телесни увреждания - многофрагментно
счупване на дясна раменна кост на дясната ръка със силни болки, болки в
кръста и гърба, ограничени движения, силен отток, и деформация на дясната
ръка. Веднага била настанена на лечение в Отделение по Ортопедия и
травматология на същата болница. В това отделение й били направени
множество изследвания и подготовка за операция. На 31.12.2018 г. била
извършена тежка операция на дясната ръка, при която било извършено
наместване на дясната раменна кост с вътрешна фиксация и поставяне на
метални импланти - шина и винтове МОС. Ръката й била имобилизирана, а
операцията била много сложна от медицинска гледна точка, поради факта, че
счупването на костта било многофрагментно трудно се фиксирали всички
отчупени костни парчета. Поради сложността на операцията и бавното
зарастване, лечението продължило до 08.01.2019 г. На същата дата била
изписана от болницата. За проведеното лечение била издадена Епикриза №
18379 от 08.01.2019 г. от Отделение по Ортопедия и травматология на същата
болница. Болките по време на престоя в болницата били нетърпими, поради
което приемала обезболяващи. След претърпяната операция болките се
усещали още по-силно. След изписването й от болницата в гр. К, лечението
продължило в дома на ищцата. В началото била на легло и не можела да се
движи, поради силните болки, дори и при нормални движения на дясната
ръка, освен това усещала силни болки в кръста и гърба. За нея се грижели
децата й, близки, роднини и съседи. Почти не можела да се движи около три
месеца. През цялото време на лечение чувствала силни болки, включително и
към настоящия момент. Костта на ръката й не била зараснала и към момента
на подаване исковата молба като продължавала да чувства болка. Движенията
й били силно ограничени, а ръката не можела да извършва функцията си и
към настоящия момент, поради което се налагало й помагат при някои
2
житейски дейности. Поради сложността на счупването и трудното зарастване
имобилизацията на ръката била почти четири месеца. На 06.03.2019 г. поради
силните болки се наложило да посети специалист ортопед-травматолог, който
констатирал, че имобилизацията на дясната ръка трябва да остане още поне
един месец. Издаден бил амбулаторен лист за преглед от същата дата. На
03.04.2019 г. поради силните болки се наложило да посети отново специалист
ортопед-травматолог, който констатирал, че все още има силни болки и
ограничени болезнени движения на дясната ръка. Свалена била
имобилизацията с препоръка за ЛФК в домашни условия. За прегледа бил
издаден амбулаторен лист № 594 от 03.04.2019 г. На 15.07.2020 г. поради
липса на зарастване на счупената при ПТП кост, независимо от проведеното
за година и половина лечение, била трудоустроена, като с експертно решение
№ 2488 от зас. № 126/15.07.2020 г. на ТЕЛК при М. "Д. А. Д." А. – гр. К била
определена 50 % трайно намалена работоспособност. На 01.09.2020 г., поради
влошеното й психоемоционално състояние и стреса, който предизвикало
ПТП, посетила лекар специалист - психиатър, който констатирал, че била
подтисната със страдалчески лицеизраз, дистимна, хипобулична, с мисли за
беизходност и безперспективност, както и че се справя трудно със
задълженията си. Предписано било лечение, а за прегледа бил издаден
амбулаторен лист № 1075 от 01.09.2020 г. За настъпилото ПТП бил съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2018-1036-370 от
21.12.2018 г. ведно с план-схема на ПТП от ОДМВР - К. По случая било
образувано административнонаказателно производство в Сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР-К. На водача Р. К. Г. бил издаден акт за установяване
на административно нарушение Серия Д № 535342 от 21.12.2018 г. за
извършено от него нарушение на чл.20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, затова, че на
21.12.2018 г. около 16.25 часа при управление на лек автомобил марка "Ауди"
модел "А4 с peг. № К **** ВС, на път 5082, км. 9+700 метра, с. М. - с. Ц.,
общ. Д., обл. К, с посока на движение с. М. към с. Ц., общ. Д., обл. К с
несъобразена с пътните условия (мокра пътна настилка) и релефа на
местността, на прав участък от пътя загубил контрол над автомобила и
допуснал настъпване на ПТП, при което на ищцата, като пътник в
автомобила, причинил телесни повреди. За същото на виновния водач било
издадено Наказателно постановление № 181300-001440 от 17.01.2019 г. от
началник в Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Кърджали, влязло в сила
3
на 16.01.2019 г. Водачът Г. изтърпял наказанието, като заплатил наложената
глоба с преводно нареждане от 21.02.2019 г. Сочи, че с наказателното
постановление безспорно се доказвало наличие на вина у деликвента, който с
действията си при управление на процесния застрахован автомобил причинил
на ищцата неимуществени и имуществени вреди. Безспорно се доказвало и
наличието на пряка причинноследствена връзка между ПТП и нанесените
телесни увреди. Твърди, че от извършеното от деликвента Р. К. Г. нарушение,
на ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание от нанесените телесни увреждания. След настъпилото ПТП
изпаднала в стрес и не можела да спи нощем, като често сънувала кошмарни
сънища с ПТП. Изпитвала страх да се вози в автомобили. Болките се
чувствали и към настоящия момент, макар от ПТП да е изминала почти
година и половина. До настоящия момент нямала зарастване на костта,
поради сложността на счупването. Все още металните импланти не били
извадени и при този бавен оздравителен процес не било ясно, кога ще стане
това. С дясната ръка не можела да извършва почти никакви сложни движения
и да си служи дори за елементарни житейски дейности, като отключване на
врата или държане. През целия период на лечение, чувствала силна болка,
която все още усещала при нормални движения на лявата ръка. След ПТП
станала изцяло неработоспособна, не можела да се обслужва сама, за което й
помагали децата, близки и роднини. Емоционалното й състояние се влошило
много след травмата от ПТП. Твърди, че била много активен човек, но след
травмата останала на помощта на други хора, което допълнително я сразило
емоционално. Болките продължавали да се усещат и към настоящия момент.
В резултат на настъпилото ПТП били причинени и имуществени вреди,
свързани с лечението на травмите - заплащане на потребителски такси,
закупуване на метални импланти, лекарства и медикаменти за домашно
лечение. Имуществените вреди, свързани със заплащане на разходи по
лечението възлизали на обща сума 878.43 лева, от които 750 лева за метални
импланти, за което била издадена Фактура № **********/02.01.2019 г.,
128.43 лева за рентгенови снимки, лекарства и медикаменти, за което били
издадени фактури, както следва: Фактура № **********/09.01.2019 г.,
Фактура № **********/18.01.2019 г., Фактура № **********/18.01.2019 г.
Собственикът на автомобила, причинил нанесените вреди имал валидна към
датата на ПТП задължителна застраховка "Гражданска отговорност",
4
сключена с ответното дружество З. "Б. и." АД, с ЕИК *, съгласно
застрахователен договор/полица № BG/02/118003449021 с покритие от
11.12.2018 г. до 10.12.2019 г. Съществувала причинна връзка между
настъпилото ПТП и причинените телесни повреди - многофрагментно
счупване на дясна раменна кост на дясната ръка довело до трайно
затрудняване движението на дясната ръка, болки в кръста и гърба. Причината
за настъпилото ПТП била виновно поведение на деликвента Р. К. Г., с което
нарушил правилата за движение, в качеството му на водач на застрахования
при ответното дружество автомобил със застраховка "Гражданска
отговорност", действаща към датата на застрахователното събитие -
настъпилото ПТП на 21.12.2018 г. На 08.04.2020 г. предявила застрахователна
претенция по реда на чл.380 от КЗ с вх. № ОК193330/08.04.2020 г. , по описа
на ответното дружество, като до настоящия момент на било извършено
плащане на обезщетение, въпреки че законовия срок за произнасяне изтекъл
на 09.07.2020 г. В същия срок застрахователя не се произнесъл съобразно
разпоредбата на чл.496, ал.2, вр. с ал.1 от КЗ. Моли съда да осъди ответното
дружество, да заплати на ищцата сумата в размер на 35 878.43 лв., от която 35
000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания и
влошено емоционално състояние от настъпилото на 21.12.2018 г.
застрахователно събитие - ПТП с причинени телесни повреди, изразяващи се
в многофрагментно счупване на дясна раменна кост на дясната ръка, довело
до трайно затрудняване движението на дясната ръка, болки в кръста и гърба и
влошено емоционално състояние, и сумата 878.43 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди за заплащане на разходи по
лечението, причинени виновно от Р. К. Г. при управление на лек автомобил
марка "Ауди" модел "А4" с peг. № К **** ВС, застрахован с валидна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, ведно със законната
лихва върху сумата считано от датата на уведомяване по реда на чл.430, ал.1,
т.2 от КЗ - 17.01.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба оспорва възраженията на ответника. В съдебно
заседание, представлявана от процесуалния си представител - адв.Я.С.,
поддържа предявеният иск. Представя писмена защита, в която излага
подробни съображения.
Ответникът З. "Б. и." АД - гр. С., представляван от процесуалния си
представител по пълномощие - адв. М. Г., оспорва предявения иск, като
5
неоснователен в отговора на исковата молба. Оспорва твърдението, че е
причинен деликт от страна на водача на л.а. "Ауди", с peг. № К **** ВС - Р. Г.
Оспорва твърдението, че водачът е действал противоправно и виновно в
причинна връзка, с което е настъпило процесното ПТП. Оспорва механизма
на ПТП, като счита, че представените но делото доказателства нямат
установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Единствено доказателство за механизма, което ангажирала ищцата бил
съставения по случая КП за ПТП. Представеният КП за ПТП не се ползвал с
материална доказателствена сила в частта "Обстоятелства и причини за ПТП",
доколкото нямало данни длъжностното лице да е възприело лично
настъпването на инцидента. Без да е установен механизмът на ПТП, не
можело да бъде направен извод за това кой от участниците е действал
противоправно, а без установено противоправно поведение презумпцията за
вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД била неприложима. Оспорва иска по размер, като
сочи, че претенцията не отговаряла на икономическата конюнктура в страната
и вредата. По твърдения в исковата молба, на 21.12.2018 г. П. С. Г. била
участник като пътник в самоскатастрофирал лек автомобил. За
удостоверяване на твърдените телесни увреждания, получени вследствие на
инцидента, били представени медицински документи на нейно име - епикриза
по И3 № 18379 от Отделение по ортопедия и травматология при М. "Д. А. Д."
К., за периода 21.12.2018 г. - 08.01.2019 г. с окончателна диагноза по МКБ:
"S42.40 Счупване на долния край на хумеруса, закрито"; оперативно лечение
на 31.12.2018 г. - метална стабилизация на счупването с плака и винтове;
амбулаторен лист №594/03.04.2019 г. - ортопед-травматолог, сваляне на
имобилизацията; ЛФК в домашни условия; експертно решение на ТЕЛК №
2488/15.07.2020 г. 50% трайно намалена работоспособност за три години
(01.07.2023 г.). диагнози: последици от счупване на горен крайник, с
изключение на китката и дланта; псевдоартроза на дясната раменна кост;
контрактура на дясната раменна става - лека степен; лека персистираша астма
- неалергична; амбулаторен лист № 1075/01.09.2020 г. - психиатър
посттравматично стресово разстройство; разходни документи (фактури и
касови бонове) във връзка с лечението, на стойност исканата сума за
имуществени щети. Твърди се, че медицинската документация
удостоверявала, че на 21.12.2018 г. П.Г. е била приета в болнично заведение с
данни за травма на дясната ръка над лакътя. Оплаквала се от болки в кръста и
6
гърба. От направените образни изследвания нямало данни за травматични
увреждания на костната система и вътрешни органи, освен данни за счупване
на тръбестата част на раменната кост на дясната ръка над лакътя (областта на
диафизата). Нямало данни защо до 31.12.2018 г. ръката е била обездвижена с
гипсова имобилизация, когато е била направена метална стабилизация на
счупването с плака и винтове, за което имало представени разходни 8
документи на сумата от 750 лева. На 03.04.2018 г. остеосинтезните средства
били свалени, което било описано в амбулаторен лист № 594, и било
препоръчано провеждане на лечебна физкултура (ЛФК) в домашни условия.
В представения амбулаторен лист нямало никакво описание на състоянието
на фрактурата, освен за болезнени и ограничени движения. В представеното
експертно решение на ТЕЛК № 2488/15.07.2020 г. били определени 50%
трайно намалена работоспособност за три години, като ищцата била
безработна до този момент. Нямало представени данни за периода 21.12.18 г.
до 01.09.20 г. ищцата да е посещавала съответен специалист по повод на
настъпилото ПТП. Предвид на представените медицински данни, можело да
се направи заключение, че вследствие на пътен инцидент на 21.12.2018 г.,
П.Г. е получила: счупване на тръбестата част на раменната кост на дясната
ръка, като лечението било оперативно стабилизиране с плака и винтове.
Стабилизиращите средства били свалени на 03.04.2019 г., но нямало
представени документи къде са били свалени и поради каква причина. Без да
има свързваща медицинска документация в предсдтавени данни от ТЕЛК -
решение от 15.07.2020 г. било записано "псевдоартроза, контрактура на дясна
раменна става". В специализираната литература възстановителния период при
счупване на диафизата (тръбестата част) на раменната кост бил е около 5-6
месеца, при условие, че възстановяването става след адекватно лечение, без
усложнения и полагане на всички необходими процедури, необходими за
раздвижването. При такива условия справедливата сума за обезщетение не
следвало да е повече от 20 000 лева и то ако искът се докаже по основание и
без да се отчита съпричиняване. Прави се евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищцата, което се обосновава с
твърдението, че същата е пътувала в автомобила без поставен предпазен
колан. Твърди се, че ищцата е можела да избегне или ограничи травмите, ако
е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
Претенцията за лихва за период от датата на уведомяването била
7
неоснователна и несъобразена с чл.380 и чл.497 от КЗ. Прави се евентуално
възражение по чл.78 ал, 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените като доказателства по делото констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 2018-1036-370 с дата 21.12.2018 г., план схема с
дата 21.12.2018 г., акт № 535342 за установяване на административно
нарушение с дата 21.12.2018 г. и наказателно постановление № 18-1300-
001440 от 17.01.2019 г., се установява, че на 21.12.2018 г. водачът Р. К. Г.
управлявал лек автомобил марка "Ауди А4", с рег. № К **** ВС, в Община
Д., на път III - 5082 км. 9+700 метра по посока от с.М. към с.Ц., като поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия (мокра пътна настилка) и
релефа на местността, на прав пътен участък губи контрол над автомобила,
излиза в ляво от извън пътното платно и след като се блъска в скат в дясно по
посоката на движението си, настъпва ПТП с материални щети и пострадала
пътничка П. С. Г. , която е отведена в М. - К. със счупена дясна ръка.
От представената като доказателства по делото епикриза ИЗ 18379 КП
220 на Отделение по Ортопедия и травматология при М. "Д. А. Д." А. - гр.К.,
се установява, че П. С. Г. е била приета за лечение в Отделение по Ортопезия
и травматология при М. "Д. А. Д." А. - гр.К. на 21.12.2018 г. с фрактура в
долната част на дясна раменна кост и кръста, получена при ПТП, с
окончателна диагноза S42.4. "Счупване на долния край на хумеруса, закрито".
На ищцата е било извършено наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
хемерус под обща анестезия, като е била изписана на 08.01.2019 г.
С експертно решение № 2488 от зас. № 126 с дата 15.07.2020 г. на Първи
състав на ТЕЛК към М. "Д. А. Д." А. - гр.К., на ищцата е била определена 50%
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза: последици от
счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. Установява се
от представените амбулаторен лист № 594 с дата 03.04.2019 г. и амбулаторен
лист № 594 с дата 03.04.2019 г., че П. С. Г. е посещавала медицински
специалисти във връзка със счупването на раменната кост.
8
Видно от представените по делото доказателства фактура №
**********/09.01.2019 г., фактура № **********/02.01.2019 г., фактура №
00000023599/18.01.2019 г. и фактура № 00000023598/02.01.2019 г., ищцата е
заплатила оснеосинтезни средства - плака винтове, както и медикаменти
квамател и фраксипарин.
По повод настъпилото ПТП ищцата П. С. Г., представлявана от адв. Я.С.
е предявила претенция към ответното дружество на основание чл.380 от КЗ за
заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. С
уведомление вх. № ОК-37959/17.01.2029 г., К. Р. Г. уведомил ответника З. "Б.
и." А. - гр.С. за настъпило ПТП на 21.12.2018 г. на път 5082, км. 9+700 метра,
при управление на автомобил марка "Ауди А4" с рег. № К **** ВС, със
сключена застраховка "Гражданска отговорност" с договор/полица № BG
/02/118003449021, с валидност от 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г.
Като доказателство по делото е представена и приета застрахователна
полица за застраховка "Гражданска отговорност" № BG /02/118003449021,
изд. от "З. Б. и." А. - гр.С., с валидност от 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г.
относно лек автомобил марка "Ауди" модел А4/S4, с рег. № К **** ВС, със
собственик К. Р. Г. Прието е също така и електронно извлечение от
извършена проверка за сключена застраховка "Гражданска отговорност" от
сайт на "Гаранционен фонд".
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. К. Г., се установява,
че на 21.12.2018 г. същият е управлявал лек автомобил от с.М. към с.Ц.,
общ.Д., като на предата дясна седалка се возела неговата майка - ищцата П. С.
Г.. На прав участък от пътя след с.М., преди десен завой, свидетелят
забелязал дупка, която решил да избегне с маневра и завил наляво, но пътят
бил заледен и автомобила продължил да се движи. След това свидетелят
разко завил надясно, като автомобилът се ударил челно в десния скат на пътя.
След удара майка му изпаднала в безсъзвание, свидетелят я изкарал от колата
и я свалил на земята. Междувременно забелязал, че дясната ръка на ищцата
била счупена, като костта била повдигнала кожта. След като дошла в
съзнание, ищцата започнала да вика, че ръката я боли. Свидетелят се обадил
на телефон 112, след което дошла линейка и отвела ищцата в лечебно
заведение в гр.К. Свидетелят сочи също, че ищцета лежала в болницата месец
и половина, след което над 6 месеца се възстановявала, като имала нужда от
9
помощ, за да се обслужва. Било предписано да лежи, тъй като имало опасност
пироните да се изкривят. Изпитвала страх да пътува с автомобил, имала
безсъсни нощи и сънувала кошмари.
Свидетелят Ш. Р. И. посочва, че помагал на семейството на ищцата в
отглеждането на животни след катастрофата. Също така помагал и на ищцата,
като я вдигал от леглото и приготвял храна. Сочи, че ищцата имала болки и се
оплаквала, че я боли ръката.
От писменото заключение на вещото лице инж. В.Д. по назначената
съдебно-автотехническа експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че лек лек автомобил марка
"Ауди" модел "А4", с рег. № К **** ВС, управляван от Р. Г., се е лвижил по
път 5082, с посока от с. М. към с. Ц., общ. Д.. Пострадалата е била пътничка в
автомобила. При км 9+700, на прав участък от пътя водача Р. Г. е загубил
контрол нал автомобила и същият рязко променяйки посоката на движението
си е излязъл вляво извън пътя. Ударил се е с предната си лява част в ската на
пътя. От реакцията на силата на улара в него, е променил лвижението си
надясно, върнал се е на пътя, преминал е косо цялата му ширина. Излязъл е
вдясно извън банкета и е спрял в ската отдясно. Причината за настъпване на
процесното ПТП е рязка маневра "завой наляво", най-вероятно съчетана с
употребата на спирачки, довели до загуба на управляемост (контрол) на
водача нал автомобила. Водачът на автомобила - Р. Г., не е имал никакви
възможности да предотврати настъпването на ПТП. Установява се от разпита
на вещото лице в съдебно заседание, че когато водачът е извил волана наляво,
тогава е възникнала центробежна сила, която е възможно така, както казва
свидетелят Гогов, да избута пътничката надясно и тя да си удари ръката
отвътре в купето и оттам да се получи това увреждане и тази травма. Тогава
центробежната сила избутва пътника надясно. Счупването се е получило при
маневрата завой наляво, категорично според вещото лице. Пътничката се е
ударила някъде във вратата или в колонката на автомобила, но след маневра
завой наляво, центробежната сила е насочена надясно.
От писменото заключение на вещото лице д-р Н. М. по назначената
съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същия в съдебно
заседание, които съдът приема, се установява, че при пътно-транспортно
10
произшествие, станало на 21.12.2018 г. на П. С. Г. е било причинено счупване
на дясната раменна кост, наложило бонично и оперативно лечение и
наблюдение. Счупването на дясната раменна кост е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец. Видно
от експертно решение на ТЕЛК от 15.07.2020 г. към същата дата пострадалата
Г. е имала псевдоартроза (лъжлива става) на дясната мишница, поради
непълно зарастване на счупената раменна кост, с болка, силно ограничени
движения в лакътната и раменната стави, с ограничени абдукция, ротация и
проносупинация, както и намалена сила на ръката. Счупването на дясната
раменна кост е възникнало при действието на твърд тъп предмет. В
материалите по делото не са налице данни за това къде е седяла пътничката Г.
в лекия автомобил при възникване на пътно-транспортното произшествие.
При ПТП автомобилът не се е преобръщал. Поради горните факти вещото
лице заключава, че счупването е получено при удар и/или притискане на
дясната мишница в части от интериора на автомобила - врата, арматурно
табло, облегалка на седалка. Предвид данните за забавено зарастване на
счупената кост, констатирано и след една година и половина след
произшествието и определената 50% трайно намалена работоспособност до
01.07.2023 г. вещото лице приема, че и по настоящем пострадалата П.Г. не е
напълно излекувана и изпитва болки и страдания при движенията на дясната
си ръка. Направените разходи за закупуване на медикаменти - Квамател и
Фраксипарин, както и за закупуване на остеосинтезни средства - плака и
винтове и допълнително филмиране, са във връзка с причиненото при ПТП на
21.12.2018 г. счупване на дясната раменна кост на П. С. Г..
В съдебно заседание вещото лице д-р Н. М. посочва, че при маневра
рязко наляво вследствие на центробежните сили, които действат на водача и
пътниците, в случая на пътничката на предната дясна седалка, тялото й
получава инерция надясно, при което дори и с поставен обезопасителен
колан, това движение настрани на тялото не се възпрепятства от колана и е
последвал удар най-вероятно по вътрешната повърхност на предната дясна
врата на автомобила, вследствие на което е възникнало счупването на дясната
раменна кост.
Също така вещото лице сочи, че видно от Експертното решение на
ТЕЛК от 15.07.2020 г., пострадалата има така нар. "лъжлива става" на мястото
11
на счупването, т.е. има забавяне в зарастването на костта и подвижност в тази
област все още. Това неминуемо определя продължаваща болка у
пострадалата, при движение на крайника в тази област, въпреки извършената
оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, всяко едно
движение в тази област, е причина за болка. Възможно е пострадалата да е
имала болки в кръста и гърба, но като морфологичен субстракт. Пироните ще
бъдат извадени, като няма практика да остават цял живот. Когато костта
зарасне и това се види и установи от травматолозите, които я лекуват, ще
бъде извършена операция по извеждането на металната остеосинтеза. Тази
имобилизация с метални остиосинтези налага гипсиране в ранния период, не
през цялото време на носене на металната остеосинтеза, тоест на
присъствието й там, за да е била гипсирана. Независимо, че има поставена
метална остеосинтеза, ищцата е имала поставен гипс, защото трябва да се
обезпечи обездвижването на ръката. По отношение на счупването на ръката
не е било задължително пострадалата да бъде на легло.
От писменото заключение на вещите лица инж. В.Д. и д-р Н. М., по
назначената комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
както и разпита на вещите лица в съдебно заседание, които съдът приема, се
установава, че движението на автомобила е чисто, по лява крива, което
поражда инерционна сила, действаща върху тялото, насочена надясно, т.е.
към дясната врата. Под действието на тази сила ищцата се е ударила с
дясното рамо във вратата или колоната до нея (средната от тавана на купето)
и е получила посоченото нараняване. Ако ищцата П. Г. е била с поставен
обезопасителен колан, нараняванията й нямаше да бълат избегнати или
ограничени. Фабрично автомобилът е оборулван с предпазен колан за
мястото на което е била ищцата (предната лясна седалка).
При тези данни, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 35 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 21.12.2018
г. ПТП, е основателен и доказан до размера на 20 000 лв.
Установява се от събранитепо делото доказателства, че на 21.12.2018 г.
свидетелят Р. К. Г. управлявал лек автомобил марка "Ауди" модел "А4", с рег.
№ К **** ВС, в Община Д., на път III - 5082 км. 9+700 метра по посока от
с.М. към с.Ц., като поради движение с несъобразена скорост с пътните
12
условия (мокра пътна настилка) и релефа на местността, на прав пътен
участък губи контрол над автомобила, излиза в ляво от извън пътното платно
и след като се блъска в скат в дясно по посоката на движението си, настъпва
ПТП с материални щети и пострадала пътничка П. С. Г., което е отведена в
М. - К. със счупена дясна ръка.
Не е спорно по делото, че лекият автомобил марка "Ауди" модел "А4", с
рег. № К **** ВС, собственост на К. Р. Г., който по времето на настъпването
на ПТП е бил управляван от Р. К. Г., е имал застрахователна полица за
застраховка "Гражданска отговорност" № BG /02/118003449021, издадена от
"З. Б. и." А. - гр.С., с валидност от 11.12.2018 г. до 10.12.2019 г.
Налице е причинна връзка между поведението на водача на лекия
автомобил - Р. К. Г. и причинените телесни увреждания на ищцата П. С. Г..
Това се установява, както от писмените доказателства по делото, така и от
заключенията на вещите лица по назначените съдебна автотехническа и
комплексна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
Така, вещите лица посочват, че причината за настъпване на процесното ПТП
е рязка маневра "завой наляво", най-вероятно съчетана с употребата на
спирачки, довели до загуба на управляемост (контрол) на волача над
автомобила. Водачът на автомобила - Р. Г., не е имал никакви възможности да
предотврати настъпването на ПТП. Когато водачът е извил волана наляво,
тогава е възникнала центробежна сила, която е избутала пътничката надясно
и тя е ударила ръката си в купето, довело до увреждане и травма.
Наличието на застрахователно правоотношение поражда възможността
увреденият да търси обезщетение пряко от застрахователя, каквато е
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ. Изпълнено е и изискването на чл.380 от
КЗ, като в законовия срок не е постъпил отговор от застрахователното
дружество. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя по прекия иск за обезщетение на увреденото лице. С оглед на
това и съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за овъзмездяване на
претърпените от ищцата П. С. Г. неимуществени вреди са необходими и
достатъчни 20 000 лв.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази установените
по делото факти и обстоятелства, а именно: на П. С. Г. е било причинено
13
счупване на дясната раменна кост, наложило бонично и оперативно лечение и
наблюдение; счупването на дясната раменна кост е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец; видно
от Експертното решение на ТЕЛК от 15.07.2020 г., пострадалата има така нар.
"лъжлива става" на мястото на счупването, т.е. има забавяне в зарастването на
костта и подвижност в тази област все още. Това според вещото лице д-р Н.
М. неминуемо определя продължаваща болка у пострадалата, при движение
на крайника в тази област, въпреки извършената оперативна интервенция с
поставяне на метална остеосинтеза, всяко едно движение в тази област, е
причина за болка.
Съдът съобрази и обстоятелството, че освен поставената метална
остеосинтеза, ищцата е имала поставен гипс за обезпечаване обездвижването
на ръката. По отношение на счупването на ръката не е било задължително
пострадалата да бъде на легло. Поради болките в поясната област и гърба
евентуално тя би могла да остане на легло, ако се е чувствала в невъзможност
да става, но по отношение на ръката не.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата П. С. Г., което е обосновано с
твърдения за в непоставяне на обезопасителен колан като пътник в лекия
автомобил. Това възражение е неоснователно, тъй като съгласно
заключението на вещите лица д-р Н. М. и инж. В.Д., че ако ищцата П. Г. е
била с поставен обезопасителен колан, нараняванията й нямало да бълат
избегнати или ограничени.
С оглед изложеното така определеният размер на обезщетението в
размер на 20 000 лв. справедливо би възмездил претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Впрочем, този размер на обезщетението се приема и от
ответника в представиния отговор на исковата молба.
Предвид изложеното основателен и доказан се явява и предявеният иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 878.43 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от настъпило
на 21.12.2018 г. ПТП. Видно от представените по делото доказателства -
фактура № **********/09.01.2019 г., фактура № **********/02.01.2019 г.,
фактура № 00000023599/18.01.2019 г. и фактура № 00000023598/02.01.2019 г.,
14
ищцата е заплатила оснеосинтезни средства - плака винтове, както и
медикаменти квамател и фраксипарин, които съгласно заключението на
вещото лице са свързани с лечението й във връзка с претърпняната травма на
ръката.
Що се отнася до претенцията за заплащане на законна лихва върху
размера на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди съдът
съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
т.1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; т.2. изтичането на срока по чл.496, ал.1 от
КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по чл.106, ал.3 от КЗ. В настоящия случай е
приложима разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като със
застрахователна претенция вх. № ОК-193330/08.04.2020 г. ищцата е
представила всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ и законна лихва се
дължи след изтичането на срока от 15 работни дни, а именно считано от
24.04.2020 г.
Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с
което ответното дружество "З. Б." А. - гр. С. да бъде осъдено да заплати на
ищцата П. С. Г. сумата в размер на 20 878.43 лв., от които 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и 878.43
лв., представляващи обезщетение от причинени имуществени вреди, от
настъпило на 21.12.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от
24.04.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Предявеният иск за
заплащане на неимуществени вреди в останалата му част и за разликата над
20 000 лв. до пълния му предявен размер от 35 000 лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото в полза на процесуалния представител на
ищцата - адв. Я.С. се следват разноски по делото в размер на 1156.35 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА,
във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
15
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е определено към минималния размер.
Също така ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ОС - Кърджали сумата в размер на 1 435.14 лв., от които 835.14 лв.
д.т. върху уважения размер на иска (20 878.43 Х 4% = 835.14 лв.) и 600 лв. -
бюджетни разходи за вещи лица.
Ето защо и на основание чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45 във вр. с
чл.52 от ЗЗД, окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. "Б. и." А. - гр. С., р-н "Л.", бул. "Д. Б. " № *, с ЕИК *, да
заплати на П. С. Г., с постоянен адрес с.Ц. № *, общ.Д., с ЕГН **********,
сумата в размер на 20 878.43 лв., от които 20 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди и 878.43 лв.,
представляващи обезщетение от причинени имуществени вреди, от настъпило
на 21.12.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 24.04.2020 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. С. Г., с постоянен адрес с.Ц. № *,
общ.Д., с ЕГН **********, против З. "Б. и." А. - гр. С., р-н "Ло.", бул. "Д. Б. "
№ *, с ЕИК *, иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди, от настъпило на 21.12.2018 г. ПТП, за разликата над 20 000 лв. до
пълния му предявен размер от 35 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. "Б. и." А. - гр. С., р-н "Л.", бул. "Д. Б. " № *, с ЕИК *, да
заплати на адв. Я.М. С. от САК, с адрес на кантората гр.С., ж.к. "М. *", бл.*,
вх.*, с ЕГН *, сумата в размер на 1156.35 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З. "Б. и." А. - гр. С., р-н "Л.", бул. "Д. Б. " № *, с ЕИК *, да
заплати по сметка на ОС - Кърджали сумата в размер на 1 435.14 лв., от които
835.14 лв. д.т. върху уважения размер на иска и 600 лв. - бюджетни разходи за
вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
16
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кърджали:_______________________
17