РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Враца, 19.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
09.03.2021г. / девети март две
хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ,
като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА
КАН дело №632 по описа на АдмС – Враца за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.И.Н. ***, чрез процесуалния му представител * Ц.С. от АК
– ***, против РЕШЕНИЕ №260054/27.10.2020г.,
постановено по АНД № 552/2020г. на Районен съд – Враца С оспореното решение е
потвърдено НП № 20-0967-000690 от 12.05.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР
– Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
С касационната жалба се твърди, че
оспореното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
необосновано, за което се излагат подробни съображения.Твърди се, че неправилни
и незаконосъобразни са мотивите на РС, че е неприложим чл.28 ЗАНН, както и неоснователно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на водача за нарушение на чл.104б,т.2 ЗДвП, поради недоказване както от обективна, така и от субективна страна
извършеното нарушение. Също така се посочва, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, които в своята съвкупност са
накърнили правото на защита на жалбоподателя да разбере по един ясен и
непротиворечив начин всички елементи на вмененото му нарушение. Иска се отмяна
на решението, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановяване
на друго, с което да се отмени наказателното постановление или да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав. Прави се и искане за изменение на
наказателното постановление, като нарушението бъде преквалифицирано от чл.104б и
на чл.175а ЗДвП, като маловажно нарушение по чл.186, ал.1, изр.1 ЗДвП.
В с.з. касаторът чрез процесуалния представител *
С. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли за отмяна
на решението на РС-Враца, като неправилно по подробно изложените съображения в касационната
жалба.
Ответникът – Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Враца не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и за оставяне в сила на решението, като правилно.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в
жалбата оплаквания, изразените от страните доводи и съображения и след
извършване на служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл.211, ал.1 АПК и същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение №260054/27.10.2020г., постановено по АНД №552/2020г. на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено
НП № 20-0967-000690 от 12.05.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР– Враца, сектор „Пътна полиция“, с което на касатора за нарушение на
чл.104б, т.2 ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от същия закон, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да потвърди НП районният съд в оспореното решение е приел, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи и при тяхното издаване са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Прието е, че в процеса по
съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила от
категорията на съществените и неотстранимите. По съществото на спора след обсъждане на
събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че касаторът е извършил от
обективна и субективна страна именно състава на адм.нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП и правилно е ангажирана адм.наказ.отговорност на лицето по чл.175а, ал.1 ЗДвП. Прието, че в случая е неприложим чл.28 ЗАНН, тъй като не
е налице маловажност на случая. С оглед на така приетото и оспореното
наказателно постановление е потвърдено, като законосъобразно.
Решението е правилно. При субсидиарното действие на НПК, въззивният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Фактите по делото са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, след като са
събрани необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице
данни по делото и въз основа на тях правилно е установена фактическата
обстановка.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правилно и в
съответствие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че касаторът е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за това нарушение и правилно му е
наложена съответната санкция в предвидения
размер от разпоредбата на закона. Правните изводи формирани от
първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл.221,
ал. 2, изр. второ АПК
ги възприема и препраща към тях.
С нормата на чл.104б
т.2 ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Без съмнение цитираната
норма цели да охрани особено важни обществени интереси като живота и здравето
на участници в движението, чрез въвеждане на забрана за конкретни действия от
страна на водачите на МПС, които биха довели до влошаване на пътната обстановка
и повишаване на риска от пътнотранспортни инциденти. От съдържанието на НП е
видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия–при ляв завой прекомерно подаване на газ,
при което превърта задвижващите се колела, което е довело до неконтролируемо
завъртане на МПС на платното за движение и по този начин е създало опасност за
другите участници в движението. Същото е съзнателно предприето действие от страна на водача,
сочещо на формирано у него решение/умисъл за ползване на пътя и за други цели,
освен за превоз на пътници и товари, в нарушение на забраната по чл.104б, т.2 ЗДвП. Извършеното деяние е
доказано от събраните по делото гласни доказателства от служителите на
ответника/очевидци на случая/ които
твърдят, че след подаване на газ, задвижващите колела са предизвикали занасяне
на автомобила в двете посоки. Показанията на св. Н. не опровергават по никакъв
начин тези твърдения. В тази насока и възраженията на касатора за недоказаност
на нарушението са неоснователни.
Не се споделя и възражението, че са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта и НП. В АУАН
и НП в пълнота са описани обстоятелствата,
при които е извършено нарушението, отразено е мястото, времето и начина на
извършването му, начина на констатиране на същото, точно е посочена и правната
квалификация на нарушението, както и кои текстове на закона са нарушени. Същите
съдържат изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН. Ясно и точно е изложено в акта и НП какво е
нарушението и как е извършено, което се установява и от събраните по делото доказателства.
Възражението на
касатора за приложение на чл.28 ЗАНН е също неоснователно. Не са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен
случай, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложим на основание чл.11 ЗАНН. По делото не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извод, че
извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С поведението си касатора
е застрашил не само и единствено своите живот и здраве, а е поставил в опасност
живота и здравето и на други участници в движението, което изключва приложението на чл. 28 ЗАНН.
Не
се споделя и възражението на касатора за изменение на НП, като нарушението бъде
квалифицирано като маловажно по чл.186, ал.1, изр.1 ЗДвП. Разпоредбата на чл.186, ал.1, изр. 1 ЗДвП не допуска
налагане на глоба с фиш за нарушения, за които е предвидено наказание лишаване
от право да управлява моторно превозно средство. Също така, за да се наложи
глоба с фиш, задължително следва да е установено, че нарушението е маловажен случай,
какъвто в случая не е налице с оглед на изложеното по-горе. Конкретния случай
не попада в обхвата на приложение на горепосочената разпоредба.
При служебна проверка
на решението съобразно чл.218, ал.2 АПК
на основания извън посочените в касационната жалба, съдът не намира такива,
които да сочат на отмяна на оспорения съдебен акт. Същият е постановен от
законен състав, в рамките на заявения спор, при правилно прилагане на процесуалния
и материалния закон.
По изложените
съображения касационната жалба следва да се отхвърли, като неоснователна, а
оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр.чл.218 АПК
Административен съд - Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ №260054/27.10.2020
г., постановено по АНД № 552/2020г. на Районен съд – Враца, с което е потвърдено
НП № 20-0967-000690 от 12.05.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР – Враца, Сектор „Пътна полиция“.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.