№22
Гр. Разград, 01 март 2021 год.
РАЗГРАДСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и трети февруари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА- СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА
МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ разгледа докладваното от
съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело №8 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК във
вр.чл.63,ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОДМВР Разград против
Решение №353/27.11.2020г., постановено по АНД №600/2020г. по описа на Разградския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление (НП) №1873-15-200/02.06.2020г.
на Директора на ОДМВР-Разград, с което на Е. Й. Й. от гр. Р. на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ)
е наложена глоба в размер на 300 лв.
Недоволен от решението е останал наказващият орган. В
жалбата си и по същество развива доводи, че решението е неправилно и
необосновано, поради което моли съда да го отмени, като вместо него постанови
друго, с което потвърди оспореното НП. Претендира и за присъждане на деловодни
разноски.
Ответната страна е депозирала писмено становище, в което
сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, а наложената
глоба е непосилна за нея. С оглед на това моли съда да остави без уважение
депозираната жалба.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна, като
споделя изцяло изложените от районния съд съображения че процесното
административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на закона.
Разградският административен съд, след като прецени
направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията и възраженията на страните,
констатира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена
от активно легитимирано лице, в предвидения от закона срок и е насочена срещу
акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледана по същество тя се явява
основателна, по следните фактически и правни съображения:
В хода на производството са събрани достатъчно
доказателства, които установяват всички относими към спора факти. Те сочат, че при
извършена проверка на 19.04.2020г. в гр.Разград полицейски служители
констатирали, че Е. Й. и В. В. се намират на маса с пейки пред жилищен блок на
ул.“Абритус“ №13, вх.А без поставени на лицето
предпазна маска, за което съставили Констативен протокол и Докладна записка.
Въз основа на отразеното в тях срещу Е. Й. е съставен АУАН №1873-15-200/20 от
05.05.2020г., в който е посочено, че с поведението си
тя е нарушила задължението, вменено с т.
9 на Заповед № РД- 01- 197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, тъй
като била на посоченото там място без поставена предпазна маска за лице или
друго предпазно средство. Този АУАН е надлежно връчен на нарушителя и подписан
с отбелязване, че има възражения, които са подадени своевременно в писмен вид. Наказващият
орган е възприел изцяло отразените в акта констатации и въз основа на тях е
издал процесното НП, с което за описаното административно нарушение на
основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложил на Е. Й. глоба в размер на 300 лв. С
решението си Разградският районен съд е отменил това НП, като в мотивите си е посочил,
че това нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложените
от него съображения не се споделят от настоящата инстанция.
Легално определение за "маловажен случай" се
съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, според която това е такова
деяние, при което извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от съответния вид. Преценката винаги се прави на база
конкретните фактически данни, отнасящи се до начина на извършване на
нарушението, на вредните му последици, данните за личността на дееца и всички
други обстоятелства, релевантни за степента на обществена опасност и морална
укоримост на извършеното. В случая не се установяват обстоятелства, определящи
значително по-ниска степен на конкретното нарушение, в сравнение с другите
подобни простъпки, свързани с неизпълнение на въведените противоепидемични
мерки.
Изложените съображения от въззивния съд са общи и касаят
всички случаи, при които е налице неспазване на въведени противоепидемични
мерки, които впоследствие са отменени или изменени. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗЗ
в условията на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
е оправомощен да въвежда временни противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. С разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ законодателят
е регламентирал задължението за гражданите да спазват въведените мерки, което е
абсолютно и императивно. Преценката какви по вид, характер и срок на действие
да бъдат тези мерки, се решава от министъра на здравеопазването в условията на
оперативна самостоятелност. По правило оперативната самостоятелност е
определена от закона дискреционна власт на
административния орган да избере по целесъобразност действията, които следва да
се предприемат. В съдебното производство по оспорване на издадени НП за
нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е недопустимо да се отрича това право и да се
преценява дали по вид и срок въведените мерки са целесъобразни или прекомерно
завишени.
Наред с това
неправилно въззивният съд е посочил, че заповедите по чл.63, ал.1 от ЗЗ е следвало
да се обнародват в Държавен вестник. По своя характер те съставляват общи
административни актове по смисъла на чл.65 от АПК и подлежат на обявяване по предвидения
в АПК ред чрез публикуване на интернет-страницата на съответния административен
орган, публично оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или по друг
подходящ начин. В случая посочената Заповед №РД-01-197/11.04.2020 г. е обявена
по предвидения от закона ред и е породила своето действие.
Въз основа на така установените обстоятелства съдът
намира, че конкретното деяние не разкрива белези, които да го определят със
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните,
обичайни случаи на това нарушение, поради което не са налице предпоставките за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Приемайки противното Разградски районен съд е
постановил решението си в противоречие с материалния закон и то следва да се отмени. Делото е изяснено от
фактическа страна и няма пречки касационната инстанция да се произнесе по
същество на спора.
АУАН и НП са издадени от оправомощен орган, в кръга на
неговата материална и териториална компетентност, при спазване на предвидените
за това срокове. По своята форма и съдържание те отговарят на изискванията
на ЗАНН.
В хода на производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и норми. Правилно са приложени и съответните законови
разпоредби.
Със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването е въведено като противоепидемична мярка изискването всички
лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места да имат поставена защитна
маска за лице или друго средство, прикриващо носа и устата им. В нея изрично е
посочено, че тя е в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. Събраните писмени и
гласни доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че Е. Й. е
нарушила това изискване, тъй като на посочените дата и място не е имала
поставена защитна маска или друго предпазно средство. С оглед на това правилно
и обосновано е прието, че с противоправното си поведение наказаното лице е
осъществило от обективна и субективна страна вмененото административно
нарушение. Съгласно приложената разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ (в
действащата тогава редакция) който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки … се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение от 1 000 до 2000 лв. Наложената глоба е в минималния размер,
предвиден в санкционната норма и с оглед забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН ( в действащата редакция) липсва възможност тя да бъде заменена с по-леко
по вид наказание или намалена по размер. Въз основа на така изложените
фактически и правни съображения съдът намира, че оспореното НП се явява
законосъобразно и следва да се потвърди.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН в полза на жалбоподателя следва да се присъди дължимо юрисконсултско
възнаграждение. Същото е своевременно предявено и доказано в размер на 80 лева,
определен на основание чл.37 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК
Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №353/27.11.2020г.,
постановено по АНД №600/2020г. по описа на Разградския районен съд и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №1873-15-200/02.06.2020г.
на Директора на ОДМВР-Разград, с което на Е. Й. Й. от гр. Р. на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА
Е. Й. Й. от гр. Р. да заплати на ОДМВР-Разград сумата от 80 (осемдесет)
лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/