Решение по дело №201/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 223

                                                 гр.Кюстендил, 04.10.2021год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в публичното заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                            НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при  секретаря Светла Кърлова и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 201 по описа за 2021год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.     Началникът на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Кюстендил  обжалва решение № 260143 на Районен съд - Кюстендил от 21.05.2021год. по АНД № 1307/2020год., с което е отменено Наказателно постановление № 20-1139-001127 от 21.10.2020год. Жалбата съдържа доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - отменителни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Сочи се, че  НП е издадено при спазване на процесуалноправните норми, а  нарушението  е доказано.  Искането е за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на решение за потвърждаване  на наказателното  постановление.

Ответникът А.А.Ф., гражданин на Република Гърция, призован чрез пълномощника си адв. К.Д., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният  съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт  на  осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за основателна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено  Наказателно постановление № 20-1139-001127  от 21.10.2020год.,  издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР-Кюстендил, за налагане на ответника по касация  -  А.А.Ф., гражданин на Република Гърция,  на  административно наказание „глоба“  в размер на 400,00лв., за нарушение и на основание чл.638, ал.3  от  Кодекса за застраховането.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана за  това, че на 21.10.2020г., около 08,30ч в гр. Кюстендил, на ул. „Овощарска“    управлява МПС – товарен автомобил  “***“ с рег. № *** – собственост на „Ф.А.“ ЕООД, за който  няма сключен и действащ договор за   задължителна  застраховка  “Гражданска отговорност на автомобилистите”, с което е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал.3 от Кодекса за застраховането.

 За деянието е съставен АУАН № АА106974 от 21.10.2020г., който е връчен на нарушителя, а  към  делото  са  приложени  копие  от  заповед на директора на ОД  на МВР-Кюстендил за определяне на длъжностните лица, които са оправомощени да издават НП за нарушения по КЗ, както и договор за застраховка „Гражданска отговорност“,  сключен за процесното МПС на 21.10.2020г. в 12ч., т.е. след нарушението.

В производството пред РС  са  разпитани  полицейските служители, които са  извършили проверката  и с показанията си потвърждават констатациите от същата.

  При изложените доказателства, от правна страна съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното НП, като е приел, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Горното е обосновано от факта, че нарушителят е чужденец, не разбира български език, но на същия не е назначен преводач. Налице са доводи, че в административнонаказателното производство, вкл. във фазата на установяване на нарушението, извършено от лице, което не владее български език, е задължително  участието на преводач, а в  случая такъв не е осигурен на нарушителя. Видно от мотивите в оспореното решение, изложената  констатация е решаваща за отмяната на НП, доколкото РС е приел, че е нарушено правото на защита поради неназначаване на преводач на дееца, който не разбира български език.  Допълнително съдът сочи, че административното нарушение е извършено от привлечения към отговорност водач на товарния автомобил и е доказано от събраните доказателствени средства.

Касационната инстанция, при служебната проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същия. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, обосновава следните изводи:

Решението на въззивния съд е неправилно, поради което и на осн.чл.222, ал.1 от АПК  следва да се отмени и да се постанови решение по съществото на спора с потвърждаване  на  оспореното  наказателно постановление. Решаващите правни изводи за незаконосъобразност на същото са в противоречие с доказателствата по делото и приложимите  правни норми.  Осъществено е касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Противно  на  приетото от районния съд, касационният състав, приема, че липсата  на  преводач  на  нарушителя,  не  е ограничило правото му на защита, т.е. че не  е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП.  Нормата на чл.21, ал.2 от НПК дава възможност на лицата, които не владеят български език, да се ползват от родния си език или от друг език, като в тези случаи се назначава преводач.  Нормата  на чл.55, ал.4 от НПК предоставя това право на обвиняемия. Същата отразява националните мерки по транспониране на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Приложното поле на тази  директива обаче не касае конкретния случай, тъй като съгласно чл.1, § 3 от същата, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, директивата се прилага  единствено за производството по обжалване пред този съд. Подобно е и приложното поле на Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (вж. чл. 2, § 2).  Следователно, цитираните във въззивното решение  разпоредби  на чл.21, ал.2  и  на чл.55, ал.4 от НПК са неприложими и липсата на назначен преводач на дееца в досъдебната фаза на административнонаказателно производство  не  води до  нарушаване на правото му на защита и справедлив процес, тъй като назначаването на преводач не е въведено като абсолютно задължение за органа, водещ разследването по правилата на ЗАНН. Освен това в случая няма  доказателства, че чужденецът Ф.  не разбира български език и съответно, че не е разбрал обвинението срещу него. В свидетелските показания няма такива данни, а в  съдържанието на процесния АУАН е отбелязано, че нарушителят  няма  възражения. Следват изводи, че при издаване на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя. 

            По съществото на спора, касационната инстанция счита за обосновани и правилни правните изводи в съдебния акт за доказаност на нарушението. Административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана в качеството му на водач на МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.  От установената от районния съд фактическа обстановка по нарушението е видно, че за управлявания от нарушителя автомобил, няма сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на извършената проверка от контролните органи. Горното сочи на осъществено административно нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, за извършването на което е наложено предвиденото от законодателя административно наказание. Следва, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и  като го е отменил, РС е постановил неправилно решение.

Дължимо е решение за  отмяна на оспорения съдебен акт и произнасяне по същество от касационната  инстанция  за  потвърждаване на НП.

              Водим от изложеното и  на  осн.  чл.222, ал.1 от АПК, Административният съд

                                                      

  Р   Е   Ш   И:

           

ОТМЕНЯ  решение № 260143 от 21.05.2021г.  на  Районен съд - Кюстендил  по  АНД № 1307/2020год.  и  вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-1139-001127  от 21.10.2020год.,  издадено от началника на Сектор ПП при ОД на МВР - Кюстендил, с което на А.А.Ф., гражданин на Република Гърция, роден на ***г.,  е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400,00лв.  на основание чл.638, ал.3  от  Кодекса за застраховането.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

            Председател:                                       Членове: 1.                                  2.