Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа
докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА гр. дело № 1964 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по чл.422, ал.1 във вр.с чл.415,
ал.1 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба от „Финансцентър”ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.„Цар Освободител” № 44, ет.З,
офис 4, с ЕИК *********, представлявано от С. Н. и И. С. Н., чрез пълномощника
адв. П.Г. *** против И.Д.И.,
с ЕГН **********,***, относно вземане, произтичащо от издаден в полза на ищеца
запис на заповед и с цена на иска 7200 лв.
Ищецът твърди, че на 26.02.2018 г. И.Д.И. с ЕГН **********
е издал в полза на „Финансцентър”ЕООД с ЕИК *********, запис на заповед, с
който се задължава да заплати на дружеството - поемател сумата от 7200.00 лв.
на падежа - 26.08.2018 г.
Посочва, че ценната книга била авалирана
от Г.Н.П. с ЕГН ********** и М. Д. М. с ЕГН **********, и двамата от гр. Нова
Загора.
Сочи, че след настъпване на падежа,
въпреки неколкократни покани, И.И. не бил погасил дължимата сума, поради което,
на 10.09.2018 г. на основание чл.417 от ГПК, ищцовото дружество подало Заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
Образувано било ч.гр.дело № 1508/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Издадена
била Заповед за изпълнение на парично задължение № 1105/12.09.2018 г., с която
длъжниците И.Д.И. - като издател, Г.Н.П. и М. Д. М. - като авалисти, били
осъдени да заплатят солидарно на кредитора „Финансцентър”ЕООД сумата от 7200.00
лв. - главница, съгласно издадения запис на заповед от 26.02.2018 г. с падеж
26.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 144.00 лв.
за заплатена държавна такса.
Сочи също,
че въз основа на Заповедта за изпълнение, издадения изпълнителен лист и молба
от „Финансцентър”ЕООД било образувано изпълнително дело № 20189150402226 по
описа на ЧСИ Гергана Грозева Костова, рег.№ 915 на КЧСИ и район на действие –
ОС Сливен.
Посочва,
че на 15.10.2018 г. длъжникът И.Д.И. получил покана за доброволно изпълнение и
на 24.10.2018 г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение срещу
Заповедта.
Твърди, че
останалите двама длъжници не са възразили в 14-дневния срок от получаване на
поканата и спрямо тях заповедта е влязла в сила.
Сочи, че с
определение № 600 от 24.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1508/2018 г., НЗРС, получено
от взискателя, понастоящем ищец, на 05.11.2018 г., било спряно производството
по изпълнително дело № 20189150402226 по описа на ЧСИ Гергана Грозева Костова,
рег.№ 915 на КЧСИ и район на действие – ОС Сливен по отношение на длъжника И.Д.И.
и на взискателя били дадени указания съгласно чл.415, ал.1 от ГПК.
Горното обуславяло
правния интерес на ищцовата страна от предявяване на установителен иск относно
вземането, съгласно издадените по ч.гр.дело 1508/2018 г. заповед за изпълнение
и изпълнителен лист, поради което моли съдът да постановите решение, с което да
приеме за установено, че И.Д.И. с ЕГН **********,***, в качеството си на
издател и платец по запис на заповед, от 26.02.2018 г., дължи на „Финансцентър”ЕООД
с ЕИК ********* сумата от 7200.00 лв. - главница, ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 144.00 лв.
за заплатена държавна такса.
Ищеца
претендира и направените в настоящото производство разноски.
Моли съда
да приеме като писмени доказателства заверени копия
от документи.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника И.Д.И., чрез пълномощника си
адв. Д. ***, с който същият
оспорва иска по основание и по размер.
Посочва, че
е запознат с исковата молба и приложенията към нея и твърди, че ответника не
дължи заплащане на посочената в нея сума, а също и че такава сума никога не му била предавана.
Посочва,
че за съществуването на представеният с исковата молба запис на заповед,
ответникът бил узнал едва, след като получил препис от исковата молба.
Причината за това била, че никога не бил издавал в полза на ищеца процесния запис
на заповед. Твърди, че същият не носи неговия подпис - нито на издател, нито в
частта, където е посочено, че записа на заповед е предявен на 27.08.2018 г.
Сочи, че ответникът
никога не бил получавал от ищеца сумата от 7200 лв., посочена в записа на
заповед. Твърди също, че записът на заповед бил създаден само за целите на
заповедното производство - с цел снабдяване с изпълнителен лист срещу ответника
и събиране на тази сума неправомерно.
Навежда,
че тъй като ищецът е дружество, което се занимава с отпускане на парични
кредити, възможно било авалистите да са се подписали на договор за заем с ищеца,
във връзка с получени от тях парични средства, но ответникът не бил сключвал
договор за паричен заем/кредит с дружеството ищец и не се бил подписвал на
такъв договор, а и такъв не бил приложен към исковата молба по настоящото дело,
поради което ако съществува ищецът следвало да го представи.
Посочва,
че от исковата молба станало ясно, че лицата авалирали процесния запис на
заповед не са подали възражение срещу заповедта за изпълнение, издадена по
ч.гр.д 1508/2018 г. на PC - НЗ. Възможно било подписът
на издател на записа на заповед да е положен именно от единия от авалистите - Г.Н.П..
Ответникът имал заведено, именно срещу това лице друго дело.
С оглед
гореизложеното моли съдът да отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан,
предявеният от „Финансцентър”ЕООД иск за заплащане на сумата в
размер на 7200.00 лв. - главница по запис на заповед, ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и сторените съдебно- деловодни разноски в размер на 144.00 лв.
и да осъди ищеца да заплати извършените деловодни разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
Моли
за допускане на съдебно-графологична
експертиза, която да даде отговор на следните въпроси: Подписът на издател на запис
на заповед от 26 февруари
Моли съдът да допусне при режим на
довеждане двама свидетели, които да установят изложените от нас факти и
обстоятелства.
В
откритото съдебно заседание на 24.04.2018 г. адв. Г. твърди, че лице, което е
бивш служител на „Финансцентър”ЕООД
е изпълнило изпълнило ръкописния текст върху записа на заповед и моли още
веднъж съдът да уважи искането му за графологична експертиза.
С
оглед обстоятелството, че е направено оспорване на процесния запис на заповед,
досежно неговата автентичност, че ответника не е издател на същия и с оглед
обстоятелството, че ищцовата страна ще се ползва от процесния запис на заповед,
съдът е открил производство по оспорване истинността му и е назначил
съдебно-графологична експертиза на вещото лице инж. С.С..
В откритото
съдебно заседание на 06.06.2019 г. е изслушано заключението на вещото лице инж. С.С. по назначената му
експертиза. С оглед обстоятелството, че ответната страна е оспорила единичната експертиза и заключението
е дадено със степен на вероятност, съдът е допуснал тройна съдебно-почеркова
експертиза и е назначил за вещи лица С.С.С., С.С.В. и Ю. П. Г..
Изготвената
тройна експертиза е представена в срок. Заключението по нея се поддържа изцяло
от вещите лица.
В откритото съдебно заседание на 04.09.2019
г. е изслушана свидетелката Г.Н.П., която е посочила че е бивш служител на
„Финансцентър”ЕООД, запозната е с процесния запис на заповед и го е авалирала.
Разяснява, че той е бил издаден във връзка с искане за заем и договор за заем
за сумата от 5000 лева, а с лихвата 7200 лева. Сочи също, че тя е съдлъжник,
заедно със сина си М. М. – също. Съдът е изискал ищеца „Финансцентър”ЕООД да
представи въпросния договор за заем между него и ответника, както и документ от
които да е видно предаването на сумата по него.
В
нарочна молба с вх. № 5736 депозирана на 31.10.2019 г., адв. Д. Г. заявява, че
оспорва автентичността на подписа на ответника, положен върху договора и моли
да бъде открито производство по оспорване на този документ.
В откритото съдебно заседание на
31.10.2019 г. адв. Г. е представила на съда Договор за потребителски кредит №
3000835/26.02.2018 г., сключен между „Финансцентър”ЕООД и И.Д.И., ведно с
приложеното към него платежно нареждане за кредитен превод от 26.02.2018 г.
В
същото заседание съдът, с оглед направеното оспорване от адв. Г. е открил
процедура по оспорване на автентичността на подписа на ответника на Договор за
потребителски кредит № 3000835/26.02.2018 г., сключен между „Финансцентър”ЕООД
и И.Д.И. и е предоставил на процесуалния представител на ответника да заяви
дали желае назначаване на съдебно-графологична експертиза и да постави въпросите
си към вещото лице.
В
следващото открито
съдебно
заседание на 05.12.2019 г. съдът е назначил съдебно-графологична експертиза и е
определил депозит за вещото лице в размер на 300 лева, вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението. Същият не е внесъл в срок
депозита.
В откритото съдебно заседание на
23.01.2020 г. съдът е отменил определението си на назначаване на
съдебно-графологична експертиза и е оставил без уважение направеното искане от
процесуалния представител на ищцовото дружество адв. Г. за допускане и
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът е дал срок на страните за представяне на писмени защити и такава е
била депозирана в срок с вх. № 503/31.01.2020 г. от ищцовата страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът
приема представените писмените доказателства по делото – запис
на заповед /без протест/ от 26.02.2018 г. на л.6 от делото, изпълнителен лист
от 12.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1508/2018 г. по описа на РС – Нова Загора, Заповед
за изпълнение на парично
задължение № 1105/12.09.2018 г. въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д. № 1508/2018 г. по описа на РС – Нова Загора, молба с вх. №
37895/03.10.2018 г. от „Финансцентър”ЕООД на л.11 от делото, пълномощно на адв.
П.Г., пълномощно на адв. Д. Г. и договор за правна помощ 03/2018 г. на л.22 от
делото, заверени копия на документи за сравнителен материал за изготвяне на
тройна графологична експертиза по делото: приемо-предавателен протокол от
24.07.2017 г., протокол за проведено обучение от 27.07.2017 г., договор за наем
на земеделска земя от 10.02.2016 г., Анекс към договор за наем на земеделска
земя от 10.02.2016 г., Анекс към договор № 1_SOM_006035
от
06.06.2017 г., декларация от 25.04.2019 г., извлечение от заявление за
подпомагане – 4 страници, заявление за подпомагане 2019 – 10 страници, писмо с
вх. № 1282/2019 от 11.10.2019 г. от РП – Нова Загора до „Финансцентър”ЕООД –
Варна, Договор за потребителски кредит № 3000835/26.02.2018 г., приложение № 1
– погасителен план към потребителски кредит № 3000835/26.02.2018 г., приложение
№ 2 – дължими суми по повод неизпълнение на договор № 3000835/26.02.2018 г.,
платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 6000 лева – на л.133 от
делото и ч.гр.д. № 1508/2018 г. по описа на РС – Нова Загора, както и гласните
доказателства събрани в съдебно заседание.
Договор за потребителски кредит № 3000835/26.02.2018 г., сключен между
„Финансцентър”ЕООД и И.Д.И.
Безспорно установено е
въз основа на приетите от съда писмени доказателства по делото, че на 26.02.2018
г. между ищеца в настоящото производство „Финансцентър”ЕООД с ЕИК ********* и
ответника И.Д.И. с ЕГН **********, е сключен Договор за потребителски кредит №
3000835.
Във връзка
с посочения договор на 26.02.2018 г. И.Д.И. с ЕГН ********** е издал в полза на
„Финансцентър”ЕООД с ЕИК *********, запис на заповед, с който се задължава да
заплати на дружеството - поемател сумата от 7200 лева на падежа - 26.08.2018 г.
Ценната
книга е авалирана от Г.Н.П. с ЕГН ********** и М. Д. М. с ЕГН **********.
След
настъпване на падежа И.Д.И. не е погасил
дължимата сума, поради което на 10.09.2018 г. на основание чл.417 от ГПК,
„Финансцентър”ЕООД подава заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение. Образувано е ч.гр.дело №1508/2018 г. по описа
на Районен съд Нова Загора.
Издадена е
Заповед за незабавно изпълнение № 1105/12.09.2018 г., с която длъжниците И.Д.И.
- като издател, Г.Н.П. и М.Д. М. - като авалисти, са осъдени да заплатят
солидарно на кредитора „Финансцентър”ЕООД сумата от 7200.00 лева - главница,
съгласно издадения запис на заповед от 26.02.2018 г. с падеж 26.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда - 12.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 144.00 лева - държавна такса.
Въз основа
на издадената заповед, издадения изпълнителен лист и молба от ищеца е
образувано изпълнително дело № 20189150402226 по описа на ЧСИ Гергана Грозева
Костова, рег.№ 915 на КЧСИ и район на действие – ОС Сливен.
На
15.10.2018 г. длъжникът И.И. е получил покана за доброволно изпълнение и на
24.10.2018 г., в срока по чл.414, ал.2 от ГПК е подал възражение срещу
Заповедта.
Останалите
двама длъжници не са възразили в 14-дневния срок от получаване на поканата и
спрямо тях заповедта е влязла в сила.
С
Определение № 600 от 24.07.2018 г. по ч.гр.дело № 1508/2018 г. РС – Нова Загора,
получено от ищеца, на 05.11.2018 г. е спряно производството по посоченото изпълнителното
дело по отношение на ответника и на взискателя са дадени указания съгласно
чл.415, ал.1 ГПК.
Поради
горното, на 05.12.2018 г. „Финансцентър”ЕООД депозира искова молба с вх. № 7180 в Районен съд – Нова Загора, с която
моли съдът да приеме за установено, че И.Д.И.,
ЕГН **********, в качеството си на издател и платец по запис на
заповед, от 26.02.2018 г., дължи на „Финансцентър”ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 7200 лв. - главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.09.2018 г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и сторените съдебно-деловодни
разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника И.Д.И., чрез пълномощника му
адв. Д. ***, с който се оспорва иска по основание и по размер.
Посочва, че
е запознат с исковата молба и твърди, че ответника не дължи заплащане на
посочената в нея сума в размер на 7200 лв. и че такава сума никога не му била предавана.
Твърди
също, че никога не бил издавал процесния запис на заповед и същият не носи
неговия подпис - нито на издател, нито в частта, където е посочено, че записа
на заповед е предявен на 27.08.2018 г.
Навежда,
че понеже ищецът е дружество, което се занимава с отпускане на парични кредити
е възможно авалистите да са се подписали на договор за заем с ищеца, във връзка
с получени от тях парични средства, но ответникът не бил сключвал договор за
паричен кредит с дружеството ищец и не се е подписвал на такъв договор.
Моли да се
допусне съдебно-графологична
експертиза, което искане съдът е уважил и е назначил вещото лице инж. С.С.. В откритото съдебно заседание
на 06.06.2019 г. е изслушано заключението на вещото лице инж. С.С. по назначената му
експертиза, според което:
1. Подписът на позиция „Издател:” в
запис на заповед за 7200 лева от 26.02.2018 г. с издател И.Д.И. и поемател
„Финансцентър”ЕООД гр. Варна приложен към исковата молба по настоящото дело и
предмет на ч.гр.д.№ 1508/2018 г. на PC - Нова
Загора вероятно е положен от И.Д.И. с ЕГН **********.
2. Не може да се отговори дали подписът след
текста „Записа на заповед ми бе предявен на 27 август
на ч.гр.д.№ 1508/2018 г. на РС - Нова Загора е положен от И.Д.И. с ЕГН **********.
3. Не са налице
признаци за имитация на подписите на И.Д.И. с ЕГН ********** в подписа на
позиция „Издател:” и в подписа след текста „Записа на заповед ми бе предявен на
27 август
С оглед обстоятелството, че ответната страна
оспори единичната експертиза и заключението е дадено със степен на вероятност,
съдът допусна тройна съдебно-почеркова експертиза и назначи за вещи лица по нея С.С.С., С.С.В. и Ю. П. Г..
Съдът
кредитира изготвената тройна експертиза, която бе представена в срок. Заключението
по нея се поддържа изцяло от вещите лица, като съгласно него:
1. И.Д.И. е положил подписа на издател на
запис на заповед от 26.02.2018 г., приложен към исковата молба по настоящото
дело и предмет на ч.гр.д. 1508/2018 г. на PC Нова Загора.
2. Не може да се отговори на въпроса дали
подписът положен след текста „записа на заповед ми бе предявен на 27.08.2018
г.” изписан на запис на заповед от 26.02.2018 г., приложен към исковата молба
по настоящото дело и предмет на ч.гр.д.№ 1508/2018 г. на PC Нова Загора е изпълнен
от ответника.
3. Няма признаци за имитация на подписите на
ответника положени в процесния запис на заповед на позиция „издател” и на
позиция „записа на запис на заповед ми бе предявен на 27.08.2018 г.”
В откритото съдебно заседание на
04.09.2019 г. е изслушана свидетелката Г.Н.П., която запитана
отговори, че
е бивш служител на „Финансцентър”ЕООД, запозната е с процесния запис на заповед,
авалирала го е и разясни, че е издаден във връзка с искане за заем и договор за
заем за сумата от 5000 лева, а с лихвата 7200 лева. Сочи също, че е съдлъжник,
заедно със сина си М. М.
Съдът
изиска ищеца „Финансцентър”ЕООД да представи въпросния договор за заем и
документ от които да е видно предаването на сумата по него.
В откритото съдебно заседание на
31.10.2019 г. адв. Г. представи на съда Договор за потребителски кредит №
3000835/26.02.2018 г., сключен между „Финансцентър”ЕООД и И.Д.И., ведно с
приложеното към него платежно нареждане за кредитен превод от същата дата.
В
молба с вх. № 5736/31.10.2019 г., адв. Д. Г. оспорва автентичността на подписа
на ответника, положен върху договора и моли да бъде открито производство по
оспорване на този документ, поради което в откритото съдебно заседание на
05.12.2019 г. съдът назначи съдебно-графологична експертиза и определи депозит
за вещото лице в размер на 300 лева, вносими от ответника в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Ответникът
не е внесъл в срок депозита и поради това в съдебното заседание на
23.01.2020 г. съдът отмени определението си на назначаване на съдебно-графологична
експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Производството
е по чл.422, ал.1 във вр.с
чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявеният иск
е на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, в
отговор на оспорено чрез възражение по чл.414, ал.1 от ГПК от ответника, задължение по заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, въз основа на издаден от него в полза на ищеца
запис на заповед.
Съдът счита
иска за допустим иоснователен предвид интереса на заявителя да се потвърди
издадената заповед, понеже непредявяването на установителния иск би довело до
обезсилването й, също и на издадения изпълнителен лист и отпадане на
основанието за образуваното принудително производство.
Относно
направените възражения от страна на ответника, съдът счита че са неоснователни
по следните съображения:
Оспореният
запис на заповед отговаря напълно на изискванията на търговския закон, съдържа
всички необходими реквизити и като такъв установява действително задължение за
плащане на сумата обективирана в него.
Видно от
представените и приети от съда доказателства, падежът на който е трябвало да
плати ответника е настъпил на 26.08.2018 г.
Според
заключенията на съдебно-графологичните експертизи, които съдът кредитира,
подписът положен като издател е на ответника.
Относно
възражението на ответната страна за липса на каузално правоотношение,
предпоставящо възникването на процесния запис на заповед, съдът смята че
менителничния ефект настъпва с факта на издаване на ценната книга, независимо
от причините за нейното издаване. Освен това обаче ответната страна представи Договор за потребителски кредит № 3000835/26.02.2018 г., чийто реквизити са спазени, като всички
страници от него и Общите условия /като неразделна част от договора/ са
подписани от ответника.
Съответно твърденията на ответната страна, че ответника не е подписвал
договора не бяха доказани.
Доказано беше в
хода на производството, че ищцовото дружество е превело по сметка на ответника
кредитираната сума на 26.02.2018 г.
Ответника не
ангажира доказателства, с които да докаже че е погасил задължението си по
договора.
От
горепосоченото е видно, че ответника се явява
неизправната страна по договора.
Съдът стигна до извода, че исковите
претенции са основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени
изцяло.
Предвид
гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата – сума в размер на 7200 лв., ведно със
законната лихва върху нея, следва да бъде уважен изцяло.
Ищцовото
дружество е направило искане за присъждане на разноски и с оглед изхода на
спора, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от
ГПК, следва да му бъдат присъдени такива в размер на 1055 лв., които да бъдат в тежест на ответника, както и направените в
заповедното производство в размер на 144 лв.
По изложените
мотиви и на основание
чл.235 ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК, по отношение на И.Д.И.,
с ЕГН **********,***, в качеството си на издател и платец по запис на заповед, издаден на
26.02.2018год. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК/12.09.2018год. ЧЕ ДЪЛЖИ
на „Финансцентър”ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.„Цар Освободител” № 44, ет.З,
офис 4, с ЕИК *********, представлявано от С.Н. и И. Н. СУМАТА ОТ 7200.00 лв. – главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.09.2018 г.
до окончателното изплащане на звемането.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
на И.Д.И., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Финансцентър”ЕООД, с ЕИК
*********, СУМАТА ОТ 1199.00
лв. /хиляда сто деветдесет и
девет лева/, разноски в настоящото производство и заповедното производство по
ч.гр.д. № 1508/2018 г. по описа на РС – Нова Загора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд - гр. Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: