№ 216
гр. Враца, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20211420102165 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове от ВЛ. ЯР. ЯЧК. от гр.Враца против
З*****, гр.София, с които се иска осъждане на ответника да му заплати сумата 525.14 лева,
представляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди при ПТП, състояло се на
26.02.2021г. в гр.София, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че на посочената дата и място
управлявал собствения си л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ и бил
блъсна отзад от МПС марка „А*****, поради неспазване на необходимата дистанция от
водача на другия автомобил. Вследствие на удара автомобилът на ищеца блъснал отзад
намиращото се пред него друго МПС и настъпило верижно МПС с материални щети.
Мястото на инцидента било посетено от служители на Пътна полиция при СДВР София и
бил съставен АУАН на виновния водач на МПС с рег.№ СА7596ХМ. Последният имал
валидно действаща застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество,
сключена с полица № 07/120000957677, в която по искане на ищеца била заведена щета
ТЕМР ********** и извършени два огледа на автомобила, със съставени два описа на щети
– от 04.03.2021г. и 09.03.2021г. Твърди, че получил от ответника на 13.05.2021г.
обезщетение в размер на 1674.86 лв., която сума не отговаря на реално заплатения от него
ремонт на пострадалия автомобил. Подал жалба за доплащане на реално дължимата сума, но
ответникът счел исканията му за неоснователни. Развива доводи, че при определяне размера
на обезщетението застрахователят следва да се съобразява с разпоредбата на чл.386, ал.2 от
КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието. Счита, че размерът на вредата възлиза на сумата 2200.00
лева, от която след приспадане на заплатената му от застрахователя сума претендира само
1
стойност от 525.14 лева.
Исковете са с правно основание чл.386, ал.1 вр. чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл.86 от ЗЗД
и са процесуално допустими.
В писмен отговор по чл.131 ГПК ответникът оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с обект МПС „Ауди А7“с рег.№
СА7596ХМ сключена при ответното дружество, както и не оспорва механизма на ПТП.
ОСпорва твърдението в исковата молба, че изплатената на ищеца сума по предявената
застрахователна претенция не отговаря на реално заплатения от него ремонт на МПС
„Хонда Сивик“. Посочва, че обезщетението е определено коректно в съответствие с
императивните разпоредби на действащато законодателство, дв частност на Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, съгласно чл.1, ал.3 от
Наредба № 24/2006г. на Комисията за финансов надзор. Възразява, че установения размер и
вид на вредите в предната част на автомобила на ищеца обвързват ответника, като счита, че
те не биха възникнали ако ищеца се е движел на по-голяма дистанция от движещото се пред
него ППС. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредите в предната част на
автомобила на ищеца вследствие неспазване на необходимата дистанция. Прави и
възражение срещу претендирания размер на авто-ремонтните дейности и детайли на МПС
„Хонда Сивик“, който счита за завишен и несъответстващ на средните пазарни цени.
За да се произнесе по основателността на иска, районният съд направи преценка на
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на
страните, въз основа на което прие за установени следните обстоятелства:
Не е спорно между страните по делото, че към 26.02.2021г. по отношение на МПС
марка „А***** е бил налице валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника с № на полицата ВG /07/120000957677, със срок на валидност
15.04.2020г. – 14.04.2021г.
Приложен е Констативен протокол за ПТП рег.№ 1785918-1976/26.02.2021г., в
който ищецът е вписан като участник 2–собственик на л.а. марка „Хонда“, модел „Сивик“,
рег. № ВР2276СХ в ПТП, реализирано на 26.02.2021г. около 13.50 часа в гр.София на
кръстовище на бул.“Шипченски проход“ и ул.“А.Нобел“ с материални щети по МПС. Като
причина за ПТП е отразено движение на МПС 1 - „А***** на недостатъчно разстояние и
реализиране на ПТП с МПС 2 и МПС-3. Посочено е, че повредите на автомобила на ищеца
са в предна и задна част. На нарушителя е съставен АУАН № 366668.
Пострадалият ищец е подал до ответника искане за завеждане на претенция по щета
на 01.03.2021г. Застрахователното дружество-ответник е образувало преписка по щета №
********** и изготвило 2 броя описи на щети от 04.03.2021 г. и 09.03.2021г., в които са
описани повредените части по увредения автомобил.
Страните не спорят, че на 13.05.2021 г. З***** е превело в полза на ищеца сумата от
1674.86 лв. обезщетение за причинените щети по пострадалия автомобил.
2
По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза, от заключението на която
се установява, че причина за ПТП е движение на недостатъчно разстояние на МПС „А*****,
което реализира ПТП с МПС -2 „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ и МПС-3 с рег.
№ СА0688ХК. Имуществените вреди по л.а. МПС Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ
са описани в образуваната преписка по щета № **********, във връзка с която са изготвени
протокол за първи оглед и заснемане на 04.03.2021г. и допълнителен втори оглед на
09.03.2021г. в общо 23 пункта. Относно причинно-следствената връзка експертът посочва,
че от техническа гледна точка описаните увреждания по МПС, собственост на ищеца
отговарят да са получени от настъпилото на 26.02.2021г. ПТП и отговарят на механизма и са
в причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Експертът отговаря,
че пазарната стойност на материалите и труда, необходим за възстановяване на вредите по
МПС МПС Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ на база средни цени на сервизи и
ползване на части от алтернативни доставчици по средни пазарни цени на сервизи възлиза
на 2372.80 лева. По отношение на въпроса на ответника на каква дистанция е следвало да се
движи пострадалото МПС на ищеца от движещото се пред него МПС, за да се избегнат
повредите в предната му част при верижното ПТП вещото лице отговаря, че от материалите
по делото и протокола за ПТП е видно, че няма данни МПС Хонда“, модел „Сивик“, рег. №
ВР2276СХ да се е движело на недостатъчно разстояние и да е реализирало ПТП при удряне
в задната част на МПС 3 с рег.№ СА0688ХК. Според експертизата стойността на
необходимия за възстановяването на МПС „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ
ремонт вследствие процесното ПТП по средни пазарни цени към датата на настъпване на
събитието, като се използват частите на поне три алтернативни сервизи и цени на труд от
поне три алтернативни сервизи е, както следва:- Независим сервиз – цена части 1418.00 лв.,
цена демонтаж, монтаж, тенекеджийски и бояджийски труд и други 954.80 лева или обща
сума 2372.80 лева; - Доверен сервиз на застрахователни компании: цена части 1926 лева,
цена демонтаж, монтаж, тенекеджийски и бояджийски труд и други 1500 лева или обща
сума 3426.00 лева.
В съдебно заседание проведено на 08.10.2021 г. по искане на ищеца на осн.чл.214,
ал.1, изр.3 ГПК съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск със сумата
172.80 лв. съобразно заключението на вещото лице, като същия се счита предявен за сумата
от 697.94лв.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Разпоредба на чл. 432 КЗ предвижда право на увреденото лице да предяви пряк иск
срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата.
Същевременно, съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, застрахователят по договора за застраховка
"Гражданска отговорност" се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. При наличието на посочените в тази
разпоредба предпоставки се ангажира договорната отговорност на застрахователя спрямо
3
увреденото лице и задължението му да заплати обезщетение. Предпоставките са следните:
1. Настъпило ПТП с поне два автомобила.
2. Виновния за настъпването водач да управлява автомобил, за който има валидна към
датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на водачите”, сключена с ответното
дружество.
3.Настъпили имуществени или неимуществени вреди на лица, различни от виновния
водач.
4.Причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП.
По делото е представено копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
от който се установи, че на 26.02.2021г., в гр.София ищецът управлявал собствения си л.а.
марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ и бил блъснат отзад от МПС марка
„А*****, като причината за настъпилото ПТП е неспазване на необходимата дистанция от
водача на МПС марка „А*****.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, той е съставен от
длъжностно лице в кръга на службата му и затова се ползва с формална доказателствена
сила, съобразно чл. 179 ал. 1 от ГПК.
Съществуването на договора за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, сключен по отношение на лек автомобил МПС марка „А*****, причинил
ПТП с увредения автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ и
валидността на същия към датата на събитието, са безспорни факти.
Не се спори и се доказва от представеното Свидетелство за регистрация, че ищецът е
бил собственик на лекия автомобил „Хонда“, модел „Сивик“, рег. № ВР2276СХ към
26.02.2021г. и в този смисъл, той е увредено лице по чл. чл. 432, ал.1 от КЗ.
Причинени са при процесното ПТП вреди на ищеца, като в това отношение съдът
следва да отбележи описанието на същите в протокола за ПТП, което описание
кореспондира с описите на щетите по ликвидационната преписка.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. С разпоредбата на
чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна застрахователна стойност –
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. Възстановителната стойност е дефинирана с разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Добавеният текст „ново” в отклонение от дефиницията на
понятието по чл. 203 КЗ (отм.) е съответен на вече установилата се съдебна практика, че при
определяне на възстановителната стойност при ремонт на МПС или друго застраховано
4
имущество от значение е цената на необходимите за подмяна части като нови, а не на части
втора употреба.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. При настъпване на
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на
вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този
размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Видно е от събраните по делото доказателства, че водачът на МПС „А*****, при
управлението му на 26.02.2021 г. е блъснал движещото се пред него МПС на ищеца, което е
довело до ПТП с материални щети. В протокола за ПТП са посочени участниците в
процесното ПТП: участник № 1 – МПС „Ауди“, модел А7, застрахован със застраховка ГО
при ответника; участник № 2: ищеца по делото - пострадало лице. В коментираните части
протоколът има характер на официален свидетелстващ документ, който обвързва съда да
приеме, че отразените в него факти са верни, в т. ч. и по отношение участието на ищеца като
пострадало лице в инцидента.
Начинът на сблъсъка и уврежданията са описани в Протокол за ПТП, който не се
ползва с обвързваща сила относно отразения в него механизъм на произшествието и
поведението на участниците в него. Предвид това, на общо основание страната, която
оспорва протокола, следва да проведе пълно и главно доказване на твърденията си за
обстоятелствата, при които според нея е осъществено пътно-транспортното произшествие. В
конкретния случай, от страна на ответното дружество не се доказа по никакъв начин
различен механизъм за настъпване на ПТП, в което е пострадал автомобила на ищеца.
Направено е възражение за съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в
каквато хипотеза обезщетението може да бъде само намалено, не и изключено.
Възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия е неоснователно и
недоказано. Наведени са твърдения за съпричиняване на вредите от страна на ищеца по
предната част на автомобила му, с доводи, че следвало да се движи на по-голяма дистанция
от превозното средство пред него. Съгласно констатациите и заключението на вещото лице
по САТЕ и приложените по делото доказателства, няма данни ищецът на процесната дата и
място да се е движел на недостатъчно разстояние от превозното средство пред него. С оглед
на горното, съдът намира, че по делото не се установи наличието на обстоятелства, сочещи
на различен механизъм, водещ до извод за съпричиняване на резултата от пострадалия
ищец.
Предвид горното, след като виновният за настъпване на произшествието водач на
л. а. има застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, то при иск, предявен против
застрахователя, последният дължи заплащане на щетите, причинени при това ПТП. В този
смисъл, съдът намира, че са налице основанията за ангажиране отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" и са налице предпоставките на
5
закона за предявяване на прекия иск по чл. 432 КЗ. Посочената разпоредба признава в полза
на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. Ето защо,
предявеният иск по чл. 432 КЗ е доказан по основание.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът приема, че се дължи присъждане
на застрахователно обезщетение, равно на действително претърпените вреди (чл. 386 ал. 2
от КЗ). В случая се претендира възстановителната стойност, която съгласно разпоредбата на
чл.400, ал.2 от КЗ е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в т.ч. всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и др., без
прилагане на обезценка. Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по
чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането (отм.) и за методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, в конкретния
случай е неприложима. Размерът на настъпилата вреда съобразно изложеното по-горе по
средни пазарни цени към датата на настъпване на застрахователното събитие - 26.02.2021г.
възлиза на сумата 2372.80лв., съгласно заключението на съдебно-автотехническата
експертиза.
Установи се, че е направено от застрахователя плащане в полза на ищеца в размер на
1674.86 лв., поради което дължимата разлика за възстановяване в пълна степен на
претърпените от ищеца вреди възлиза на сумата 697.94 лева, в който размер предявеният иск
е основателен и доказан. В полза на ищеца следва да се присъди и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-08.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата.
В тежест на ответника следва да се възложат и направените от ищеца съдебно-
деловодни разноски в размер на сумата от общо 200.00 лв., представляващи заплатена
държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Претендира се и адвокатско възнаграждение
със списъка по чл.80 от ГПК в размер на 400.00 лева, но няма данни такова да е заплатено,
както и не се твърди безплатно представителство по ЗАдв., поради което не се присъжда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З*****, гр.София, *****, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Христофор Колумб“ №43 да заплати на ВЛ. ЯР. ЯЧК. с ЕГН ********** от гр.Враца,
ул.И.Ц. №23 сумата 697.94 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по щета № ********** за настъпило на 26.02.2021г. в гр.София ПТП, причинено от МПС
„А*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 200.00 лв., представляваща направени
6
разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7