Р Е
Ш Е Н
И Е
№
2190
гр. Пловдив, 27.11.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно
заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при
участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5979/2019г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Ню Транс Груп“
ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно постановление № 36- 0000185 от
18.04.2019г., издадено от А. В. Г.- ***
при ОО „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 91б, ал. 1, т. 1
ЗАвПр, на „Ню Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, на основание чл. 97, ал. 2 ЗАвПр
е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 / десет хиляди /лв.
В жалбата се навеждат съображения в насока
незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП са допуснати съществени нарушения, водещи до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя. Изтъква се, че дружеството- жалбоподател не
е получавало, както покана за представяне на документи, така и покана за
съставяне на АУАН. Изтъква се, че атакуваното наказателно постановление също не
е връчено по надлежен ред, предвид което не е влязло в сила и за дружеството
съществува интерес от обжалването му. Моли се, процесното наказателно
постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, явява се управителят Р. Р., заедно с
упълномощен процесуален представител. Поддържа се така депозираната жалба.
Излагат се допълнителни аргументи по същество на спора. Акцентира се върху
обстоятелството, че ОО „АА“ не е сторило каквито и да било усилия да се свърже
с представител на дружеството, за да установи каква е действителната фактическа
обстановка.
В съдебно заседание, въззиваемата страна,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът,
след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите
изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Досежно срочността на жалбата, съдът счита
за нужно да изтъкне следното: въпросът, касаещ връчването на атакуваното
наказателно постановление бе обсъден от настоящия съдебен състав преди даване
ход на делото в първото открито съдебно заседание. Съдът прие, че обжалваното
наказателно постановление не е редовно връчено, съответно не е започнал да тече
срок за неговото обжалване, а оттам и че не е влязло в законна сила. Позицията
на съдебния състав е идентична и при изготвяне на настоящото решение-
наказващият орган неправилно е приложил института, разписан в чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Писмото, с което е изпратено атакуваното НП е върнато на дата
11.07.2019г. единствено с отбелязване, че е „непотърсено“. Не са отразени
датите и часовете на посещение на седалището и адреса на управление на
дружеството ( ако въобще е посещаван адресът), не са обективирани и каквито и
да било констатации на длъжностното лице по връчването, досежно това какво е
установило на адреса ( има ли достъп до адреса, както и лица, натоварени с
получаването на кореспонденцията на дружеството). Именно предвид това, съдът
приема, че атакуваното НП не е надлежно връчено и жалбата срещу него е подадена
в срок.
Относно
приложението на процесуалните правила:
Съдът,
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният
АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, като материалната, териториална
и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представената Заповед № РД- 08- 249 от 15.05.2015г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията.
По отношение на разминаването между правноорганизационната
форма на дружеството- жалбоподател, отразена в процесните АУАН и НП ( в АУАН е
посочено като „ООД“, а в обжалваното НП като „ ЕООД“), то съдът счита, че това
не е съществено нарушение и не засяга правото на защита на жалбоподателя. „ЕИК“
на дружеството, както в АУАН, така и в НП е идентично и не съществува съмнение,
че въпреки различната правноорганизационна форма, се касае е едно и също
юридическо лице. При извършена от съда служебна справка в „Търговки регистър“
при Агенция по вписванията, то се изяснява, че „Ню Транс Груп“ е с
правноорганизационна форма „ООД“, предвид което за целите на настоящото
изложение дружеството ще бъде отразявано именно така.
При съставянето на процесните АУАН и
наказателно постановление обаче, са допуснати множество нарушения на
процедурните правила, които рефлектират върху тяхната законосъобразност и водят
до необходимост от пълна отмяна на атакуваното НП. Съображенията за това са
следните: с покана изх. № 80-00- 23- 717/2/06.02.2019г., получена на 11.02.2019г.
от управителя на дружеството- М. К., „Ню Транс Груп“ ООД е поканено да изпрати
представител на дата 14.02.2019г. в 09.30 в сградата на ОО „АА“- Пловдив, с цел
съставянето и предявяването на АУАН, за извършени от дружеството нарушения.
АУАН с бл. № 260120 обаче, не е съставен на дата 14.02.2019г. а на 18.02.2019г., в отсъствието на
представител на дружеството- жалбоподател. Действително, разпоредбата на
чл. 40, ал. 2 ЗАНН разписва хипотеза, при която АУАН може да бъде съставен в
отсъствие на нарушителя или негов представител. За да се състави АУАН при
условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН обаче, то следва нарушителят да е бил надлежно
потърсен и поканен да се яви на
определената дата, час и място за осъществяване на това процедурно
действие. В случая, дружеството- жалбоподател е поканено да се яви на дата
14.02.2019г. в 09.30ч., като след като не е изпратен представител, то е
следвало още на тази дата да бъде съставен АУАН. Това не е сторено, като АУАН е
изготвен на 18.02.2019г., в отстъствието на представител на дружеството-
жалбоподател. Подобен подход е недопустим от процесуална гледна точка- както
вече бе посочено, след като дружеството е поканено да изпрати представител за
съставяне на АУАН на дата 14.02.2019г. и такъв не се е явил, то е следвало още
на тази дата да бъде изготвен същият. Пропускът да се състави АУАН на
14.02.2019г. означава, че ОО „АА“ следва отново да покани по надлежен ред
дружеството- жалбоподател за съставянето на АУАН на друга дата. Съставяйки АУАН
на 18.02.2019г., в отсъствието на представител на дружеството- жалбоподател,
актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процедурните правила, което
рефлектира върху правото на защита на нарушителя и води до ограничаване на
неговите права, в един съвсем начален етап от административнонаказателното
производство.
На следващо място, то неправилен се явява
изводът на административнонаказващия орган, че дружеството- жалбоподател е
извършило процесното нарушение на дата 05.02.2019г. За да се ангажира
отговорността на даден превозвач за нарушение по смисъла на чл. 91б, ал.1, т. 1
ЗАвПр, то следва в условията на кумулативност да са налице следните
предпоставки: 1. Наличие на покана до превозвача, да изпрати представител в
сградата на ОО “АА“, който да носи със себе си набор от изискуеми документи; 2.
Поканата да бъде достатъчно конкретна и в нея по ясен и недвусмислен начин да
са посочени изискваните документи и срока за представянето им; 3 поканата да
бъде връчена на служител на дружеството легитимиран да получава книжа; 4.
документите да не са представени в определения срок ( в тази насока- Решение № 2551 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3219
/ 2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 913 от
23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2018 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив).
В
конкретния случай, то безспорно е, че са налице две покани до дружеството, с
които се изисква представянето на набор от документи- една с изх.№ 80-00-23-717/20.12.2018г. и втора с изх. №
80-00-23-717/1/22.01.2019г. Настоящият съдебен състав счита обаче, че
цитираните покани не покриват посочените по- горе в т. 2 и т. 3 предпоставки,
за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател.
При липса на специални правила за връчване на книжа на юридически
лица в административнонаказателния процес, на основание чл. 84 ЗАНН, съответно
приложение следва да намерят правилата разписани в чл. 180, ал.5 НПК. Съгласно цитирания текст, на учреждение
или юридическо лице, връчването става срещу подпис на длъжностно лице,
натоварено да поема книжата ( Решение №
2551 от 03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3219 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив). В процесния случай, върху поканата изх. №
80-00-23-717/20.12.2018г. липсва отбелязване да е редовно връчена срещу подпис
на лице, което да е оправомощено да получава книжа. По преписката липсва
приложена и обратна разписка, която да установи връчване на поканата по пощата.
От гореизложеното следва, че при тежест на доказване, лежаща върху наказващия орган,
същият не е доказал по несъмнен начин връчването на поканата с изх. №
80-00-23-717/20.12.2018г. Косвено доказателство в тази насока е и
обстоятелството, че нито в АУАН, нито в НП е отбелязано тази покана да е
редовно връчена, за разлика от втората покана, за която вече се сочи, че е
„получена от управителя, видно от известие за доставка“.
По отношение на втората покана с изх. №
80-00-23-717/1/22.01.2019г., то видно е, че същата е получена от лицето М. К.
на дата 28.01.2019г. От извършена от настоящия състав служебна справка в
страницата на Търговския регистър при Агенция по вписването, по ЕИК на "Ню
Транс Груп" ООД ( извършена на основание чл. 23, ал. 6 Закон за търговския
регистър) се установява, че К., спрямо третите лица, е имала качеството
управител на наказания субект, считано от датата на вписване на това
обстоятелство в Търговския регистър- 04.02.2019г.
/по аргумент от нормата на чл. 141 ТЗ/. Безспорно, управителят на юридическото
лице е овластен да получава всички книжа, свързани с дейността на дружеството. Към датата на получаване на поканата
обаче –28.01.2019г., К. все още не
е била вписана като управител, респективно не е разполагала с
представителни правомощия да получава книжа от името на дружеството и в
резултат от нейните действия или бездействия, да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
За яснота и пълнота на изложението, съдът
счита за нужно да посочи, че дори и покана
изх. № 80-00-23-717/20.12.2018г да беше редовно връчена, то същата не би
могла да обуслови ангажиране на отговорността на дееца за деянието, така както
е описано в АУАН и НП. Видно от текста на поканата, в същата не са посочени
конкретни документи, които следва да бъдат представени, а на практика е
изброена цялата документална съвкупност, с която следва да разполага
дружеството, за да осъществява своята дейност. Прави впечатление и че
проверката няма да се извърши в офиса на дружеството, а в сградата на ОО „АА“.
Настоящият съдебен състав счита, че подобен подход е недопустим от процесуална
гледна точка, най- малко защото няма как да се очаква представителят на
дружеството да носи със себе си подобен обем от документи. Прави впечатление и
че втората изпратена покана с изх. № 80-00-23-717/1/22.01.2019г. изобщо не
съдържа информация за документите, които следва да бъдат представи, а препраща
към първата покана, за която както бе посочено по- горе, липсват каквито и да
било данни, че е надлежно връчена на представител на дружеството.
На следващо място, то неправилно е наложена
санкция за нарушение, извършени при условията на повторност- чл. 97, ал. 2
ЗАвПр. Съгласно легалната дефиниция дадена в т. 27 от ДР на ЗАвПр
"Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в
сила на наказателното постановление, с което на нарушителя се налага наказание
за същото по вид нарушение. Действително, в процесното НП са цитирани две
Наказателни постановления, а именно № 36-0000542/04.12.2018 г. и № 36-0000543/04.12.2018, за които е прието,
че са влезли в сила по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН. Формално, спрямо тях са
налице условията по т. 27 от ДР на ЗАвПр. Следва обаче да се отбележи, че
съгласно трайната съдебна практика, преценката за редовност на връчването на НП
подлежи на инцидентен контрол от съда, разглеждащ законосъобразността на
обжалвано пред него НП, като за съда съществува възможност да приеме за
допустима и да разгледа и жалба срещу НП, което наказващия орган е счел, че е
влязло в сила на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН.
От направената разпечатка от деловодната
система на съда се установява, че и срещу двете цитирани НП са подадени жалби в
съда. По повод жалбата срещу НП № 36-0000542 е образувано АНД № 6130/2019 г., по описа на ПРС – XIV н.с., а
по повод жалбата срещу НП № 36-0000543 е образувано АНД № 6131/2019 г., по
описа на ПРС - XVII. В тази връзка
следва да се отбележи, че НП по настоящото дело също бе отбелязано като влязло
в сила по реда на чл. 58, ал.2 ЗАНН, но настоящият състав прие, че връчването
по чл. 58, ал.2 ЗАНН е нередовно и жалбата подлежи на разглеждане по същество.
По изложените съображения не може да се
приеме, че цитираните в НП две наказателни постановления са били влезли в сила
към момента на извършване на настоящото деяние /доколкото към този момент не е
бил разрешен с окончателен акт спорът дали срокът за обжалване на НП е започнал
да тече, респективно, че е изтекъл/,
поради което и спрямо него е неприложим квалифициращият белег
„повторност“. В случая, с неправилната квалификация на деянието като повторно,
съществено се засягат правата на наказаното лице, доколкото предвидената
отговорност при повторност е двойно по-голяма отколкото в обикновения случай на
нарушение по чл. 91б ЗАвПр, при който санкцията би се наложила на основание чл.
97, ал. 1 ЗАвПр.
Налице е и още едно самостоятелно процесуално основание за отмяна на атакуваното
НП. От граматическото тълкуване на сочената като нарушена норма на чл. 91б, ал.
1, т. 1 ЗАвПр, се изяснява че нарушението се осъществява чрез бездействие като
форма на изпълнителното деяние. Независимо колко от изискваните с една и съща
покана, в рамките на една и съща проверка документи не са представени обаче, би
се касаело за едно нарушение, доколкото изпълнителното деяние би се състояло в
едно и също правно значимо бездействие. Приемането, че с непредставянето на
всеки един документ, изискан с една и съща покана, се извършва отделно нарушение, което следва
да бъде отделно санкционирано, недопустимо утежнява положението на наказаното
лице чрез мултиплициране на единно нарушение, за което следва да се наложи
единно наказание. Именно и предвид това, изричната норма на чл. 91б, ал. 1, т.
1 ЗАвПр задължава превозвачите да представят „на служителите от Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и
товари. ( в тази насока Решение № 958 от
30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен
съд - Пловдив,Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив).
Гореизложените съображения за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в рамките на производството по
ангажиране административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател, налагат извода за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, а оттам водят и до необходимост
от цялостната му отмяна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление
№ 36- 0000185 от 18.04.2019г., издадено от
А. В. Г.- **** при ОО „АА“- гр. Пловдив, с което за нарушаване състава
на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвПр, на „Ню Транс Груп“ ООД, ЕИК *********, на
основание чл. 97, ал. 2 ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 10 000
/ десет хиляди /лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П.
Вярно с оригинала.
Т.К.