Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 19.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1299 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявените
искове с правно основание чл.200 от КТ, иск по чл.84 ал.2 от ЗЗД вр. чл.86 ал.1
от ЗЗД, както и предявен в условията на евентуалност обратен иск с правно
основание чл.74 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищцата В.Д.И. е била в трудово правоотношение с ответното
дружество „Д-Д. Г”ЕООД, по силата на трудов договор от 29.06.2015г., като
работела на длъжност „машинен оператор, производство на пластмасови изделия” и
работела на термоформовъчна машина, с място на работа в производствената база
на ответното дружество в гр*****. Сочи се, че на 07.06.2017г., при изпълнение на трудовите си задължения
ищцата претърпяла трудова злополука. Излагат се твърдения, че около
20,30ч. ищцата забелязала, че „на
няколко пъти фолиото залепва и материала се къса” и виждайки, че по щанцата на
машината, на която работела, има остатък от фолио, посегнала да го извади, при
което дясната й ръка попаднала в работещата щанца, която притиснала и отрязала
три пръста на ръката й. Ищцата сочи, че незабавно била откарана в Спешна помощ
и назначена консултация с ортопед, който я насочил за хоспитализация в гр.С, с
оглед присаждане на пръстите, което обаче не могло да се реализира, въпреки
адекватното лечение. Ищцата заявява, че за периода 08.06.2017г.-11.06.2017г.
била в Клиника по хирургия на ръката в П**, където било констатирано ампутиране и премачкване на
показалец, трети и безименен пръст на дясната ръка. Ищцата заявява, че след
връщането си във *** провела домашно амбулаторно лечение до 13.04.2018г., както и рехабилитация
през този период. Ищцата излага твърдения, че е извършена оценка на
работоспособността й, като Комисията приела, че е налице 60% трайно намалена
работоспособност и пожизнено увреждане. Окончателната диагноза била
„травматична ампутация на два и повече пръста на ръката на втори, трети и четвърти пръсти на дясната ръка”. Ищцата
заявява, че при трудовата злополука изпитала изключително силни болки и
страдания, изпитала неописуем ужас, носейки отрязаните си пръсти с лявата ръка.
След завръщането си в гр. *** не можела да се обслужва сама, не можела да извършва нормални житейски
дейности с дясната си ръка, като без три пръста липсвала хватателната
способност дясната ръка. Близо 6 месеца за нея се грижили майка й и сестра й. Ищцата сочи, че продължавала да
приема медикаменти за облекчаване на болките. От началото на 2018г. станала
тревожна, обезпокоена, не можела да спи, преживяла тежък емоционален шок. През
месец април 2018г. се върнала на работа на същата длъжност, като със заповед от
01.05.2020г. е прекратено трудовото й правоотношение с ответника, по взаимно
съгласие. Ищцата заявява, че работодателят не й е давал средства и помощи при
лечението й, а всички лекарства били закупувани от нея и семейството й. Разходите, за които запазила
документи възлизат на 221,92лв. Ищцата
отправя искане за осъждане на ответното дружество-работодател да й заплати сумата 80 000лв., представляваща
обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени вследствие на
трудова злополука, настъпила на 07.06.2017г., сумата 24 111лв.-обезщетение за
забава върху тази главница в размер на законната лихва, считано от 07.06.2017г.
до подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата
221,92лв.-обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на трудова
злополука, настъпила на 07.06.2017г, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва
твърденията на ищцата, че болничното й лечение продължило десет месеца.
Ответникът заявява, че оздравителния период е по-кратък и интензитета на
описаните страдания е по-малък. Заявява, че след връщането на ищцата, била устроена на подходяща работа.
Работодателят сочи, че многократно е провеждал разговори с ищцата относно
заплащане на обезщетение, но не се стигнало до окончателна уговорка, което
според ответника се дължи на поведението на ищцата. Ответникът счита
претендираното обезщетение като несъответстващо на критериите за справедливост.
Ответникът в отговора на исковата молба прави възражение за съпричиняване, като
счита, че пострадалата е допуснала груба небрежност. Позовава се на
разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ и твърди съпричиняване на вредоносния
резултат в размер на 90%. Ответникът сочи, че ищцата е допуснала грубо
нарушение на правилата за работа с машината, нарушила чл.33 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, съзнателно е бръкнала в опасната зона
на машината, поради незнание или немарливост. Ответникът заявява, че инцидента,
при който ищцата пострадала, бил предмет на разследване по ДП №ЗМ-*** по описа на РУ ***, което е прекратено. Отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока за отговор
ответникът е направил искане за привличане на
трето лице-помагач на негова страна в настоящото производство, а именно
ЗК „***”АД и е предявил срещу третото лице-помагач обратен
иск, в условията на евентуалност, с искане за осъждане на ответника по обратния
иск да заплати на ищеца по обратния иск сумата 24 900лв., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на обратния иск, претендирана като
регресно вземане на работодателя по задължителна застраховка на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука”, сключена със застрахователна компания
„***” АД по полица №*****, след като ищецът по обратния
иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния иск,
предявен от В.Д.И.. Претендира разноски.
С определение от
17.08.2020г. съдът е допуснал привличане и конституирал ЗК „***” АД в качеството на трето
лице-помагач на ответника „Д-Д. Г” ЕООД и е приел за съвместно разглеждане
предявения от „Д-Д. Г”ЕООД срещу третото лице-помагач ЗК „***” АД обратен иск за сумата
24 900лв.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор/становище/ от ответника по обратния иск, в
който е изложено, че исковата молба по първоначалния иск е неоснователна и
недоказана. Не спори, че между застрахователя и ищеца по обратния иск е сключен
договор, обективиран в застрахователна полица №****, с начало 27.08.2016г. и край до
26.08.2017г. Сочи, че пострадалата е предявила претенция до застрахователя след
настъпилата трудова злополука, за което била образувана щета, но отказано
изплащане на обезщетение, тъй като пострадалата сама застрашила безопасността
си и застрахователя се позовал на чл.14 ал.1 от ОУ на застраховка „Трудова
злополука”-трудова злополука вследствие на груба небрежност от страна на
застрахованите лица. Ответникът по обратния иск счита, че не е налице основание
за ангажиране на отговорността му и моли за отхвърляне на исковата претенция.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото трудов договор №*** се
установява, че между ищцата В.Д.И. и ответника „Д-Д. Г”ЕООД е възникнало
трудово правоотношение, по което ищцата е заемала в ответното дружество
длъжност „м** ****, производство ****”, с място на работа в
производствена база на дружеството, находяща се*******.
По делото е приложена и длъжностна характеристика на
длъжността "оператор на м****" при „Д-Д. Г”ЕООД, която
съдържа описание на трудовите задължения на работника, заемащ посочената
длъжност, вкл. и задълженията във връзка с условията на труд. Представената
длъжностна характеристика е от дата 29.06.2015г. и е подписана от ищцата.
Представени са и Общи правила и изисквания към работниците и служителите от дружеството
при изпълнение на служебните задължения, утвърдени от управителя на ответното
дружество, с които ищцата е запозната, видно от представения по делото препис
на Общите правила.
Със заповед №3 от 15.06.2018г. на управителя на ответното
дружество ищцата на длъжност „машинен оператор производство на пластмасови
изделия” е била трудоустроена на същата работа, при облекчени условия на труд.
Със заповед от
28.04.2020г. на управителя на ответното дружество е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, на основание чл.325 ал.1 от КТ, по взаимно съгласие
на страните.
От представената по делото епикриза от болница „****”
гр.С**, се установява, че ищцата е постъпила на 08.06.2017г за
операция, в състояние с ампутирани през проксимална фаланга на показалец и
трети пръст и през средна на безименен пръст на дясната ръка. Многофрагментна
фрактура на дистална фаланга на палеца. При операцията е извършена реампутация на показалеца, трети и
безименен пръст”.
Представени са амбулаторни листи, издадени в периода
14.06.2017г.-02.03.2018г. във връзка с проведено лечение след злополуката,
както и амбулаторни листи за посещение при специалист психиатър, който е
поставил на ищцата диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен
епизод-тежък без психотични симптоми” и е предписано медикаментозно лечение.
По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от 31.05.2018г.,
с което е извършена оценка на работоспособността на ищцата, като е призната 60%
трайно намалена работоспособност.
По делото е представен протокол №***** на
ТП на НОИ **** за резултатите от извършеното разследване на
злополуката, станала на 07.06.2017г., от който протокол се установява, че
злополуката е станала около 20:30ч. на 07.06.2017г. в производствената база на
„***”, намираща се в ****, като работника В.Д.И.
виждайки, че по щанцата на машината, на която работела има остатък от фолио,
посегнала да го извади, при което дясната й ръка попада в работещата щанца,
която притиска и отрязва три пръста от дясната й ръка. В протокола е посочено,
че са констатирани нарушения от страна на работодателя и от страна на работника
на разпоредби от нормативни актове, визирани в протокола.
С разпореждане от *** на ТП на НОИ ****,
декларираната пред НОИ злополука станала с В.Д.И. е приета за трудова злополука
по чл.55 ал.1 от КСО.
По делото са представени материалите по ДП №****по
описа на РУ ****, образувано срещу неизвестен извършител, който на 07.06.2017г.
в гр.***, в производствено предприятие на фирма „****”ЕООД
причинил на В.Д.И. средна телесна повреда поради незнание или немарливо
изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност-престъпление по чл.134 ал.1 от НК. Видно от приложеното
постановление от 16.02.2018г. наказателното производство по ДП ЗМ №***. е
прекратено.
Видно от представената по делото застрахователна полица №**** от 25.08.2016г. между ответното дружество като застраховащ
и „***”АД като застраховател е сключена задължителна
застраховка на работниците и служителите за риска „трудова злополука”, със срок
на действие от 27.08.2016г. до 26.08.2017г., по която полица са застраховани 24
лица по приложен списък, сред които и ищцата В.Д.И..
Видно от представен по делото протокол от 23.04.2020г.,
управителят на ответното дружество е взела решение не по-късно от 07.06.2020г.
на В.Д.И. да се изплати сумата 20 000лв. за обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука от 07.06.2017г. По делото е представено платежно
нареждане от 07.05.2020г. за сумата 20 000лв. , която е изплатена на ищцата по
банков път.
По делото са представени заверени преписи от фактури и
касови бонове за извършени плащания на медицински такси за болничен престой и
физиотерапевтични процедури, както и касови бонове за закупуване на
медикаменти.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите М И Д, К Д.И., А С П, С С А, И К. И и И.В.К.. Свидетелката Д, колега
на ищцата, разпитана каза, че била на работа, когато в края на смяната си
разбрала за злополуката, станала с ищцата, която работела с друго помещение.
Свидетелката заяви, че видяла следи от кръв. Свидетелката заяви, че с машините,
на които работят има проблем със статично електричество, който бил разрешен, като
мокрели с вода парцал, разположен след щанцата, преди събирачката, като това
извършвали след отваряне на вратичката на машината или се качвали над машината
и така поливали парцала. Свидетелката каза, че ищцата й разказала, че фолиото,
с което работела било залепнало и в бързината да изчисти щанцата, забравила да
натисне бутона да спре резачката. Свидетелката заяви, че техниците направили
така, че машината да не спира при отваряне на вратичката. Свидетелката И.,
която е сестра на ищцата, заяви, че на
07.06.2017г. ищцата била на работа втора смяна и след като не се прибрала и не
вдигала телефона си, свидетелката разбрала от нейна колежка, че се е случил инцидент с ищцата В., която си
срязала пръстите и била транспортирана в болница в гр.С. Свидетелката заяви, че
ищцата останала в болницата два дни, като на третия ден я изписали и се
прибрали във ***. Наложило се да се правят превръзки на мястото на
ампутацията, като първоначално превръзките се правели в седмицата по два пъти.
Свидетелката каза, че тя напуснала
работа, за да се грижи за сестра си, която не можела да се изкъпе, облече сама.
Много подтисната била. Наложило се намерят психиатър,който да й помогне,
приемала болкоуспокояващи и лекарства за психиката. Ищцата ходела на
физиотерапия, провела три курса. Свидетелката заяви, че ищцата не може да хваща
с дясната си ръка, а може само да движи
палеца и кутрето. В момента сестра й използвала лявата си ръка,
макар, че преди инцидента дясната ръка е била активната. Учела се да пише с
лявата ръка. Постоянно изпитвала болка, успокояващите лекарства приемала и
понастоящем, а лечението й продължило около година. Свидетелката П**,
разпитана каза, че е работела в ответното дружество като технически сътрудник
до края на 2019г. Свидетелят заяви, че й е известно, че непосредствено след
инцидента с ищцата В., от страна на работодателя са правени опити за сключване
на споразумение за обезщетение, но то не било прието от ищцата. Свидетелката заяви, че има направен банков
превод на сума в полза на ищцата за обезщетение. Свидетелката А**,
разпитана каза, че работи в ответното дружество като „оператор на машина”.
Разбрала какво е станало с ищцата В.. Свидетелката заяви, че машината е
затворена и щанцата на машината се вижда от оператора през плексиглас.
Свидетелката заяви, че се случва по щанцата да полепне материал, който няма как
да се изчисти по време на работа и се обръщат към механик. Ако се наложи да се
чисти трябва да се спре машината. Когато машината работи, не може да се отваря
вратичката, защото машината спира да работи. Свидетелката каза, че парцала, който
мокрели срещу статичното електричество е разположен след режащата й част, на
около 30-40см. Когато се наложи да се намокри, спирали машината или поливали с
вода отгоре. Свидетелката заяви, че не се налага да се пипа по режещата част на
машината. Свидетелката каза, че когато тя е работела на процесната машина, машината
винаги е била затворена отвсякъде. Свидетелят И**,
разпитан каза, че работи в ответното дружество като „организатор производство”.
Свидетелят разказа, че операторите зареждат машината със суровина и обработват
готовата продукция, пакетират. Всяка смяна има техници, които настройват и
обслужват машините. Когато има случай на залепване на материала, машината се
спира и техникът трябва да извърши дейностите по отстраняването на полепналия
материал. Свидетелят заяви, че той провежда инструктаж за безопасност на
работата, както и има стикери върху самата машина с предупреждение за опасност
на нагретите движещи части. Свидетелят каза, че по принцип не може да се отвори
екрана и машината да не спре. Свидетелят заяви, че не му е известно как са
попаднали пръстите на ищцата в режещата част на машината, като по това време тя
била сама. Свидетелят каза, че след инцидента тествали машината за изправност и
установили, че всичко е работещо.
Свидетелят И.К. каза, че е работил до 2016г. в ответното дружество като техник
и задълженията му включвали поддръжка на машините. Не е работел в дружеството
когато станал инцидента с В. и няма впечатление от работата на машината, на
която е работела В., защото машините,по времето, когато той работел в
предприятието били различни.
При изявленията си в съдебно заседание ищцата каза, че не
е имало очевидци на станалия с нея инцидент, по време на който машината, на
която работела изработвала пластмасови малки чинийки. Ищцата заяви, че поради
проблем с наелектризирането, бил сложен парцал, който намокряли периодично. Ищцата
каза, че така било направено, че да може машината да работи при отворен
прозорец, за да се намокря парцала, разположен на около 40 см. от щанцата.
Ищцата каза, че е посегнала да изчисти набрания материал при работеща машина. Не
спирала машината, защото трябвало да си изпълни нормата. Ищцата каза, че не
може да си обясни как пръстите й са попаднали под щанцата. Ищцата заяви, че
след като се върнала на работа машината вече работела със затворен прозорец. В
съдебно заседание ищцата каза, че е получила от работодателя сумата
20 000лв., която приема като част от обезщетението за неимуществени вреди
от злополуката.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че в резултат на трудова злополука през
2017г. ищцата получила следните травматични увреждания: травматична ампутация
на проксималната фаланга на 2-ри и 3-ти пръст на дясна длан, ампутация на
средната фаланга на 4 пръст на дясната ръка и полифрагментна фрактура на
дисталната фаланга на палеца на дясна длан. Извършено било оперативно лечение
по спешност, наложена гипсова лонгета на първи пръст, оформени ампутационни
чукани на 2,3 и 4 пръст. Възстановителният период продължил около десет месеца.
Ищцата била освидетелствана от ТЕЛК със 60% трайно намалена работоспособност.
Провела курсове по рехабилитация и възстановяване на частична функция на
дланта. В заключението е посочено, че първоначално след травмата ищцата
изпитвала болки и страдания с изключителен интензитет и продължителност 25-30 дни, налагащи
използването на обезболяващи в големи дози. Провеждала амбулаторни превръзки на
раните. Вещото лице е посочило, че и към момента на прегледа ищцата изпитва
т.нар. „фантомни болки”, срокът за преминаването на които е индивидуален. Към
момента на прегледа вещото лице е установило, че е налице относително запазена
опоненция на дясна длан, в която участват първи и пети пръст, като ищцата може
да извършва леки ненатоварващи движения- захващане на прибори за хранене и
химикал. Вещото лице е посочило, че значително е намалена и редуцирана
хватателната способност на дясната длан, като предполага, че за период 3 до 5
години и с провеждане на рехабилитационни процедури ще се постигне до по-добър
обем на захват, но в никакъв случай до пълно възстановяване.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че преди, към момента и след момента на
инцидента процесната машина е била технически изправна. Вещото лице е
установило, че машината и от двете страни е оградена от прозрачни плъзгащи се
врати, които дават възможност за визуален контрол от страна на работника върху
работата на машината и не позволяват пряк достъп до работните модули и агрегати
на машината. До дръжките за отваряне на плъзгащите се врати има монтирани
бутони за аварийно спиране, които при необходимост и след натискане спират
работата на машината. Вещото лице е посочило, че всяка плъзгаща врата е
оборудвана с предпазно устройство, което при отваряне на вратата, спира
работата на машината. Вещото лице е изложило в експертизата, че въпросът със
статичното електричество при работа на машината е бил решен чрез поставяне
върху плъзгачите на фолиото на влажнен парцал, който в процеса на работа бил
намокрян от работника чрез пръскането му с вода. Вещото лице заяви, че при
отваряне машината спира да работи, но начина на преодоляване на защита в
конкретния случай не е ясен.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-психологическа
експертиза се установява, че вследствие на претърпяната злополука и получените телесни
увреждания ищцата изпаднала в състояние
на емоционален шок и стрес. Злополуката довела при ищцата до дълбока психична
травма, негативни преживявания и емоционално страдание с голям интензитет за
дълъг период от време.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявените искове по чл.200 от КТ са допустими, а разгледани по същество, съдът намира следното:
Съгласно чл.200 ал.1 от КТ за
вредите от трудова злополука или професионална болест, които са причинили
временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50% или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им,
като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда-имуществена или
неимуществена, включително пропусната полза и обезщетението и/или пенсията по
обществено осигуряване. Фактическият състав на възникване на отговорноста на
работодателя при увреждане здравето на работника или служителя има по същество
обективен характер и включва следните кумулативни
предпоставки: наличие на трудово правоотношение между работодателя и
пострадалия; професионално заболяване или трудова злополука претърпяна от
работника в периода на трудовото правоотношение и причинила телесно увреждане; вреда претърпяна от пострадалото лице;
причинна връзка между трудовата злополука и
вредите.
В настоящия случай, по делото не
е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
на основание трудов договор от ***., по силата на който ищцата В.Д.И. е заемала длъжността „****”, в предприятието на ответното дружество, с място на работа в производствена база на дружеството,
находяща се в*****. Не е спорно и, че
по време на трудовото правоотношение, на 07.06.2017г. ищцата е претърпяла
злополука.
От събраните по делото
доказателства се установява, че злополуката, претърпяна от ищцата има характер
на трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО. Квалификацията на злополуката като
трудова е признато с разпореждане на ТП на НОИ **** от 10.07.2017г., издадено по чл.60 ал.1 от КСО. Разпореждането
на компетентния орган представлява индивидуален административен акт относно
наличието или не на трудова злополука. Легално определение на понятието
«трудова злополука» се съдържа в разпоредбата на чл.55 от КСО, съгласно която
трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и
във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и приложените
материали от воденото ДП, се установяват обстоятелствата, при които е възникнала
трудовата злополука на 07.06.2017г. При работа на термоформовъчна машина,
ищцата посяга, за да изчисти полепнало по щанцата фолио, при което дясната й
ръка попада в работещата щанца, която притиска
и отрязва три пръста на дясната й ръка. Събраните доказателства
непротиворечиво отразяват факта на възникналата трудова злополука. Макар и да
не е имало преки очевидци на случилото се, доколкото ищцата е работела сама в помещението, където е
машината, разпитаните по делото свидетели Д, И. и П, които също са работели в
ответното дружество, казаха, че им е станало известно случилото се с ищцата на
07.06.2017г. Фактът на възникване на злополуката се установява и от личните
изявления на ищцата, както и не се оспорва от ответната страна.
Съдът намира, че по делото се установи механизма на
настъпване на вредите, а именно, че същите са настъпили от контакт с режеща
част на машина, намираща се в предприятието на ответното дружество, която видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза представлява термоформоваща машина
с програмно управление, предназначена за производство на изделия от ПВЦ.
Установи се, че машината има щанца/режеща част/, като при досег с тази режеща
част на машината е настъпила травматичната ампутация на втори, трети и четвърти
пръст на дясната ръка на ищцата.
По исковата претенция за обезщетение за
неимуществени вреди:
По делото се установи, че
трудовата злополука е довела до увреждане на здравето на ищцата, изразяващо с
получени травматична ампутация на
проксималната фаланга на 2-ри и 3-ти пръст на дясна длан, ампутация на средната
фаланга на 4 пръст на дясната ръка и полифрагментна фрактура на дисталната
фаланга на палеца на дясна длан. Получените увреждания се установяват от писмените
и гласни доказателства, събрани по делото, от приложената медицинска
документация по проведеното на ищцата лечение. Установи се, че уврежданията са
наложили хоспитализацията на пострадалата, като видно от представените по
делото епикризи и заключението на съдебно-медицинската експертиза, на ищцата
било извършено оперативно лечение по спешност в болнично
заведение в гр.С, наложена гипсова лонгета на първи пръст и оформени
ампутационни чукани на 2,3 и 4 пръст на дясната ръка. След изписването от
болницата, ищцата продължила лечението си в къщи, като първият месец се
извършвали амбулаторни превръзки на мястото на ампутацията. Установи се, че
около месец след инцидента ищцата изпитвала много силни болки на мястото на
травмите, които наложили прием на медикаменти-обезболяващи и укрепващи
лекарства. От доказателствата по делото е видно, че ищцата е провеждала и
няколко курса по рехабилитация, които са подобрили състоянието й и с времето са довели до възстановяване на
частична хватателна функция на пострадалата ръка, без да се стигне до пълно
възстановяване. Според вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, чието
заключение съдът кредитира като обосовано и неоспорено от страните, при ищцата
в резултат на настъпилата травма е силно редуцирана хватателната способност на
дясната ръка. Това обстоятелство безспорно е довело до промяна в живота на
ищцата, до невзъможност или силно затруднение да извършва действия с тази ръка.
От събраните по
делото гласни доказателства-показанията на свидетелката К И., която е сестра на
ищцата, се установява, че след злополуката ищцата се нуждаела за продължителен
период от време от помощта на близките си при хранене, обличане, тоалет и др.
ежедневни дейности. Съдът съобрази показанията на свидетелката с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК, но ги кредитира, тъй като отразяват преки
впечатления на лицето, което е ежедневно
в близост до ищцата през периода на лечение и възстановяване от травмите,
предвид на това, че живеят съвместно в едно жилище. Освен това, след инцидента
настъпили негативни прояви в психическото и емоционалното състояние на ищцата.
Видно от заключението на съдебно-психологическата експертиза, приета по делото,
вследствие на преживяната злополука ищцата изпитала много силен стрес, развила
признаци на депресия, наложило се прием на успокоителни медикаменти. Вещото
лице посочи, че при ищцата вследствие на претърпяната трудова злополука и
получените физически увреждания са настъпили негативни последици върху
личността й- изпитвала безсилие, безполезност поради загубата на
самостоятелност и активност, отдръпване и затваряне в себе си, страх и
несигурност за живота си и др. Според вещото лице констатираните висока степен
на тревожност при ищцата предполагат необходимост от продължителен във времето
период за възстановяване на психиката й. Установи се, че настъпилите при
трудовата злополука увреждания са причинили на ищцата болка и страдания
непосредствено след травмата и през периода на възстановяване, като видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, възстановяването е продължило
за период около десет месеца. Последиците на ампутацията са необратими и вещото
лице каза, че и понастоящем ищцата изпитва т.нар „фантомни болки” на мястото на
ампутацията, които с времето ще отшумяват постепенно, но може да минат много
години преди да изчезнат, доколкото този процес е индивидуален при всеки
случай. По делото се установи и причинно-следствената връзка между трудовата
злополука и претърпяните от ищцата вреди.
Съдът следва да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди
по реда на чл.52 от ЗЗД, по справедливост. При определяне на обезщетението се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятно отражение върху увреденото лице, като се вземе
предвид степента и тежестта на увреждането. Съдът, като съобрази характера,
степента и интензитета на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
настъпило, продължителността на оздравителния период и отражението му върху
начина на живот на ищцата, като взе предвид възрастта на ищцата и
обстоятелството, че се касае за човек в работоспособна възраст, който е загубил
три пръста на активната си дясна ръка и по този начин, макар и да не е напълно
загубена хватателната способност на ръката, то тя, видно от заключението на
вещото лице е силно редуцирана и изисква
усилия от страна на ищцата, за да може да се справя с основни житейски битови и
трудови дейности. Съдът съобрази и обстоятелството, че при ищцата по надлежен
ред е призната с решение на ТЕЛК 60%
трайно намалена работоспособност, което несъмнено силно ограничава възможността
да полага труд. С оглед всички изложени обстоятелства съдът приема, че следва
да определи размера на обезщетението по чл.200 от КТ за неимуществени вреди на 60
000лв., който размер на обезщетението съдът приема за справедлив с оглед
критериите на чл.52 от ЗЗД и събраните по делото доказателства.
По
исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди:
От представените по делото
писмени доказателства се установи, че ищцата е направила
разходи във връзка с лечението на
полученото при инцидента на 07.06.2017г. телесно
увреждане, които разходи се изразяват в заплащане на такси за престой в
болнично заведение и провеждане на физиотерапия, и за закупуване на
медикаменти. Тези разходи имат
характер на имуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на възникналия на 07.06.2017г. инцидент, при който ищцата е
пострадала, като видно от представените писмени доказателства същите възлизат
на стойност общо 221,92лв.
По възражението на ответника по
чл.201 ал.2 от КТ.
Съгласно чл.201 ал.2 от КТ
отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. В съдебната практика
е прието, че не всяко съпричиняване на вредите от работника, а само това,
извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение
от работодателя. Грубата небрежност е съзнавана непредпазливост по смисъла на
чл.11 ал.3 от НК. Небрежността е груба, когато работникът е съзнавал,
предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. В съдебната практика се приема, че винаги, когато пострадалият
създава реална възможност за настъпване на вредата като сам се поставя в
ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата. В зависимост от
обстоятелствата по делото следва да се прецени дали пострадалият е допринесъл
за настъпване на по-голяма част от вредите или тази по-голяма част следва да се
счете резултат от установените като неизпълнени от страна на работодателя
правила за безопасност. Съдът намира, че ищцата е нарушила правилата за
безопасна работа с машината, на която е работила, като е предприела почистване
на набран от машината материал по време на работния процес, при което ръката й
попаднала под режещата част на машината. По делото се установи, че ищцата е била запозната с правила за
безопасна работа, същата е работела години преди инцидента в предприятието,
вкл. и на процесната машина. Познавала е работния процес и самата машина,
поради което съдът приема, че същата е следвало да съобрази опасността, която
би възникнала при досег с режеща част на машината, без тя да е изключена от
ел.захранването. Ето защо съдът приема, че с това си поведение ищцата е проявила груба небрежност. Съдът
намира, че не са налице обстоятелства, които да изключват характеризиране на
поведението на работника като груба небрежност, а именно, когато трудовата
злополука е настъпила в резултат на работа с необезопасени машини и съоръжения
или без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила за
безопасност, то поведението на работника не може да бъде окачествено като груба
небрежност. В случая злополуката не е настъпила в резултат на работа с
необезопасени машини /от заключението се установи, че процесната машина е
технически изправна и обезопасена, като и
от двете страни е оградена от прозрачни плъзгащи се врати, които дават
възможност за визуален контрол от страна на работника върху работата на
машината и не позволяват пряк достъп до работните модули и агрегати на машината/,
както и се установи, че ищцата е била наясно с технологичните правила за
безопасност. От друга страна, съдът съобрази и обстоятелството, че машината по
време на инцидента не е спряла при отваряне на вратичката, обезопасяваща
режещата й част, като според вещото лице, защитата на машината предполага при
отваряне на предпазната врата, машината да спира да работи, а в случая не е ясна причината за това
машината да не спре да работи, т.е. причината да не се задейства тази защита.
Работодателят носи отговорност за работата на машините в неговото
предприятие и следва да следи за тяхната
изправност и надлежно действие на защитните механизми. Освен това, по делото се
установи, че за преодоляване на статично електричество, което се получава при
работа с по-тънък материал, в ответното предприятие въпросът бил разрешен с
поставяне на навлажнено парче плат, което операторите на машините следвало да
намокрят, ползвайки шише с вода. Макар, че това парче плат е било разположено
не в непосредствена близост с режещата част на машината, наличието му и
необходимостта от действие по намокрянето му, предпоставя някаква опасност от
извършване на движение в тези части на машината, които не са пряко свързани с
работата на оператора. С оглед посочените по-горе обстоятелства и механизма на
настъпване на злополуката, настоящият съдебен състав приема, че обективния
принос на ищеца в съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 50%. При
това положение размерът на определените обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди следва да бъде намален наполовина и дължимите на ищцата
обезщетения са, както следва: 110,96 лв. за претърпените имуществени вреди и 30
000 лв. за претърпените неимуществени вреди. Искът за имуществени вреди следва
да се уважи за сумата 110,96лв., а за разликата над 110,96лв. до пълния
претендиран размер от 221,92лв. следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По делото се установи, че
работодателят е изплатил на ищцата сумата 20 000лв. за обезщетяване на неимуществените
вреди от злополуката, която сума следва да се приспадне от определеното от съда
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв. и след съобразяване
на това плащане, размерът на неимуществените
вреди, като дължима остава сумата 10 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди, до който размер искът за обезщетение за неимуществени
вреди е основателен и доказан, а за разликата над 10 000 лв. до пълния
претендиран размер от 80 000лв. искът подлежи на отхвърляне.
По исковата претенция за лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди по чл.200 от КТ.
Когато задължението произтича от
непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, т. е. той
дължи обезщетение от момента на настъпване на увреждането. Следователно лихвата
като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди,
произтичащо от деликт, е дължима от момента на настъпване на правопораждащия
вредите юридически факт – увреждането. Посочените
правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за
неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова
злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на
чл. 212 КТ /Р. № 217/25.07.2013 г. ГД № 1038/2012 г.,
IV г. о./. Съгласно разпоредбата на чл. 212 КТ, за неуредените въпроси по имуществената
отговорност на предприятието за причиняване на смърт или увреждане здравето на
работник се прилага гражданският закон. По отношение на дължимото обезщетение
за забава при изпълнение на задължението на работодателя по чл. 200 КТ за
обезвреда на настъпили вреди от професионално заболяване или от трудова
злополука, приложими са общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - работодателят, дължащ обезщетение по чл. 200 КТ, изпада в забава от
настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука и се дължи лихва, която е компенсаторна, а
не мораторна, поради което не се присъжда като цифрова стойност за периода до
подаване на исковата молба, а се посочва
само началния момент, от който се дължи лихвата.
С оглед изложеното върху главницата от 10 000 лв.
за неимуществени вреди следва да се присъди и законната лихва, считано от
датата на увреждането /07.06.2017г./ до окончателното изплащане.
Върху главницата за имуществени
вреди от 110,96лв. следва да се присъди законната лихва, считано от подаване на
исковата молба /26.05.2020г./ до окончателното изплащане, доколкото исковата
претенция за лихва върху тази главница се претендира, считано от посочения
начален момент.
По обратния иск:
В
настоящото производство ответникът „Д-Д. Г” е предявила обратен иск срещу третото
лице-помагач ЗК ”***”, по
който иск съдът дължи произнасяне.
По делото се установи, че „Д-Д. Г”
в качеството работодател е сключила с ЗК „***”АД като застраховател задължителна застраховка на
работниците и служителите за риска „трудова злополука”, със срок на действие от
27.08.2016г. до 26.08.2017г., по която полица са застраховани 24 лица по
приложен списък, сред които и ищцата В.Д.И.. Не е спорно, че пострадалата е отправила
искане до застрахователя след настъпване на застрахователното събитие за
изплащане на обезщетение, като била образувана щета №****,
по която застрахователят отказал изплащане на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на чл.14 ал.1 от ОУ на застраховката „трудова злополука”.
Съдът намира предявения от „Д-Д. Г” срещу
третото лице помагач ЗК „****”АД
обратен иск
за неоснователен по следните съображения:
В разпоредбата на чл.200 от КТ е
визирана имуществена отговорност, която задължава работодателя да възмезди
изцяло вредите, претърпени от неговите работници и служители при увреждане на живота и
здравето им в резултат от трудова злополука или болест. По силата на чл.52 от
НЗЗРСРТЗ работодателят е административно задължен да сключи за своя сметка, но
в полза на работниците застраховка срещу риска „трудова злополука” с предмет
живота и телесната цялост на работниците. С настъпването на трудовата злополука
за работниците възникват права, произтичащи от имуществената отговорност на
работодателя и едновременно с това и права към застрахователя по сключената от
работодателя задължителна застраховка. Паралелното осъществяване на двете групи
права е възможно предвид принципа на чл.200 ал.4 от КТ, а именно, че от
дължимото от работодателя обезщетение се приспадат всички суми получени от
сключената в полза на работниците застраховка. Отговорността на работодателя по
чл.200 от КТ за обезщетяване на претърпените от работника вреди е неограничена,
докато отговорността на застрахователя е само по отношение на поетото със
застрахователния договор задължение да плати определена по размер
застрахователна сума при настъпване на риска. Предмет на задължителната застраховка срещу риска „Трудова злополука“ не е професионалната
отговорност на работодателя, а животът, здравето и телесната
цялост на бенефициера- работник или служител, а целта, с която е сключен,
обуславяща и неговия задължителен характер, е в полза на увредения работник или
на неговите наследници да бъде създадена допълнителна възможност за
обезщетяване на вредите от настъпване на риска „Трудова злополука“, ако те
изберат да се удовлетворят от уговореното в тяхна полза със застрахователния
договор и до размера, в който те са упражнили правата си срещу застрахователя,
произтичащи от него. При заплащане на обезщетението застрахователят изпълнява свое собствено задължение,
произтичащо от застрахователното правоотношение, а не задължението на
работодателя за обезвреда по чл. 200 от КТ. Същото се отнася и до хипотезата на
заплащане на обезщетението от работодателя, при което той изпълнява собственото
си задължение, произтичащо от нормата на чл. 200 от КТ, а не задължението на
застрахователя. Обезпечителната функция на застрахователния договор по
отношение отговорността на работодателя е ограничена в рамките на предвиденото
в нормата на чл. 200, ал. 4 от КТ намаляване на дължимото от него обезщетение,
когато увреденият или правоимащите лица са получили плащания по него, но не се
изразява в задължение на застрахователя да обезщети увредения вместо неговия работодател.
Въобще, задължението на застрахователя, произтичащо от договора за задължителна
застраховка е такова към увредения, респ. към неговите наследници, доколкото те
са упражнили правата си по него, вкл. и по принудителен ред, а не към
работодателя. Ето
защо съдът намира, че за работодателят не възниква регресно право да претендира
от застрахователя заплащане на сумата, която работодателят дължи, респ. е
заплатил на ищцата за обезщетяване на вредите от трудовата злополука, поради
което исковата претенция, предмет на обратния иск за сумата 24 900лв.,
ведно със законната лихва, считано от предявяването му до окончателното
изплащане подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.
По разноските: От пълномощника на ищцата
своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата,
за оказана безплатна правна помощ на ищеца. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва
безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на
издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на
друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Законът дава
възможност на адвоката да поеме защита на лице, което по негова преценка е
материално затруднено и няма финансова възможност да му плати адвокатско
възнаграждение, като адвоката в хода на производството може да претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение, което да бъде заплатено от другата
страна по делото при наличие на предпоставките за това, с оглед изхода на спора
по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в
размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В случая и при съобразяване разпоредбата на т.16 от ТР №6 от 06.11.2013г по
т.д. №6/2012г на ОСГТК на ВКС, определянето на адвокатското възнаграждение по
настоящото дело, което има характер на трудов спор следва да бъде в размер не
по-малко от визираното по чл.7,
ал.1 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като в случая съдът намира, че
следва да бъде определено в размер на 800лв. С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 от
ЗА ответникът Д***” ЕООД следва да бъде осъден да заплати посочената сума от 800лв. за адвокатско
възнаграждение на адв.П.Ч.-ВТАК, пълномощник на ищеца В.Д..
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът „Д-Д. Г” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху присъдените
обезщетения за вреди/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК/,
която възлиза в размер на 450 лв.,
както и 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът „ДД. Г” ЕООД следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС направените разноски за
възнаграждения за вещи лица в размер на 42,85лв.,
изчислени съразмерно на уважената част от исковата претенция, както и 5лв. за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ответникът „Д Д. Г” ЕООД е претендирал
присъждане на разноски за възнаграждение за вещи лица и за адвокатско
възнаграждение. Видно от представените доказателства направените разноски са
220лв. за възнаграждения за вещи лица и 2556 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер 2426,12 лв. за
адвокатско възнаграждение и възнаграждения за вещи лица, изчислени съразмерно
на отхвърлената част на исковата претенция.
Ответникът/ищец по обратния иск/
е претендирал и присъждане на разноски по обратния иск, които не му се дължат,
с оглед изхода на спора по този иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Д-Д. Г” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище*****,
представлявано от управителя Д. И Г ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.И. с ЕГН **********, с адрес ***, както следва: сума в
размер на 110,96лв./сто и десет лева
и деветдесет и шест стотинки/- представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за претърпени имуществени вреди, вследствие на трудова
злополука, станала на 07.06.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на исковата молба /26.05.2020г./ до окончателното
изплащане, сума в размер на 10 000лв. /десет
хиляди лева/, представляваща обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за
претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, станала на 07.06.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на
увреждането - 07.06.2017г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ както следва: предявеният по
делото иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в частта за
разликата над 110,96лв. до пълния претендиран размер от 221,92лв., като
неоснователен и недоказан в тази част и
иска за неимуществени вреди в
частта за разликата над 10 000лв. до 30 000лв., поради плащане в
тази част, а в частта за разликата над 30 000лв. до пълния претендиран
размер от 80 000лв., като неоснователен и недоказан в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Д-Д. Г” ЕООД, с
ЕИК ****, със седалище г******, представлявано от управителя Д. И Г срещу третото
лице-помагач ЗК „****”АД, с ЕИК****, със седалище гр.****** обратен иск
за осъждане на ЗК”***”АД да заплати на „Д-Д. Г”ЕООД сумата 24 900лв./двадесет и четири хиляди
и деветстотин лева/, претендирани като регресно вземане на работодателя по
задължителна застраховка на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука, сключена със ЗК”***”АД по застрахователна полица ****, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
обратния иск до окончателното изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Д-Д. Г” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище гр*****,
представлявано от управителя Д. И Г ДА ЗАПЛАТИ на П.Б.Ч. с ЕГН **********- адвокат
от ВТАК, с адрес ******пълномощник
на В.Д.И. с ЕГН **********-ищец по гр.дело №1299/2020г. по описа на ВТРС сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Д
Д. Г” ЕООД, с ЕИК ****,
със седалище*****, представлявано от
управителя Д. И Г ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в размер на 450 лв./четиристотин и петдесет лева/, представляваща държавна такса по уважения размер на исковете, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д-Д. Г” ЕООД, с ЕИК ****, със седалище*******,
представлявано от управителя Д. И Г ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд сумата в размер на 42,85 лв./четиридесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща разноски за възнаграждения за вещи
лица, изчислена съразмерно на уважената част на исковата претенция, както и сумата
5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Д.И. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Д-Д. Г” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище*****,
представлявано от управителя Д. И Г сумата 2426,12лв./две
хиляди четиристотин двадесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща
направени от ответника разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение
за вещи лица, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението е постановено при
участие на ЗК «***”АД гр.С, в качеството на трето
лице-помагач на страната на ответника- „Д-Д. Г” ЕООД.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Препис от
решението да се връчи на страните и на третото лице-помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: