Решение по дело №13518/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 262485
Дата: 10 ноември 2021 г. (в сила от 4 декември 2021 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330113518
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   2262485           Година  2021                  Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

 

На 10.11                                                                                        Година 2021

 

В публично заседание на 13.10.2021 г. в следния състав:

 

                                               Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: НЕДЯЛКА КРАТУНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  13518  по описа за   2020         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че последният му дължи сумата 552, 14 лева – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 22.02.2018 г. - 20.02.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***; сумата 39, 46 лева – обезщетение за забава за периода 30.04.2018 г. - 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1676/02.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 3443/2020 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът Р.Р.Р. ***, чрез особения си представител адв. И.Х., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, а ако съдът приеме искът за основателен – да го уважи до размера за потреблението на едно лице, а именно – 295, 80 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1676/02.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 3443/2020 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, е било разпоредено ответникът да заплати на дружеството-ищец сумата 552, 14 лева – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 22.02.2018 г. - 20.02.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***; сумата 39, 46 лева – обезщетение за забава за периода 30.04.2018 г. - 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане; сумата 25 лева – държавна такса по производството и 150 лева – възнаграждение за защита от юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК. Заповедта е била връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК, поради което и в срока по чл.415 от ГПК ищецът е подал иск за установяване на вземанията си по Заповедта, въз основа на която е било образувано настоящето дело – с оглед на което съдът намира, че искът се явява допустим.

Както вече бе посочено, задълженията на ответника за консумиране на питейна и отведена канална вода са били начислени от ищеца за имот, находящ се в гр. П., ул. ***, но от ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да е видно, че действително ответникът е собственик или поне ползвател на имота на този адрес, макар и да е регистриран като негов постоянен и настоящ адрес. Нещо повече – видно от постъпилото на 25.06.2021 г. писмо от Дирекция „Местни данъци и такси“ към Община Пловдив, ответникът не е подавал данъчни декларации за недвижим имот в гр. П., поради което съдът намира, че действително от събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е собственик или ползвател на имота, където е била доставяне питейната и отвеждана каналната вода от ищеца през процесния период, а оттук – и че не се установява ответникът да има качеството на потребител на ВиК услугите, които ищецът твърди, че му е предоставял през процесния период.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да има качеството на потребител на предоставяни от ищеца през горепосочения период услуги, съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца сумите, които е било разпоредено да му заплати със Заповедта за изпълнение, а оттук – че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ищецът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда 30 лева депозит за ССЕ.

На особения представител на ответника адв. И.Х. следва да бъде издаден РКО за осъщественото особено представителство в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от У. О. Ц.К., против Р.Р.Р., ЕГН **********, с последен известен постоянен и настоящ адрес:***,  представляван от особения представител адв. И.Х.Х., със служебен адрес: ***, * 12, иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 552, 14 лева – главница, представляваща сбор от неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 22.02.2018 г. - 20.02.2020 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. ***; сумата 39, 46 лева – обезщетение за забава за периода 30.04.2018 г. - 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.02.2020 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1676/02.03.2020 г., издадена по частно гр. дело № 3443/2020 г. по описа на ПРС – ХІХ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

 

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законен представител, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на Съдебната власт ПО СМЕТКА НА Районен съд – Пловдив 30 лева депозит за ССЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІХ гр. състав частно гр. дело № 3443/2020 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ НА особения представител на ответника – адв. И.Х.Х., с посочения служебен адрес, РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението й за осъщественото особено представителство В РАЗМЕР НА 300 лева.                                                             

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

            Вярно с оригинала!

            РЦ