Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.08.2022г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в
публичното заседание на седми юли две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа
докладваното от съдия Магделинова гр.дело №6567/2020год.
и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ срещу П.на Р.Б.за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лева и имуществени вреди в
размер на 9500лева, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно
производство по НОХД №18292/2018г. на СРС, НО, 11-ти състав, което е приключило
с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на присъдата до окончателното плащане.
Ищецът С.Б.Я. излага в исковата молба, че с постановление от 01.09.2016г. е привлечен
като обвиняем за престъпление с правна квалификация чл.220, ал.1 от НК и е
взета мярка за неотклонение подписка. Образувано е НОХД №4388/2016г. на СГС,
27-ми състав, което е прекратено и върнато за отстраняване на съществено
процесуално нарушение. С постановление от 11.05.2017г. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 202, ал.2, т.2 вр.ал.1, т.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение
подписка. Образувано е НОХД №10341/2017г. на СРС, 11-ти състав , което е
прекратено и делото е върнато на П.за допуснати нарушения. С постановление от от 05.09.2017г. за престъпление по чл. 202, ал.2, т.2
вр.ал.1, т.1 от НК и му е взета мярка за неотклонение подписка. Образувано е
НОХД №17998/2017г. на СРС, 11-ти състав , което е прекратено и делото е върнато
на П.за допуснати нарушения. Въз основа на нов обвинителен акт е образувано
НОХД №4402/2018г., което е прекратено, след което е образувано НОХД№10894/2018г. на СРС, 11-ти
състав, което е прекратено, след което е образувано НОХД№18292/2018г. на СРС,
11-ти състав , по което са проведени шест открити съдебни заседание и е
приключило с постановена на 14.12.2020г., влязла в сила на 03.03.2020г.,
оправдателна присъда. Излага , че по повод образуваните срещу него наказателни
производства и с оглед обстоятелството, че не е осъждан, претърпял притеснение
и страх, че ще бъде лишен от свобода неоснователно. Чувствал унижение от това, че водените срещу него наказателни
производства станали достояние на съседи по повод връчването на съдебни книжа,
нарушен бил авторитета му като управител
на фирма. Имал неудобства по отношение на взетата мярка за неотклонение
подписка. Претърпял имуществени вреди
, изразяващи се в разходи за правна помощ по образуваните наказателни
производства.
Ответникът П.на Р.Б.е представил писмен
отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на иска.
Съдът, след като
взе предвид становищата и доводите на страните, и прецени събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата, намиращи се в НОХД №18292/2020г. на СРС, 111-ти състав, към което са приложени образуваните по същото
обвинение наказателни дела и пр.пр.№ 5142/2015г. на СРП,
се установява следното:
Досъдебното производство е образувано на 15.04.2015г. срещу неизвестен
извършител, по жалба на В.Л.съдружник с 85% от капитала на „Л.“ООД, срещу С.Я.
с твърдение, че се е разпоредил с
недвижим имот, собственост на дружеството. На 05.05.2015г. и 28.10.2015г. ищецът е разпитан като свидетел по досъдебното
производство. С постановление от
01.09.2016г. ищецът е привлечен като обвиняем по делото и е разпитан в това
качество, като е определена мярка за неотклонение „подписка“. По повдигнатото обвинение наказателното
производство е приключило с постановяване на оправдателна присъда от
14.02.2020г. по НОХД № 18292/2018г. на СРС, 111-ти състав, вляла в сила на
03.03.2020г., като са проведени шест открити съдебни заседание.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели. Л.С.Я., дъщеря на
ищеца, дава показания, че знае за воденото срещу баща й в периода 2016 година- 2020 година наказателно дело за имота, в който живеят родители й.
Това не се отразило добре на баща й, който се променил, затворил се и се дистанцирал. Не
искал много да общува, станал
доста изнервен и най-големия
проблем бил в това, че всеки път прегръщал децата й
все едно в затвора ще влиза.
Изпитвал срам от съседите,
не искал да общува
с тях, бил доста тревожен, което се
усещало особено преди
делата. В момента е на 71 години и освен това наказателно дело никога не е имал досег
до правозащитните органи и не е осъждан. Най-голямата му болка била, че внучките му започнали да
разбират и питали
къде отива и
защо се притеснява.
На моменти много се разстройвал. Виждала го с насълзени очи, което се случвало много рядко преди.
Свидетелят Д.Д., познава ищеца, тъй като живеел
дълги години с дъщеря му, като благ, спокоен и много добър
човек. До сега поддържат непрестанно връзка и се разбират.
По повод на наказателното дело имало промяна в характера му,
още повече след като му
бил връчен обвинителния акт. Доста се притеснил и се срамувал, тъй като
обвинителният акт му бил връчен от съсед
в отворен плик. От тогава е прекалено раздразнителен, неспокоен и изнервен, което рефлектира върху близките му. Доста
често споделял,
че го е страх да не влезе в затвора. Доколкото знае никога не е имал нищо с прокуратура и полиция. Знае, че бил обвинен в
организиране на престъпна група.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 2, ал.1, т.3,
предложение първо от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е
бил подсъдим по НОХД№18292/2018г. на СРС, НО, 111-ти състав, по което е постановена оправдателна присъда. Привлечен е като
обвиняем по делото на 01.09.2016г. и е определена мярка за неотклонение „подписка“, която не е
отменена до постановяване на присъдата на 14.02.2020г. по НОХД № 18292/2018г. на
СРС, 111-ти състав, влязла в сила на 03.03.2020г. По
последното наказателно дело са проведени шест открити съдебни заседание. От установените факти следва извод, че ищецът е имал качество на обвиняем и подсъдим
по повдигнатато му на 01.09.2016г. обвинение за период от около четири години.
Следователно е налице една от кумулативните предпоставки, обуславящи
ангажиране отговорността на държавата в лицето на съответния орган, с който
длъжностното лице, пряк причинител на вредата, е в служебни отношения. Съдът
приема, че ответникът е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй като негови
длъжностни лица с актовете си образуват наказателно производство срещу лицата,
за които има достатъчно данни за извършено престъпление, извършват необходимите
действия по разследването и повдигат обвинение, като представителят на П.поддържа
обвинението пред съда.
Отговорността за обезщетение съгласно българското гражданско право е
ограничена до преките и непосредствени вреди съгласно чл.4 от ЗОДОВ.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от същия закон
е обусловено от провеждането на пълно главно доказване по отношение на две
обстоятелства – че са причинени твърдените вреди и че тези вреди са възникнали
в резултат от необосновано въздействие върху правната сфера на ищеца.
Установява се, че наказателното производство е с
продължителност от около четири години. През този период по отношение на ищеца
е взета мярка за неотклонение подписка и са проведени шест открити заседание в
съдебната фаза. Съдът
приема, че воденото срещу едно лице наказателно
производство, явяването му
в съдебни заседания, за разпити
и обяснения в досъдебното
производство, би могло да му причини неудобства,
притеснение и страх, че може да бъде
осъден. Следва да се вземе
предвид продължителността на наказателното производство около четири години и това, че му е
наложена най-леката мярка за неотклонение подписка. Установява се, че органите на
досъдебното производство са извършвали процесуални действия за установяване на
обективната истина във връзка с конкретен сигнал, подаден от съдружник на
ищеца. Същите са имали законен повод и достатъчно данни за образуване на наказателно производство по отношение ответника,
поради което същите са действали законосъобразно и не са излезли от рамките на
своите правомощия.
Следва да се кредитират показанията на свидетелите за това, че ищецът е бил
стресиран и се е притеснявал от възможността да бъде осъден по повдигнатото му
обвинение, че се е променил, станал затворен и изнервен. За посочените неимуществени вреди, изразяващи се притеснение,
страх и неудобство, следва да се
присъди обезщетение в размер на 5
000лева.
По предявения от иск за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, съдът приема следното:
В производството по
ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди, причинени от заплатено адвокатско
възнаграждение, следва да се установи наличието на плащане на това
възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално
представителство. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Отношенията между
адвокат и клиент се уреждат от договор, какъвто е и договорът, чиито разноски
се претендират като обезщетение. Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка.
Както е посочено по
горе, установени са предпоставките за присъждане на обезщетение за настъпилите
в причинно-следствена връзка с наказателното производство. Към исковата молба са приложени следните договори за правна помощ:
-Договор от
10.09.2018г., сключен с адв.Д., за процесуално представителство по
НОХД№10894/2018г. на СРС, 11-ти състав, по което този договор не е приложен, но
се намира пълномощно за упълномощаване на адв. Д..
Посочено е, че е договорено и платено възнаграждение в размер на 2000лева, но
договорът не се намира в наказателното дело.
-Договор от
26.04.2018г., сключен с Адвокатско
дружество“Д. и З.“, за правна защита по НОХД№4402/2018г. на СРС, 11-ти състав,
с договорено и платено възнаграждение в размер на 2000лева. Съдът констатира,
че посоченото наказателно дело не се намира сред тези, образувани по процесното обвинение и приложени към НОХД № 18292/2018г. на СРС, 111-ти състав.
-Договор от
13.11.2017г., сключен с Адвокатско
дружество“Д. и З.“ , за правна защита по НОХД№17998/2017г. на СРС, 11-ти
състав, по което се намира пълномощно за адв. Д., но
не е представен договора, с който е договорено и платено възнаграждение в
размер на 2000лева, платими в брой.
-Договор от
30.11.2018г., сключен с Адвокатско
дружество “Д. и З.“ , за правна защита по НОХД№18292/2018г. на СРС, срещу
договорено възнаграждение в размер на 3500лева, който не се намира в
наказателното дело.
Съдът като взе
предвид, че посочените договори за правна помощ не са представени по
съответните наказателни дела приема, че не се доказва да са направени разноски
в претендираните размери за защита и съдействие по
процесното наказателно производство. Обстоятелството, че не са представени по
наказателните дела, за защита по които са сключени, дава основание да се
постави под съмнение достоверността им, поради възможността да се съставят за
нуждите на настоящото производство, доколкото няма никакви доказателства, от
които да се установи плащане на сумите по тези договори към датата на сключването
им. Поради това съдът приема, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е изцяло неоснователен поради недоказване, че са направени разноски за
адвокатско възнаграждение по наказателните дела, образувани във връзка с процесното
обвинение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски съобразно уважената
част от исковете. Представени са доказателства за направени разноски в размер на
10,00лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 5 000лева.
Съдът приема за основателно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което следва да се определи съобразно
минималните размери, регламентирани в наредбата за размера на минималните
адвокатски възнаграждение, на сумата от 2778,00лева с ДДС, от които следва да
се присъди 1/12 или 231.50лева с ДДС, както 0,83лева държавна такса.
Предвид изхода на спора и
съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ не следва да бъде осъждан ищеца да заплати
разноските по производството, тъй като искът не е отхвърлен изцяло, а частично.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавата, чрез П.на Р.Б., да заплати на С.Б.Я.
с ЕГН ********** на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000,00лева,
настъпили в резултат от воденото срещу
него наказателно производство по НОХД №18292/2018г. на СРС, НО, 11-ти състав,
което е приключило с влязла в сила на
03.03.2020г. оправдателна присъда, ведно със законната лихва от датата
на влизане в сила на присъдата 03.03.2020г.
до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените разноски, съобразно с уважената част от иска, в размер на 231,
50лева с ДДС адвокатско възнаграждение и 0,83лева държавна такса.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Б.Я. с ЕГН ********** срещу Държавата, чрез П.на Р.Б., искове с
правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в
резултат от воденото срещу него наказателно производство по
НОХД №18292/2018г. на СРС, НО, 11-ти състав, което е приключило с влязла в сила
на 03.03.2020г. оправдателна присъда, до
пълния предявен размер от 5 000лева до 50 000лева, както и за имуществени
вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение, в размер на 9 500лева.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: